What do you think?
Rate this book
Трансформации
Младо семейство се наслаждава на пикник сред природата, когато едно от децата им прави грешката да се позабавлява със случайно открит мравуняк... Сприхав детектив подлага на кръстосан разпит мистериозен непознат и в процеса на разговора научава ужасяваща истина, която може да му коства живота... Любител градинар изравя в задния си двор древен артефакт, криещ зловеща сила, която моментално го обсебва... Безпощаден ловец на ликантропи побеждава в кървава схватка смъртоносен враг на прекалено висока цена... В разгара на зомби апокалипсис един мъж прибягва до отчаяна мярка, за да не бъде изяден жив...
Пригответе се за двайсет незабравими тръпки, които разкриват трансформациите на хора, места и събития в сблъсък с необяснимото. Тук ще откриете корпоративни злодеи, сюрреалистични съновидения и космически колонии, подходящо описани както с думи, така и с илюстрации, а след последната страница ви обещаваме ярки спомени, които неизменно гарантират натрапчиви кошмари.
Пригответе се за двайсет незабравими тръпки, които разкриват трансформациите на хора, места и събития в сблъсък с необяснимото. Тук ще откриете корпоративни злодеи, сюрреалистични съновидения и космически колонии, подходящо описани както с думи, така и с илюстрации, а след последната страница ви обещаваме ярки спомени, които неизменно гарантират натрапчиви кошмари.
- GenresHorrorShort Stories
240 pages, Paperback
Published April 13, 2018
7 people are currently reading
98 people want to read
About the author
Благой Д. Иванов
21 books95 followersБлагой Д. Иванов е роден в София през 1980 г. Завършва кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с дипломна работа, посветена на зомби поджанра. Още през 1997 г. започва да пише разкази и статии за различни издания, а напоследък се труди и като издател. Основните му интереси са насочени към киното и към попкултурата.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 33 reviews
May 25, 2018
"Трансформации" наистина заслужава името си. Благой е успял да събере една пъстра (доколкото пъстри са всичките нюанси на мрака) компилация от трансформиращи се в различни поджанрове разкази на ужаса. Няма да преразказвам какво ще срещнете из страниците, но важното е, че всеки разказ подръпва различна струна от сетивата на читателя, докато препуска напред из творбите. Някои от разказите ме изненадаха, други ме накараха да потръпна, а трети може би не разбрах докрай, но усещането за неизбежност, мрак, обреченост и сладкото привличане към неизвестността откъде ще дойде страданието и кървавата гибел успяха да ме накарат да прочета Трансформации за броени часове. А "Амулетът" определено успя да ме спечели най-много от всички.
May 31, 2018
Тактилно чудесна книга с двадесет стилни черно-бели илюстрации, придружаващи всеки от разказите. Наистина личи, както авторът уточнява в своя предговор, че част от историите са писани по-отдавна и съответно са по-наивни, а други са по-зрели, с вече ошлайфан език; някои доста ми харесаха, други - въобще не разбрах, но ще дам максимална оценка, защото от сборника лъха на добре свършена работа.
April 20, 2018
Дали точно този сборник ще ви трансформира? Спорен въпрос, но се е получил удачно и представлява силна подборка от разнообразни като жанр и идеи разкази. Произведенията хвърлят мост през двайсетгодишен творчески период и показват не просто раждането на един талант, а демонстрират развитието му и надграждането. Дай Боже всекиму такова развитие :)
(Ако се чудите - сборникът е по-скоро софт в хорър-частта си, без особено графично насилие, кървища и страхотии, но пък изключително визуален. Та... треперете, простосмъртни!)
Фаворити ми станаха, не непременно в този ред:
ИЗСТИВАЩ ДОМ - страхотно въздействащ и разтърсващ; може би разказът, който най-силно доближава Благой до мейнстрийма в този сборник.
ПАРАЗИТ - разказ в стила на старата школа, плътен и жесток.
СЪРЦЕТО НА БОГ - също чудесен и много въздействащ.
ИСКАМ ДА МЕ МРАЗИШ - многопластов и сърцераздирателен.
И останалите разкази в сборника са много приятни.
Надявам се искрено да не чакаме още двайсет години за следващата книга на Благой :)
(Ако се чудите - сборникът е по-скоро софт в хорър-частта си, без особено графично насилие, кървища и страхотии, но пък изключително визуален. Та... треперете, простосмъртни!)
Фаворити ми станаха, не непременно в този ред:
ИЗСТИВАЩ ДОМ - страхотно въздействащ и разтърсващ; може би разказът, който най-силно доближава Благой до мейнстрийма в този сборник.
ПАРАЗИТ - разказ в стила на старата школа, плътен и жесток.
СЪРЦЕТО НА БОГ - също чудесен и много въздействащ.
ИСКАМ ДА МЕ МРАЗИШ - многопластов и сърцераздирателен.
И останалите разкази в сборника са много приятни.
Надявам се искрено да не чакаме още двайсет години за следващата книга на Благой :)
July 16, 2018
Съвсем скоро ще снимам и кача ревю на тази книга...
Останах изключително впечатлен от този сборник с разкази. Неочаквано, но ми допадна и то по един доста специфичен начин. Сега ще се опитам да си наредя нещата в главата, за да заснема едно многопластово ревю, което да отговаря на смисъла на "Трансформации".
Останах изключително впечатлен от този сборник с разкази. Неочаквано, но ми допадна и то по един доста специфичен начин. Сега ще се опитам да си наредя нещата в главата, за да заснема едно многопластово ревю, което да отговаря на смисъла на "Трансформации".
April 20, 2018
Вижте, това е адски субективно.
Няма как да не приема "Трансформации" безкрайно лично, защото бях част от процеса на създаването ѝ, но щях да я обикна и да не бях.
"Понякога те се завръщат" на Кинг е един от любимите ми сборници в целия свят. Там е и любимият ми разказ "Последното стъпало". С Благой Иванов често сме говорили за него и тези разговори винаги са ми били адски любими. И сега, повече от 10 години, откакто за пръв път усетих атмосферата на "Нощна смяна", се връщам отново там, благодарение на "Трансформации" и нейния мрачен и притеснителен чар. Причините за тези асоциации са много - от факта, че книгите жанрово си намигат, през илюстрациите (тук дело на чудесната Кристина Стоянова), до тягостната атмосфера, че нещо зло се задава и най-вероятно ще те хване.
Разказите в книгата на Благой са много различни един от друг. Всеки от тях е малка вселена със свои правила и свои демони. Винаги една от най-трудните задачи на писателя ми се е струвала тази да създадеш свят. Свят, който да изглежда логичен, дори в нелогичността и фантастичността си. Благой е направил точно това - не просто е написал пълнокръвни разкази с добре изградени персонажи, но е построил стабилен свят около тях, в който макар да прекарваме сравнително кратко време, се чувстваме на място и му вярваме. Беше ми приятно да чета. Всичко се случваше неусетно, а безмилостността на автора искрено ме зарадва. Не харесвам писатели, които галят персонажите си с перце и винаги ги оставят да минат между капките. Лигавщини. Животът е суров и гаден, чудовищата са истински, просто формата им е различна. Тези на Благой може да видите в "Трансформации". Прочетете книгата. Нито ще ви отнеме много време, нито ще ви разочарова. Сериозно.
Гордея се с тези разкази, както щях да се гордея, ако ги бях написала аз.
Няма как да не приема "Трансформации" безкрайно лично, защото бях част от процеса на създаването ѝ, но щях да я обикна и да не бях.
"Понякога те се завръщат" на Кинг е един от любимите ми сборници в целия свят. Там е и любимият ми разказ "Последното стъпало". С Благой Иванов често сме говорили за него и тези разговори винаги са ми били адски любими. И сега, повече от 10 години, откакто за пръв път усетих атмосферата на "Нощна смяна", се връщам отново там, благодарение на "Трансформации" и нейния мрачен и притеснителен чар. Причините за тези асоциации са много - от факта, че книгите жанрово си намигат, през илюстрациите (тук дело на чудесната Кристина Стоянова), до тягостната атмосфера, че нещо зло се задава и най-вероятно ще те хване.
Разказите в книгата на Благой са много различни един от друг. Всеки от тях е малка вселена със свои правила и свои демони. Винаги една от най-трудните задачи на писателя ми се е струвала тази да създадеш свят. Свят, който да изглежда логичен, дори в нелогичността и фантастичността си. Благой е направил точно това - не просто е написал пълнокръвни разкази с добре изградени персонажи, но е построил стабилен свят около тях, в който макар да прекарваме сравнително кратко време, се чувстваме на място и му вярваме. Беше ми приятно да чета. Всичко се случваше неусетно, а безмилостността на автора искрено ме зарадва. Не харесвам писатели, които галят персонажите си с перце и винаги ги оставят да минат между капките. Лигавщини. Животът е суров и гаден, чудовищата са истински, просто формата им е различна. Тези на Благой може да видите в "Трансформации". Прочетете книгата. Нито ще ви отнеме много време, нито ще ви разочарова. Сериозно.
