Днес в СофтУни един курсист ми зададе следния въпрос:

off -topic Здравейте чисто страничен въпрос ,ако искам да продължа да се занимавам с C++ програмиране какъв бакалавър се записва и в кой университет бихте препоръчали?

Понеже темата ми е любима, реших да отговоря надълго и нашироко, а и да го оставя в блога си за “бъдещи референции”.

Започвам отговора си с оправданието, че моите впечатления от университетите датират отпреди пет години, когато Ангел завърши. Даже отпреди шест, защото отпреди пет той вече беше завършил. Но все пак ще дам моята перспектива.

Ще започна с университетите в София. Понеже въпросът е конкретно за C++, като че ли най-подходящ е “класическият университет” с “класическото” компютърно програмиране. Софийският университет е научил много хора на програмиране, но там не съм сигурен доколко е залегнал С++, освен ако не е по исторически причини (имат преподаватели, имат програма и т.н.).

Почти сигурен съм обаче, че в Техническият университет го изучават, при това най-вероятно има курсове, които ще свържат знанията по C++ със знанията по хардуер. C++ по принцип е език от високо ниво, но той е универсален за програмиране на широк спектър от хардуер (слагам го наравно със C). И подозирам, че е Техническият ще намерите специалности, в които ще може да създавате електроника и да я програмирате със C/C++.

От моите млади колеги имаше доста хора, учещи или завършили в Нов Български Университет и доволни от това. Разбира се, трябваше да започват като juniors, защото за съжаление българските университети предлагат най-често теоретична подготовка, която изисква “доучване” на първата работа, докато се изпечеш в занаята. Но фирмите си го знаят, макар в днешни времена juniors да имат повече проблеми с първата си работа.

И така започнах с предизвикателствата, ако завършиш университет в България, та ще продължа. Освен твърде теоретичната подготовка (в българските университети рядко учиш “занаята” като част от програмата), другото е нивото, което според мен е по-ниско от тези в Европа. Разбира се, говорим за университети със сходни такси (Германия, Нидерландия, Австрия). Но там трябва да имаш предвид, че ще ти трябва перфектен език (английски или немски или пък фламандски, който е екзотика). Но на ИТ-то така или иначе заължително му трябва английски език, та…

Ангел (моят най-голям син) завърши Game Developer със C++ в Breda University of Applied Sciences. И сега работи като C++ разработчик в Нидерландия. Точно в сферата на игрите. Разбира се, той вложи много от сърцето си в обучението и овладяването на езика и технологиите покрай него, което му помогна да спечели добра работа дори като junior, но аз и имам чувството, че в Нидерландия “започването” на junior developers е по-лесно, отколкото в България. Имаш възможност още по време на училището да се запознаеш с бъдещия си работодател (като стажант, дори) и евентуално да се харесате още тогава. Защото “харесването” е огромна част от всяко начало на работа. А и не само на работа – повечето връзки са точно такива.

На мен BUAS ми хареса с това, че са изключително практични: теория се изучава само, когато подпомага практическите проекти и задачи, които студентите получават. Но не се заблуждавай: това не прави по-лесно следването и “завършването”. А и в нашата професия това “завърших образованието си” е един такъв ефимизъм, че ако наистина го вярваш, то почти сигурно е, че не си за професията. Разработчиците учат непрекъснато, овладяват нови технологии и инструменти непрекъснато, налага им се да се променят непрекъснато, защото светът около тях работ с тази динамика. И в този смисъл “завършил” програмист, според мен поне, няма. Както се надявам да няма и “завършил” доктор. Защото аз предпочитам да ме лекуват лекари, които никога не “завършват” образованието си, а остават активни и учещи непрекъснато, до края на кариерата си, а защо не и след това.

Аз лично горещо препоръчвам следване в технически университет в чужбина. Както може да разбереш по-горе, BUAS уважавам и също препоръчвам, но там специализират изключително върху Game Development специализацията. Която се движи както от прагматизъм, така и от много романтика. Защото хората, които искат да пишат игри, често го искат с цялото си сърце и поради това се е наложил един такъв тренд, че в тази индустрия заплатите са малко по-ниски (често незначително, 10-15% при програмистите), отколкото в други индустрии със същите роли. Та затова в такъв университет се ходи, ако наистина “дишаш” игрите.

Ако все пак те интересува, мога да дам повече подробности. Но там разходната част е малко по-различна, а и логистичната е с една идея по-трудна. Но ако много искаш да работиш С++ разработчик и игрите те кефят, тогава… питай – ще напиша пак.

Накрая, искам да кажа, че това по-горе като нищо е пълно с грешки. Защото аз завърших 1998-а, а в далечната 1991-а, когато аз търсех университет, аз вече бях C++ програмист с няколко национални олимпиади зад мен (до националния отбор така и не стигнах, май най-престижното ми класиране беше на някакво 40-то място или от сорта), но и няколко “истински” проекти, в смисъл софтуер, който се използваше от други хора, за да си вършат работа. Писан на C++, пълен с бъгове, но все пак истински софтуер, решаващ праклтически проблеми. Затова отивах студент не, за да ме учат, а за да получа теоретичния поглед на компютърен инженер и, разбира се, credentials (диплома, по нашенски). Дори докато учех (мисля в пети курс беше) започнах и да водя упражненията по C++ на третокурсниците, просто защото знаех езика.

