Направо към съдържанието

Голяма чистка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Голямата чистка)
Репресии в СССР
Обзор
Политически репресии
Идеологически репресии

Голямата чистка (на руски: Большая чистка), или Голям терор (Большой террор), е кампания от политически репресии и гонения в Съветския съюз, дирижирани от Йосиф Сталин в края на 1930-те години с цел да укрепи и централизира властта и да премахне всяка възможна вътрешна съпротива.[1][2]

Някои автори наричат тези репресии Съветски холокост.[3][4][5] В съветската и руската историография периодът на най-интензивните чистки е наричан също Ежовщина по името на Николай Ежов, ръководител на Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД).

Въпреки че заради публичността на процесите към тях и Хрушчовската Десталинизация става най-известен Държавният тероризъм, насочен към политически и военни ръководители, най-смъртоносната операция на НКВД през периода е кулашката, при която са репресирани 767 хиляди души, а са разстреляни 387 хиляди.[6] Жертви на чистките са и генерали от Червената армия и адмирали от Червения флот, хора на изкуството, писатели, учени, наред с граждани, заподозрени в поставяне под съмнение управлението на Компартията и Сталин.

„Признанията“ са изтръгвани с изтезания, наказанията включват най-често екзекуции за главните обвиняеми, близките и роднините им са пращани в лагерите за принудителен труд на ГУЛАГ, хора от етнически малцинства са подлагани на депортиране. Репресиите са насочени както към висши дейци на управляващата Всесъюзна комунистическа партия (болшевики), така и към нечленове на партията като кулаци (заможни селяни) и обикновени хора.[1] Срещу тях се организират гонения, свързани с милицейско наблюдение, преследване и пр.[1] През 1937 – 1938 г. са арестувани до около 1,5 милиона души, от които около половината са екзекутирани.[7] Измежду тях са и ръководителите на комисариата Генрих Ягода и Николай Ежов.

Предпоставки

[редактиране | редактиране на кода]

Според В. Н. Хаустов масовите репресии от 1937 – 1938 г. се основават на решенията на Политбюро на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), ЦК на ВКП (б) на 9 юли 1928 г. които са приети в съответствие с тезата на Сталин за напредване към социализма „чрез укрепване органите на диктатурата на пролетариата посредством развиване на класова борба, чрез премахване на класите, чрез премахване на остатъците от капиталистическите класи, в битки с врагове, както вътрешни, така и външни“. За първи път решенията са изразени от него на пленума на Централния комитет на ВКП (б) на 9 юли 1928 г.[8]

Според историка О. В. Хлевнюк по-убедителни са онези експерти, които свързват терора от 1937 – 1938 г. с възникващата заплаха от война. Съдържанието на заповедите, регулиращи масовите операции, демонстрира желанието на сталинисткото ръководство да премахне „петата колона“, която вече се е показала по време на Гражданската война в Испания през 1936 г. Именно с подготовката за война самите служители на НКВД обясняват масовите операции в тяхната среда. Един от ръководителите на регионалните дирекции на НКВД обясни на подчинените си причините за избухването на терора: „СССР воюва с Япония, войната с Германия скоро ще започне <...> Правителството възлага надеждите си относно НКВД в смисъл на изчистване на страната от чужди елементи... Следователно е необходимо да се разстрелят до 5 милиона души“.[9] Хлевнюк твърди, че конспирациите и „петата колона“ са съществували именно в идеите на Сталин и неговите съмишленици, но не и в действителност, което не е документирано.[10]

Историкът Ю. Н. Жуков излага хипотеза за връзката на Великия терор с приемането на Конституцията на СССР през 1936 г. и изборите за Върховния съвет на СССР през декември 1937 г. Според него Сталин е възнамерявал да проведе първите избори за Върховния съвет на СССР като алтернативни, конкурентни, искал е „изобщо да отстрани партията от властта“, но за това са му попречили ръководителите на регионални партийни органи (имащи партийни заслуги, но слабо образовани), които се страхували да не загубят постовете си по време на тези избори и поради това инициирали Големия терор, плашейки висшето ръководство с истории за непобедени врагове в поверените им територии. Ставайки агенти на репресии, по-късно те сами стават техни жертви.[11]

Развитие

[редактиране | редактиране на кода]

Периодът започва с назначаването на поста началник на НКВД Н. И. Ежов и с последвалата издадена от него през юли 1937 г. Заповед на НКВД на СССР № 00447, с която извънсъдебни „тройки“ от НКВД получават правото на присъда и изпълнение на присъдата по най-опростения начин. Завършва през септември-ноември 1938 г. с мащабни арести в НКВД, милиция и др. на поддръжниците на Н. И. Йежов и заместването му като началник на НКВД от Л. П. Берия и с постановление на Съвета на народните комисари на СССР и Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) от 17 ноември 1938 г., забраняваща на НКВД и прокуратурата да извършват масови арести и операции по изселване, с премахване на съдебните „тройки“, създадени със специални заповеди на НКВД на СССР и др.[12][13]

През 1939 г. Н. И.Ежов е арестуван по обвинение в сътрудничество с чуждестранните разузнавателни служби и терористична дейност, а на 3 февруари 1940 г. е осъден и разстрелян на следващия ден.