Гордея се с тези разкази, както щях да се гордея, ако ги бях написала аз.
April 22, 2018
Сборник разкази на изключително ерудиран и високо образован автор... без талант.
Дали защото съм изчела купища книги в жанра, дали група български хорър писатели дотолкова ме разглезиха с майсторското си перо, не знам, но този сборник е бледо подобие на това, което аз разбирам за добро. Тук едни описания с по три прилагателни към едно съществително, буксуване на действието, едни умузрителни заключения, дори на места биейки на философия. Мудно, тромаво.... Какви описания, каква философия имат място в хорър сборник, когато читателят трябва да е залепнал за страниците и да усеща тръпки по гърба си от прочетеното. Да не говоря, че много от разказите бяха като без идея, без смисъл.
Давам две звездички само заради последния разказ, който мъничко се доближава до истината за хорър. Но той седи като кръпка в цялото и все едно беше писан от друг автор.
След около 10 години и приблизително 10 други книги, пак бих дала шанс на този автор.
Сега направо ме измъчи.
Дали защото съм изчела купища книги в жанра, дали група български хорър писатели дотолкова ме разглезиха с майсторското си перо, не знам, но този сборник е бледо подобие на това, което аз разбирам за добро. Тук едни описания с по три прилагателни към едно съществително, буксуване на действието, едни умузрителни заключения, дори на места биейки на философия. Мудно, тромаво.... Какви описания, каква философия имат място в хорър сборник, когато читателят трябва да е залепнал за страниците и да усеща тръпки по гърба си от прочетеното. Да не говоря, че много от разказите бяха като без идея, без смисъл.
Давам две звездички само заради последния разказ, който мъничко се доближава до истината за хорър. Но той седи като кръпка в цялото и все едно беше писан от друг автор.
След около 10 години и приблизително 10 други книги, пак бих дала шанс на този автор.
Сега направо ме измъчи.
April 17, 2018
Трансформации на ужаса: http://knigolandia.info/book-review/t...
Попаднах в поредица от светове, които плашат, но и впримчват. Малкият Дани бяга от семейството си насред гората, а това просто не може да бъде добра идея. Джейсън не се справя добре в училище, но скоро това вече не е най-големият му проблем. Джошуа не вярва в местната легенда за гигантски червей и решава да предизвика съдбата си, която така и така не му е донесла нищо добро. Един разпит ще ви напомни за “Интервю с вампир” на Ан Райс, но изходът е различен. Една жена се среща с най-големия си страх – и остава насаме с него. Александър открива странен амулет в задния си двор – и скоро вече нищо не е същото за него в реалността, и в сънищата. Мъж се сблъсква с върколак – и макар да оцелява, остава белязан до живот, много по-жестока съдба.
Orange Books
http://knigolandia.info/book-review/t...
Попаднах в поредица от светове, които плашат, но и впримчват. Малкият Дани бяга от семейството си насред гората, а това просто не може да бъде добра идея. Джейсън не се справя добре в училище, но скоро това вече не е най-големият му проблем. Джошуа не вярва в местната легенда за гигантски червей и решава да предизвика съдбата си, която така и така не му е донесла нищо добро. Един разпит ще ви напомни за “Интервю с вампир” на Ан Райс, но изходът е различен. Една жена се среща с най-големия си страх – и остава насаме с него. Александър открива странен амулет в задния си двор – и скоро вече нищо не е същото за него в реалността, и в сънищата. Мъж се сблъсква с върколак – и макар да оцелява, остава белязан до живот, много по-жестока съдба.
Orange Books
http://knigolandia.info/book-review/t...
December 30, 2018
Ако ви се четат добри хорър истории, достатъчно различни, за да може поне една да стане ваш кошмар, или най-малкото достатъчно ярък спомен за някое и друго десетилетие, то Трансформациите си заслужава един по-задълбочен прочит, ако и да се вдъхновите за нещо свое, изпълнено с писъци и претръпната болка. Колекцията е малко странна, но като се прочете встъплението от автора – нещо, което всъщност много хора активно избягват, ще разберете че това е ретроспекция на 20 години творчески път с всичките му криволичения, експерименти, провали и спорни моменти. Дори и само за това е безкрайно интересно за всеки влюбен в книгите да разгледа като на длан как един творец еволюира, как променя начина си на писане, на изразяване, на степен на страст, вложена в една или друга натрапчива идея, започнала своя опърничав живот на хартия… или на монитор, според зависи.
От истории в стил Р.Л.Стайн до по-скоро психологически хорър на изтерзаната душа, като се премине през не една абстракция на тема болка, ужас или необясним страх – пред вас се разстила една магическа покривчица с различни по вида си отрови за фантазията и сънищата. Червеи, мравки, зомбита, вампири, древни сили на злото, садисти, канибали или просто много, много гадни типчета с впечатляващи способности в областта на приложната жестокост – варианти на смърт бол, и никоя няма да е спокойна, тиха или мирна, защото нима го заслужаваме? Пътуване из мрака, из тишината, в паузите между писъците с цяло гърло. Всяка спирка носи ново изпитание за клетките, отговарящи за реакция на необоснована агресия с осакятаващи последствия, а на финалната дестинация може и да има светлина в тунела, ама по-скоро ще ни чака още мрак с качулка, аморфна тъкан или може би просто ято от смилащи, ледено – остри зъби без опция за потъване в безсъзнание.
Забавни по страшния начин, откровени по болезнения и смущаващи по най-личния – историите на трансформациите на злото са онзи тип, който трябва да се чете на светло и шумно, но все пак сигурно място. Иначе нито сън, нито безписъчен контакт с непознати за много дълго време ще ви очакват, да си знаете.
От истории в стил Р.Л.Стайн до по-скоро психологически хорър на изтерзаната душа, като се премине през не една абстракция на тема болка, ужас или необясним страх – пред вас се разстила една магическа покривчица с различни по вида си отрови за фантазията и сънищата. Червеи, мравки, зомбита, вампири, древни сили на злото, садисти, канибали или просто много, много гадни типчета с впечатляващи способности в областта на приложната жестокост – варианти на смърт бол, и никоя няма да е спокойна, тиха или мирна, защото нима го заслужаваме? Пътуване из мрака, из тишината, в паузите между писъците с цяло гърло. Всяка спирка носи ново изпитание за клетките, отговарящи за реакция на необоснована агресия с осакятаващи последствия, а на финалната дестинация може и да има светлина в тунела, ама по-скоро ще ни чака още мрак с качулка, аморфна тъкан или може би просто ято от смилащи, ледено – остри зъби без опция за потъване в безсъзнание.
Забавни по страшния начин, откровени по болезнения и смущаващи по най-личния – историите на трансформациите на злото са онзи тип, който трябва да се чете на светло и шумно, но все пак сигурно място. Иначе нито сън, нито безписъчен контакт с непознати за много дълго време ще ви очакват, да си знаете.
July 21, 2018
Има книги, които докато ги четеш умираш от страх, но въпреки всичко продължаваш да четеш. Тази книга е от тях, а Благой май без да иска успя да създаде чудовище, растящо в мозъка ми. Много добра книга!
October 11, 2018
Като цяло „Трансформации“ ми хареса. Тук са събрани неща, писани в много голям период от време, което личи и от самите произведения, но Благой е поработил върху тях, преди да влязат в сборника. Повечето разкази са в жанра хорър, има такива, които са в зоната на мистиката, няколко могат да се нарекат фантастика, а има и разкази, които отказват да се подчинят на жанровите ограничения. Допадна ми и лъвкрафтовския подход на Благой в много от разказите, а именно че той избягва графичното описание и акцентира върху това какво изпитват героите и пречупва ужаса и кошмара през техните очи.
Държа да уточня, че не съм фен на хорър жанра, просто идеята за интересна литература, основана на кофи с кръв и касетки с черва не е моето нещо. Безцелното насилие не ми е интересно, още по-малко приятно, а казионите участници в хорър жанра като вампири, върколаци и зомбита са ми досадни и безинтересни. Но, въпреки че в сборника се появяват и трите митични същества, Благой успява, къде повече, къде по-малко успешно да избяга от клишетата. Няма да си кривя душата, че един от впечатлилите ме разкази от сборника е с главен герой зомби. Аз самият се учудих, че нещо, в което има безумни живи мъртъвци, но липсва Мила Йовович, ще успее да ми привлече, макар и бегло вниманието, но ето, че се случи. Хареса ми решението на Благой да разкаже историята през очите на зомбито.
