Велико московско княжество
| Велико московско княжество Великое княжество Московское | |
| 1263 – 1547 | |
Знаме Герб | |
Териториално разширение на Московското княжество 1300–1547 Първоначална територия, 1300 г. Територия на Владимирско-Суздалско княжество, присъединена през 1390 г. Територия, присъединена през 1505 г. (от Иван III) Територия, присъединена към 1533 (от Василий III) | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Москва |
| Официален език | руски |
| Религия | Руска православна църква |
| Форма на управление | монархия |
| Династия | Рюриковичи |
| Велик княз | |
| 1533 – 1547 | Иван IV (последен) |
| Законодателна власт | Болярска дума |
| История | средновековие |
| Основаване | 1263 |
| Велико княжество | 1363 |
| Независимост от Златната орда | 1480 |
| Начало на Руското царство | 22 октомври 1547 |
| Площ | |
| Общо (през 1547) | 3 000 000 km2 |
| Население | |
| Преброяване | 6 000 000 |
| |
| Днес част от | |
| Велико московско княжество в Общомедия | |
Великото московско княжество е средновековно руско държавно образувание, просъществувало от 1263 до 1547 година. Московските земи се управляват от князете на Москва, потомци на първия велик княз Даниил Московски, и се превръщат постепенно в център и териториално ядро, около което се изгражда Руското царство.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първият княз на Москва е синът на Всеволод III – Владимир, който през 1213 г. за няколко месеца отделя града от Владимиро-Суздалското княжество. От 1247 до 1248 г. княжеството е управлявано от Владимир Холобрит, но след смъртта му отново става част от Владимиро-Суздалското княжество. През 1263 г. Александър Невски завещава Москва на сина си Даниил Московски. В резултат на нашествията на монголците, княжеството става техен васал. През 1327 г. се организира Тверското въстание, в което Москва участва на страната на Златната орда. Земите на Твер са поделени между княз Иван I и Александър Суздалский. През 1368 г. княжеството започва война срещу Литовското княжество, но впоследствие се сключва мир. През 1374 г. Дмитрий Донски престава да плаща данък на Златната орда и заедно с другите князе от североизточна Рус се опълчват на монголското влияние. В 1376 г. Московското и Суздалското княжество започват поход срещу Волжка България, след който волжките българи са принудени да плащат данък на московския княз.
През 1380 г. Дмитрий и неговите съюзници побеждават Златната орда в битка край Рязан. Същата година се провежда куликовската битка, в която князът разгромява армията на Мамай.
Две години по-късно хан Тохтамиш опожарява Москва, но войската на ордата бива разбита от армията на Владимир Храбри. В крайна сметка Дмитрий се съгласява да плаща данък и в замяна получава Владимиро-Суздалското княжество. През 1396 г. Ордата е разгромена от тимуридите, които разграбват и Москва. В началото на XV век Златната орда се разделя за 3 ханства. През 1425 година тронът е наследен от племенника на княз Василий I – Василий Слепи. Това среща недоволството на аристокрацията и започва борба за власт между Василий и династията Юревич. Князът е пленяван на 2 пъти и дори е ослепен. През 1471 г. Иван III Велики започва поход срещу Новгородската република. Московските войници тероризират населението и извъшват грабежи. На 11 август 1471 г. е сключен мирен договор, според който Новгород плаща на Москва 16 000 рубли.
През октомври 1477 г. Иван III отново напада Новгородската република, заедно с Тверското княжество и Псковската република. Новгород пада след обсада и на 15 януари 1478 г. официално е присъединен към княжеството. През 1480 г. Москва окончателно става независима от Златната орда след битката при река Урга.
След това Литовското княжество и Казанското ханство предприемат атаки срещу великото московско княжество. След серия от войни, загубилите са принудени да признаят Смоленск и течението на р. Днепър за владение на Москва. По времето на Василий III са завладени Псковската република и Рязан. През 1519 г. Кримското ханство напада Москва. През 1530 г. се ражда първородният син на Василий – Иван IV. След смъртта на Василий, Иван става княз, а майка му Елена Глинская е регент. През 1547 г. Иван е коронясан за цар, с което се поставя началото на Руското царство.
Владетели
[редактиране | редактиране на кода]| Портрет | Име | Роден | Управлява от | Семейство | Управлява до | Починал |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Даниил I (Даниил I) |
ноември/декември 1261 Киев ?, Велико московско княжество |
1283 | Син на княз Алексасндър Невски и Александра Полоцкая женен веднъж: Мария 6 деца |
4 март 1303 | 4 март 1303 Москва, Велико московско княжество | |
| Юрий III (Юрий III) |
1281 | 4 март 1304 | Син на Даниил I и Мария женен два пъти: дъщеря на княз Константин Ростовски нямат деца Кончака (кръстена Агафя) нямат деца |
21 ноември 1325 | 21 ноември 1325 Сарай Бату, Монголия | |
| Иван I Торбата (Иван I Калита) |
1288 Москва, Велико московско княжество |
21 ноември 1325 | Син на Даниил I и Мария женен два пъти: княгиня Елена 3 деца княгиня Юлия 3 деца |
31 март 1340 | 31 март 1340 Москва, Велико московско княжество | |
| Симеон I Горди (Симеон I Гордый) |
7 ноември 1316 Москва, Велико московско княжество |
31 март 1340 | Синн на Иван I и княгиня Елена женен веднъж: Августа Литовска нямат деца |
27 април 1353 | 27 април 1353 Москва, Велико московско княжество | |
| Иван II Красиви (Иван II Красный) |
30 март 1326 Москва, Велико московско княжество |
27 април 1353 | Син на Иван I и княгиня Елена брат на Симеон Горди женен два пъти: княгиня Феодосия нямат деца Александра Веляминова поне 4 деца |
13 ноември 1359 | 13 ноември 1359 Москва, Велико московско княжество | |
| Дмитрий Донски (Дмитрий Донской) |
12 октомври 1350 Москва, Велико московско княжество |
13 ноември 1359 | Син на Иван II и княгиня Александра женен веднъж: Евдокия Дмитриевна 13 деца |
19 март 1389 | 19 март 1389 Москва, Велико московско княжество | |
| Василий I (Василий I) |
30 декември 1371 Москва, Велико московско княжество |
19 март 1389 | Син на Дмитри Донски и княгиня Евдокия женен веднъж: София Литовска 9 деца |
27 февруари 1425 | 27 февруари 1425 Москва, Велико московско княжество | |
| Василий II Слепи (Василий II Тёмный) |
10 март 1415 Москва, Велико московско княжество |
27 февруари 1425 | Син на Василий I и княгиня София женен веднъж: Мария Ярославна 3 деца |
27 март 1462 | 27 март 1462 Москва, Велико московско княжество | |
| Иван III Велики (Иван III Великий) |
22 януари 1440 Москва, Велико московско княжество |
27 март 1462 | Син на Василий II и княгиня Мария женен два пъти: Мария Тверска 1 дете София Палеологина 8 деца |
27 октомври 1505 | 27 октомври 1505 Москва, Велико московско княжество | |
| Василий III (Василий III) |
25 март 1419 Москва, Велико московско княжество |
27 октомври 1505 | Син на Иван III и София Палеологина женен два пъти: Соломония Сабурова нямат деца Елена Глинская 2 деца |
3 декември 1533 | 3 декември 1533 Москва, Велико московско княжество | |
| Иван IV Страшни (Иван IV Грозный) |
25 август 1530 Москва, Велико московско княжество |
3 декември 1533 | Син на Василий III и княгиня Елена женен 8 пъти |
18 март 1583 | 18 март 1583 Москва, Руско царство |