What do you think?
Rate this book
Възкресения
Вярвате ли във втория шанс?
Алчни корпорации, които предлагат скъпи услуги за удължаване на живота, злокобни и опасни вещерски ритуали, чрез които се свързваме с отвъдното, неочаквано наследство, което ще промени живота ни завинаги... Пригответе се за дванайсет вълнуващи литературни приключения, обединени от един-единствен мотив: възкресението.
Възкресението е символ на спасение. На духовно пречистване и нетленност.
Ала някои възкресения ни запращат към непознати и мрачни места, тласкат ни към забранено познание и водят до ужасяващи и непоправими последици. В тази книга ще откриете историите на дванайсет талантливи автори, които споделят обичта си към фантазията, но предлагат съвсем различни интерпретации за една от най-големите мистерии на живота... или смъртта. Между злободневното и фантастичното, красивото и гротескното, забавното, драматичното и страшното, между цялата палитра от емоции се надяваме да възкресим интереса, любопитството и вълнението на българския читател към добрия разказ.
"Възкресения" е ярък и въздействащ калейдоскоп, чрез който ще съзрете и опознаете многото лица на съвременната българска жанрова проза – в компанията на Мария Пеева, Александър Ненов, Васил Попов, Елена Павлова, Емил Минчев, Цветина Цолова, Милен Хальов, Андрей Велков, Марин Трошанов, Богдан Русев, Димитър Цолов и Благой Д. Иванов.
Алчни корпорации, които предлагат скъпи услуги за удължаване на живота, злокобни и опасни вещерски ритуали, чрез които се свързваме с отвъдното, неочаквано наследство, което ще промени живота ни завинаги... Пригответе се за дванайсет вълнуващи литературни приключения, обединени от един-единствен мотив: възкресението.
Възкресението е символ на спасение. На духовно пречистване и нетленност.
Ала някои възкресения ни запращат към непознати и мрачни места, тласкат ни към забранено познание и водят до ужасяващи и непоправими последици. В тази книга ще откриете историите на дванайсет талантливи автори, които споделят обичта си към фантазията, но предлагат съвсем различни интерпретации за една от най-големите мистерии на живота... или смъртта. Между злободневното и фантастичното, красивото и гротескното, забавното, драматичното и страшното, между цялата палитра от емоции се надяваме да възкресим интереса, любопитството и вълнението на българския читател към добрия разказ.
"Възкресения" е ярък и въздействащ калейдоскоп, чрез който ще съзрете и опознаете многото лица на съвременната българска жанрова проза – в компанията на Мария Пеева, Александър Ненов, Васил Попов, Елена Павлова, Емил Минчев, Цветина Цолова, Милен Хальов, Андрей Велков, Марин Трошанов, Богдан Русев, Димитър Цолов и Благой Д. Иванов.
344 pages, Paperback
Published April 22, 2024
16 people are currently reading
171 people want to read
About the author
Благой Д. Иванов
21 books95 followersБлагой Д. Иванов е роден в София през 1980 г. Завършва кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с дипломна работа, посветена на зомби поджанра. Още през 1997 г. започва да пише разкази и статии за различни издания, а напоследък се труди и като издател. Основните му интереси са насочени към киното и към попкултурата.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 40 reviews
April 29, 2024
Лю(бо)в(лна) история / Марин Трошанов
Откриващата творба е изключително атмосферна и обръгналият на хорър читател може би ще открие паралели с Гробище за домашни любимци на Стивън Кинг, но чест прави на автора, че успява да даде своя оригинална трактовка на темата за лудостта, съпътстваща тежката загуба на близък човек, при това в родна обстановка, нещо, което винаги силно съм подкрепял и уважавал. Иначе казано, изначално високият тип Марин вдига много, много високо летвата на качеството на прозата. Краят на разказа кърти!
Да живее злото / Цветина Цолова
Чудесно фентъзи, просмукано със симпатичен хумор и включващо всички любими нам типажи - трол, елфка, полуръст, човек- магьосник и едно древно страховито божество, обитаващо Бледия лес.
Изход / Богдан Русев
Кратка социална сатира за едно далеч не невъзможно и доста тегаво нашенско Бъдеще.
Черепът / Милен Хальов
Мрачна ърбън приказка (и отново родна обстановка, адмирации!!!) с любопитно митологично създание. С автора тепърва ще се запознавам и имам високи очаквания.
Зографи / Елена Павлова
Елена си е Елена – шантава, в най-хубавия смисъл на понятието, с винаги ярко открояваща се проза, която трябва да четеш внимателно, защото изводите не ти се сервират на тепсия. И в тоя разказ, съвсем в нейния стил, вампирските канони са обърнати с хастара навън.
Приятелски кръг / Благой Д. Иванов
Съставителят и идеен двигател на антологията се отчита с квалитетна творба, умело размиваща жанровете – в разказа се долавят и ърбън фентъзи мотиви, има и леки хорър забежки (родна обстановка, м-м-м!!!). А финалът ще ви накара да си запукате кокалчетата на ръцете от кеф. Класа!
Да откриеш правилната скорост / Андрей Велков
Възкресението в тая творба е чисто метафорично за героя, решил да разкъса оковите на корпоративното вегетиране. Началната сцена с лайф коуча (гологлав и дебеловежд скъпоплатен тъпак, не сещам за кого иде на реч, хи-хи) и сцената на бензиностанцията са абсолютен култ! Рязко ми се догледа Пропадане с Майкъл Дъглас.
Гелина / Васил Попов
Авторът остава верен на писателските си търсения – вплитане на фолклорни факти и практики в сюжета. Разказът ни запознава с любопитен сватбарски ритуал от село Рибново.
Смърт / Александър Ненов
Кратък разказ, опитващ се даде отговор на вечния въпрос – кончината ни действителен край ли е или…???
Урната / Димитър Цолов
Моята творба е вдъхновена от действителен новинарски репортаж за погребален агент, извършвал фиктивни кремации и заравял труповете на поверените му покойници в горичка край града. Разказът е част от цикъл с общ герой – анонимен отмъстител с паранормални способности, преди него вече са видели бял свят други два - Шарлатаниада и Чантата, включени в сборника ми Вендинг хорър истории.
Възкресение / Мария Пеева
Още една история без свръхестествени мотиви, но пък изключително прецизно изградена. Темата за домашното насилие е щекотлива и особено актуална за нашите географски ширини. Изпълнението много ми хареса.
Кой живее над нас / Емил Минчев
Най-дългата творба в сборника е класически хорър с мрачен Франкенщайнов заряд. Чудесна е и също е в родна обстановка, факт, каращ ме да примирам от удоволствие, защото моята философия за жанра е именно такава – хорърът, сътворен от нашите автори трябва да се развива в България… е, поне до деня, в който Стивън Кинг напише история, ситуирана в Полски Тръмбеш :)
Откриващата творба е изключително атмосферна и обръгналият на хорър читател може би ще открие паралели с Гробище за домашни любимци на Стивън Кинг, но чест прави на автора, че успява да даде своя оригинална трактовка на темата за лудостта, съпътстваща тежката загуба на близък човек, при това в родна обстановка, нещо, което винаги силно съм подкрепял и уважавал. Иначе казано, изначално високият тип Марин вдига много, много високо летвата на качеството на прозата. Краят на разказа кърти!
Да живее злото / Цветина Цолова
Чудесно фентъзи, просмукано със симпатичен хумор и включващо всички любими нам типажи - трол, елфка, полуръст, човек- магьосник и едно древно страховито божество, обитаващо Бледия лес.
Изход / Богдан Русев
Кратка социална сатира за едно далеч не невъзможно и доста тегаво нашенско Бъдеще.
Черепът / Милен Хальов
Мрачна ърбън приказка (и отново родна обстановка, адмирации!!!) с любопитно митологично създание. С автора тепърва ще се запознавам и имам високи очаквания.
Зографи / Елена Павлова
Елена си е Елена – шантава, в най-хубавия смисъл на понятието, с винаги ярко открояваща се проза, която трябва да четеш внимателно, защото изводите не ти се сервират на тепсия. И в тоя разказ, съвсем в нейния стил, вампирските канони са обърнати с хастара навън.
Приятелски кръг / Благой Д. Иванов
Съставителят и идеен двигател на антологията се отчита с квалитетна творба, умело размиваща жанровете – в разказа се долавят и ърбън фентъзи мотиви, има и леки хорър забежки (родна обстановка, м-м-м!!!). А финалът ще ви накара да си запукате кокалчетата на ръцете от кеф. Класа!
