Джовани Лоренцо Бернини

Джан Лоренцо Бернини
Gian Lorenzo Bernini
	Джан Лоренцо Бернини Gian Lorenzo Bernini
италиански скулптор и архитект
Роден	7 декември 1598 г. Неапол, Неаполитанско кралство
Починал	28 ноември 1680 г. (81 г.) Рим, Папска държава
Погребан	Санта Мария Маджоре, Рим, Италия
Религия	католицизъм
Националност	Италия
Семейство
Баща	Пиетро Бернини
	Джан Лоренцо Бернини в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Джовани.

Джан Лоренцо Бернини (на италиански: Gian Lorenzo Bernini), е италиански скулптор и архитект от бароковия период, живял и творил най-вече в Рим, където се намира и най-голямата колекция от негови скулптури.

Биография

Роден е на 7 декември 1598 година в Неапол, Италия, в семейството на скулптора Пиетро Бернини (родом от Флоренция). На 7-годишна възраст придружава баща си в Рим, където той работи по няколко големи проекта. Тук неговите умения скоро са забелязани от художника Анибале Карачи (на италиански: Annibale Carracci) и от папа Павел V. Покровител на Бернини става богатият и влиятелен кардинал Шипионе Боргезе, племенник на папата. Между неговите ранни творби са скулптурите "Амалфия с младенеца Зевс и младия сатир" и няколко алегорични бюста, като "Проклета душа" и "Блажена душа". На 22 години създава бюста на папа Павел V (намиращ се в музей Гети). Репутацията му се утвърждава окончателно със създаването на четири скулптури, намиращи се в музей Боргезе в Рим: „Еней, Анхиз и Асканий“ (1619), „Похищението на Прозерпина“ (1621–1622), „Аполон и Дафне“ (1622–1625) и „Давид“ (1623–1624).

Архитектура

Когато Александър VII става папа, започва амбициозна програма за превръщането на Рим в световна столица чрез систематично, решително и скъпо преустройство на града. Той поръчва широкомащабни архитектурни изменения на града, като се съединяват стари и нови улици и сгради. По това време Бернини се съсредоточава в проектирането на сгради. Сред произведенията му през този период особено важно е мястото на площад Свети Петър. Той построява две масивни полукръгли колонади, всеки ред от които се състои от четири бели колони. Като резултат се оформя арена с овална форма, на която гражданите, гостите на града и поклониците често стават свидетели на появяването на папата. Тези колонади приличат на две ръце, които символически обхващат публиката. Бернини умира на 28 ноември 1680 година в Рим на 81-годишна възраст. Погребан е в базиликата Санта Мария Маджоре.

Личен живот

В края на 30 години на 17-ти век Бернини има роман със заможната дама Констанца, съпруга на неговия помощник Матео Бонучели. Бернини извайва мраморен бюст на своята избраница, който в момента се намира в музея "Барджело" във Флоренция. По-късно тя има връзка с по-малкия брат на Бернини, който е негов най-близък помощник в работилницата. Когато Бернини разбира за това, преследва брат си по улиците не Рим, за да го убие и също така изпраща слугата си да нареже лицето на Констанца. Слугата е затворен, както и Констанца за изневяра. Бернини се жени през май 1639 г. на 41 години за 22-годишната римлянка Катерина Тецио. Имат 11 деца включително Доменико Бернини, който става първият биограф на своя баща.