Динотерии
| Динотерии | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Експонат на D. thraciensis в Палеонтологичния музей в Асеновград | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Kaup, 1829 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Динотерии в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Динотериите, още динотериуми[1][2][3] или дейнотериуми (Deinotherium), са изчезнал род гигантски бозайници, родствени на съвременните слонове. Живеели са през късния миоцен и ранният плейстоцен. В България, край село Езерово, Първомайско, през 1965 г. от палеонтолога Димитър Ковачев е открит добре запазен скелет, който е реставриран и изложен на входа на Музея по палеонтология и исторична геология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.[4][5]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Обитавали са равнините и платата на Европа, Азия и Африка.
Видове
[редактиране | редактиране на кода]- D. bozasi Arambourg, 1934
- D. giganteum Kaup, 1829 (синоним D. thraciensis Nikolov, 1965)
- D. indicum Falconer, 1845
Еволюция
[редактиране | редактиране на кода]Динотериите са единствените известни представители на семейство динотериеви (Deinotheriidae). Видът е родствен както на съвременните слонове, така и на изчезналите мастодонти, каквито са например мамутите. Основната разлика между тези дейнотериумите и останалите животни от разред хоботни се крие в бивниците на дейнотериума. За разлика от тези на днешните слонове, зъбите на дейнотериума са разположени на долната му челюст и са насочени вертикално надолу. Другата съществена разлика са размерите на тези животни. Дейнотериумите са доста по-едри от слоновете и мамутите. Известно е за съществуването на 4 вида дейнотериуми, от които 2 са живеели в Африка, а останалите 2 – в Европа и Азия. Най-едър по размери е бил африканският дейнотериум, който е бил дълъг 7 m, висок около 4,5 m и с тегло 14 000 кг. Европейският вид е бил най-дребен и размерите му са били приблизително колкото на днешните индийски слонове, т.е. те са били 2 пъти по-дребни от африканските си събратя.
Динотериите са произлезли от продейнотериума, животно, което е било малко по-дребно от дейнотериума и е живяло преди 18 – 10 милиона години в Африка. Фосили от този предшественик на дейнотериумите са намерени в Уганда.
-
Глава на дейнотериум
-
Скелет на Дейнотериум
-
Дейнотериуми реконструкция
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цанков, Васил. Палеонтология. София, Наука и изкуство, 1969. с. 442.
- ↑ Kovachev, Dimitar; Nikolov, Ivan. Deinotherium thraceiensis sp. nov.from the Miocene near Ezerovo, Plovdiv District // Geologica Balcanica 35 (3 - 4). December 2006. с. 5- 40. Посетен на 14 октомври 2021.
- ↑ Вицепремиерът Дянков посети Палеонтологичния филиал на НПМ в Асеновград // Национален природонаучен музей, новини, 1 септември 2010. Посетен на 25 февруари 2020.
- ↑ Памукчиев, Ангел. Музей по палеонтология и исторична геология: пътеводител. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0567-3. с. 41-43.
- ↑ Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 122.
External links
[редактиране | редактиране на кода]- Музей по Палеонтология и Исторична геология // Софийски университет „Свети Климент Охридски“.
- Цанкова, Диана. Гигантски бозайник от праисторията – под купола на Софийския университет // Българско национално радио, новини, 10 юли 2020. Посетен на 14 октомври 2021.
- Larramendi, A. Shoulder height, body mass and shape of proboscideans // Acta Palaeontologica Polonica 61. 2016. DOI:10.4202/app.00136.2014.