Та така… много нещо изписах. Ако имаш въпроси – питай!

Тези седмици садим смокини. Не, че беше някаква самоцел, но така се получи!

Преди двадесетина дни, когато бяхме в Гърция по Гергьовден мисля, се видяхме с нашите хора там. Те се похвалиха, че от съседската смокиня (с пълното одобрение на съседа) са взели няколко фиданки и са ги пресадили у тях.

Съседската смокиня, макар и малко подивяла, дава прекрасни, големи, зелени смокини, всяка от които може да стигне колкото юмрук. Някои мъжки, някои женски юмрук. Но са големи и вкусни.

Понеже Веси много харесва смокини (а и аз не им прощавам, особено като са на сладко) решихме да рискуваме и да засеем две в нашия двор. Имаме място, защото загубихме една вишна преди година, та на нейно място, а след това и на свободно място, решихме да опитаме да видим дали ще се хванат фиданките. Стефан и Маги помогнаха на Веси (аз бях тогава в “Микрофон и мишка”, та само се мотаех) да отделят фиданките и да ги пренесат до двора. Изкопахме дупка, сложихме корените вътре, зарихме, поляхме обилно. И ги оставихме… не сме си ходили в Гърция от тогава, но ако дъждовете при нас бяха такива и там мисля, че фиданките имат всеки шанс да се хванат. Допълнително и Стефан и Маги ги поливаха, докато бяха там, та… направили сме туй, що най-добре можем, оттук-насетне вече да става каквото ще. Или ще се хванат, или няма да се хванат!

Преди две седмици споменах на една приятелка тук, в Лозен, за това приключение. И тя сподели, че при баща ѝ (тук!) има също редовно оцеляваща смокиня. Отново с големи, зелени плодове, подобни на тази в Гърция. Лакомията в мен веднага надигна глава и я помолих да провери дали случайно няма издънки, които да може да се пресадят.

Вчера ми се обадиха, че има издънка и че ни чака да я насадим. Затова и днес, като се прибрахме от Пловдив, минах и взех фиданката (тази е много, много по-мъничка от гръцките, но според мен и тя има всички шансове). Изкопахме ѝ дупка, наляхме я с вода, сложихме я внимателно, зарихме и… и нея я оставихме на шанса, за да видим дали ще имаме късмет.

Климатът в Лозен определено е значително по-суров от този в Неа Потидеа, но ако изкара година-две има всички шансове да се стабилизира дългосрочно и да си имаме и тук смокиня. Тези дни трябва да мина през някой магазин, за да взема опорки за това мъниче, а и за големите. За тази мъничка обхващаща поддръжка ще свърши работа, но големите ще искат солидни колци (те са поне пет, ако не и повече пъти по-големи от това мъниче). И макар, че рискувам да ги намеря мъртви след няколко седмици, все пак ще им взема колци от тук, за да ги сложим да ги държат.

Интересно е, когато положиш нещо такова, което се надяваш да стане живо. Не съм се занимавал със земеделска работа откакто бях ученик. Беше интересно изживяване, особено ако фиданките оцелеят.

Днес е ден за размисъл. И аз размишлявам. Или по-точно гледам какво пишат други като мен във Фейсбук и Х и размишлявам.

Утре вечер раZZдев и путлерската му кохорта ще спечелят изборите. Това, смятам, не подлежи на съмнение: трябва да си с изцяло измит от партийна пропаганда мозък, за да вярваш, че чак такава промяна е възможна на тази територия.

Избирателната активност ще е по-висока от преди, аз мисля, че някъде около 4-5% по-висока, но не повече. Ако някой има мокри сънища за 80% “унгарска” избирателна активност – то той се лъже. А и унгарците ми се струва, че много предварително се радват: да, спечели по-различен кандидат (който е слуга на Брюксел, а не на Путлер, но все пак е слуга!), който обаче ще се сблъска с цялата машина, изградена и вярна на Орбан: медии, държавни бизнеси, силови структури, съд, прокуратура – горе-долу същото, като в днешна България, само че подчинена на определен клон на мафията. И затова си мисля, че много бързо Унгария ще се върне пак на избори, на които ще спечели “по-правилен” кандидат. Та, ще видим какво ще стане там, но честно казано, малко ме интересува. Да се върнем на това какво ще стане тук.

Размишлявайки смятам, че след раZZдевата категорична победа утре ще се оформят няколко варианта, най-вероятният от които е путлеристката пасмина на си намери един или два коалиционни партньора, с които да успее да получи техническо мнозинство, за да подчини държавата изцяло на московската воля и влияние.