Да откриеш правилната скорост / Андрей Велков
Възкресението в тая творба е чисто метафорично за героя, решил да разкъса оковите на корпоративното вегетиране. Началната сцена с лайф коуча (гологлав и дебеловежд скъпоплатен тъпак, не сещам за кого иде на реч, хи-хи) и сцената на бензиностанцията са абсолютен култ! Рязко ми се догледа Пропадане с Майкъл Дъглас.
Гелина / Васил Попов
Авторът остава верен на писателските си търсения – вплитане на фолклорни факти и практики в сюжета. Разказът ни запознава с любопитен сватбарски ритуал от село Рибново.
Смърт / Александър Ненов
Кратък разказ, опитващ се даде отговор на вечния въпрос – кончината ни действителен край ли е или…???
Урната / Димитър Цолов
Моята творба е вдъхновена от действителен новинарски репортаж за погребален агент, извършвал фиктивни кремации и заравял труповете на поверените му покойници в горичка край града. Разказът е част от цикъл с общ герой – анонимен отмъстител с паранормални способности, преди него вече са видели бял свят други два - Шарлатаниада и Чантата, включени в сборника ми Вендинг хорър истории.
Възкресение / Мария Пеева
Още една история без свръхестествени мотиви, но пък изключително прецизно изградена. Темата за домашното насилие е щекотлива и особено актуална за нашите географски ширини. Изпълнението много ми хареса.
Кой живее над нас / Емил Минчев
Най-дългата творба в сборника е класически хорър с мрачен Франкенщайнов заряд. Чудесна е и също е в родна обстановка, факт, каращ ме да примирам от удоволствие, защото моята философия за жанра е именно такава – хорърът, сътворен от нашите автори трябва да се развива в България… е, поне до деня, в който Стивън Кинг напише история, ситуирана в Полски Тръмбеш :)
May 12, 2024
Познавам и харесвам немалка част от авторите в сборника, но това няма нищо общо с факта, че повечето разкази са скучни, слаби и еднотипни. И бога ми, добре, че историите се четат бързо, защото нямаше да понеса още сто страници заравяне и изравяне на трупове и възкресение на умрели не защото ми е слаб стомахът, а защото просто няма нужда. Ама това е идеята на сборника, сигурно ще си кажете – умрелите да се надигат и връщат, както намерят за добре. Да, но възкресенията могат и да не са буквални, вярвам го. Някои от авторите в книгата очевидно също, което е добре и в крайна сметка ми попречи да се изнервя.
Чудесно е да можеш на едно място да прочетеш българска жанрова литература от различни автори, но в случая многотията по-скоро играе лоша шега на добрите истории в сборника, които и без това не са много.
Поздравления на Благой за идеята да направи подобна сбирка на съмишленици мракомислещи, както и на Ориндж, че отново застават зад него.
Чудесно е да можеш на едно място да прочетеш българска жанрова литература от различни автори, но в случая многотията по-скоро играе лоша шега на добрите истории в сборника, които и без това не са много.
Поздравления на Благой за идеята да направи подобна сбирка на съмишленици мракомислещи, както и на Ориндж, че отново застават зад него.
May 2, 2024
"Възкресения" е чудесно отражение в развитието на българската жанрова проза, белязано с български обичаи и мотиви вплетени с хорър елементи. (И не само, разбира се.)
Разказите са страхотно страховити, нереалистично реалистични и неподправено привлекателни. Атмосферата на книгата е топъл черен чай изпит на свещи, а страниците вървят толкова бързо, че лесно забравяш, че изобщо пиеш чай или че си запалил свещи:) Побиват те тръпки, смееш се, плачеш, страх те е, радваш се - емоциите са невероятно много и това може само да ме радва. Ясно и ярко ми останаха разказите на Марин Трошанов, Емил Минчев, Васил Попов, Димитър Цолов и Благой Д.Иванов като определено ще посегна към други техни произведения. На всички останали някак нещо им липсваше, но въпреки това успях да им се насладя и изкефя тотално, както и да си изпия чая най-после чак след края на книгата:)
Разказите са страхотно страховити, нереалистично реалистични и неподправено привлекателни. Атмосферата на книгата е топъл черен чай изпит на свещи, а страниците вървят толкова бързо, че лесно забравяш, че изобщо пиеш чай или че си запалил свещи:) Побиват те тръпки, смееш се, плачеш, страх те е, радваш се - емоциите са невероятно много и това може само да ме радва. Ясно и ярко ми останаха разказите на Марин Трошанов, Емил Минчев, Васил Попов, Димитър Цолов и Благой Д.Иванов като определено ще посегна към други техни произведения. На всички останали някак нещо им липсваше, но въпреки това успях да им се насладя и изкефя тотално, както и да си изпия чая най-после чак след края на книгата:)
November 6, 2024
Не знам аз ли съм чела някакъв друг сборник, другите ли са чели отгоре-отгоре, но твърдението, че всички разкази са еднотипни и има само буквални възкресения, за щастие се оказа доста подвеждащо. Всъщност разказите, въпреки свързващата ги обща тематика, предоставиха предостатъчно разнообразие откъм атмосфера и послания. Може и да съм леко пристрастна поради два съществени факта, а именно, че обожавам сборници и следя творчеството на поне половината от присъстващите в него имена.
Имаше само един разказ, който даже не бих определила като лош, по-скоро леко скучноват, един кокто не съм сигурна, че разбрах напълно и други два, които просто ми стояха незавършени, но това е нещо често срещано при разказите, дори желан ефект, така че не го отчитам като минус. Останах много доволна, въпреки че времето ми за четене бе доста ограничено, а о не бих казала, че темата ме вълнува особено. Когато обаче си майстор на перото си способен да докараш и най-безинтересната тема до нещлифован диамант.
Любимци сред компилацията са ми "Урната" и "Кой живее над нас", което беше истинска изненада за мен, понеже са двата най-дълги разказа в сборника. Чудесно изграждане на историята, интересни персонажи и завързването на мистерията и интригата си бяха разкош. 🤌
Имаше само един разказ, който даже не бих определила като лош, по-скоро леко скучноват, един кокто не съм сигурна, че разбрах напълно и други два, които просто ми стояха незавършени, но това е нещо често срещано при разказите, дори желан ефект, така че не го отчитам като минус. Останах много доволна, въпреки че времето ми за четене бе доста ограничено, а о не бих казала, че темата ме вълнува особено. Когато обаче си майстор на перото си способен да докараш и най-безинтересната тема до нещлифован диамант.
Любимци сред компилацията са ми "Урната" и "Кой живее над нас", което беше истинска изненада за мен, понеже са двата най-дълги разказа в сборника. Чудесно изграждане на историята, интересни персонажи и завързването на мистерията и интригата си бяха разкош. 🤌
July 18, 2024
Толкова съм впечатлена от този сборник с разкази и от това как можеш да вземеш абстрактна концепция като Възкресението и да наблюдаваш човешкият мозък да ражда невероятни и толкова различни сюжети и проекции. Хорър, крими, фентъзи... Страшно разнопосочни и в същото време брилянтно си подхождаха! Донесе ми голяма наслада как нереалистичното прегръща реалността и ми беше много интересно, в каква посока ще тръгне всеки разказ.
Всеки от познатите ми автори беше автентичен и верен на стила си. Васил Попов - феноменален! Благой Д. Иванов - ново име за мен, но искам да намеря и прочета всичко, което е написал! Разбира се, няма как да пропусна да спомена и Емил Минчев и Марин Трошанов, страхотни!
Искам да прочета още подобни "калейдоскопи" на други теми.
(Лю)бо(в)лна история - Марин Трошанов 5/5 ⭐
Да живее злото - Цветина Цолова 3/5 ⭐
Изход - Богдан Русев - 4/5 ⭐
Черепът - Милен Хальов 5/5⭐
Зографи - Елена Павлова 4/5 ⭐
Приятелски кръг - Благой Д. Иванов 6/5 (!!!) ⭐
Да откриеш правилната скорост - Андрей Велков 5/5⭐
Гелина - Васил Попов 6/5 (!!!) ⭐
Смърт - Александър Ненов 5/5 ⭐
У��ната - Димитър Цолов 4/5 ⭐
Възкресение - Мария Пеева 4/5 ⭐
Кой живее над нас - Емил Минчев 5/5 ⭐
Всеки от познатите ми автори беше автентичен и верен на стила си. Васил Попов - феноменален! Благой Д. Иванов - ново име за мен, но искам да намеря и прочета всичко, което е написал! Разбира се, няма как да пропусна да спомена и Емил Минчев и Марин Трошанов, страхотни!