В съответствие със Заповед № 00447, репресиите са извършвани въз основа на предварителни „планови числа“, които на местните народни комисари е забранено да надвишават сами. Намаляването на числата е било позволено. Репресирани са водещите активни антисъветски (подривни) (престъпни) дейности: бивши кулаци; членове на бунтовнически, фашистки, терористични и бандитски формации; членове на антисъветски партии (есери, грузмеки, мусаватисти, итихадисти и дашнаки), бивши белогвардейции, чиновници, наказващи; престъпници, занимаващи се с престъпна дейност и свързани с престъпната среда. Също така са били обект на арести или екзекуции подобни елементи, които са били в затвори, лагери, трудови селища и колонии, като продължават да водят активна антисъветска подривна работа там[14]

Впоследствие „планираните граници“ са превишени многократно от ръководителите от средно ниво и органите на НКВД.

Жертви

[редактиране | редактиране на кода]

През този период са разстреляни 681 692 души, включително разстреляните както по политически причини, така и заради други престъпления. Общо 1 372 382 души са арестувани по политически причини и 202 877 души за други престъпления.[15] Според историка Земски 681 692 души са разстреляни по политически причини[16], които съставляват 85 % от общия брой на разстреляните за контрареволюционни и други особено опасни държавни престъпления за целия условен „сталински период“ (799 455 души от 1921 до 1953 г.).[17]

Лично Сталин и Политбюро на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) са одобрили 43 768 души за осъждане въз основа на така наречените „сталински списъци за разстрел“, като преобладаващото мнозинство от тях са членове на административни структури, включително НКВД и Червената армия. Почти всички от тях са разстреляни.[18] През този период са убити 78 % от членовете на Централния комитет на ВКП (б). Органите на НКВД са подложени на най-тежко прочистване.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Figes, Orlando – The Whisperers: Private Life in Stalin's Russia, ISBN 0-08050-7461-9, 2007, стр. 227 – 315
  2. ↑ Robert Gellately – Lenin, Stalin, and Hitler: The Age of Social Catastrophe. Knopf. ISBN 1-4000-4005-1, 2007
  3. ↑ Wood, Alan – Stalin and Stalinism, Routledge, ISBN 0-415-03721-2, 1990, стр. 37
  4. ↑ Ian Kershaw, Moshe Lewin – Stalinism and Nazism: Dictatorships in Comparison, Cambridge University Press, ISBN 0-521-56521-9, 1997, стр. 300
  5. ↑ Kuper, Leo – Genocide: Its Political Use in the Twentieth Century, Yale University Press, ISBN 0-300-03120-3, 1982
  6. ↑ Постановление Политбюро об утверждении приказа НКВД № 00447 от 31 июля 1937 года
  7. ↑ Richard Pipes– Communism: A History (Modern Library Chronicles, pg. 67
  8. ↑ «БОЛЬШО́Й ТЕРРО́Р» Архив на оригинала от 2021-12-22 в Wayback Machine., Большая российская энциклопедия – электронная версия. bigenc.ru. Посетен на 1 август 2017.
  9. ↑ Хлевнюк, Олег Витальевич –. Причины „большого террора“ // «Ведомости», 2017-07-06. Архивиран от оригинала на 2017-07-06. (на руски)
  10. ↑ Голинков, Давид Львович. Крушение антисоветского подполья в СССР. Т. 2. Москва, Госполитиздат, 1979. с. 336.
  11. ↑ Ю. Н. Жуков – Иной Сталин. Политические реформы в СССР в 1933 – 1937 гг., modernlib.ru. Посетен на 13 януари 2019.
  12. ↑ Постановление СНК СССР и ЦК ВКП(б) „Об арестах, прокурорском надзоре и ведении следствия“, „Сталин – время, люди, империя“, 13 июля 2015.
  13. ↑ Приказ НКВД СССР № 00762 „О порядке осуществления постановления СНК СССР и ЦК ВКП(б) от 17 ноября 1938 г.“, „Сталин – время, люди, империя“, 13 июля 2015.
  14. ↑ Приказ НКВД от 30.07.1937 № 00447, ru.wikisource.org.
  15. ↑ Справки 1 спецотдела МВД СССР о количестве арестованных и осужденных в период 1921 – 1953 гг., Фонд Александра Н. Яковлева.
  16. ↑ Земсков В. Н. – К вопросу о масштабах репрессий в СССР, издание „Научно-образовательный портал Высшей Школы Экономики“, 1995.
  17. ↑ Земсков В. Н. – О масштабах политических репрессий в СССР. | POLITPROS.COM // Онлайн-журнал Politpros.com. Посетен на 2017-08-11. (на руски)
  18. ↑ Мельчин С. А. и др. – Сталинские списки – введение[неработеща препратка], издание „Мемориал“.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Голяма_чистка&oldid=12319964“.