Newmedia21.eu
Медиите на 21 век. Онлайн издание за изследвания, анализи, критика

© 2026 Newmedia21.eu. Всички права запазени. | ISSN 1314-3794

„Мамник” – опасното предизвикателство на тв разказа

Проф. д-р Маргарита Пешева

Според френския медиен изследовател Едгар Морен, телевизията е кръвно обвързана с вторичната индустриализация на човешката душа. Зрителският поглед от малкия екран е колкото индивидуален, толкова и колективен, той отдавна е приучен да поглъща, заедно с хиляди други зрители, една и съща клиширана история всяка вечер, в която героите, конфликтите и техните решения, строго се подчиняват на предварително изградена повествувателна схема.

Телевизията активно участва в изработването на стандартите, на които се подчинява всеки телевизионен разказ : на сериала традиционно се отреждат едни и същи актьори,точно време в програмната схема, определен ден от седмицата. С негова помощ, телевизията удвоява и повтаря човешкото всекидневие, неговите герои и проблеми обикновено напомнят за личните проблеми на зрителя. Телевизионният сериал често е свързан с

ЛИТЕРАТУРАТА

Предимно с линейните дължини на разказа и принципа на изграждане на неговото повествувание. „Мамник” е роман, който буквално изтреля на върха младия и довчера неизвестен писател Васил Попов, който преди 5 години предложи на читателя оригинална история в жанра фентъзи/хорър, стъпила върху хилядолетната традиция на българския фолклор. Първоначално публикуван в Storytel Original, романът бързо се превърна в истинска литературна сензация, поетичен разказ за събитията в Трънския край от времето на първата световна война, Ньойския мирен договор и жителите на село Вракула, едно забравено от Бога място, в което хората говорят на местен диалект и безусловно вярват,че зачестилите убийства в тяхната общност се дължат главно на черната птица –мамник, която е злото, с което жителите на селото трябва да се преборят.

Романът е великолепен разказ за житейските предизвикателства, пред които се изправят неговите герои –войната, личните загуби, крахът на илюзиите и чувствата, които ги връхлитат. Той е написан в жанра фентъзи/хорър, и по същество се основава на хилядолетната повествувателна традиция и езикови практики, широко представени във фолклора и вълшебната приказка. Те своеобразно канонизират митовете и преданията на местната народностна общност. Нека видим коя медия стои зад този тв сериал и кои са неговите главни действащи лица?

ТВ ПРОДУКЦИЯ И ПРОДУЦЕНТИТЕ

„Мамник” е тв сериал от 12 епизода, който се продуцира от БНТ като обществена телевизия, „Глобал филмс” и „Фалкънуинг студио” като независими продуценти, и с подкрепата на Националния филмов център. Режисьор и креативен продуцент е Виктор Божинов. Това позволява сериалът да бъде излъчен от две тв програми- обществената БНТ и търговската България Он Еър. Или БНТ като обществена телевизия е в ролята на основен продуцент на качествено тв кино, което надмогва обичайната комерсиалност, сапунените опери и криминалните клишета. Успоредно с това, се създават условия за развитие на частната тв инициатива, която, за пръв път , влиза в ролята на копродуцент на един особено труден тв жанр като фентъзи/хорър.

Всичко това многократно усилва публичната тежест и медийно значение на този жанр, който досега е много слабо разработен в родната тв практика. Най-вече защото неговият успех изисква отличен сценарий и добре конструирана литературна основа. И още – прецизна режисура, модерна операторска работа и талантливи актьори.Прочети повече >>

Newmedia21.eu
Медиите на 21 век. Онлайн издание за изследвания, анализи, критика

© 2026 Newmedia21.eu. Всички права запазени. | ISSN 1314-3794

Канали и начини на комуникация: Как родителите в София предпочитат да общуват с частните училища?

Доц. д-р Евелина Христова
Нов български университет 

Представеното изследване е част от друго, по-голямо изследване, насочено към управлението на комуникацията на частните училища в гр.София. В контекста на нарастващата конкуренция в образователната система, ефективната комуникация между училищата и родителите е от съществено значение за успешния избор на образование за децата. Изследването си поставя цел да предостави детайлна информация за предпочитанията на родителите при комуникация от страна на училищата при избора на частно училище, като същевременно подчертава необходимостта от подобряване на комуникационните стратегии на учебните заведения. Данните са събрани чрез онлайн анкета, разпространена в две специфични Facebook групи, които внимателно са анализирани, за да се извлекат статистически данни за нагласите на родителите. В тази статия се представят данни за предпочитаните медийни канали. Резултатите по отношение на съдържанието на комуникациите ще бъдат публикувани отделно. Те ще бъдат публикувани в социалните мрежи и предоставени на учебните заведения които работят на територията на гр.София, за да се повиши осведомеността относно потребностите и очакванията на родителите.