Имаше разкази, които определено не ми допаднаха нито като идея, нито като история, но пък предизвикаха в мен емоции, което също е важно. Не ми харесаха не защото са слаби, лошо написани или безинтересни, а просто защото аз трудно харесвам творби от този жанр. Написани са добре, стила увлича и предизвиква реакция, което показва, че са добри, просто не са за мен, а това вече е признак за майсторството на автора. Благой се е постарал всеки един разказ да бъде различен и затова те са разнообразни не само като жанрове и истории, но и като стилове на писане. Безспорно се усеща влиянието на Грандмастър Кинг на доста места, но тук нямах чувството за копиране, а по-скоро за реверанс към Краля.
Трудно ще бъда спечелен за фен на хоръра, но определено искам да прочета от Благой нещо, което е чиста фантастика, или защо пък не – хорър-фантастика.
Държа да уточня, че не съм фен на хорър жанра, просто идеята за интересна литература, основана на кофи с кръв и касетки с черва не е моето нещо. Безцелното насилие не ми е интересно, още по-малко приятно, а казионите участници в хорър жанра като вампири, върколаци и зомбита са ми досадни и безинтересни. Но, въпреки че в сборника се появяват и трите митични същества, Благой успява, къде повече, къде по-малко успешно да избяга от клишетата. Няма да си кривя душата, че един от впечатлилите ме разкази от сборника е с главен герой зомби. Аз самият се учудих, че нещо, в което има безумни живи мъртъвци, но липсва Мила Йовович, ще успее да ми привлече, макар и бегло вниманието, но ето, че се случи. Хареса ми решението на Благой да разкаже историята през очите на зомбито.
Имаше разкази, които определено не ми допаднаха нито като идея, нито като история, но пък предизвикаха в мен емоции, което също е важно. Не ми харесаха не защото са слаби, лошо написани или безинтересни, а просто защото аз трудно харесвам творби от този жанр. Написани са добре, стила увлича и предизвиква реакция, което показва, че са добри, просто не са за мен, а това вече е признак за майсторството на автора. Благой се е постарал всеки един разказ да бъде различен и затова те са разнообразни не само като жанрове и истории, но и като стилове на писане. Безспорно се усеща влиянието на Грандмастър Кинг на доста места, но тук нямах чувството за копиране, а по-скоро за реверанс към Краля.
Трудно ще бъда спечелен за фен на хоръра, но определено искам да прочета от Благой нещо, което е чиста фантастика, или защо пък не – хорър-фантастика.
October 17, 2018
Определено не е моята книга.
August 31, 2022
„Трансформации“ – Благой Д. Иванов
Запознах се с творчеството на Благой Д. Иванов с „Мазето“ и тогава бях впечатлена.
Сега, след като прочетох и „Трансформации“ искам да му кажа да не спира да пише…
Страхотен авторски сборник с жанрови разкази и най-интересното е, че е писан в продължение на 20 години…
20 разказа в стила на Стивън Кинг (негов вдъхновител и мой любимец 😊)
Беше ми изключително интересно да проследя трансформацията и израстването на самия автор – от първия му разказ (макар и преработен), написан през далечната 1995 г., издаден 1997 г. та до последния, сътворен през 2017 г. Много ясно си личи развитието и надграждането в стила му и разликата между юношеските творби и зрелостта.
Върколаци, вампири, зомбита, апокалипсис, мистерия, фантастика… има за всекиго по нещо.
Въпреки вдъхновението от различни знаменити автори и познати теми, разказите на Благой са много различни и индивидуални, с различна гледна точка и особена емоция. Чудесен ерудиран изказ, но достъпен и интересен за читателите. Много ми хареса заигравката с термини от други науки.
Темите, които са засегнати в сборника са много разнообразни и предполагам, че всеки разказ би донесъл различна идея, смисъл или емоция у различните читатели.
На мен лично сборникът не ми донесе ужас и страх, кошмари или съновидения. Може би съм свикнала и като фен на жанра съм претръпнала. Но… историите носят един умело и интелигентно вплетен, фин ужас, който се загнездва в съзнанието на читателя и носи разнообразни емоции. А краят на всеки разказ подтиква въображението да заработи на макс.
Фаворити ми станаха „Амулетът“ (разбира се), „Роди се злодей“, „Паразит“, „Апокалиптично“, „Отражението“…, но всяка една от историите ми донесе някаква емоция и завладя мислите ми по различен начин.
Имаше 1-2 разказа, чиито смисъл не съм сигурна, че разбрах докрай, но пък си извадих мои заключения.
„Крещяща тишина“ ме върна в моето детство, когато и аз с моите родители си правехме пикници и на едно от местата, на които ходехме редовно, имаше огромен мравуняк с едри мравки. Освен, че обичах да ги храня и да гледам какво правят, проследявах малкия им свят, признавам – понякога ръчках мравуняка им с пръчка…
„Право в десетката“ уцели точно попадение и ми напомни и аз колко мразех математиката и най-вече геометрията…
В „Червеят“ се разкрива цял един живот с цялата си слузеста и гърчеща същност…
„Разпит“, вдъхновен от „Интервю с вампир“ – много приятен разказ с неприятен, но очакван край. Интересен диалог.
„Този, който ще те изяде“ – безнадеждният и очакван край на жертвата, както подсказва и името.
„Амулетът“ напомня по стил на Лъвкрафт и веднага ме изправи на „нокти“, защото обичам неговия древен страх. Зловещо пътешествие към лудостта… Пък и темата за мен е интересна и от значение. Би се получило и нещо по-добро от разказ…
„Преобразяване“ е интересна върколашка история като откъс от филм.
„Сред живите мъртви“ – мрачна зомби история, накъде без тях?
„Забрава“ ми остави един горчив вкус в устата и ужасна празнота, искрено съжалих последните оцелели…
„Човекът с любимите лица“ – спасение или обреченост те чака, ако сключиш сделка с не когото трябва…
„Роди се злодей“ – увлекателна история със заявка за нещо по-мащабно, освен това с отворен финал… (намек към автора 😉)
„Паразит“ – също много увлекателна история, която има страхотен потенциал. Краят ме накара да потръпна.
„Апокалиптично“ страхотна история, която ми напомни колко сме незначителни всъщност…
В „Изстиващ дом“ един напълно неочакван герой се сблъсква с една трагедия. Това е най-емоционалната, нетипична и оригинална творба в сборника.
„Искам да ме мразиш“ е силна и лична творба (предполагам), която е много абстрактна, но оставя едно празно усещане…
„В търсене на плът“ е друга зомби история, но според мен е много яка. Не бях се замисляла какво е да си зомби…
„Жълтият балон“ напомня на един друг балон, но червен…
„Пробуден в мрак“ е лавиране и битка между сън и реалност. Кошмар или спасение ще бъде краят?
„Сърцето на Бог“ е друг абстрактен и също толкова безнадежден разказ, дълбок и екзистенциален …
„Отражението“ е странна комбинация между „Потретът на Дориан Грей“ и „Роуз Мадър“, но е страхотен финал, носещ надежда…
От всички разкази лъха на мрак, безнадежност и примирена обреченост… освен последния… Това някак уравновеси везните и ми остави едно приятно чувство на удовлетвореност.
Корицата и 20-те черно-бели илюстрации, дело на Кристина Стоянова, придружаващи всеки от разказите, са страхотни.
С удоволствие ще прочета и „Седем градски гряха“.
На майтап или не, очаквам у Благой да се „загнезди“ (дълбоко и подсъзнателно като паразит :D ) и да се „зароди“ (като голям червей) идеята за „кулинарната книга“, която стана повод за шега, но кой знае… 😉
--->
Заповядайте в група My Books/Моите книги:
https://www.facebook.com/groups/my.bo...
Запознах се с творчеството на Благой Д. Иванов с „Мазето“ и тогава бях впечатлена.
Сега, след като прочетох и „Трансформации“ искам да му кажа да не спира да пише…
Страхотен авторски сборник с жанрови разкази и най-интересното е, че е писан в продължение на 20 години…
20 разказа в стила на Стивън Кинг (негов вдъхновител и мой любимец 😊)
Беше ми изключително интересно да проследя трансформацията и израстването на самия автор – от първия му разказ (макар и преработен), написан през далечната 1995 г., издаден 1997 г. та до последния, сътворен през 2017 г. Много ясно си личи развитието и надграждането в стила му и разликата между юношеските творби и зрелостта.
Върколаци, вампири, зомбита, апокалипсис, мистерия, фантастика… има за всекиго по нещо.
Въпреки вдъхновението от различни знаменити автори и познати теми, разказите на Благой са много различни и индивидуални, с различна гледна точка и особена емоция. Чудесен ерудиран изказ, но достъпен и интересен за читателите. Много ми хареса заигравката с термини от други науки.
Темите, които са засегнати в сборника са много разнообразни и предполагам, че всеки разказ би донесъл различна идея, смисъл или емоция у различните читатели.
