Направо към съдържанието

Плевен (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Плевенска област)
Вижте пояснителната страница за други значения на Плевен.
Област Плевен
Pleven
Области в България
      
Герб
Област Плевен на картата на БългарияОбласт Плевен на картата на България
Страна България
Район за планиранеСеверозападен район за планиране
Областен центърПлевен
Площ4337 km²
Население251 986 души (31 декември 2015 г.)
Общини11
БВП (2021)2 976 000 000 лв.[1]
МПС кодEH
Официален сайтwww.pleven-oblast.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Плевен в Общомедия
Релефна карта

Област Плевен (също и Плевенска област) е област в България. Граничи с област Враца на запад, Република Румъния на север, област Велико Търново на изток и област Ловеч на юг. Заема площ от 4653,3 km² и има население 226 120 души (по окончателни данни от преброяване 2021)[2]. Пощенските кодове на населените места в област Плевен са от 5800 (за град Плевен) до 5999. МПС-кодът ѝ е ЕН.

Населени места

[редактиране | редактиране на кода]

Населени места в област Плевен (градовете са с удебелен шрифт):

Общини
(11 на брой)		 Населени места
(123 на брой – 14 града и 109 села)		 Брой и вид
Градове Села Общо
Белене Белене, Бяла вода, Деков, Кулина вода, Петокладенци, Татари 1 5 6
Гулянци Брест, Гиген, Гулянци, Долни Вит, Дъбован, Загражден, Искър, Крета, Ленково, Милковица, Сомовит, Шияково 1 11 12
Долна Митрополия Байкал, Биволаре, Божурица, Брегаре, Горна Митрополия, Гостиля, Долна Митрополия, Комарево, Крушовене, Ореховица, Победа, Подем, Рибен, Славовица, Ставерци, Тръстеник 2 14 16
Долни Дъбник Бъркач, Горни Дъбник, Градина, Долни Дъбник, Крушовица, Петърница, Садовец 1 6 7
Искър Долни Луковит, Искър, Писарово, Староселци 1 3 4
Кнежа Бреница, Еница, Кнежа, Лазарово 1 3 4
Левски Асеновци, Аспарухово, Божурлук, Българене, Варана, Градище, Изгрев, Козар Белене, Левски, Малчика, Обнова, Стежерово, Трънчовица 1 12 13
Никопол Асеново, Бацова махала, Въбел, Дебово, Драгаш войвода, Евлогиево, Жернов, Лозица, Любеново, Муселиево, Никопол, Новачене, Санадиново, Черковица 1 13 14
Плевен Беглеж, Бохот, Брестовец, Бръшляница, Буковлък, Върбица, Горталово, Гривица, Дисевица, Коиловци, Къртожабене, Къшин, Ласкар, Мечка, Николаево, Опанец, Пелишат, Плевен, Радишево, Ралево, Славяново, Тодорово, Тученица, Търнене, Ясен 2 23 25
Пордим Борислав, Вълчитрън, Згалево, Каменец, Катерица, Одърне, Пордим, Тотлебен 1 7 8
Червен бряг Бресте, Глава, Горник, Девенци, Койнаре, Лепица, Радомирци, Ракита, Реселец, Рупци, Сухаче, Телиш, Червен бряг, Чомаковци 2 12 14

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението

[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Плевен, според преброяванията през годините:[3][2]

Общини Площ
(в км2)		 1934
(31.12.1934)		 1946
(31.12.1946)		 1956
(1.12.1956)		 1965
(1.12.1965)		 1975
(2.12.1975)		 1985
(4.12.1985)		 1992
(4.12.1992)		 2001
(1.3.2001)		 2011
(1.2.2011)		 2021
(7.9.2021)
Общо 4653,324 314 304 345 507 356 993 366 347 372 703 362 398 346 614 311 985 269 752 226 120
Белене 285,046 14 342 15 785 18 829 15 897 14 683 13 241 13 857 12 581 10 318 7 803
Гулянци 459,201 29 481 32 359 31 443 29 877 25 588 22 299 20 135 16 752 12 336 9 540
Долна Митрополия 674,897 42 771 46 877 45 222 42 424 38 409 32 196 29 087 25 311 20 064 16 816
Долни Дъбник 307,569 22 726 24 413 24 000 24 555 21 653 18 634 17 377 15 701 11 670 9 956
Искър 243,899 16 323 17 972 17 644 15 893 13 683 11 507 10 228 9 107 6 884 5 686
Кнежа 317,812 22 334 23 830 23 012 22 269 22 031 20 196 18 640 17 079 13 803 12 937
Левски 414,692 31 463 34 303 34 434 36 387 34 410 31 128 29 127 25 995 19 938 15 426
Никопол 416,582 24 328 26 301 23 939 22 732 20 812 17 785 15 840 13 656 9 305 6 958
Плевен 809,712 75 875 86 245 100 779 118 841 145 380 162 076 160 480 149 142 131 152 113 131
Пордим 238,132 16 380 17 485 16 672 15 392 13 041 10 553 9 607 8 179 6 426 4 892
Червен бряг 485,782 40 615 43 767 44 031 44 349 45 044 42 979 40 876 35 561 27 856 22 975