Искам да прочета още подобни "калейдоскопи" на други теми.
(Лю)бо(в)лна история - Марин Трошанов 5/5 ⭐
Да живее злото - Цветина Цолова 3/5 ⭐
Изход - Богдан Русев - 4/5 ⭐
Черепът - Милен Хальов 5/5⭐
Зографи - Елена Павлова 4/5 ⭐
Приятелски кръг - Благой Д. Иванов 6/5 (!!!) ⭐
Да откриеш правилната скорост - Андрей Велков 5/5⭐
Гелина - Васил Попов 6/5 (!!!) ⭐
Смърт - Александър Ненов 5/5 ⭐
У��ната - Димитър Цолов 4/5 ⭐
Възкресение - Мария Пеева 4/5 ⭐
Кой живее над нас - Емил Минчев 5/5 ⭐
May 5, 2024
Страхотен начин да погледнеш една идея през творческата призма на няколко талантливи автори.
May 26, 2024
Повечето разкази бяха много интересни. От двама от авторите не бях чела нищо и останах много приятно изненадана. Други пък са от любимите ми български автори и се впечатлих как всеки е запазил стила си, въпреки еднаквата тема. Няма как да сбъркаш кой разказ чий е :) Ще се радвам да има колективен сборник и на друга тема. Поздравления на всички автори.
October 9, 2024
В тази жанрова палитра основен двигател е непреклоността - желанието да продължиш живота, напук на обстоятелствата. Историите са увлекателни, дълбоки и написани много красиво. Макар да са различни, те повеждат по една пътека - размисъл върху онова, на което човек е способен, когато привидно няма изход. Свръхестественото или липсата на такова не е ключ за преживяването на този сборник, а чисто човешката емоция. Можеш да припознаеш всеки от героите; да припознаеш болка, скръб, страх, гняв и уязвимост; да напрегнеш сетивата си до краен предел, за да извървиш пътя с тях и да продължиш да живееш чрез прераждане, метаморфоза, изкуство или друг любим човек. Всяка загуба оставя празно място, което да запълниш. Ако се огледаш добре, ще познаеш тези истории навсякъде около нас (и нямам предвид само огромния плюс от действия, развиващи се в България). Магия и реализъм се преплитат в трогателна въртележка за смисъла на съществуването ни и безграничното желание да ни има, да останем, да бъдем. Поне още малко.
Винаги.
Винаги.
May 4, 2024
От 0-10 точки
Любовна/болна история - 7 точки
Да живее злото - 6 точки
Изход - 2 точки
Черепът - 6 точки
Зографи - 1 точка
Да откриеш правилната скорост - 1 точка
Гелина - 4 точки
Смърт - 5 точки
Урната - 6 точки
Възкресение - 5 точки
Кой живее над нас - 8 точки
Елена П. и Андрей В. благодаря Ви, че ме накарахте да си припомня, защо абсолютно отказвах да чета български автори.
Любовна/болна история - 7 точки
Да живее злото - 6 точки
Изход - 2 точки
Черепът - 6 точки
Зографи - 1 точка
Да откриеш правилната скорост - 1 точка
Гелина - 4 точки
Смърт - 5 точки
Урната - 6 точки
Възкресение - 5 точки
Кой живее над нас - 8 точки
Елена П. и Андрей В. благодаря Ви, че ме накарахте да си припомня, защо абсолютно отказвах да чета български автори.
November 9, 2024
Взех си този сборник по две причини: първата, защото темата живо ме интересува и втората, защото е писана от български автори, някои от които познавам и на които се възхищавам.
Оценката на сборника ми е средна от всички разкази. Доволна съм от стила на всяка една от историите, чудесно написани, смея да кажа, като учебник. Но повечето не ме изненадаха с нищо оригинално. Сякаш разчитаха единствено на фактор шок, с твърде буквална итерпретация по темата. Следният анализ разкрива личните ми впречатления за разказите по ред на представяне в сборника:
1. Болна История - 5
Много красива, емоционална история, в която успях да се потопя и да почувствам. Толкова беше жива, че си я представях като филм (а въображението ми се позоваваше точно на екранизации, които бях гледала), краят беше очакван.
2. Да живее злото - 4
Приятно класическо фентъзи (жалко, че нямаше още фентъзи разкази, които могат да докажат колко задълбочен може да е този жанр), който беше като глътка свеж и лек за дишане въздух след предишния тежък разказ.
3. Изход- 3
Интересна идея, но според мен не беше представена достатъчно интригуващо.
4. Черепът- 3
Отново трогателна история (да, знам какво е чувството за точно такава загуба), силно ми въздейства и се загнезди в съзнанието ми. Но това същество... появата му беше толкова нелепа, че не можах да го взема съвсем насериозно.
5. Зографи- 3
Темата за наркотичната зависимост е силна, идеята е чудесна, но... много хаотично написан. Не можах да се ориентирам изобщо какво, защо се случва, какви са тия хора (или нехора)? Какво общо имаше изкуството на зографите с цялата работа?
6. Приятелски кръг - 5
История, която сякаш ми е позната от преди, която може би съм наблюдавала лично. Много добре разгърната. Моралният въпрос не го засягам.
7. Да откриеш правилната скорост - 3
Малко ме подразни, но и ме замисли, за тази свобода (без последствия?), която всички ние е нужно да достигнем.
8. Гелина - 5
Сладкодумна приказка за съвсем реално място в България с интересен обичай, но приказка, която може би някъде съм чела, в друг вариант. И все пак много ми хареса.
9. Смърт -4
Не се изненадах за края. Но ми хареса изпълнението.
10. Урната - 3
Много ми допадна смяната на гледните точки, въпреки че не можах да се ориентирам веднага, допаднаха ми и свръестествените способности на детектива. Но не успя да ме грабне достатъчно и да ме ангажира.
11. Възкресение- 5
Този разказ е абсолютният ми фаворит. Може би защото съм жена и открих толкова общи неща с главната героиня. Много силен, държащ интерес, напрежение, отначало докрай! Поздравявам авторката и очаквам още от нейното творчество! Веднага отивам да следя блога "Мама Нинджа".
12. Кой живее над нас- 5
И сега, един от най-любимите ми автори с разказ, нещо средно между Бънк Ромеро и Квартални съновидения. Каква носталгия! А действието се развива точно там, където съм живяла цели 28 години! Не съм изненадана от края, но много ми беше приятно да прочета историята.
Повечето разкази бих препрочитала, желая успех на авторите и очаквам още от тях!
Оценката на сборника ми е средна от всички разкази. Доволна съм от стила на всяка една от историите, чудесно написани, смея да кажа, като учебник. Но повечето не ме изненадаха с нищо оригинално. Сякаш разчитаха единствено на фактор шок, с твърде буквална итерпретация по темата. Следният анализ разкрива личните ми впречатления за разказите по ред на представяне в сборника:
1. Болна История - 5
Много красива, емоционална история, в която успях да се потопя и да почувствам. Толкова беше жива, че си я представях като филм (а въображението ми се позоваваше точно на екранизации, които бях гледала), краят беше очакван.
2. Да живее злото - 4
Приятно класическо фентъзи (жалко, че нямаше още фентъзи разкази, които могат да докажат колко задълбочен може да е този жанр), който беше като глътка свеж и лек за дишане въздух след предишния тежък разказ.
3. Изход- 3
Интересна идея, но според мен не беше представена достатъчно интригуващо.
4. Черепът- 3
Отново трогателна история (да, знам какво е чувството за точно такава загуба), силно ми въздейства и се загнезди в съзнанието ми. Но това същество... появата му беше толкова нелепа, че не можах да го взема съвсем насериозно.
5. Зографи- 3
Темата за наркотичната зависимост е силна, идеята е чудесна, но... много хаотично написан. Не можах да се ориентирам изобщо какво, защо се случва, какви са тия хора (или нехора)? Какво общо имаше изкуството на зографите с цялата работа?
6. Приятелски кръг - 5
История, която сякаш ми е позната от преди, която може би съм наблюдавала лично. Много добре разгърната. Моралният въпрос не го засягам.
7. Да откриеш правилната скорост - 3
Малко ме подразни, но и ме замисли, за тази свобода (без последствия?), която всички ние е нужно да достигнем.