На мен лично сборникът не ми донесе ужас и страх, кошмари или съновидения. Може би съм свикнала и като фен на жанра съм претръпнала. Но… историите носят един умело и интелигентно вплетен, фин ужас, който се загнездва в съзнанието на читателя и носи разнообразни емоции. А краят на всеки разказ подтиква въображението да заработи на макс.
Фаворити ми станаха „Амулетът“ (разбира се), „Роди се злодей“, „Паразит“, „Апокалиптично“, „Отражението“…, но всяка една от историите ми донесе някаква емоция и завладя мислите ми по различен начин.
Имаше 1-2 разказа, чиито смисъл не съм сигурна, че разбрах докрай, но пък си извадих мои заключения.
„Крещяща тишина“ ме върна в моето детство, когато и аз с моите родители си правехме пикници и на едно от местата, на които ходехме редовно, имаше огромен мравуняк с едри мравки. Освен, че обичах да ги храня и да гледам какво правят, проследявах малкия им свят, признавам – понякога ръчках мравуняка им с пръчка…
„Право в десетката“ уцели точно попадение и ми напомни и аз колко мразех математиката и най-вече геометрията…
В „Червеят“ се разкрива цял един живот с цялата си слузеста и гърчеща същност…
„Разпит“, вдъхновен от „Интервю с вампир“ – много приятен разказ с неприятен, но очакван край. Интересен диалог.
„Този, който ще те изяде“ – безнадеждният и очакван край на жертвата, както подсказва и името.
„Амулетът“ напомня по стил на Лъвкрафт и веднага ме изправи на „нокти“, защото обичам неговия древен страх. Зловещо пътешествие към лудостта… Пък и темата за мен е интересна и от значение. Би се получило и нещо по-добро от разказ…
„Преобразяване“ е интересна върколашка история като откъс от филм.
„Сред живите мъртви“ – мрачна зомби история, накъде без тях?
„Забрава“ ми остави един горчив вкус в устата и ужасна празнота, искрено съжалих последните оцелели…
„Човекът с любимите лица“ – спасение или обреченост те чака, ако сключиш сделка с не когото трябва…
„Роди се злодей“ – увлекателна история със заявка за нещо по-мащабно, освен това с отворен финал… (намек към автора 😉)
„Паразит“ – също много увлекателна история, която има страхотен потенциал. Краят ме накара да потръпна.
„Апокалиптично“ страхотна история, която ми напомни колко сме незначителни всъщност…
В „Изстиващ дом“ един напълно неочакван герой се сблъсква с една трагедия. Това е най-емоционалната, нетипична и оригинална творба в сборника.
„Искам да ме мразиш“ е силна и лична творба (предполагам), която е много абстрактна, но оставя едно празно усещане…
„В търсене на плът“ е друга зомби история, но според мен е много яка. Не бях се замисляла какво е да си зомби…
„Жълтият балон“ напомня на един друг балон, но червен…
„Пробуден в мрак“ е лавиране и битка между сън и реалност. Кошмар или спасение ще бъде краят?
„Сърцето на Бог“ е друг абстрактен и също толкова безнадежден разказ, дълбок и екзистенциален …
„Отражението“ е странна комбинация между „Потретът на Дориан Грей“ и „Роуз Мадър“, но е страхотен финал, носещ надежда…
От всички разкази лъха на мрак, безнадежност и примирена обреченост… освен последния… Това някак уравновеси везните и ми остави едно приятно чувство на удовлетвореност.
Корицата и 20-те черно-бели илюстрации, дело на Кристина Стоянова, придружаващи всеки от разказите, са страхотни.
С удоволствие ще прочета и „Седем градски гряха“.
На майтап или не, очаквам у Благой да се „загнезди“ (дълбоко и подсъзнателно като паразит :D ) и да се „зароди“ (като голям червей) идеята за „кулинарната книга“, която стана повод за шега, но кой знае… 😉
--->
Заповядайте в група My Books/Моите книги:
https://www.facebook.com/groups/my.bo...
August 20, 2019
Много исках д�� бъда впримчена в този свят. Много исках да усетя ужас, страх, вълнение. За съжаление обаче не ми се получи. Поне не напълно. Не казвам, че "Трансформации" е лоша книга. Напротив - няколко разказа определено накараха сърцето ми да се свие. Но дотам. Като цяло прочетох книгата без особени емоции. Което е проблем за жанра. И все пак Благой Д. Георгиев има много приятен, изискан изказ. Което е похвално и ми допадна. Бих прочела и друго от него, за да проверя дали все пак ще може да ме „хване“.
Бих дала 2 звезди, но заради 1-2 разказа, за които споменах и по-горе, три.
Бих дала 2 звезди, но заради 1-2 разказа, за които споменах и по-горе, три.
June 1, 2018
Така давам 4,5 *, защото просто имаше 2-3 разказа чийто смисъл не разбрах... Сборникът е страхотен. Пчаквах да е по-кървъв и ужасяващ(но може би аз съм повреден). Силът на писане е приятен и бързо четим. Всеки един от разказите може да бъде направен в новелка от 100-150 страници(според мен), защото има много история в тях. Най-любими ми остават “Роди се злодей”, “Отражението” и “Жълтият балон”. БРАВО!
February 11, 2019
Рей Бредбъри ли беше този, който съветваше начинаещите писатели да пишат по един разказ на ден, за да овладеят по-добре писателската техника? Лично на мен разказите винаги са ми били един от най-нелюбимите жанрове, което вероятно ме прави най-неподходящия читател за този сборник. Любимите ми автори на разкази се броят на пръстите на едната, добре де, нека са двете ми ръце.
Тази книга дойде при мен като подарък и първо попадна при голямата ми дъщеря, която е точно на възрастта за разкази като "Крещяща тишина" и, особено, "Право в десетката". Предполагам, че те са хронологично най-ранните. Поради ред обективни и субективни обстоятелства четенето се проточи към два месеца, в които си разменяхме книгата и за известно време даже таях надежда за съвместно ревю. Тийнейджърите, обаче, са си тийнейджъри и единственият коментар, който получих за книгата, беше лаконичен: "Бива."
Това, което ми бе най-интересно е, че тези разкази са писани в продължение на 20 години. И въпреки, че са минали редакция, преди да бъдат включени в сборника, пак може да се проследи развитието на автора - подбор на теми, изразни средства и т.н. Заглавието намеква за това, текстовете показват как е станало на практика. Както във всеки сборник, имаше разкази, които ми допаднаха, и такива, които не ми харесаха особено. Разказите са доста разнообразни и е прекалено опростенческо да бъдат свеждани под общото наименование "хорър". Сигурно всеки би могъл да намери сред тях такъв, който да пасне на вкуса и интересите му. А ако не, ще завърша отново с Рей Бредбъри: "Ако някой критикува вкуса ми към космически пътешествия, панаири или горили, си взимам динозаврите и излизам от стаята." :)
Тази книга дойде при мен като подарък и първо попадна при голямата ми дъщеря, която е точно на възрастта за разкази като "Крещяща тишина" и, особено, "Право в десетката". Предполагам, че те са хронологично най-ранните. Поради ред обективни и субективни обстоятелства четенето се проточи към два месеца, в които си разменяхме книгата и за известно време даже таях надежда за съвместно ревю. Тийнейджърите, обаче, са си тийнейджъри и единственият коментар, който получих за книгата, беше лаконичен: "Бива."
Това, което ми бе най-интересно е, че тези разкази са писани в продължение на 20 години. И въпреки, че са минали редакция, преди да бъдат включени в сборника, пак може да се проследи развитието на автора - подбор на теми, изразни средства и т.н. Заглавието намеква за това, текстовете показват как е станало на практика. Както във всеки сборник, имаше разкази, които ми допаднаха, и такива, които не ми харесаха особено. Разказите са доста разнообразни и е прекалено опростенческо да бъдат свеждани под общото наименование "хорър". Сигурно всеки би могъл да намери сред тях такъв, който да пасне на вкуса и интересите му. А ако не, ще завърша отново с Рей Бредбъри: "Ако някой критикува вкуса ми към космически пътешествия, панаири или горили, си взимам динозаврите и излизам от стаята." :)
January 3, 2019
Нямам много богат опит в жанровата литература и предполагам, че пропускам препратки към знакови произведения, но това не ми попречи да се насладя на четенето. Мои лични фаворити са “Амулетът”, “Преобразяване”, “Забрава”, “Роди се злодей”, “Искам да ме мразиш”, “Сърцето на Бог”, “Отражението” и “Разпит”.
