Newmedia21.eu

Цветелина Узунова
Докторант, ФЖМК

Настоящото изследване проследява трансформациите в публичната комуникация в контекста на нарастващата роля на изкуствения интелект и разпространението на дезинформация. Поставя се акцент върху феномена „скрол-култура“, който променя механизмите на възприемане и уменията за селекция на информацията от потребителите на социалните мрежи. В теоретичен план статията въвежда иновативен комуникационен модел на „проактивна прозрачност“, структуриран около три стратегически стълба: елиминиране на дигиталната обработка, проактивност и деинституционализация. Тези принципи се разглеждат като потенциални механизми за защита на истината и ограничаване на влиянието на дезинформационните наративи. Изследването защитава тезата, че в условията на изкуствен интелект автентичността е комуникационен ресурс, който влияе върху възприемането на информация и изграждане на доверие.

 Ключови думи: проактивна прозрачност, дезинформация, изкуствен интелект, скрол-култура, дигитален имунитет, дигитална асиметрия, дигитален паразитизъм.

Увод

В съвременната медийна среда информацията вече не е предмет на критическо възприятие от аудиторията, а маркетингов инструмент за въздействие върху колективното съзнание в нова, дигитална реалност. От категоричната власт на телевизията, като основно средство за разпространение на информация, човечеството буквално за месеци премина към „скрол-културата“[1], при която плъзгането с часове по повърхността на екрана на смартфоните задоволява не жаждата за обективна или полезна информация, а поставя потребителя в дигиталната матрица на лесно смилаеми визуални фрагменти. „Потребителите на социални медии участват в „скрол- култура“, в която сме водени от палците си, прехвърляйки набързо, четейки, харесвайки и коментирайки постоянен поток от артефакти, които ни забавляват и информират”, пише Линдън Уей. [2] Това води до пълна ерозия на субективната воля, а потребителят доброволно се превръща в пасивен приемник на умело настроени алгоритми.Прочети повече >>

Assoc. Prof. Yana Sabeva, PhD
Sofia University “St. Kliment Ohridski” 

In the context of growing competition among educational institutions, the brand and branding are becoming increasingly important for achieving the institution’s organizational goals and its development. This article presents the results of a qualitative study. It analyzes parents’ attitudes toward various elements of the school brand, including the reputation of teachers, school infrastructure, specialized profiles, student activities beyond the curriculum, as well as the school’s mission, vision, logo, and digital communication.

Keywords: brand, education, communication

The choices parents make when selecting a school for their children constitute a process that has been studied from various perspectives over the years. One of these perspectives, however, remains relatively less explored: the role that a school’s brand and its elements play in this process. This aspect is particularly interesting given the dynamic conditions in which many schools operate. Factors such as mobility, the specific demographic landscape in certain parts of the world, and the emergence of alternative educational models contribute to increased competition. However, this is not a universal pattern. There are numerous examples of the opposite situation. Specifically, areas where one or two schools have a monopoly. Nevertheless, in many urbanized and demographically stable areas, schools compete in a steadily shrinking market. In this context, the brand and its elements begin to play a significant role.

The application and impact of the concept of brand and branding on the development of educational institutions is not a new topic. Universities such as Oxford, Cambridge, Harvard, and Yale have been implementing brand management strategies for a long time. However, in recent decades, various marketing tools have been adopted intensively. In the 1960s, there was a trend toward viewing educational institutions not only through the lens of their academic achievements but also according to criteria traditionally associated with business organizations. This marked the beginning of a gradually intensifying commercialization of the sector, which was particularly apparent in higher education during the 1970s and 1980s (Mazzarol et al. 2001). As a result of these processes, schools and universities began to pay increasing attention to marketing practices as a tool for positioning, communication, and achieving organizational goals (Oplatka, Hemsley-Brown 2012).Прочети повече >>