8. Гелина - 5
Сладкодумна приказка за съвсем реално място в България с интересен обичай, но приказка, която може би някъде съм чела, в друг вариант. И все пак много ми хареса.
9. Смърт -4
Не се изненадах за края. Но ми хареса изпълнението.
10. Урната - 3
Много ми допадна смяната на гледните точки, въпреки че не можах да се ориентирам веднага, допаднаха ми и свръестествените способности на детектива. Но не успя да ме грабне достатъчно и да ме ангажира.
11. Възкресение- 5
Този разказ е абсолютният ми фаворит. Може би защото съм жена и открих толкова общи неща с главната героиня. Много силен, държащ интерес, напрежение, отначало докрай! Поздравявам авторката и очаквам още от нейното творчество! Веднага отивам да следя блога "Мама Нинджа".
12. Кой живее над нас- 5
И сега, един от най-любимите ми автори с разказ, нещо средно между Бънк Ромеро и Квартални съновидения. Каква носталгия! А действието се развива точно там, където съм живяла цели 28 години! Не съм изненадана от края, но много ми беше приятно да прочета историята.
Повечето разкази бих препрочитала, желая успех на авторите и очаквам още от тях!
May 12, 2024
Благодаря на всички автори дали своя принос за написването на този сборник с разкази, които пленяват читателя още с началото. Може би само две от творбите не ми допаднаха, но всичко останало както се казва изби рибата. Моите поздравления за Димитър цолов, мартин трошанов, васил попов и разбира се емил минчев, искрено се забавлявай с техните истории написани с финес и съчетаващи свръхестественото и криминалното.
На всеки който се пита дали да прочете този сборник, мога да кажа само едно дерзайте смело, заслужава си.
Очаквам и продължение.
На всеки който се пита дали да прочете този сборник, мога да кажа само едно дерзайте смело, заслужава си.
Очаквам и продължение.
December 30, 2024
Занижаването на оценката е заради половината разкази, които бяха странно написани и оформени, без какъвто и да е ефект за дадената творба. Тези които оставиха силно впечатление и ми хресаха много са на: Васил Попов, Емил Минчев, Марин Трошанов, Мария Пеева, Благой Иванов. Богдан Русев.
Благодаря!
Благодаря!
May 9, 2024
Trigger warning: сексулано посегателство, нравоучителен предговор, калпав куратор;
Цялата антология е лишена от живец (ха-ха, 'възкресение'), амбиция и кохезия, в повечето случаи свързващата нишка се пречупва по-гръмко от клоните на дърво по време на страховита буря. За пропиляното ми време и празнословните брътвежи (тавтология, известно ми е), както и за най-разгневяващия разказ виня Благой Иванов, колкото и неправдиво и грозно да е да слагам всичко на плещите му. Просто крайно ме издразни.
Известно ми е, че негова цел с писането на разказа на "Приятелски кръг" е била 'да направи вещиците готини отново' и е развивал тезата как не са достатъчно ценени в днешно време. Явно любимият ни millennial не е чувал за дебата- арт или алт мацки, воден през последните години.
Това, което можем да разберем за неговата представа за 'готини вещици' е обаче, че опорочава дори най-пошлата представа на средностатички мъж, висящ по пейките на Народен театър "Иван Вазов".
Не знам какви болни романтични или сексулани фантазии има, нито към какви морални или етически ценности се придържа, но нито една вещица, склонна да оневини сиксуално посегателство, или да спомогне неговото иницииране, не е 'готина'.
За контекст, без ненужния приятелски кръг- главният герой е влюбен в своя близка приятелка и тя го отрязва, а заради отказът й, той се самоубива. Това тежи на съвестта на жената. "Готината вещица" се възползва лукаво от случая и предлага извършването на ритуал, с който да помогне на духа на починалия, както и на живите му приятели да се помирят със случилото се и успешно да продължат напред. Осъществява се връзка с покойният в отвъдното, по време на която той насилва жената, в която твърди, че бил влюбен и открито я обвинява за смъртта си. В края на разказа се остава с впечатлението, че вещицата симпатизира на починалия. А ние на кого трябва да симпатизираме?
Виждам, че авторът жадно пуска женски гърди във Фейсбук страницата си и се чувства ощетен, защото никога не се е докосвал до такива, виждам, че сигурно вини някоя стара приятелка, затова, че не му е пуснала, колкото е възможно, симпатизирам с incel каузата и с неговите терзания, но те не го правят по-малко жалък, Мартина по-малко жертва и фактът, че е сложил Criminal на Fiona Apple във feed-a си по-малко показен, че нито разбира от ирония, нито може да схване реалността на насилие и укор, много често налагани върху женския пол.
Такъв content го прави да изглежда неук и неосъзнат, незаинтересован и комплексиран девственик.
- П. П Ще си остана с предразсъдъците, моля те постарай се повече следващ път и не ми губи времето с твоето многословие даже и в предговора; също спри да слушаш Fionna Apple, изкуството й не е достъпно за хора с подобен на твоя умствен капацитет
Цялата антология е лишена от живец (ха-ха, 'възкресение'), амбиция и кохезия, в повечето случаи свързващата нишка се пречупва по-гръмко от клоните на дърво по време на страховита буря. За пропиляното ми време и празнословните брътвежи (тавтология, известно ми е), както и за най-разгневяващия разказ виня Благой Иванов, колкото и неправдиво и грозно да е да слагам всичко на плещите му. Просто крайно ме издразни.
Известно ми е, че негова цел с писането на разказа на "Приятелски кръг" е била 'да направи вещиците готини отново' и е развивал тезата как не са достатъчно ценени в днешно време. Явно любимият ни millennial не е чувал за дебата- арт или алт мацки, воден през последните години.
Това, което можем да разберем за неговата представа за 'готини вещици' е обаче, че опорочава дори най-пошлата представа на средностатички мъж, висящ по пейките на Народен театър "Иван Вазов".
Не знам какви болни романтични или сексулани фантазии има, нито към какви морални или етически ценности се придържа, но нито една вещица, склонна да оневини сиксуално посегателство, или да спомогне неговото иницииране, не е 'готина'.
За контекст, без ненужния приятелски кръг- главният герой е влюбен в своя близка приятелка и тя го отрязва, а заради отказът й, той се самоубива. Това тежи на съвестта на жената. "Готината вещица" се възползва лукаво от случая и предлага извършването на ритуал, с който да помогне на духа на починалия, както и на живите му приятели да се помирят със случилото се и успешно да продължат напред. Осъществява се връзка с покойният в отвъдното, по време на която той насилва жената, в която твърди, че бил влюбен и открито я обвинява за смъртта си. В края на разказа се остава с впечатлението, че вещицата симпатизира на починалия. А ние на кого трябва да симпатизираме?
Виждам, че авторът жадно пуска женски гърди във Фейсбук страницата си и се чувства ощетен, защото никога не се е докосвал до такива, виждам, че сигурно вини някоя стара приятелка, затова, че не му е пуснала, колкото е възможно, симпатизирам с incel каузата и с неговите терзания, но те не го правят по-малко жалък, Мартина по-малко жертва и фактът, че е сложил Criminal на Fiona Apple във feed-a си по-малко показен, че нито разбира от ирония, нито може да схване реалността на насилие и укор, много често налагани върху женския пол.
Такъв content го прави да изглежда неук и неосъзнат, незаинтересован и комплексиран девственик.
- П. П Ще си остана с предразсъдъците, моля те постарай се повече следващ път и не ми губи времето с твоето многословие даже и в предговора; също спри да слушаш Fionna Apple, изкуството й не е достъпно за хора с подобен на твоя умствен капацитет
This entire review has been hidden because of spoilers.
May 4, 2024
Чудесно съчетание на опитни майстори на истории, които напълно ще ви погълнат в своите светове. От смразяващи сцени, достойни за хорър трилъри, до забавни отчаяни елфи в загубени гори и откачени от мъка професори. Горещо препоръчвам!
May 9, 2024
Нямах търпение да си купя тази книга и тя не разочарова. Неизбежно е когато имаш дузина разкази някои от тях да са по-слаби от други. Тук си мисля обаче, че дори аз бях изненадан колко качествени са повечето. Васил Попов с "Гелина" отново е на ниво. Благой Д. Иванов предлага страхотна история, която любителите на окултното много ще харесат - "Приятелски кръг". Много силно начало с "Болна история" на Марин Трошанов и страховит финал с Емил Минчев "Кой живее над нас". Няма да изреждам впечатленията си от всички разкази и не искам да влизам в подробности, защото най-хубаво е човек сам да ги открие, без да знае нищо за тях. Само два от разказите не бяха по мой вкус "Да живее злото" и "Зографи". Това е антология, която има огромен потенциал и може да се превърне в традиционна.
