някога ще просребреят косите ми и всички усмивки които някога съм имала ще бъдат изписани около устните ми сълзите които някога съм плакала ще проблясват в ъгълчетата на очите ми и може би може би тогава най сетне ще съм щастлива
моя скромна милост, която като беше на 5 не даваше на никой да я снима освен на баща ми. и така на всички снимки от детската на рождените ми дни гледам скомросано. имаше един Гошко, баща му имаше мерцедес и аз го харесвах. толкова ми е разбирала главата на мене. колкото на Валери и Ани, които онзиден играеха на Снежанка и се целуваха по устата, а аз обяснявам "това е когато хората станат големи и се оженят". после пък Петко ме пита нямам ли си мъж. ама и деца ли нямама. а блок нямам ли си? "ама госпожо, ти си много самотна". и аз се чудя да се смея ли или..
още малко остава всеки път с нетърпение очаквам рождения си ден и едновременно ми е толкова носталгично по все още неотминалата стара "година" след 5 часа и 23 минутки ще съм на четвърт век, което звучи много... сладко :) всъщност никога не съм била фен на петиците, ама 2+5=7 вече е особено симпатично, защото е само с единичка преди 8 чудя се кога всичко се превърна в такава математика 24, 2 плюс 4, шест, осем, 8, четири, тритри и тънъ..
преди няколко вечери (всъщност миналата неделя-срещу-понеделник (колко бързо се мина тая седмица само)) сънувах: бялата кралица, червената кралица, играят на криеница в някаква гора, бялата жуми, покрай мен минава-прелита чеширски не котарак, а кон, после червената намира някакви хора, които са като на'ви от аватар... днес гледам това видео
възможно ли е наистина да сънуваме еднакви сънища?... мисля, че това е риторичен въпрос. разбира се, че е възможно :) двадесет и пет хир ай ком! :):)