Ключови думи: частни училища, комуникация, родители, анкета, предпочитания, образователна система, гр. София, нагласи, медийни канали

В днешния динамичен свят, в който образователната среда е в постоянна трансформация, частните училища в София се изправят пред предизвикателството да се адаптират към нарастващата конкуренция и променящите се потребности на родителите. Това проучване е част от по-голямо изследване, което акцентира върху управлението на комуникацията между учебните заведения и семействата. Разбирането на предпочитанията на родителите в контекста на избора на частно училище е от решаващо значение, тъй като ефективната комуникация не само улеснява информираността, но и укрепва доверието между двете страни.

Целта на проучването е да извърши задълбочен анализ на предпочитанията на родителите относно комуникационните канали, които училищата използват. Чрез онлайн анкета, разпространена в специфични Facebook групи, са събрани ценни данни, които позволяват да се формулират статистически тенденции в нагласите на родителите. Тази статия се фокусира върху предпочитаните канали за комуникация, докато резултатите за съдържанието на комуникациите ще бъдат разгледани в отделна публикация.

С резултатите от проучването, които ще бъдат споделени в социалните мрежи и предоставени на учебните заведения, се поставя акцент върху необходимостта от подобряване на комуникационните стратегии, за осигуряване на оптимално обслужване на родителите и успешно управление на техните очаквания.Прочети повече >>

Newmedia21.eu
Медиите на 21 век. Онлайн издание за изследвания, анализи, критика

© 2026 Newmedia21.eu. Всички права запазени. | ISSN 1314-3794

Митологизиране и демитологизиране на спортния образ в медиите: наративни механизми и цикличност на медийния мит

Десислава Джерманска
Докторант, ФЖМК

Настоящата статия изследва процесите на митологизиране и демитологизиране на спортния образ в журналистическия медиен дискурс. Спортната журналистика се разглежда като специфична комуникативна среда, в която реални спортни постижения и биографични факти се трансформират в символно натоварени наративи, превръщащи спортистите в героични фигури с културна и социална значимост. Анализът идентифицира основните механизми на митологизация – персонализация, наративизация, емоционализация и национално рамкиране – чрез които медиите конструират символния образ на спортния герой. Паралелно се разглежда и процесът на демитологизация, който се активира в моменти на криза като загуби, контузии, скандали или морални обвинения. Статията аргументира тезата, че митът в спортната журналистика функционира като динамична и циклична структура, в която възходът, кризата и трансформацията на героя представляват повтарящи се етапи на медийния наратив.

Ключови думи: спортна журналистика, медиен мит, митологизиране, демитологизиране, медиен дискурс, спортни герои

Спортът заема централно място в съвременната медийна култура. Неговата зрелищност, емоционална наситеност и масова популярност го превръщат в едно от най-видимите социални явления на модерното общество. В същото време спортът рядко се представя в медиите единствено като система от резултати, статистики и състезателни правила. Напротив, спортните събития често се интерпретират чрез наративи, които придават на отделните състезания по-широко символно и културно значение.

В този контекст спортистите се превръщат не просто в участници в състезателния процес, а в публични фигури, носители на ценности, модели за подражание и символи на колективни очаквания. Чрез журналистическия разказ техните успехи и провали придобиват морално, емоционално и национално измерение. Този процес може да бъде описан чрез концепцията за медийния мит.

Според Ролан Барт митът не представлява измислица или съзнателна заблуда, а специфичен комуникативен механизъм, чрез който културно обусловени значения се представят като естествени и очевидни (Barthes, 1957). В спортния медиен дискурс това означава, че индивидуалният успех често се интерпретира като проявление на лична изключителност, съдба или морална превъзходност, докато структурните фактори на спорта остават на заден план.

В същото време митологичният образ на спортиста не е стабилен или неизменен. Поражения, контузии, допинг скандали или морални обвинения могат да предизвикат рязка промяна в медийния разказ. В подобни ситуации героичният образ започва да се разпада и се активира процесът на демитологизация, при който медиите пренареждат символния статус на героя.Прочети повече >>

Newmedia21.eu
Медиите на 21 век. Онлайн издание за изследвания, анализи, критика

© 2026 Newmedia21.eu. Всички права запазени. | ISSN 1314-3794

Кампанията на БНТ #НеДишайСмърт: медийна интервенция срещу вейп културата сред подрастващите в България

Гюнел Осман
Докторант, Шуменски университет

Настоящата статия разглежда кампанията на Българската национална телевизия „Не дишай смърт“ като медийна интервенция срещу налагането на тревожната тенденция, наречена „вейп култура“, сред подрастващите в България. Разглежда се социалният и институционален контекст на кампанията, нейните цели, целеви групи, комуникационни канали и резултати. Анализират се  видовете медийно съдържание, приложените маркетингови подходи и тясната връзка на темата с целите и практиките на образователната система и публичния дискурс.