May 4, 2024
Най-добрите български разкази. Творби от повечето автори не бях чела по-рано. Но този сборник ще промени това…. И темата, и разказите са номер 1 🤩
June 9, 2024
Добра колекция от "Възкресения" :-)
Интересното е, че всяка от историите предполага и различен смисъл на термина.
Интересното е, че всяка от историите предполага и различен смисъл на термина.
June 7, 2024
Интересна тематика е избрана за сборника, може би затова и разказите ми се видяха угнетяващи и мрачни. Интересно ми беше да ги прочета, за да се запозная как пишат авторите, които са непознати за мен. А тези, които познавам, не изневериха на стила си.
От всички разкази най-забавен и запомнящ се за мен беше на Цветина Цолова. Чудесна хрумка и край, който дава надежда. Мисля, че тя е много добър писател на разкази без да оставя угнетяващо усещане за безнадеждност и има доза хумор в тях. Сборникът ѝ "Нулева година" ме спечели завинаги.
Имаше и други интересни хрумвания в сборника, въображението на авторите е голямо. Малко по-различни са творенията на Андрей Велков, Богдан Русев и Александър Ненов, при които няма ужаси. Интересен ми се видя и разказът на Димитър Цолов.
Като цяло съм доволна, че се запознах с много нови български автори и знам, че ще ги търся и ще ги чета.
От всички разкази най-забавен и запомнящ се за мен беше на Цветина Цолова. Чудесна хрумка и край, който дава надежда. Мисля, че тя е много добър писател на разкази без да оставя угнетяващо усещане за безнадеждност и има доза хумор в тях. Сборникът ѝ "Нулева година" ме спечели завинаги.
Имаше и други интересни хрумвания в сборника, въображението на авторите е голямо. Малко по-различни са творенията на Андрей Велков, Богдан Русев и Александър Ненов, при които няма ужаси. Интересен ми се видя и разказът на Димитър Цолов.
Като цяло съм доволна, че се запознах с много нови български автори и знам, че ще ги търся и ще ги чета.
July 29, 2024
Много се чудих дали да прочета книгата, но не останах разочарована. 12-те разказа във "Възкресения" въпреки, че са от различни автори и различни стилове, тематиката е това, което общото между. Това ми позволи да видя възкресението през 12 различни погледа. В повечето от тях сюжетните обрати и неочакваните разкрития държаха вниманието ми до последната страница, че дори и след това. Авторите, толкова добре са написали разказите, че те те предизвикват да помислиш върху убежденията, моралните си възгледи и какво би направил в дадената ситуация.
January 15, 2025
Страхотни, всеки един разказ е завладяващ, увлича те, в историята си и четеш до безспир!!!
April 27, 2024
Добър подобор на теми, кореспондиращи с възкресението в повечето от разказите. 🔝Марин Трошанов, Александър Ненов и особено Цветина Цолова! 👏
June 21, 2024
Тази книга упорито се опитва да умори читателя (с изтъркани, клиширани образи и сюжети и никакво въображение какво е то Възкресение), като се надявам да се стреми той/тя все пак да възкръсне след като прочете цялата книга.
За съжаление без отговор ще остане въпросът дали тези разкази биха били по-добри ако нямаха обща тематика и всеки автор е имал свободата да пише за каквото му душа иска...
А за себе си мога да кажа, че при Елена Павлова аз няма да имам шанс да възкръсна. Не знаех, че Васил Попов е еколог, но да, успешно рециклира сюжети от други свои произведения.
Най много ме отегчиха Димитър Цолов и Мария Пеева. Не знам защо си мислят, че като напълнят 20-30 страници с клишета, това гарантира успех. Истината е в кратките, но завладяващи неща.
Последният разказ на Емил Минчев започна сякаш добре, но после стана предвидим. Исках книгата да ми хареса, но уви много ме разочарова
За съжаление без отговор ще остане въпросът дали тези разкази биха били по-добри ако нямаха обща тематика и всеки автор е имал свободата да пише за каквото му душа иска...
А за себе си мога да кажа, че при Елена Павлова аз няма да имам шанс да възкръсна. Не знаех, че Васил Попов е еколог, но да, успешно рециклира сюжети от други свои произведения.
Най много ме отегчиха Димитър Цолов и Мария Пеева. Не знам защо си мислят, че като напълнят 20-30 страници с клишета, това гарантира успех. Истината е в кратките, но завладяващи неща.
Последният разказ на Емил Минчев започна сякаш добре, но после стана предвидим. Исках книгата да ми хареса, но уви много ме разочарова
July 20, 2024
Малко бавно ми вървеше сборникът, но по принцип не обичам разкази, както съм споделяла не веднъж. С някои автори се срещам за първи път, с други - не. И все пак останах много приятно изненадана от някои от творбите (от които не съм очаквала).
Като цяло всички ми харесаха, с изключение на може би два и затова не е максимална оценка от 5*:
(Лю)бо(в)лна история - Марин Трошанов 4*
Да живее злото - Цветина Цолова 2*
Изход - Богдан Русев - 3*
Черепът - Милен Хальов 5*
Зографи - Елена Павлова 2*
Приятелски кръг - Благой Д. Иванов 5*
Да откриеш правилната скорост - Андрей Велков 5*
Гелина - Васил Попов 4*
Смърт - Александър Ненов 3*
Урната - Димитър Цолов 5*
Възкресение - Мария Пеева 5*
Кой живее над нас - Емил Минчев 5*
Като цяло всички ми харесаха, с изключение на може би два и затова не е максимална оценка от 5*:
(Лю)бо(в)лна история - Марин Трошанов 4*
Да живее злото - Цветина Цолова 2*
Изход - Богдан Русев - 3*
Черепът - Милен Хальов 5*
Зографи - Елена Павлова 2*
Приятелски кръг - Благой Д. Иванов 5*
Да откриеш правилната скорост - Андрей Велков 5*
Гелина - Васил Попов 4*
Смърт - Александър Ненов 3*
Урната - Димитър Цолов 5*
Възкресение - Мария Пеева 5*
Кой живее над нас - Емил Минчев 5*
December 3, 2024
Интересни разкази. Успях де се потопя в историята на всички с изключение на един - "Зографи". Така и не разбрах идеята на разказа....повествованието ми беше хаотично. Най - много ми харесаха "Възкресение" и " Кой живее над нас".
July 3, 2024
Често казано не очаквах толкова добре написана книга от български автори да ми попадне. Нарочно не четях българска литература в следствие от лични предразсъдъци, но след среща с част от авторите на представяне на книгата си казах защо пък да не им дам шанс. Оказа се прекрасна идея.
Всеки един от писателите има ярко откроен стил, с който си борави и много добре развито въображение. Почти всичките разкази ми допаднаха изключително много (най-вече “Черепът” на Милен Хальов, “Приятелски кръг” на Благой Д. Иванов, “Възкресение” на Мария Пеева и “Кой живее над нас” на Емил Минчев).
Бих се радвал с удоволствие да прочета повече от техните други произведение, особено на горе-споменатите четирима.
Като цяло, беше страхотна антология и силно препоръчвам на всеки, който би искал да даде шанс на съвременната българска литература без да се хвърля директно в дълбокото.
Всеки един от писателите има ярко откроен стил, с който си борави и много добре развито въображение. Почти всичките разкази ми допаднаха изключително много (най-вече “Черепът” на Милен Хальов, “Приятелски кръг” на Благой Д. Иванов, “Възкресение” на Мария Пеева и “Кой живее над нас” на Емил Минчев).
Бих се радвал с удоволствие да прочета повече от техните други произведение, особено на горе-споменатите четирима.
Като цяло, беше страхотна антология и силно препоръчвам на всеки, който би искал да даде шанс на съвременната българска литература без да се хвърля директно в дълбокото.