Голяма част от разказите са по популярни теми, но тук виждаме различна гледна точка. Има положителна градация на развитие от началото до края на книгата. Проследяваме трансформацията на Благой от по-леки и наивни истории към такива с по-мрачна атмосфера, задълбаваща в усещанията, а не толкова в описанията. Не знам каква е точната хронология на създаване на творбите, но се усеща израстване. На моменти използването на твърде много прилагателни и описания ми идваше в повече и ме разсейваше от основата на историята, измествайки фокуса от ужаса и страха. Някои от заглавията са твърде насочващи и преждевременно ми подсказаха развитието на историята. Като пример ще посоча “Паразитът”.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
Голяма част от разказите са по популярни теми, но тук виждаме различна гледна точка. Има положителна градация на развитие от началото до края на книгата. Проследяваме трансформацията на Благой от по-леки и наивни истории към такива с по-мрачна атмосфера, задълбаваща в усещанията, а не толкова в описанията. Не знам каква е точната хронология на създаване на творбите, но се усеща израстване. На моменти използването на твърде много прилагателни и описания ми идваше в повече и ме разсейваше от основата на историята, измествайки фокуса от ужаса и страха. Някои от заглавията са твърде насочващи и преждевременно ми подсказаха развитието на историята. Като пример ще посоча “Паразитът”.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
April 18, 2018
Винаги съм се чудила какво ли ще стане, ако Мерилин Менсън, Рей Бредбъри и братя Стругацки седнат в бар на по добра дума и силно питие решат да създадат нещо заедно. Мисля, че вече имам отговор. "Трансформации" е влудяващо добре подреден пасианс от разкази - изключително фин интелигентен ужас, деликатен футуристичен страх, който те кара да искаш да четеш още и още. Малко е обсебваща и трябва да и отделите времето, което заслужава. Със сигурност разказът "Роди се злодей" е едно брилятно начало на нещо голямо.
April 17, 2018
Това е сборник, от който ще ви побият тръпки. Когато за първи път прочетох разказа "Роди се злодей" бях сигурен, че ще напиша продължението му. Не само защото двамата с Благо бяхме взели решение да реализираме съвместен проект. Историите които Благо предлага дава възможност да бъдат изрисувани в съзнанието на читателя с различни цветове, емоции, нишки и по безкрайно много различни начини. Всяка история може да бъде прочетена като безкрайно много различни такива. Сборник с разкази за хора с въображение и желание да се потопят в тъмната вода на трансформациите. Препоръчвам!
January 4, 2019
Обичам да предизвиквам сама себе си и да си търся малки или по-големи провокации. Четенето не е изключение от моето правило. Слухът, че познатият ми от филмовия сайт OperationKino.net и издателство „Deja Book“ Благой Д. Иванов издава сборник с разкази, отдавна стигна до мен. Като добавка дойде и мълвата за съвместен проект с друг млад български писател – Александър Ненов. Знам, че двамата горят в това, което правят (така ме спечелиха безапелационно), но творят в различни жанрове. Научно-фантастичните разкази на Ненов вече ми бяха станали любими и остана загадката как хорър книгата „Трансформации“ (изд. „Orange Books”) ще се обвърже с тях.
Всъщност свързващата нишка се намира на 113-а страница от сборника на Благой Д. Иванов в „Роди се злодей“. Тази несъмнено умно замислена история ме покори с реалистичните си футуристични прогнози. Темата за технологиите от бъдещето (които са всъщност технологиите от днес), за това какви чудеса могат да постигнат, ако са използвани с добри намерения, и съответно какви катаклизми са в състояние да причинят, щом попаднат в ръцете на хора с властолюбива мотивация, ме вълнува дълбоко. Ето защо заобичах този разказ за клониране и създаване на нов земен ред, завършен с „Еклисиаст“ от сборника „Да мечтаеш отвъд“ на Александър Ненов. Началото на Иванов полага основи за страх, а краят, измислен от Ненов, променя представите на читателя за това кое е истински страшното…
„Роди се злодей“ обаче е по средата на сборника. Какво се случва преди и след него? Истината е, че на книгата е сложен етикета „хоръра“, но жанровото разнообразие е толкова голямо, че аз не бих се ограничила в препоръчването й само на хорър любителите. Дори най-страстните такива може би ще останат леко разочаровани от липсата на купища страници, пропити с кръв, слуз и други нелицеприятни течности. Да, има страхотии, паразити, зомбита и върколаци, както и мистериозен жълт балон, който така напомня елегантния стил в брутално писане на Стивън Кинг. Има обаче и друго и то ме трогна истински дълбоко.
Разказът „Искам да ме мразиш“ е изключително силен и звучи толкова лично изстрадан, че буцата в гърлото ми засядаше все повече и повече с всеки следващ ред. Изпитах физически болката от прочетеното:
"Вятърът – груб и досаден, чупеше от очите ми мръсни сълзи. Но тя бяха безвкусни и се стичаха една по една в механична последователност."
Само който не е плакал толкова от мъка, че бузите му вече да не усещат парене от горещите сълзи, няма да може да усети болката в горните редове.
Е, не успях да избягам от себе си (не че е и нужно де), но в ревю за хорър сборник успях да напипам мечтателното и трогателното. Гарантирам ви обаче, че в сборника има за всекиго по нещо. „Трансформации“ е като колекционерско съкровище от истории, мисли, чувства и преживявания. Като прибавим и чудесните илюстрации и страхотната корица на Кристина Стоянова, книгата става задължително четиво за предстоящото лято!
Ревюто е публикувано тук: http://azcheta.com/transformacii-blag...
Всъщност свързващата нишка се намира на 113-а страница от сборника на Благой Д. Иванов в „Роди се злодей“. Тази несъмнено умно замислена история ме покори с реалистичните си футуристични прогнози. Темата за технологиите от бъдещето (които са всъщност технологиите от днес), за това какви чудеса могат да постигнат, ако са използвани с добри намерения, и съответно какви катаклизми са в състояние да причинят, щом попаднат в ръцете на хора с властолюбива мотивация, ме вълнува дълбоко. Ето защо заобичах този разказ за клониране и създаване на нов земен ред, завършен с „Еклисиаст“ от сборника „Да мечтаеш отвъд“ на Александър Ненов. Началото на Иванов полага основи за страх, а краят, измислен от Ненов, променя представите на читателя за това кое е истински страшното…
„Роди се злодей“ обаче е по средата на сборника. Какво се случва преди и след него? Истината е, че на книгата е сложен етикета „хоръра“, но жанровото разнообразие е толкова голямо, че аз не бих се ограничила в препоръчването й само на хорър любителите. Дори най-страстните такива може би ще останат леко разочаровани от липсата на купища страници, пропити с кръв, слуз и други нелицеприятни течности. Да, има страхотии, паразити, зомбита и върколаци, както и мистериозен жълт балон, който така напомня елегантния стил в брутално писане на Стивън Кинг. Има обаче и друго и то ме трогна истински дълбоко.
Разказът „Искам да ме мразиш“ е изключително силен и звучи толкова лично изстрадан, че буцата в гърлото ми засядаше все повече и повече с всеки следващ ред. Изпитах физически болката от прочетеното:
"Вятърът – груб и досаден, чупеше от очите ми мръсни сълзи. Но тя бяха безвкусни и се стичаха една по една в механична последователност."
Само който не е плакал толкова от мъка, че бузите му вече да не усещат парене от горещите сълзи, няма да може да усети болката в горните редове.
Е, не успях да избягам от себе си (не че е и нужно де), но в ревю за хорър сборник успях да напипам мечтателното и трогателното. Гарантирам ви обаче, че в сборника има за всекиго по нещо. „Трансформации“ е като колекционерско съкровище от истории, мисли, чувства и преживявания. Като прибавим и чудесните илюстрации и страхотната корица на Кристина Стоянова, книгата става задължително четиво за предстоящото лято!
Ревюто е публикувано тук: http://azcheta.com/transformacii-blag...
May 2, 2018
Някой е решил да добави едно Д. за БЛАГОзвучие. Винаги съм се чудел защо българските творци не обичат да използват псевдоними? Както и да е, по важното от псевдонимите им е какво точно творят, и защо го правят? Определено писателя ми спечели БЛАГОразположението с няколко от разказите, други да призная не ги разбрах. Примерно "Искам да ме мразиш" и "Сърцето на Бог", прекалено абстрактни са ми за вкуса. Не съм сигурен за какво въобще се разказва в тях. Но други като "Паразит" и "Роди се злодей" са точно това което ми допадна, има детайлност която ми харесва. Повечето от останалите разкази ми се сториха малко пълнеж,като сценарии на отделна сцена от филм на жанровото кино. Дано твореца БЛАГОволи да продължи своята активна творческа дейност с нови разкази и надявам се някой роман от девет части. Би било направо БЛАГОхотно!
ПС: Една звездичка отнемам за да се може усилено да се търси БЛАГОвършенството! БЛАГОдаря!
ПС: Една звездичка отнемам за да се може усилено да се търси БЛАГОвършенството! БЛАГОдаря!