Ключови думи: Медийна интервенция, БНТ, вейп култура, вейпинг, пушене, здравна кампания, медийна кампания, образователна система

Въведение

Общественото здраве и особено здравето на децата и подрастващите е значима тема в обществения дискурс. Не така чувствително е обществото обаче по темата „тютюнопушене“ и употреба на заместващи тютюна изделия.

В последните десетилетия България оглавява всяка класация за тютюнопушене в Европа. Нещо повече, страната ни заема челни места на световната карта по темата. По данни на Световната здравна организация България е на четвърто място в света (за 2025 г.) по употреба на тютюневи изделия. Това са 38,8% от населението на и над 15-годишна възраст, които употребяват тютюневи изделия под някаква форма ежедневно. В тази класация преди България са само: Сърбия (Европа) с 39%, Мианмар (Азия) с 42,3% и Науру (Островна държава в Тихия океан) с 46,7% от населението, по същите критерии.  Според Световната здравна организация, прогнозните данни не показват особено голям напредък на България по темата, но все пак ще има такъв. Предстои от 4-то място в Света да слезем на също толкова притеснителното 6-то място по използване на тютюневи изделия на дневна база от населението на и над 15-годишна възраст, ако тази тенденция се запази.

Възрастовата група на това изследване и на други цитирани изследвания е много важна пресечна точка в проблема с тютюнопушенето, вейпинга и производните модерни варианти на пушене и функциите на образователната ни система и медиите. Имаме предвид, че училището е мястото, в което младите хора пребивават почти 19 години от живота си. А медийната среда ги обвързва до старостта им. Ако си представим тези три релации: проблем-образование-медии като описващи  един равностранен триъгълник, той би изглеждал по следния начин. Най-отгоре поставяме  проблема с вейпинга и тютюнопушенето, отляво – участието на медиите и реакциите на медийната среда, отдясно – образователната система с нейните възпитателни функции. В средата на този триъгълник ще намери място единствената, проведена досега, медийна кампания срещу новата тенденция, наречена вейпинг (или  употребата на вейп-изделия). Това е кампанията на Българската национална телевизия #Не дишай смърт.Прочети повече >>

Newmedia21.eu
Медиите на 21 век. Онлайн издание за изследвания, анализи, критика

© 2026 Newmedia21.eu. Всички права запазени. | ISSN 1314-3794

Технология на протеста като форма на комуникация в съвременната информационна среда и ролята на изкуствения интелект

Доц. д-р Мила Серафимова
ФЖМК

Статията аргументира тезата за дигиталната еволюция на протеста като форма на публична комуникация и ролята на Изкуствения интелект. Формулирана е промяната на модела „опит за диалог – протест“ и налагането на модела „протест – опит за диалог“, който се дължи на достъпността и ефективността на дигиталните техники на комуникация, но има сериозни последици като намалява възможностите за постигане на консенсус. Друг резултат от изследването е изводът за неефективността на класическото разбиране за кризисната комуникация, разчитаща на традиционните медии и техники на публичната комуникация. Нарастващият брой кризи в съвременният свят се комбинира с все повече онлайн средства за протест, като новите технологии се превръщат в генератор на онлайн кризи. В статията е проследен историческия контекст на протестите в България, както и ролята на медиите. Законодателството на ЕС е разгледано във връзка с определянето в Закона за изкуствения интелект като „неприемлив риск“ от прилагането му за лицева идентификация и проследяване на поведението на хората в ситуации на протести.

Ключови думи: протест, публична комуникация, криза, кризисна комуникация, дигитална еволюция, медии, онлайн криза.

Увод

В съвременната информационна ера, протестите са се превърнали в алтернатива на  традиционните техники на публичната комуникация, която играе ключова роля за формиране на общественото мнение и политическите процеси. С развитието на технологиите и навлизането на дигиталните платформи, начинът, по който протестите се организират, провеждат, комуникират и възприемат, е претърпял значителни промени. В този контекст, изкуственият интелект (ИИ) се очертава като инструмент, който може да влияе както на ефективността на протестите, така и на общественото възприятие за тях.

Протестите служат не само като средство за изразяване на несъгласие и недоволство, но и като стратегическо средство за привличане на внимание и влияние в политиката, икономиката, опазването на околната среда, взаимоотношенията с работодателите, конфликти на местни общности с инвеститори, защитата на различни каузи от сдружения на граждани и неправителствени организации, неприемането на определени решения на международните организации, правителствата и местната власт. В епоха, характеризираща се със светкавично разпространение на информация, ефективността на протестите все повече зависи от медийното отразяване и присъствието на темата в социалните медии. Дигиталните платформи предоставят на активистките групи възможността да заобикалят традиционните медийни канали и да се ангажират пряко с публиката, насърчавайки комуникационен модел с по-голямо участие. Тази промяна обаче представлява и предизвикателство, тъй като невярна информация, създадена и разпространена умишлено като дезинформация, непълна информация и субективни и емоционални послания може да достигнат много бързо и лесно до целевите публики и широката общественост, затруднявайки обективната информация и разбирането по проблемите на протеста.Прочети повече >>