November 10, 2024
🖤„Възкресения” – Колективен сборник с разкази🖤
🫶🏻 Възхитена съм от това четиво и апелирам за отдаване на нужното внимание към него. Още с достолепното и достопочтено встъпление, което Благой Д. Иванов ни е подготвил, започва да става ясно какво ниво ни очаква. И ако дори само за миг сме допуснали, че то ще бъде непропорционално разпределено измежду тези 12 различни автори – разнообразни стилово, смислово и идейно – жестоко ще сбъркаме в това си предположение. За пореден път ще използвам случая, за да кажа, че именно това очаквам от писателите – висока езикова грамотност, богата обща култура, солидна подготовка и прелестна структура на мисловните процеси. Това за мен е начинът, по който трябва да изглеждат, звучат и стоят тежко на мястото си, хората, които смеят да се наричат писатели. Всички останали могат много да учат и заимстват.
🖤 Както предполага заглавието и спиращата дъха корица – дело на брилянтния Живко Петров -, съдържанието ще е силно въздействащо, мрачно и обагрено в кървавочерни краски. Не очаквайте погрешно нещо лекичко, сладникаво и повърхностно, защото няма да го намерите. Поне не и тук. Съвсем в унисон с идеологията на горепосоченото, „Възкресения” е синтез между коренно различни хора, които са довели до получава на хомогенна смес от зловеща атмосфера, крайности и гениалност.
🫶🏻Няма разказ, който изобщо да не ми хареса, но има няколко, които категорично ми станаха любими, а заради тях се запали и желанието ми да опозная авторите им. Безапелационните победители в битката за сърцето ми станаха: „Възкресение” от Мария Пеева, „Урната” от Димитър Цолов, „Болна история” от Марин Трошанов, „Кой живее над нас” от Емил Минчев, „Гелина” от Васил Попов, „Смърт” от Александър Ненов. Те ме докоснаха най-силно и най-яростно бърникаха в душата ми, играеха си със сетивата ми и ме караха да изпитвам всевъзможни чувства.
🖤Обединяващото между авторите и техните произведения в тази книга е темата не толкова за смъртта, колкото за възкръсването. Разбира се двете са неразривно свързани, защото за да се възродиш, първо трябва да си отидеш от този свят, възпламенявайки се и изпепелявайки се до основи - буквално или преносно Този основополагащ елемент е разгърнат в най-разнолики и интересни интерпретации. Ще открием идеи свързани с прераждането, с живота на душите след кончината на тленното, с втория шанс за нов живот без практическа и фактическа смърт. Ще срещнем и добрите стари добродетели, греховете, дисекция на човешкото до най-малък детайл. „Дълбоката вяра на татко противоречи на разума. Не съм учудена. Разумът не помага след среща със създание като онази птица в скалите. Не помага и като се сблъскаш с непреодолима загуба.” Има я и любовта, а тя сякаш е в абсолютно всеки фрагмент – веднъж в най-чиста форма, друг път в своята крайност, която може да превърне най-обикновения човек в чудовище, кълнящо се в нея и уповавайки се на нея в делата си. „Казват, че любовта е сляпа. Сигурно е още глуха, няма, хрома и малоумна.”
🫶🏻В някои от произведенията авторите са си послужили с метафорични изразители на идеите си, в други – постановката е в твърд и смразяващ кръвта реализъм. Имаме антиутопични елементи, фантастични, хипербола, мистика, легендарни частици, вълшебни същества. Има в общи линии за всекиго по нещо и всеки вкус би могъл да бъде удовлетворен пълноценно, ако надмогнем предразсъдъците си, ненужното си его и съумеем да почетем ред по ред, но и междуредията. Всичко се върти около любовта, болката от загубата, престъпната празнота на тъгата, която подлага човека на изпитанието да достигне пределите си и да установи къде са те. „Абе, не искаш. Да разбереш, значи да се помириш, да не се тормозиш. А неправдата трябва да ни тормози, трябва да сме непримирими към нея. Я си представи сега, че аз разбера защо мойто момче си замина по такъв нелеп начин. И ми стане едно спокойно…
- Е, няма ли да е по-добре?
- Не. Не ща да ми е спокойно, че съм го загубил. Лошо е, че го загубих. И с лошото не трябва да се примиряваме.”
🖤Този сборник е поредно доказателство, че имаме безкрайно даровити и кадърни съвременници, които заслужават поклон и внимание. Високото ниво на литературни умения и разработен ум за мен са едни от най-важните и отличаващи творбите показатели, по които оцених „Възкресения”. Продължавам да вярвам и твърдя, че преди един човек да започне да пише книги, трябва да изчете много и различни такива. В случая също така да преведе и редактира. Това обогатява безкрайно изказа и речниковия запас, както и развива критичната мисъл и мисловните процеси поначало. Отново ще открием доказателство за тези ми думи в книгата, както и в кратките представяния на авторите преди тяхното произведение. А те в по-голямата си част бяха напълно непознати за мен, като творчество, но се превърнаха в много желани от мен за опознаване.
🖤Горещо ви препоръчвам да прочетете „Възкресения” и да вникнете по-дълбоко в смисловите нишки, посланията и дълбините на заложените идеи в тях. Сборникът не е подходящ за тесногръди хора, читатели с чувствителна психика и лишени от чувство за хумор, крехки нервни системи, деликатни стомаси.
🫶🏻 Възхитена съм от това четиво и апелирам за отдаване на нужното внимание към него. Още с достолепното и достопочтено встъпление, което Благой Д. Иванов ни е подготвил, започва да става ясно какво ниво ни очаква. И ако дори само за миг сме допуснали, че то ще бъде непропорционално разпределено измежду тези 12 различни автори – разнообразни стилово, смислово и идейно – жестоко ще сбъркаме в това си предположение. За пореден път ще използвам случая, за да кажа, че именно това очаквам от писателите – висока езикова грамотност, богата обща култура, солидна подготовка и прелестна структура на мисловните процеси. Това за мен е начинът, по който трябва да изглеждат, звучат и стоят тежко на мястото си, хората, които смеят да се наричат писатели. Всички останали могат много да учат и заимстват.
🖤 Както предполага заглавието и спиращата дъха корица – дело на брилянтния Живко Петров -, съдържанието ще е силно въздействащо, мрачно и обагрено в кървавочерни краски. Не очаквайте погрешно нещо лекичко, сладникаво и повърхностно, защото няма да го намерите. Поне не и тук. Съвсем в унисон с идеологията на горепосоченото, „Възкресения” е синтез между коренно различни хора, които са довели до получава на хомогенна смес от зловеща атмосфера, крайности и гениалност.
🫶🏻Няма разказ, който изобщо да не ми хареса, но има няколко, които категорично ми станаха любими, а заради тях се запали и желанието ми да опозная авторите им. Безапелационните победители в битката за сърцето ми станаха: „Възкресение” от Мария Пеева, „Урната” от Димитър Цолов, „Болна история” от Марин Трошанов, „Кой живее над нас” от Емил Минчев, „Гелина” от Васил Попов, „Смърт” от Александър Ненов. Те ме докоснаха най-силно и най-яростно бърникаха в душата ми, играеха си със сетивата ми и ме караха да изпитвам всевъзможни чувства.
🖤Обединяващото между авторите и техните произведения в тази книга е темата не толкова за смъртта, колкото за възкръсването. Разбира се двете са неразривно свързани, защото за да се възродиш, първо трябва да си отидеш от този свят, възпламенявайки се и изпепелявайки се до основи - буквално или преносно Този основополагащ елемент е разгърнат в най-разнолики и интересни интерпретации. Ще открием идеи свързани с прераждането, с живота на душите след кончината на тленното, с втория шанс за нов живот без практическа и фактическа смърт. Ще срещнем и добрите стари добродетели, греховете, дисекция на човешкото до най-малък детайл. „Дълбоката вяра на татко противоречи на разума. Не съм учудена. Разумът не помага след среща със създание като онази птица в скалите. Не помага и като се сблъскаш с непреодолима загуба.” Има я и любовта, а тя сякаш е в абсолютно всеки фрагмент – веднъж в най-чиста форма, друг път в своята крайност, която може да превърне най-обикновения човек в чудовище, кълнящо се в нея и уповавайки се на нея в делата си. „Казват, че любовта е сляпа. Сигурно е още глуха, няма, хрома и малоумна.”