Първият вариант е ясен: след изборите коалиция на раZZдев, пепедебетата и някоя друга путлерска абоминация, която успее да влезе в Цирка: или Израждане, или дъртите комунисти на БСП/БКП. Техническо мнозинство, пълен контрол над законодателството и управлението. ПеПеДеБетата доволни (щото лидерите им ще захлебят властчица), купища “разумни компромиси” и “необходими злини”, а България все по-социалистическа, все по-обедняваща и все по-разпадаща се. Може би най-доброто на този вариант е, че ще е неустойчив: току-виж по някое време дори самите пепедебета се усетят, че властта, макар и сладка, има опасност да им е за последно и ще опитат да разтурят коалицията. При подобно развитие на обстоятелствата дори има шанс самата коалиция да се разпадне и ПеПе (рожбичките раZZдеви) да се отделят от ДеБе (гладните за власт наивници и дупета за продан – в този, а и в други, случаи). ПеПетата ще останат в коалиция с раZZдев, ще се търсят други варианти за техническо мнозинство. И в зависимост от това дали ще се намерят, ще е ясно дали ще има нови избори или не.
Първият вариант е ясен: след изборите коалиция на раZZдев, пепедебетата и някоя друга путлерска абоминация, която успее да влезе в Цирка: или Израждане, или дъртите комунисти на БСП/БКП. Техническо мнозинство, пълен контрол над законодателството и управлението. ПеПеДеБетата доволни (щото лидерите им ще захлебят властчица), купища “разумни компромиси” и “необходими злини”, а България все по-социалистическа, все по-обедняваща и все по-разпадаща се. Може би най-доброто на този вариант е, че ще е неустойчив: току-виж по някое време дори самите пепедебета се усетят, че властта, макар и сладка, има опасност да им е за последно и ще опитат да разтурят коалицията. При подобно развитие на обстоятелствата дори има шанс самата коалиция да се разпадне и ПеПе (рожбичките раZZдеви) да се отделят от ДеБе (гладните за власт наивници и дупета за продан – в този, а и в други, случаи). ПеПетата ще останат в коалиция с раZZдев, ще се търсят други варианти за техническо мнозинство. И в зависимост от това дали ще се намерят, ще е ясно дали ще има нови избори или не.

Вторият вариант е техническа коалиция между раZZдев и ГЕРБ. Да, макар да възнамерявам да гласувам срещу раZZдев, подкрепяйки именно ГЕРБ, на мен ми е пределно ясно, че въпреки, че в момента там вероятността за коалиция да е най-малка (най-вече заради самия раZZдев, не толкова заради Тиквун), все пак я има. Властта е сладка болка, а ако се отиде директно на избори, без да се направи поне някакво (временно?) управление би било загуба най-вече за новоизбраните управляващи – путлеристи. Всички видяхме какво стана с ИТН (RIP). Макар, че ИТН имаше много по-малко овчоизбиратели от раZZдев, то самия раZZдев би загубил овце, ако просто се отиде на следващи избори, без да се създаде правителство. А при такава коалиция, ако се раздели баницата както трябва, ще има много сериозно техническо мнозинство и практически раZZдев ще може да прекара всякаква московска помия и като закон, а с участието на други национални предатели – и като конституционна реформа (приемайки, че ГЕРБ се продадат изцяло). Просто при пълно одупване на ГЕРБ към раZZдев би било значително по-лесно да се стигне конституционно мнозинство, отколкото ако ГЕРБ остане твърда опозиция, на което аз най-много се надявам. И при такава коалиция обаче аз виждам България все по-социалистическа, все по-обедняваща и все по-разпадаща се.

Ако се вярва на проучванията, трети вариант не би следвало да има. Но ако проучванията са сгрешени и путлеристът успее да спечели пълно мнозинство само за него, тогава нещата ще отидат към масов и пълен разпад на текущата икономическа и политическа България, като това, според мен, е най-страшният сценарий. При него, след като се купят достатъчно депутати-национални предатели (а такива, като гледаме листите, има достатъчно) ще е изключително вероятно да се промени структурата на властта, да преминем към реZZидентска република и беларуската лявониха да се настани трайно в политиката ни. Ако има нещо забавно тук, то ще е да гледам ужасените брюкселски физиономии, докато трае този разпад. И при него посоката (но с много по-висока скорост) е към България все по-социалистическа, все по-обедняваща и все по-разпадаща се.

В никой от сценариите не очаквам да видя реформи където и да е, особено в рекетьорските държавни структури (силови и данъци), както и в съдебната система. Дори с участие на пепедебетата в коалицията на раZZдев (сценарий много вероятен и очакван от мен) никой няма да си позволи истински реформи. Не казвам, че няма да има промени! Ооо, ще има! Но ще се смени само клонът на мафията. С “правилните” хора. Ако стигне времето, разбира се. И ако даде Променшчикът раZZдев и московските му конци.

Не очаквам нищо добро и в икономически план. Очаквам още по-високи данъци: вероятен край на по-справедливия начин на облагане на доходите, все по-сериозно оттегляне на нормалните фирми от България и все повече навлизане на скрити (и явни) путлерски и китайски капитали и “инвестиции”. Китайците би следвало да са доволни: ще си купят държава, член на ЕС, част от шенгенското пространство и с евровалута. И граничеща със сръбския им им анклав.