Киното не дискриминира. To обича своите герои и чудовища поравно. Публиката обаче нерядко страда от предразсъдъци – предпочита щастливия край и съкрушения злодей. Критиката като че ли също има предубеждения – за нея са по-важни обективно признатите класики, а към второразредните заглавия се отнася с равнодушен или с високомерен скептицизъм, въпреки неоспоримата симбиоза между двете. Тази книга е опит да се помирят лагерите и да се посочат някои от по-значимите заглавия на седмото изкуство, които не са непременно първокласни, но носят в себе си достатъчно чар и креативност, за да им се обърне подобаващо внимание... а и за да им се отдаде заслужен респект. Приятелски съвет обаче: четете на светната лампа и по възможност с хладно оръжие подрък.
Благой Д. Иванов е роден в София през 1980 г. Завършва кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с дипломна работа, посветена на зомби поджанра. Още през 1997 г. започва да пише разкази и статии за различни издания, а напоследък се труди и като издател. Основните му интереси са насочени към киното и към попкултурата.
На български рядко се говори за киното така, както го правят Благой Иванов и колегите му, но може би е по-подходящо да кажа приятелите му от Operation Kino и Inglourious Kunts. Ето защо книгата "Добрите, лошите и грозните" ще я препоръчвам на всеки киноман, когото познавам - знам, че е написана страхотно, четивна е и притежава перфектната доза аргументираност (както спомена и Димитър Дринов в увода си), която не доскучава, а точно обратното.
В книгата си Благой Иванов говори за хорър иконите, развитието на ужаса, фантастиката и поджанровете им още от създаването на киното до днес. Обръща внимание на култови франчайзи като King Kong, Alien, Friday the 13th, Nightmare on Elm Street, говори пространно за зомбита, вещици, брутални серийни убийци и други приятни теми.
Макар и да е сравнително кратка, за това колко е интересна говори времето, за което я прочетох - 5 дни, което за моите темпове на четене от средно книга на месец си е направо впечатляващо.
Ще завърша с това, че се надявам към книгата да има голям интерес и той да мотивира българските издателства да дават шанс и на други книги не само на Благой, а и на други киномани, които да обогатят родната и преводна кино литература. Защото имаме нужда от такава. Ще се видим в киното ;)
Бях изненадан, че дебютната книга на Благой не е сборник с негови хорър-разкази, а компилация от ревюта на филми, пространно инфо и изобщо кинокритика. Бях още повече изненадан от факта, че е учудващо добра.
Само да не се заблудите - книгата, както и директно е заявено в нея, няма претенции за академичност, а просто за информираност. Но, за човек като мен, който гледа на киното изключително като забавление се оказа в някои аспекти дори по-хубава от това. Пълна е с полезни факти от света на киното, които ще обогатят знанията и общата ви култура. При това - поднесени на интелигентен, ала разбираем език.
Като цяло основно книгата си е за хоръра, да ви кажа честно, макар и за филмовия такъв. Може да е само малко над 200 стр, но в нея е синтезирана много и достатъчно информация - откъде тръгва киното и откъде: хорърът в него. На страниците ще откриете подробна информация, ревюта, изпуснати от вас детайли, пространен поглед и не на последно място - заглавия, за които не сте чували или отдавна отлагате, които ще се зарибите да изгледате.
Да, на страниците на книгата пише и за Батман и Супермен, за Терминатор, роботи и дори за Чапаев. Но има и доста за зомбита, вещици, Кинг Конг, Годзила, призраци, серийни убийци, психопати, извънземни, Фреди и Джейсън, хумористични хорър филми, азиатски хоръри, динозаври... Каква веселба?
Смъквам една звезда чисто субективно от личностна гледна точка, понеже не видях нищо или почти нищо за любими мои хоръри като Чъки и другите с кукли, Шокър, Тамара, Drag me to hell, както и бая други неща, но, Бла правилно отбелязва, че ако се отдели нужното внимание на всичко, ще трябва отделна книга, при това доста по-дебела.