🫶🏻В някои от произведенията авторите са си послужили с метафорични изразители на идеите си, в други – постановката е в твърд и смразяващ кръвта реализъм. Имаме антиутопични елементи, фантастични, хипербола, мистика, легендарни частици, вълшебни същества. Има в общи линии за всекиго по нещо и всеки вкус би могъл да бъде удовлетворен пълноценно, ако надмогнем предразсъдъците си, ненужното си его и съумеем да почетем ред по ред, но и междуредията. Всичко се върти около любовта, болката от загубата, престъпната празнота на тъгата, която подлага човека на изпитанието да достигне пределите си и да установи къде са те. „Абе, не искаш. Да разбереш, значи да се помириш, да не се тормозиш. А неправдата трябва да ни тормози, трябва да сме непримирими към нея. Я си представи сега, че аз разбера защо мойто момче си замина по такъв нелеп начин. И ми стане едно спокойно…
- Е, няма ли да е по-добре?
- Не. Не ща да ми е спокойно, че съм го загубил. Лошо е, че го загубих. И с лошото не трябва да се примиряваме.”
🖤Този сборник е поредно доказателство, че имаме безкрайно даровити и кадърни съвременници, които заслужават поклон и внимание. Високото ниво на литературни умения и разработен ум за мен са едни от най-важните и отличаващи творбите показатели, по които оцених „Възкресения”. Продължавам да вярвам и твърдя, че преди един човек да започне да пише книги, трябва да изчете много и различни такива. В случая също така да преведе и редактира. Това обогатява безкрайно изказа и речниковия запас, както и развива критичната мисъл и мисловните процеси поначало. Отново ще открием доказателство за тези ми думи в книгата, както и в кратките представяния на авторите преди тяхното произведение. А те в по-голямата си част бяха напълно непознати за мен, като творчество, но се превърнаха в много желани от мен за опознаване.
🖤Горещо ви препоръчвам да прочетете „Възкресения” и да вникнете по-дълбоко в смисловите нишки, посланията и дълбините на заложените идеи в тях. Сборникът не е подходящ за тесногръди хора, читатели с чувствителна психика и лишени от чувство за хумор, крехки нервни системи, деликатни стомаси.
May 9, 2024
Спойлер ревю:
Болна история / Марин Трошанов (2/5)
Виждам как някой самотен господин ще се изкефи страшно на тази история, но за мен главния герой имаше сериозна нужда от психолог, а не врачка. Всички герои бяха еднопластови и беше ясно че бабата ще го цака от самото начало.
Да живее злото / Цветина Цолова (5/5)
Честно казано този разказ е точно типа истории който обичам да чета. Цветина умее да пише чаровни егоистични герои и Магри не ме разочарова. Краят наистина ми стопли сърцето
Изход / Богдан Русев (3/5)
Концепцията е запомняща се и беше представена добре. Проблемът ми беше главният герой. Помъчих се, но не можах да намеря мотивацията му за такова драстично решение. Честно казано очаквах обрат в последната минута и да прочета репликата: "Знаете ли какво? Размислих." Но този измъчен от живота самотен човечец решава да замени пенсията и старостта си, с необозримо количество работа в замяна на безсмъртие.
Черепът / Милен Хальов (3/5)
Този разказ имаше силни моменти, но и някои които наистина не съвпадаха тоново.
Героите бяха добре развити за сравнително кратко време. Остави ме главно натъжена.
Зографи / Елена Павлова (4/5)
Историята беше много оригинална и интересна интерпретация на доста клиширани чудовища. В крайна сметка стои леко грубо и спорадично. Би направило страхотен телевизионен сериал!
Приятелски кръг / Благой Д. Иванов (1/5)
Този разказ беше същински "sucker punch". Започна сравнително добре с мистерия тралала, бях впечатлена как Благой успя да опише подробно години приятелство и на края все пак да нямах никаква идея какъв темперамент имат 8те героя. И накрая, след цялата тази драма кой кого целунал, кой колко кила качил, стигаме до кулминацията. В заключението разбираме, че нашата "секси" вещица главен герой е сътворила целия ритуал с единствената цел да "накаже" своята "приятелка" за смъртта на Хари. Престъплението на Мартина? Отказала е романтичните чувства на Хари. Мартина бива сексуално насилена от Хари, който също така си присвоява тялото на гаджето й. Това не е "just deserts" или студеното отмъщение което автора си представя. Това е обвиняване на една жена за чувствата и действията на мъж който е пуснал учтиви монети и очаква да получи интимни отношения в замяна.
Да откриеш правилната скорост / Андрей Велков (1/5)
Не бях виждала толкова гнусен, злобен, егоистичен и превзет главен герой от доста време. Това беше кризата на средна възраст на човек който е гледал "Fight club" наскоро и нищо повече. Невъзможно беше да съчувствам на човек който обижда наум всяка жена която види, физически напада хора говорещи му спокойно, краде наркотици и коли и не проявява и капка съчувствие към загинали хора, само защото ги намира за по-глупави от себе си.
Гелина / Васил Попов (5/5)
Този разказ беше глътка планински въздух, особено след последните няколко. Беше добре написан, с много интересни фолклорни елементи. Притеснявах се за главната ни героиня през цялото време, наистина нямаше кога да си отдъхна.
Смърт / Александър Ненов (2/5)
Това беше една наистина безметежна яма. Последният абзац беше изключително снизходителен и ненужен.
Урната / Димитър Цолов (4/5)
Гробаря беше голяма скица! Всичките сцени с него бяха забавни въпреки тежкото естество на разказа. Градинаря се взимаше много на сериозно, но сигурно идва с дарбите. Единственото което не ми хареса беше че двамата изобщо не бяха равнопоставени съперници, беше все едно да гледаш как котка лови тлъст плъх, пределно ясно е кой ще спечели, котката само си играе с храната.
Възкресение / Мария Пеева (5/5)
Наистина въздействащ разказ с много актуални за Балканите теми. Задава много трудни въпроси и представя цикъла на насилие и на ниво брак и през поколенията. Радина беше наистина комплексен герой, чийто действия бяха обосновани от нейния характер и обстоятелства.
Кой живее над нас / Емил Минчев (5/5)
Този разказ ми напомня за една от любимите ми книги като малка, Коралайн. Представя един емоционално загубен герой, търсещ само спокойствие и закрила за сестра си. Единственият му недостатък е доверчивостта му заради която вижда само доброто в хората.
Болна история / Марин Трошанов (2/5)
Виждам как някой самотен господин ще се изкефи страшно на тази история, но за мен главния герой имаше сериозна нужда от психолог, а не врачка. Всички герои бяха еднопластови и беше ясно че бабата ще го цака от самото начало.
Да живее злото / Цветина Цолова (5/5)
Честно казано този разказ е точно типа истории който обичам да чета. Цветина умее да пише чаровни егоистични герои и Магри не ме разочарова. Краят наистина ми стопли сърцето
Изход / Богдан Русев (3/5)
Концепцията е запомняща се и беше представена добре. Проблемът ми беше главният герой. Помъчих се, но не можах да намеря мотивацията му за такова драстично решение. Честно казано очаквах обрат в последната минута и да прочета репликата: "Знаете ли какво? Размислих." Но този измъчен от живота самотен човечец решава да замени пенсията и старостта си, с необозримо количество работа в замяна на безсмъртие.
Черепът / Милен Хальов (3/5)
Този разказ имаше силни моменти, но и някои които наистина не съвпадаха тоново.
Героите бяха добре развити за сравнително кратко време. Остави ме главно натъжена.
Зографи / Елена Павлова (4/5)
Историята беше много оригинална и интересна интерпретация на доста клиширани чудовища. В крайна сметка стои леко грубо и спорадично. Би направило страхотен телевизионен сериал!
Приятелски кръг / Благой Д. Иванов (1/5)
Този разказ беше същински "sucker punch". Започна сравнително добре с мистерия тралала, бях впечатлена как Благой успя да опише подробно години приятелство и на края все пак да нямах никаква идея какъв темперамент имат 8те героя. И накрая, след цялата тази драма кой кого целунал, кой колко кила качил, стигаме до кулминацията. В заключението разбираме, че нашата "секси" вещица главен герой е сътворила целия ритуал с единствената цел да "накаже" своята "приятелка" за смъртта на Хари. Престъплението на Мартина? Отказала е романтичните чувства на Хари. Мартина бива сексуално насилена от Хари, който също така си присвоява тялото на гаджето й. Това не е "just deserts" или студеното отмъщение което автора си представя. Това е обвиняване на една жена за чувствата и действията на мъж който е пуснал учтиви монети и очаква да получи интимни отношения в замяна.
Да откриеш правилната скорост / Андрей Велков (1/5)
Не бях виждала толкова гнусен, злобен, егоистичен и превзет главен герой от доста време. Това беше кризата на средна възраст на човек който е гледал "Fight club" наскоро и нищо повече. Невъзможно беше да съчувствам на човек който обижда наум всяка жена която види, физически напада хора говорещи му спокойно, краде наркотици и коли и не проявява и капка съчувствие към загинали хора, само защото ги намира за по-глупави от себе си.
