Exercices de style - след като верният такъв беше най-сетне открит

И ето че лека-полека Сънрайз взе да се превръща в една от онези доволно плаващи в емоционален комфорт персони, които ползват блоговете си най-вече за обилна и поелементна прослава на тоя комфорт. Ако се озаптява от свойте си излияния, то е защото чуждите такива едно време й бяха адски досадни. Ако не в 100%, то в 99.

Няма нищо лошо в комфорта, разбира се. Що са беди на тоя свят, все на емоционален дискомфорт се дължат. Когато си в емоционална липса, податлив си на всякакви собствени и чужди зловредни команди - в личен и в световен мащаб. Нищо лошо няма в комфорта. Лошото е това, че когато си от другата страна, всяко парадиране с комфорта, който ти липсва, ти се струва невероятно досадно. И дори обикновеното излияние лесно можеш да звемеш за парадиране. Дори когато си достатъчно добър, за да се радваш на чуждото щастие. Сънрайз не е ангелче, но също много се радва, когато някой е щастлив и го оценява (защото да си щастлив и да не го оценяваш не е само неблагодарно, а вече не е и щастие). Само че винаги беше толкова сама.

Сега вече не е. Доказа си го много пъти. Не тя си го доказа, а Човекът Х. Х. - защото Човекът Там Напред вече си има име и облик и всичко останало. Входът в приказката се осъществи. Никой не е казал, че в приказките няма бури и поледици. Дори в онези за "Лека нощ" има трудности и преодолявания. Но щом те са странични, значи приказката си тече. Тя принадлежи сама на себе си. Не може да се развали, освен отвътре.

Ето ей такива са й все в главата и сърцето на Сънрайз. И то с голяма торба конкретики. Но тя помни колко тъжно й беше да чете чужди приказки, а да си няма своя. Струваше й се несправедливо. Не беше го заслужила с нищо. Затова реши - дотук.

Ако й хрумне да пише на някаква друга тематика, може и да се върне. Освен това ще се обади на другарчетата си. Ех, това първото не го обещава; но второто обещава със сигурност.

*
А заради това, че не е ангелче, и заради нещо друго, което се случи, казва следното:
Ако това с Пък не е нещастен инцидент, а нарочна постъпка, то нека извършителят й, ако не съжали от цялата си душа, умре от същото. На другите като него, ако не съжалят с цялата си душа - същото.

*

Понеже винаги е имала влечение към прегледности, Сънрайз реши да прибави тук и архива с доприказните си търсения. Толкова от него, колкото е наличен в момента. Махна само най-черните хленчове и най-лъснатите картини. Някои от останалите неща пък се повтарят. Второто е защото понякога по едно и също време си водеше 2 блога - един за обществено ползване и един за лично. А първото е, защото...
ами защото ако можеше спокойно да споделя летежи и падежи, сега нямаше да казва чао:). Просто така смята за правилно.

Всичко най. На всички, включително на нас.

+ x + е +

Ама трябваше да успея да направя още това, това и това. И трябваше по-добре да изпълня това и онова. И...
Ами, няма значение. Гледай напред.

Имай предвид каквото щеш назад, но гледай напред. Това му е цаката, винаги. Няма изключения. Изключенията си ги правим сами. Равносметка:
мотивация: +
възможност: +
какво да е "-" тогава? Нема такова същество/вещество/общество. И като казвам нема, значи нема.

Рамото

И за да няма съмнение какво точно се има предвид, неколкодневният дъжд в събота спря. За цял ден. В неделя тръгна отново, от сутринта.

Хайде, да е по вода!!

Благодаря!!

Много се надявам да означава това.
Вярвай, Късметче. Аз знам.

Доказано е, че работи

Не издържам повече котешки смърти. И мъки. И котешки, и кучешки, и всякакви. Не и не. По дяволите.

Ангелче на Нубе, Ангелче на Нубе, Ангелче на Нубе!... Върни я жива и здрава, или, ако е някъде, където ще се грижат за нея подобаващо, дай знак, че е на хубаво място и е щастлива! Ангелче на Нубе, Ангелче на Нубе, Ангелче на Нубе!!...
605 по-рано през (сутринта?деня?)

И ето, че...

Понякога на гората й отива твърде много време, за да се справи с отрицателните последствия на града. Обаче все пак го прави.
Това е важното.

И наистина не се нуждае от никакви закодирани езици.
А на мен вече наистина не ми дреме кой вярва в обратното.

Хей-хоу, какво пък - нека тръгне по вода!

Шакар емадес свувтамч маас. Едйен адог вишпар ечовпе. Енсакми адес свувтамч маас. Ялц товиж мъссе свувталча маас. Ечовпе енащ. Учил??

Учил, учил... а ти научи ли, че гадните настроения нямат почва тук.
Еххх... аз доволен, както казваше туземчето от онова филмче. Аз доволен.
060511пт0509

Вязинийва, амаи за сакми каат.

е, сега е времето да се изпълняват желания.
060511пт0508