Прираст на населението

[редактиране | редактиране на кода]
4-ти селскостопански културен и национален събор във Варна, 1938

.

Естествен прираст

[редактиране | редактиране на кода]
Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2000 8,6‰ 16,9‰ -8,3‰
2001 7,9‰ 17,0‰ -9,1‰
2002 7,8‰ 17,1‰ -9,3‰
2003 8,0‰ 16,6‰ -8,6‰
2004 8,2‰ 16,1‰ -7,9‰
2005 8,3‰ 18,7‰ -10,4‰
2006 8,5‰ 17,6‰ -9,1‰
2007 8,3‰ 17,9‰ -9,6‰
2008 9,2‰ 17,6‰ -8,4‰
2009 9,4‰ 16,8‰ -7,4‰
2010 8,8‰ 17,8‰ -9,0‰
2011 8,9‰ 18,5‰ -9,6‰
2012 8,7‰ 18,8‰ -10,1‰
2013 8,2‰ 17,3‰ -9,1‰
2014 8,7‰ 18,7‰ -10,0‰
2015 8,7‰ 18,7‰ -10,0‰
2016 8,7‰ 18,5‰ -9,8‰
2017 8,6‰ 18,8‰ -10,2‰
2018 8,0‰ 18,8‰ -10,8‰
2019 8,4‰ 19,4‰ -11,0‰
2020 8,2‰ 21,7‰ -13,5‰
2021 7,7‰ 26,6‰ -18,9‰
2022 8,3‰ 22,1‰ -13,8‰
2023 8,3‰ 19,4‰ -11,1‰

Етнически състав

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[4][5]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 311 985 269 752 100.00 100.00
Българи 280 475 219 612 89.90 81.41
Турци 16 931 8666 5.42 3.21
Цигани 9777 9961 3.13 3.69
Други Руснаци 692 826 0.221 0.30
Арменци 56 0.017
Власи 252 0.080
Македонци 141 0.045
Гърци 130 0.041
Украинци 72 0.023
Евреи 32 0.010
Румънци 14 0.004
Други 313 0.100
Не се самоопределят 2135 1200 0.68 0.44
Неотговорили 965 29 487 0.30 10.93

Езици

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[6]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 311 985 100.00
Български 283 626 90.91
Турски 14 947 4.79
Цигански 8861 2.84
Други 1686 0.54
Не се самоопределят 1900 0.60
Непоказано 965 0.30

Вероизповедания

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[7][8]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 311 985 269 752 100.00 100.00
Православие 275 112 153 050 88.18 56.73
Католицизъм 7065 5164 2.26 1.91
Протестантство 548 1374 0.17 0.50
Ислям 15 681 4780 5.02 1.77
Друго 336 226 0.10 0.08
Нямат – 16 014 – 5.93
Не се самоопределят 12 278 14 311 3.93 5.30
Непоказано 965 74 833 0.30 27.74

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Топ 10 компании по оборот през 2015 г.

[редактиране | редактиране на кода]
Компания Оборот (млн. лв.) Печалба (млн. лв.)
1. Олива АД 300,1 17,0
2. Палфингер Продукционстехник България ЕООД 119,3 6,5
3. Ема ООД 87,3 2,6
4. Зърнени храни – ДМ ЕООД 64,2 0,4
5. Топлофикация – Плевен ЕАД 58,4 – 7,8
6. Агриколо – България ЕАД 57,6 0,01
7. Звезда АД 56,5 0,1
8. УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД 50,4 0,3
9. Сартен България ООД 48,0 0,6
10. Табако Трейд Плевен ООД 43,5 0,1

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.nsi.bg
  2. ↑ а б НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  3. ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 19 февруари 2021 
  4. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 25 октомври 2017. (на английски)
  5. ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 25 октомври 2017.
  6. ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 25 октомври 2017.
  7. ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 25 октомври 2017.
  8. ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 25 октомври 2017. (на английски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Областите в България, оцветени в знамената на областните градове
Областите в България, оцветени в знамената на областните градове
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Плевен_(област)&oldid=12319177“.