November 9, 2020
Подходих с големи очаквания към „Трансформации“-те на Благой Иванов и те се оправдаха и по един неочакван за мен начин. И преди съм чел негови творби („Седем градски гряха“), но за първи път се потопих във въображението му под формата на сборник с разкази. Знам, че далеч не пише от вчера и днес, а е започнал от преди има-няма двайсет години. Още повече, че като кино критик и ценител и върл фен и познавач на хоръра в литературата и филмите човек като него има сериозно отношение към този жанр и в никакъв случай няма да допусне или да се изкуши да ползва уж сигурните похвати в писането, които реално водят към баналното, посредственото, клишираното.
Засегнатите теми в този сборник варират и тяхното разнообразие ми допадна. Дори често експлоатираната тема за вампири, която за мен не е сред най-любимите ми, тук е представена съвсем адекватно и на ниво. Както и останалите творби в книгата. А нестандартните сюжети на някои от разказите индикират за творческа дързост, която тегли читателя към особеното и неизвестното и самият факт, че тези истории са написани така е достоен за уважение. Вътрешните илюстрации от Кристина Стоянова чудесно допълват историите, а корицата, която също е нейно дело е просто жестока.
„Крещяща тишина“ – симпатичен разказ, който доколкото разбрах е писан, когато авторът е бил в тинейджърските си години и еваларка за което. Става дума за някакво гадно хлапе, което обожава да измъчва животинки, насекоми и каквото е по-малко и по-слабо от него. А когато то навлиза в тяхна територия се случва нещо друго.
„Право в десетката“ засяга повече психологичните процеси в героите и въпреки предвидимия финал ме удовлетвори.
В „Червеят“ става дума за един червей, който... както и да е. Някак не беше точно моя тип разказ или може би очаквах нещо различно от финала, но определено е една кадърно написана история.
„Разпит“ е вампирската история, за която споменах по-горе. Вдъхновена от „Интервю с вампир“, тя хвърля различна светлина върху отношенията между хора и кръвопийци, но и със закономерен завършек. Много приятен разказ.
„Този, който ще те изяде“ – заглавието говори доста за разказа. Изживейте последните минути заедно с жертвата и съпреживейте нейния ужас от пролазващата неизбежност, уважаеми зрители.
„Амулетът“ е лъвкрафтовско вдъхновение, което тутакси ме настрои в онзи dark mode, когато чета произведения от бащата на ужаса.
„Преобразяване“ – става дума за върколашко такова. Докато го четох имах усещането, че гледам част от филм, а аз обожавам това.
„Сред живите мъртви“ – накъде без зомбита? Въпреки че винаги съм намирал тази тема за скучновата този разказ далеч не е такъв и наистина ме изкефи.
„Забрава“ е доста любопитен разказ за последните оцелели потомци на човечеството, които се носят в безбрежната космическа шир в търсене на нов дом.
„Човекът с любимите лица“ – точно този сюрреализъм не ме грабна особено, но определено красиво написан разказ.
„Роди се злодей“ – една от май-обемните творби в сборника. Увлекателна история с готино развитие и заявка за нещо колосално, но очаквах някак по-твърд и категоричен финал.
„Паразит“ – неизвестна органична материя, извадена от тялото на пациентка по време на операция привлича вниманието и интереса на лекуващия доктор. Разказът много силно ми напомни на сай-фай хорърът „Life” от 2017. Нямам идея дали е вдъхновен от него, но и филмът, и разказът са яки.
„Апокалиптично“ – един от моите лични фаворити в тази книга. Какви са страстите на малкия човек в лицето на Армагедон? Какво значение има всичко когато земята под теб се разтвори и те погълне заедно със света, който познаваш?
„Изстиващ дом“ – безспорно за мен това разказче от няма и четири страници е вероятно най-силната творба в тази книга. Изложената гледна точка е нетипична, по своему оригинална и чудесно представена. Няма да разкривам нищо от сюжета защото много лесно може да се спойлне.
„Искам да ме мразиш“ – тук навлизаме в странното, алтернативното, сюрреалистичното, защо не и линчовското. Не се наемам да го анализирам, но ми хареса усещането, което този разказ създаде в мен – сякаш и аз бях там при героя – където и да се е намирал, каквото и да се е налагало да прави.
„В търсене на плът“ – ако някога се превърна в зомби, то вече ще знам каква е хавата.
„Жълтият балон“ – симпатичен разказ, за който подозирам, че е писан в по-младите години на Иванов поради логическото несъответствие в сюжета – поне аз така го виждам. Но безспорно е написан чудесно.
„Пробуден в мрак“ – винаги са ми допадали заигравките между реалност и сън. Хубав, напоителен разказ.
„Сърцето на Бог“ – кратък, но много дълбок разказ със силен екзистенциален елемент. Един от най-добрите в книгата за мен.
„Отражението“ – последният разказ от сборника е много добре изпипан и доста ми напомни на „Овалният портрет“ на Едгар Алън По. Мрачните действия, които идеално се вписват в атмосферата на досега прочетеното от книгата завършват с един оптимистичен край – не точно хепиенд, но с усещането за надежда. Една нова такава.
В заключение смея да заявя, че това е един прекрасен сборник, изобилстващ от разнообразни хорър поджанрове. Богатият речников запас, умеловото боравене с езика и гладкостта на текста при четене са налице. Развитите идеи варират от познати до болка, през нестандартни и оригинални такива, до WTF и всяка от тях носи онзи мрачен заряд от авторовото въображение, който се наслагва все повече с всеки прочетен разказ.
Още мои ревюта, че и разкази дори можете да откриете тук.
Засегнатите теми в този сборник варират и тяхното разнообразие ми допадна. Дори често експлоатираната тема за вампири, която за мен не е сред най-любимите ми, тук е представена съвсем адекватно и на ниво. Както и останалите творби в книгата. А нестандартните сюжети на някои от разказите индикират за творческа дързост, която тегли читателя към особеното и неизвестното и самият факт, че тези истории са написани така е достоен за уважение. Вътрешните илюстрации от Кристина Стоянова чудесно допълват историите, а корицата, която също е нейно дело е просто жестока.
„Крещяща тишина“ – симпатичен разказ, който доколкото разбрах е писан, когато авторът е бил в тинейджърските си години и еваларка за което. Става дума за някакво гадно хлапе, което обожава да измъчва животинки, насекоми и каквото е по-малко и по-слабо от него. А когато то навлиза в тяхна територия се случва нещо друго.
„Право в десетката“ засяга повече психологичните процеси в героите и въпреки предвидимия финал ме удовлетвори.
В „Червеят“ става дума за един червей, който... както и да е. Някак не беше точно моя тип разказ или може би очаквах нещо различно от финала, но определено е една кадърно написана история.
„Разпит“ е вампирската история, за която споменах по-горе. Вдъхновена от „Интервю с вампир“, тя хвърля различна светлина върху отношенията между хора и кръвопийци, но и със закономерен завършек. Много приятен разказ.
„Този, който ще те изяде“ – заглавието говори доста за разказа. Изживейте последните минути заедно с жертвата и съпреживейте нейния ужас от пролазващата неизбежност, уважаеми зрители.
„Амулетът“ е лъвкрафтовско вдъхновение, което тутакси ме настрои в онзи dark mode, когато чета произведения от бащата на ужаса.
„Преобразяване“ – става дума за върколашко такова. Докато го четох имах усещането, че гледам част от филм, а аз обожавам това.
„Сред живите мъртви“ – накъде без зомбита? Въпреки че винаги съм намирал тази тема за скучновата този разказ далеч не е такъв и наистина ме изкефи.
„Забрава“ е доста любопитен разказ за последните оцелели потомци на човечеството, които се носят в безбрежната космическа шир в търсене на нов дом.
„Човекът с любимите лица“ – точно този сюрреализъм не ме грабна особено, но определено красиво написан разказ.
„Роди се злодей“ – една от май-обемните творби в сборника. Увлекателна история с готино развитие и заявка за нещо колосално, но очаквах някак по-твърд и категоричен финал.
„Паразит“ – неизвестна органична материя, извадена от тялото на пациентка по време на операция привлича вниманието и интереса на лекуващия доктор. Разказът много силно ми напомни на сай-фай хорърът „Life” от 2017. Нямам идея дали е вдъхновен от него, но и филмът, и разказът са яки.
„Апокалиптично“ – един от моите лични фаворити в тази книга. Какви са страстите на малкия човек в лицето на Армагедон? Какво значение има всичко когато земята под теб се разтвори и те погълне заедно със света, който познаваш?
„Изстиващ дом“ – безспорно за мен това разказче от няма и четири страници е вероятно най-силната творба в тази книга. Изложената гледна точка е нетипична, по своему оригинална и чудесно представена. Няма да разкривам нищо от сюжета защото много лесно може да се спойлне.
„Искам да ме мразиш“ – тук навлизаме в странното, алтернативното, сюрреалистичното, защо не и линчовското. Не се наемам да го анализирам, но ми хареса усещането, което този разказ създаде в мен – сякаш и аз бях там при героя – където и да се е намирал, каквото и да се е налагало да прави.