Гелина / Васил Попов (5/5)
Този разказ беше глътка планински въздух, особено след последните няколко. Беше добре написан, с много интересни фолклорни елементи. Притеснявах се за главната ни героиня през цялото време, наистина нямаше кога да си отдъхна.
Смърт / Александър Ненов (2/5)
Това беше една наистина безметежна яма. Последният абзац беше изключително снизходителен и ненужен.
Урната / Димитър Цолов (4/5)
Гробаря беше голяма скица! Всичките сцени с него бяха забавни въпреки тежкото естество на разказа. Градинаря се взимаше много на сериозно, но сигурно идва с дарбите. Единственото което не ми хареса беше че двамата изобщо не бяха равнопоставени съперници, беше все едно да гледаш как котка лови тлъст плъх, пределно ясно е кой ще спечели, котката само си играе с храната.
Възкресение / Мария Пеева (5/5)
Наистина въздействащ разказ с много актуални за Балканите теми. Задава много трудни въпроси и представя цикъла на насилие и на ниво брак и през поколенията. Радина беше наистина комплексен герой, чийто действия бяха обосновани от нейния характер и обстоятелства.
Кой живее над нас / Емил Минчев (5/5)
Този разказ ми напомня за една от любимите ми книги като малка, Коралайн. Представя един емоционално загубен герой, търсещ само спокойствие и закрила за сестра си. Единственият му недостатък е доверчивостта му заради която вижда само доброто в хората.
March 1, 2025
Имах предварителни очаквания за мрак, кървища, трупове и ужаси и те донякъде се оправдаха. Приятните изключения за мислене извън клишето са тези, заради които си струва четенето на сборника. Любими и познати автори ме разочароваха, сякаш са писали по задължение и набързо. Но пък с кеф ще отлича разказите, които ми допаднаха, защото три от четирите са на дамите в отбора.
Цветина Цолова с нейното яко чувство за свеж хумор и лекотата, с която пише и изгражда образи. Позната ми е от нейния сборник с разкази и никак даже не се изненадвам, че и тук пише със същата разкошна закачка. Нещо от хумора на Тери Пратчет има в нея.
Мария Пеева с изненадващо добър разказ (и тук чувам отегчено мъжко цъкане и хор: „като за домакини“). Може. Може. След фиаското на „Риалити“ се бях зарекла да не ѝ давам повече шанс, просто защото историята там е посредственост, обвита със сладникавост и клишета и много лошо писане, а стана „вайръл“. Комбинация, която не ми допада и заради която сега искам да кажа, че съм сгрешила: отлично писане тук, без клишета, хубави фрази, образност, емоция. Възмездието е сладко нещо.
Елена Павлова. Клатя глава невярващо, че разказът е написан от жена. До последно вярвах, че е мъж авторът и се наложи да проверя в съдържанието. Упадъчно-еротично-разюздано, мъжко някак в цялата суровост на оргазмичната телесност, мрак и сурова кървава болка. Евала.
Димитър Цолов. Страхотен разказ, доста ми напомни на поредицата за детектива Бънк Ромеро на Емил Минчев, даже се чудех аз ли нещо не съм в час и дали двамата не са се избъзикали с читателите да си разменят разказите. Хареса ми неочакваният завършек и раздаденото правосъдие. Напълно отговаря на идеята ми как разплатата трябва да идва тук и сега, не в имагинерното бъдеще на оня свят.
Цветина Цолова с нейното яко чувство за свеж хумор и лекотата, с която пише и изгражда образи. Позната ми е от нейния сборник с разкази и никак даже не се изненадвам, че и тук пише със същата разкошна закачка. Нещо от хумора на Тери Пратчет има в нея.
Мария Пеева с изненадващо добър разказ (и тук чувам отегчено мъжко цъкане и хор: „като за домакини“). Може. Може. След фиаското на „Риалити“ се бях зарекла да не ѝ давам повече шанс, просто защото историята там е посредственост, обвита със сладникавост и клишета и много лошо писане, а стана „вайръл“. Комбинация, която не ми допада и заради която сега искам да кажа, че съм сгрешила: отлично писане тук, без клишета, хубави фрази, образност, емоция. Възмездието е сладко нещо.
Елена Павлова. Клатя глава невярващо, че разказът е написан от жена. До последно вярвах, че е мъж авторът и се наложи да проверя в съдържанието. Упадъчно-еротично-разюздано, мъжко някак в цялата суровост на оргазмичната телесност, мрак и сурова кървава болка. Евала.
Димитър Цолов. Страхотен разказ, доста ми напомни на поредицата за детектива Бънк Ромеро на Емил Минчев, даже се чудех аз ли нещо не съм в час и дали двамата не са се избъзикали с читателите да си разменят разказите. Хареса ми неочакваният завършек и раздаденото правосъдие. Напълно отговаря на идеята ми как разплатата трябва да идва тук и сега, не в имагинерното бъдеще на оня свят.
October 5, 2024
Естествено, че имах високи очаквания за този сборник с разкази пред това съзвездие от български автори. И съвсем естествено те бяха оправдани. Мистерии, ужаси, фантастични истории, та дори и малко драма, приготвили са ни от всичко. Всеки разказ е на тема Възкресение, било то образно или не съвсем. Но ако очаквате да се понесете по тази книга все едно плавате по една и съща вълна, помислете си пак. Попътния вятър често ще сменя посоките си.
Загадъчна, мистериозна, на моменти страховита. Всичко очакващо според описанието. Житейски драми, разтърсващи случки, мистериозни събития. И въпреки фантастичната част от истории ти се струва, че това някак си не е много далеч от реалността и човешката природа. Имаше и страховити моменти, от които едва ли ще ви е страх да отидете до банята през нощта, но ледените тръпки по гърба си ще усещате по-често, отколкото вероятно сте очаквали. Честно казано ми се иска да има повече такива сборници с разкази.
Загадъчна, мистериозна, на моменти страховита. Всичко очакващо според описанието. Житейски драми, разтърсващи случки, мистериозни събития. И въпреки фантастичната част от истории ти се струва, че това някак си не е много далеч от реалността и човешката природа. Имаше и страховити моменти, от които едва ли ще ви е страх да отидете до банята през нощта, но ледените тръпки по гърба си ще усещате по-често, отколкото вероятно сте очаквали. Честно казано ми се иска да има повече такива сборници с разкази.
October 7, 2024
Сред жанровите сборниците с творби от различни автори, този е може би най-добрият, на който съм попадал до момента. Личи си, че подборката е безкомпромисно качествена, а не клубна или приятелска, което е добре за читателите, а и за авторите, които участват. Няма да коментирам поотделно всичко вътре, но в общи линии във всеки разказ има поне по нещо интересно, повечето са добри, а има няколко страхотни, макар дори и в тях да има трески за дялане (разбира се, къде няма).
Като най-сериозен (но простим) минус на сборника мога да посоча това, че темата е доста специфична, допълнително отчитайки че повечето автори пишат в един и същи жанр, и в резултат читателят знае накъде отива даден разказ още преди да се е разгърнал, което е определено неприятно. Няколко от тях дори имат една и съща развръзка/обрат, сякаш са различни широки интерпретации на една и съща история. Това определено не прави услуга на читателите и авторите и е единствената по-сериозна съставителска грешка.
Така или иначе, препоръчвам сборника горещо, не от патриотизъм или приятелство с някои от авторите (аз съм против тази практика), а защото този наистина си заслужава и то цялостно, а не 2-3 конкретни произведения вътре.
Като най-сериозен (но простим) минус на сборника мога да посоча това, че темата е доста специфична, допълнително отчитайки че повечето автори пишат в един и същи жанр, и в резултат читателят знае накъде отива даден разказ още преди да се е разгърнал, което е определено неприятно. Няколко от тях дори имат една и съща развръзка/обрат, сякаш са различни широки интерпретации на една и съща история. Това определено не прави услуга на читателите и авторите и е единствената по-сериозна съставителска грешка.
Така или иначе, препоръчвам сборника горещо, не от патриотизъм или приятелство с някои от авторите (аз съм против тази практика), а защото този наистина си заслужава и то цялостно, а не 2-3 конкретни произведения вътре.
Displaying 1 - 30 of 40 reviews