Книгата се издава от издателство Ибис. Можете да си я закупите от Панаира на книгата в НДК - ет. 3, щанд 301, или да си я поръчате директно на този линк - http://ibis.bg/dobrite-loshite-i-groz...
Поздравления на Бла за труда , амбицията и това негово вдъхновение което е доста заразно. И макар знам че подбудите му са изцяло "фенски", не усетих субективност. Критика от професионалист за хора с подобни филмови интереси. Веднага взех бележки кои са следващите филми които трябва да им се обърне внимание, а за тези които вече съм гледал се оБЛАготих и донякъде това ме накара да хвърля още едно по различно око в/у тях. Ако това е идеята на Бла за написването на книгата, мисля че е успял да я развие прекрасно.
За излизането на книгата „Добрите, лошите и грозните“ на кинокритика Благой Д. Иванов („Ибис“, 2017) не се заговори толкова много, колкото очаквах, но със сигурност ще остане дълго време в сърцата на любителите на страшните филми, защото може да се приеме като истинско събитие на книжния ни пазар за тях. Оставяме настрана това, че на запад винаги е имало от всичко по много, включително качествена кинокритика. Ако се дистанцираме малко от хашлашкия образ на Благой в личен план, той е един безспорно полезен магьосник, стане ли въпрос за жанрово кино (и не само). Така че очакванията ми за тази книга нямаше как да не бъдат задоволени. А ако вярвате, че страшните филми от всякакъв вид служат само за забавление на масите и са просто пошъл придатък към киноиндустрията, ви трябва една бърза разходка от зората на киното, когато Жорж Мелиес прави първите стъпки, до последните блокбастъри, които градят имиджа си предимно чрез визуалното пиршество. Както става ясно от книгата, старите ленти си имат свой чар и смисъл, които не могат да се пренебрегнат с лека ръка, пък и често са доста по-стойностни от културна гледна точка, отколкото голяма част от съвременните си опоненти. Зрелището, което намери своя смисъл – така с няколко думи бих описал критическите текстове на Благой в тази книга. И не се шегувам. (Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Благой Иванов ще ви преведе през развитието на хорър жанра от самото начало до днешни дни. Ще се срещнете с истории и чудовища, които са белязали не един човек. Ужасът е пуснал пипала в безкрай на брой посоки, така че не се учудвайте, ако ваше любимо заглавие всъщност се окаже в поджанр на добрия стар хорър. Най-ценното на "Добрите, лошите и грозните" е, че освен да допълни знанията ви в света на този специфичен жанр, ще го направи с безпристрастни ревюта и по най-адекватен начин. Освен измислените чудовища от повечето филмови поредици, сред страниците са намерили място и истинските такива: серийни убийци и трагедии, които продължават да вдъхновяват кино индустрията. Ако ме познавате ще знаете, че това беше най-любопитният и интересен материал за мен в сборника. С "Добрите, лошите и грозните" Благой Иванов ви е приготвил страхотна разходка, започваща сред черно-бели сцени, която с напредване на страниците започва да придобива цветове. И то какви цветове!
Много симпатична книга с изключително широко и енциклопедично съдържание върху изключително тясната тема за хорър киното :) Беше ми приятно, забавно и поучително да я прочета; препоръчвам, дори ако не харесвате филми с ужасии. :)
Съгласен съм с хвалбите и от предговора на книгата, и на читателите, коментирали преди мен, затова няма да ги повтарям. Плюсове са както качеството на критическите материали, така и избора на жанра, който е и от моите любими. Харесва ми и чувството за хумор при озаглавяването на статиите. Минусът е свързан с разликата в обхватността на самите статии. Докато едни от тях разфасоват цели поджанрове или франчайзи, спомагайки книгата да остане ценно четиво и след време, то други се концентрират много повече в злободневност, изследващи даден филм от близките години, без да задълбават по-сериозно в сравнения с предходните подобни, без времеви контекст. Текстовете от втория вид са ценни сами по себе си, но тези от първия са статиите, които придават завършеност и последователност на книгата.