„В търсене на плът“ – ако някога се превърна в зомби, то вече ще знам каква е хавата.
„Жълтият балон“ – симпатичен разказ, за който подозирам, че е писан в по-младите години на Иванов поради логическото несъответствие в сюжета – поне аз така го виждам. Но безспорно е написан чудесно.
„Пробуден в мрак“ – винаги са ми допадали заигравките между реалност и сън. Хубав, напоителен разказ.
„Сърцето на Бог“ – кратък, но много дълбок разказ със силен екзистенциален елемент. Един от най-добрите в книгата за мен.
„Отражението“ – последният разказ от сборника е много добре изпипан и доста ми напомни на „Овалният портрет“ на Едгар Алън По. Мрачните действия, които идеално се вписват в атмосферата на досега прочетеното от книгата завършват с един оптимистичен край – не точно хепиенд, но с усещането за надежда. Една нова такава.
В заключение смея да заявя, че това е един прекрасен сборник, изобилстващ от разнообразни хорър поджанрове. Богатият речников запас, умеловото боравене с езика и гладкостта на текста при четене са налице. Развитите идеи варират от познати до болка, през нестандартни и оригинални такива, до WTF и всяка от тях носи онзи мрачен заряд от авторовото въображение, който се наслагва все повече с всеки прочетен разказ.
Още мои ревюта, че и разкази дори можете да откриете тук.
June 19, 2018
Още щом разбрах, че ще излиза „Трансформации“ се влюбих, защото първо, самата книга изглежда феноменално, и второ, защото знаех кой е Благой Д. Иванов и с какво се занимава, и тези две неща веднага ми подсказаха, че сборникът ще е добър, така че допълнително се бях навила да очаквам нещо страхотно. А щом стана мое притежание, третирах книгата като скъпоценност, разглеждах я внимателно, четях разказите бавно, за да мога да им се наслаждавам по-дълго, въпреки отношението ми към разказите като литературна форма изобщо. Колкото до самото издание – корицата и илюстрациите са просто черешката, която прави удоволствието от „консумирането“ още по-голямо.
Ще си позволя да цитирам Стивън Кинг, който в предговора на изданието на „Маймуната“ от 1993 година на изд. „Плеяда“ пише следното: „Надявам се тази книга да ти хареса, Постоянни Читателю. Подозирам, че няма да ти хареса така, както би ти харесал един роман, защото повечето от вас са забравили истинската наслада, която носи разказът. Четенето на един хубав дълъг роман е като продължителна и щастлива любовна връзка. […] Разказът е съвсем друго нещо – разказът е като бърза целувка на непознат в мрака. Разбира се това не е като любовна история или брак, но целувките могат да са сладки, а краткостта им само увеличава тяхната привлек��телност“. Така и аз предпочитам да се наслаждавам на дългия роман, а от разказите се чувствам по-скоро ограбена, защото винаги искам да разбера повече. Когато разказите са добри обаче… е, бързите целувки наистина могат да бъдат много приятни.
Неизбежно е за мен да сравня сборника „Трансформации“ с творчеството на Стивън Кинг поне в някаква степен, предвид, че са разкази на ужаса, а всички знаем кой е кралят и като такъв той е еталон, от който като негов фен няма как да избягам. Още повече, че в предговора Благой Иванов прави паралел с предговора на „Нощна смяна“ на Кинг, започвайки своя с „Какво ще кажете да си поговорим? Да поговорим за носталгията?“. Още след тези две изречения нещо в мен се пречупи и знаех, че ще обикна разказите. И тези две изречения не ме подведоха.
Истината е, че стилът на Благой Иванов е много лек и приятен, умее да гали сетивата и да влиза под кожата. Същевременно обаче самите истории успяват да ужасят и дори отвратят, при всички положения да впечатлят и със сигурност не те оставят безразличен. Както е споменавал и самият автор, във всички разкази има някаква трансформа��ия, откъдето идва и името на сборника, бих добавила, че и във всеки разказ има поне едно чудовище. И най-силните разкази всъщност са именно онези, които показват чудовищността у хората. Могат да се видят взети елементи от класиците в жанра, но същевременно всеки разказ има свой, уникален заряд, което прави целият сборник нещо наистина ценно, най-вече за любителите на хоръра. Но тази книга далеч не е само за тях. Тя е за всеки, който би искал да се наслади на 238 страници качествена литература.
Моите лични фаворити сред разказите са „Крещяща тишина“, „Разпит“, „Преобразяване“, „Паразит“, „Искам да ме мразиш“, „Жълтият балон“, „Пробуден в мрак“ и „Отражението“, защото тъкмо те успяха наистина да ме докоснат и да достигнат до ужаса, стаен в мен. Така или иначе, разказите успяват да развълнуват, защото всички те вървят в симбиоза със страха, нечий страх от нещо, напипват нечии кошмари. И същевременно галят сетивата със своята плавност и лекота, без да спестяват нищо.
Ще си позволя да цитирам Стивън Кинг, който в предговора на изданието на „Маймуната“ от 1993 година на изд. „Плеяда“ пише следното: „Надявам се тази книга да ти хареса, Постоянни Читателю. Подозирам, че няма да ти хареса така, както би ти харесал един роман, защото повечето от вас са забравили истинската наслада, която носи разказът. Четенето на един хубав дълъг роман е като продължителна и щастлива любовна връзка. […] Разказът е съвсем друго нещо – разказът е като бърза целувка на непознат в мрака. Разбира се това не е като любовна история или брак, но целувките могат да са сладки, а краткостта им само увеличава тяхната привлек��телност“. Така и аз предпочитам да се наслаждавам на дългия роман, а от разказите се чувствам по-скоро ограбена, защото винаги искам да разбера повече. Когато разказите са добри обаче… е, бързите целувки наистина могат да бъдат много приятни.
Неизбежно е за мен да сравня сборника „Трансформации“ с творчеството на Стивън Кинг поне в някаква степен, предвид, че са разкази на ужаса, а всички знаем кой е кралят и като такъв той е еталон, от който като негов фен няма как да избягам. Още повече, че в предговора Благой Иванов прави паралел с предговора на „Нощна смяна“ на Кинг, започвайки своя с „Какво ще кажете да си поговорим? Да поговорим за носталгията?“. Още след тези две изречения нещо в мен се пречупи и знаех, че ще обикна разказите. И тези две изречения не ме подведоха.
Истината е, че стилът на Благой Иванов е много лек и приятен, умее да гали сетивата и да влиза под кожата. Същевременно обаче самите истории успяват да ужасят и дори отвратят, при всички положения да впечатлят и със сигурност не те оставят безразличен. Както е споменавал и самият автор, във всички разкази има някаква трансформа��ия, откъдето идва и името на сборника, бих добавила, че и във всеки разказ има поне едно чудовище. И най-силните разкази всъщност са именно онези, които показват чудовищността у хората. Могат да се видят взети елементи от класиците в жанра, но същевременно всеки разказ има свой, уникален заряд, което прави целият сборник нещо наистина ценно, най-вече за любителите на хоръра. Но тази книга далеч не е само за тях. Тя е за всеки, който би искал да се наслади на 238 страници качествена литература.
Моите лични фаворити сред разказите са „Крещяща тишина“, „Разпит“, „Преобразяване“, „Паразит“, „Искам да ме мразиш“, „Жълтият балон“, „Пробуден в мрак“ и „Отражението“, защото тъкмо те успяха наистина да ме докоснат и да достигнат до ужаса, стаен в мен. Така или иначе, разказите успяват да развълнуват, защото всички те вървят в симбиоза със страха, нечий страх от нещо, напипват нечии кошмари. И същевременно галят сетивата със своята плавност и лекота, без да спестяват нищо.
