Ден на националното освобождение
15 Август, Петък
Исторически контекст
Османското владичество започва в края на XIV век и продължава до края на XIX век. През този дълъг период българският народ запазва своята културна и духовна идентичност, въпреки липсата на политическа самостоятелност. Възраждането през XVIII и XIX век подготвя почвата за националноосвободителните борби, които кулминират с Априлското въстание от 1876 година. Жестокото потушаване на въстанието предизвиква международен отзвук и става повод за намесата на Русия в защита на българския народ.
Санстефанският мирен договор
Подписан на 3 март 1878 година в Сан Стефано (днес Йешилкьой, квартал на Истанбул), договорът предвижда създаването на голямо автономно българско княжество с излаз на Бяло и Егейско море. Въпреки че този договор не влиза в сила в пълния си вид поради последвалия Берлински конгрес, той остава символ на българските стремежи за национално обединение и свобода.
Отбелязване на празника
Денят на националното освобождение се чества с тържествени церемонии, военни паради, поднасяне на венци и цветя пред паметници на загиналите за свободата. Най-големите чествания се провеждат на връх Шипка, където се е състояла една от най-героичните битки по време на войната. Хиляди българи се събират там, за да отдадат почит на героите, защитавали прохода с цената на живота си.
Значение за българската идентичност
3 март е не само историческа дата, но и символ на националното възраждане, саможертвата и стремежа към свобода. Празникът напомня за силата на народното единство и за ролята на международната солидарност в борбата за независимост. Той е повод за национална гордост и размисъл върху пътя, който България е изминала, за да възстанови своята държавност.