Не бях сигурен дали искам да я чета, но прочетох всичко останало от Благой (без детските книги, дали пък не трябва и тях да прочета?). В началото ми вървеше много бързо. Много ми хареса, да я наречем, историческата справка в началото. Останалото общо взето е ревюта на филми, но е в стила на Благой и е интересно. Някои от заглавията, които е избрал съвсем не са ми сред любимите, но мисля, че за всеки почитател на хорър жанра книгата е задължителна. Някои от филмите, които описва пак ми се иска да ги видя, така че това е добър знак.
Това е документална книга, посветена на жанровото кино, на филми, наричани от критиката леки, но които успяват да създат свои субкултурни течения, които в много случи помитат като цунами „истинското кино“, което за пореден път показва, че това разделение е чисто изкуствено и крайно субективно. Все още си спомням мрънкането на едни критици, когато третата част на Властелина отнесе „Оскар“. Аз лично не съм от върлите фенове на трилогията на Питър Джаксън, но това си е мое мнение и прекрасно разбирам, че си е въпрос на вкус и личностна нагласа. Познавам хора, които смятат „Денят на независимостта“ за най-вликата фантастика, а за мен той е огромно разочарование.
Лично аз не съм фен на хорър жанра, но ми беше любопитно да прочета статиите на Благой за тези филми и да се възползвам от неговите енциклопедични познания в тази област, за да наваксам пропуските си. Никога няма да стана фен на Фреди Крюгер, на „Петък 13-ти“ или на емблематичната японска поредица „Ringu“, но ми беше много интересно да науча подробности за тези поредици, за културният феномен, който представляват и защо са толкова емблематични за феновете. Това не е книга само за киното на ужаса, а и за другите проявления на жанровото кино – за гигантските чудовища като Кинг Конг и Годзила, за машините-убийци от бъдещето, за динозаврите, за онази шантава смесица, наречена хорър-комедия, за едни от най-емблематичните извънземни появявали се на екрана, но нямаше статия за Alien, което Благо трябва в най-скоро време да поправи!
Статиите вътре могат най-общо да бъдат разделени на две групи.
Първите са по-общи и проследяват възникването и развититето на различните течения в жанровото кино, от зората на седмото изкуство, та до наши дни, съответно с техните възходи и падения, и добри, и лоши филми. В тази група попада и първата статия в книгата, с която искрено се смях, но Благой ме убеди, че това също е жанрово кино, че това са супергероите на СССР и ме накара да погледна с други очи на тези филми, а да не ги приемам, както досега, само като идеологическа пропаганда.
Втората група статии са доста по-конкретни и са посветени на определени хитови заглавия от последните години, които са нов прочит на стари класики, като „Годзила“ на Едуардс и „Кинг Конг: Островът на черепа“ или неуспешни, а понякога и нелепи опити за продъления на емблематични филми, превърнали се в класика, като „Терминатор: Генезис“.
Най-хубавото на тази книга, е че Благой навсякъде се е стремял да бъде обективен, особено във втория вид статии, да покаже и плюсовете, и минусите на различните жанрови филми, за които пише. Не изпада в крайности и дори да е убеден, че дадено заглавие е слабо, както се изказва например в статията за „Терминатор: Генезис“, винаги се обосновава защо това е така според него и винаги се стреми да покаже и положителните елементи във филма.
Това е книга от онзи вид филмова критика, която чета с огромно удоволствие, защото Благой не е предубеден, не е и надменен. Той не ми говори с университетския патос на критиците от едно време, които в рубриката „10-та муза“ в четвъртък по Втора програма на БНТ, ми обясняваха по половин час какъв е филма и какво трябва да видя в него, че току виж съм го пропуснал, защото разбирам от кино малко повече от нищо; не е и безпочвено заядлив и не словоблудства като един популярен критик, който много държи да демонстрира своя мазохизъм и да се изживява като жертва на филмите. Благой е честен и прям а езикът му е елегантен, богат и остър, без да е академично скучен.