May 4, 2018
Свят, пълен със страхове и капани
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Преди време подобни разкази от български автори излизаха само в антологии, списания и т.н. Друго си е авторски сборник, който да ти предложи по-широк поглед към творчеството на определен писател. В последните години започнаха да излизат такива, но в повечето случаи бяха „скрити“ от широката аудитория. Сега е пределно ясно, че ситуацията се е променила. Всъщност бяхме свидетели на „тъмни векове“ в жанровата литература на наша почва, макар че самите автори не са преставали да пишат и публикуват предимно в онлайн пространството. Това показва и „Трансформации“ („Orange Books“, 2018) на Благой Д. Иванов – разкази, писани в последните двайсет години. Всъщност възраждането е ударно и разпростира пипалата си на все повече места, където тръпне в очакване подходящата аудитория. А този сборник е пълен с онова, което всеки би могъл да очаква – изненади и разработки на класически теми. Със сигурност ще има и хора, които за първи път ще надникнат в този странен и обсебващ свят, където страхът и мистерията са основополагащи. А те трябва да знаят, че „страхоплетството“ има дълга история и уважението към най-изявените имена е пословично. Всеки следващ автор в жанра изказва почитта си като влага в своите творби любими герои, заема сюжети или дава нова насока на известни истории. На тази територия това е в реда на нещата. Но пък всеки добър автор задължително експериментира и се старае да внесе нещо ново, с което да остави своя следа. Това е адски трудно, понеже новите чудовища не се избират с интервю, а се създават буквално от нулата.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Преди време подобни разкази от български автори излизаха само в антологии, списания и т.н. Друго си е авторски сборник, който да ти предложи по-широк поглед към творчеството на определен писател. В последните години започнаха да излизат такива, но в повечето случаи бяха „скрити“ от широката аудитория. Сега е пределно ясно, че ситуацията се е променила. Всъщност бяхме свидетели на „тъмни векове“ в жанровата литература на наша почва, макар че самите автори не са преставали да пишат и публикуват предимно в онлайн пространството. Това показва и „Трансформации“ („Orange Books“, 2018) на Благой Д. Иванов – разкази, писани в последните двайсет години. Всъщност възраждането е ударно и разпростира пипалата си на все повече места, където тръпне в очакване подходящата аудитория. А този сборник е пълен с онова, което всеки би могъл да очаква – изненади и разработки на класически теми. Със сигурност ще има и хора, които за първи път ще надникнат в този странен и обсебващ свят, където страхът и мистерията са основополагащи. А те трябва да знаят, че „страхоплетството“ има дълга история и уважението към най-изявените имена е пословично. Всеки следващ автор в жанра изказва почитта си като влага в своите творби любими герои, заема сюжети или дава нова насока на известни истории. На тази територия това е в реда на нещата. Но пък всеки добър автор задължително експериментира и се старае да внесе нещо ново, с което да остави своя следа. Това е адски трудно, понеже новите чудовища не се избират с интервю, а се създават буквално от нулата.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
February 4, 2019
Цялото ревю чети в моя блог --> The Book Pub
"Трансформации" от Благой Иванов е сборник с разкази, който определено ще препрочитам в бъдеще! Забелязах книгата още когато от ориндж обявиха издаването й, а идеята за цели двадесет разказа в стил Стивън Кинг ми се стори чудесна. И наистина установих, че стилът на Благой прилича на този на Кинг, но само прилича... всъщност е много по-добър!
За разлика от световноизвестния творец, забелязах, че Благой влага някакъв скрит смисъл във всеки от разказите си, било то по-дълбок, или не чак толкова. И то не просто какъвто и да е смисъл, ами такъв, какъвто ще ви накара да спрете да четете и просто да поразсъждавате.
Също така, всеки един от разказите има раздвижен и примамлив сюжет, който бързо те омайва и докато се усетиш, обещанието "само още един разказ" се оказва "само още пет".
***
Няма как да пропусна да спомена нещичко и за илюстрациите в книгата. Те идеално допълват всяка една от историите и дори допринасят към атмосферата.
Препоръчвам книгата на първо място заради самата стойност, а на второ заради това, че не е за изпускане, особено след като е от български автор.
Цялото ревю чети в моя блог --> The Book Pub
"Трансформации" от Благой Иванов е сборник с разкази, който определено ще препрочитам в бъдеще! Забелязах книгата още когато от ориндж обявиха издаването й, а идеята за цели двадесет разказа в стил Стивън Кинг ми се стори чудесна. И наистина установих, че стилът на Благой прилича на този на Кинг, но само прилича... всъщност е много по-добър!
За разлика от световноизвестния творец, забелязах, че Благой влага някакъв скрит смисъл във всеки от разказите си, било то по-дълбок, или не чак толкова. И то не просто какъвто и да е смисъл, ами такъв, какъвто ще ви накара да спрете да четете и просто да поразсъждавате.
Също така, всеки един от разказите има раздвижен и примамлив сюжет, който бързо те омайва и докато се усетиш, обещанието "само още един разказ" се оказва "само още пет".
***
Няма как да пропусна да спомена нещичко и за илюстрациите в книгата. Те идеално допълват всяка една от историите и дори допринасят към атмосферата.
Препоръчвам книгата на първо място заради самата стойност, а на второ заради това, че не е за изпускане, особено след като е от български автор.
Цялото ревю чети в моя блог --> The Book Pub
March 30, 2022
Сборникът съдържа 20 разказа. От тях ми харесаха половината.
Тези, които не харесах но не ми достигаше. Не усещах тръпка от края им.
Тези, които харесах - много добра идея, замисъл, добре написани. В края им си казвах: "Ето това беше добро!"
Харесвам писането на Благой Иванов. Чела съм и "Мазето" имам закупени "Седем градски гряха". Чакам да прочета и другите му тъмно истории...
За оформлението - Благодарско на Кристина Стоянова. Справила се е повече от чудесно с илюстрациите към всеки разказ (амулета дълго ще го помня). Изписването на всеки разказ в полето на съответната страница също е супер решение, за тези като мен, които забравят заглавието секунди, след като го прочетат.
Та това е. Четете. Заслужава си.
Тези, които не харесах но не ми достигаше. Не усещах тръпка от края им.
Тези, които харесах - много добра идея, замисъл, добре написани. В края им си казвах: "Ето това беше добро!"
Харесвам писането на Благой Иванов. Чела съм и "Мазето" имам закупени "Седем градски гряха". Чакам да прочета и другите му тъмно истории...
За оформлението - Благодарско на Кристина Стоянова. Справила се е повече от чудесно с илюстрациите към всеки разказ (амулета дълго ще го помня). Изписването на всеки разказ в полето на съответната страница също е супер решение, за тези като мен, които забравят заглавието секунди, след като го прочетат.
Та това е. Четете. Заслужава си.
September 3, 2018
Благодаря на автора Благой Иванов,че ми изпрати книгата,защото сама най-вероятно нямаше да посегна към нея (рядко чета разкази),нооо радвам се,че го направи.Определено беше добра...един-два не ми допаднаха и не защото не са хубави ами може би аз не ги разбирам...всички останали интересни и страховити по своему ,заслужава си да се прочетат.Фаворити са ми Паразит,Роди се злодей,Отражението,Сред живите мъртви....и спирам,че още малко ще изброя целия сборник :)
Грабвайте го и не му мислете...четете,четете,четете !
Грабвайте го и не му мислете...четете,четете,четете !
May 25, 2024
Първо прочетох първия роман на Благой Д. Иванов "Мазето" и подходих с огромни очаквания. Много от разказите ми харесаха, особено "Паразит", "Пробуден в мрак", "Роди се злодей", "Разпит" и "Амулетът". Три от разказите са много шантави и сюрреалистични, други си личи, че ги е писал отдавна и наистина са леко наивни. Като цяло ги прочетох с удоволствие, но очакванията ми бяха прекалено големи, но има за всекиго по нещо - вампири, върколаци, зомбита и чудовища.
April 29, 2018
Селекцията в книгата е изключително богата, включваща двадесет разказа, като преобладаващият жанр е ужас. Разбира се, има и няколко изключения тук и там, но определено страхът, кръвта, болката и тъгата доминират, независимо от тематиката. Без да се впускам в детайлно обяснение на всеки един разказ, ще се опитам да дам няколко примера, за да придобиете представа какво ви чака.
Пълното ревю на книгата можете да прочетете тук: https://technology.bg/transformirane-...
Пълното ревю на книгата можете да прочетете тук: https://technology.bg/transformirane-...
May 7, 2018
Момче, което бяга от семейството си в гората, но и там не намира нищо добро, гигантски червей, разпит, напомнящ на „Интервю с вампир“, древен амулет, водещ до обсесии, зомби апокалипсис и подкожни паразити – кинокритикът и издател Благой Иванов изненадва с впримчващи сюжети и неочаквани обрати, от които могат да те побият тръпки.
Разказите в „Трансформации“ са пълнокръвни, с добре изградени персонажи и много различни един от друг. Благой е изградил 20 малки вселени, всяка от които грабва и носи на читателя очакване за ужаса, който дебне зад ъгъла. Там са добре познатите за хорър жанра живи мъртви, вампири и върколаци, както и темата за апокалипсиса и края на света.
Цялото ревю може да прочетете тук:
https://bookjellyfish.blogspot.bg/201...
Разказите в „Трансформации“ са пълнокръвни, с добре изградени персонажи и много различни един от друг. Благой е изградил 20 малки вселени, всяка от които грабва и носи на читателя очакване за ужаса, който дебне зад ъгъла. Там са добре познатите за хорър жанра живи мъртви, вампири и върколаци, както и темата за апокалипсиса и края на света.
Цялото ревю може да прочетете тук:
https://bookjellyfish.blogspot.bg/201...
April 25, 2018
Страхотна компилация от 'изтръпващи' разкази с доста психеделични илюстрации към тях. Много ми допаднаха!
Displaying 1 - 30 of 33 reviews