What do you think?
Rate this book
Седем градски гряха
Истинските портали към Aда се намират в човешките души. Те са винаги открехнати – в очакване тъмните ни страсти да надделеят над задръжките и морала. Човешко е да се греши... и в своите седем диаболични истории майсторите на шока Благой Д. Иванов и Петър Станимиров показват макабреното очарование на грехопадението.
Похот, чревоугодие, алчност, леност, гняв, завист и горделивост – това са истинските изкушения, които хилядолетия наред въвеждат човешкия род в екстаз и агония. В съвремието наивно очакваме те да са последвани от изкупление или поне от прошка. Колко сме заблудени само...
Похот, чревоугодие, алчност, леност, гняв, завист и горделивост – това са истинските изкушения, които хилядолетия наред въвеждат човешкия род в екстаз и агония. В съвремието наивно очакваме те да са последвани от изкупление или поне от прошка. Колко сме заблудени само...
208 pages, Paperback
Published January 1, 2019
1 person is currently reading
173 people want to read
About the author
Благой Д. Иванов
21 books95 followersБлагой Д. Иванов е роден в София през 1980 г. Завършва кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с дипломна работа, посветена на зомби поджанра. Още през 1997 г. започва да пише разкази и статии за различни издания, а напоследък се труди и като издател. Основните му интереси са насочени към киното и към попкултурата.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 40 reviews
September 13, 2019
Седем градски гряха, седем портала към ада: http://knigolandia.info/book-review/s...
Трудно може да се опише усещането на срещата с нещо толкова неочаквано. Защото, от една страна, илюстрациите на Петър Станииров въздействат пряко на ума ти – сграбчват и те завличат в алтернативната реалност на макабреното изкуство на ужаса. Мислех си, че знам какво мога да очаквам от него – зер от малък ми влияе с великите си корици на Кинг, а по-късно имахме възможност и да работим заедно по силни книги. Но тук преживяването е коренно различно. Повлича те надолу в плаващите пясъци на Благовата фантазия, която с малко думи и много емоция говори директно към нашите архитипни същности, които вият отдолу под цивилизационните ни маски.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/s...
Трудно може да се опише усещането на срещата с нещо толкова неочаквано. Защото, от една страна, илюстрациите на Петър Станииров въздействат пряко на ума ти – сграбчват и те завличат в алтернативната реалност на макабреното изкуство на ужаса. Мислех си, че знам какво мога да очаквам от него – зер от малък ми влияе с великите си корици на Кинг, а по-късно имахме възможност и да работим заедно по силни книги. Но тук преживяването е коренно различно. Повлича те надолу в плаващите пясъци на Благовата фантазия, която с малко думи и много емоция говори директно към нашите архитипни същности, които вият отдолу под цивилизационните ни маски.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/s...
September 25, 2019
Изключително съм щастлив как лека полека "графичната новела" си проправя път в страната на "Стопанката на Бога" и "Живот в скалите" :) Майтапя се разбира се, творението на Благой Иванов и маестро Петър Станимиров е на светлинни години от споменатите.
Тук те са ни забъркали шедьовър с библейски пропорции. Добрите, стари, смъртни грехове вплетени в седем истории, които ще ви изправят косите. Текста на Благой е почти без грешка, а под перото на Станимиров са излезли живи картини. Толкова брутални истории, че тръпки да те побият. Най ми хареса, че маестрото е нарисувал всеки грях в различен стил. Уникална красота! Толкова реалистични, че на моменти ми заприлича на филма A Scanner Darkly по новелата на Филип К. Дик.
Препоръчвам с двете ръце!
Тук те са ни забъркали шедьовър с библейски пропорции. Добрите, стари, смъртни грехове вплетени в седем истории, които ще ви изправят косите. Текста на Благой е почти без грешка, а под перото на Станимиров са излезли живи картини. Толкова брутални истории, че тръпки да те побият. Най ми хареса, че маестрото е нарисувал всеки грях в различен стил. Уникална красота! Толкова реалистични, че на моменти ми заприлича на филма A Scanner Darkly по новелата на Филип К. Дик.
Препоръчвам с двете ръце!
November 1, 2021
Книжката е брутален комикс за възрастни, в който в седем истории са разгледани седемте смъртни гряха. Може да се прелисти буквално за 1-2 часа и да те накара да ахнеш от изненада.
Това, което не ми хареса са гланцираните листа, които се цапат много лесно.
Това, което не ми хареса са гланцираните листа, които се цапат много лесно.
November 17, 2019
С Благой Д. Иванов направихме една доста сложна за мен книга и емоциите от създаването ѝ все още не ме напускат, затова реших да излея това, което мисля за нея и най-накрая да мирясам, за да започна нормално да си гледам текущите задачи.
Първото, което искам твърдо да кажа е: Това не е книга по или за Библията. Единствената връзка с нея са седемте човешки смъртни гряха достигнали разцвет в нашето съвременно общество. В нея ние не наставляваме, не морализираме, не поучаваме, а просто регистрираме крайни резултати, пък всеки да си вади заключенията.
Ето това са моите коментари за това как и защо нарисувах "Седем градски гряха".
"Бащата" беше първата история, която нарисувах. С нея ми беше все още забавно и можех да си позволя хилядите мухи, за нея съм благодарен на Благой, че се съгласи да вкарам две допълнителни страници с пълнене и изпразване на хладилник и то само, за да се стигне логично до панела с нещастното, ужасено куче, за мен това е момента, когато историята става зла и затъва мноого дълбоко.
Най-тежка ми беше "Проникновение" заради непознаването ми на живота на хората с различна сексуална ориентация. Самата тема ми е неприятна, а за да направя проучване трябваше тайно от близките ми да влизам в разни отвратни сайтове с риск да си навлека излишни подозрения, разправии и обяснения. Цялата история рисувах заключен и в пълна изолация.
А най-приятна и лека се оказа историята за атобусния шофьор в "След малко". Там имаше два деликатни момента. Единият - да не се прекали с количеството разложени кадри, а втория дали да избегна рисунките на изгарящите хора. Благой ми беше дал пълна свобода във вземането на такива решения и аз "благородно" оставих читателите да си фантазират какво точно се случва в горящия автобус и дали цистерната ще избухне.
Все още не мога да преценя дали за мен "Състезанието" е най-добрата история, но тя ми направи впечатление още само като текст, напомняше ми на Бредбъри, Кинг и Маккамън. Беше вълшебна, невинна и порочна. През цялото време съчуствах на Рони, че се забърка в тази лятна драма от скука. Още докато четях текста на Благой се изкефих как небрежно леко реалната история превключи на фантастична драма. Исках по някакъв начин да покажа специалното си отношение към историята и направих доста страници реалистични рисунки с полутонове, които оградих с комиксов контур, но нещо не им беше наред, изглеждаха ми тежки и старовремски, а ми се искаше да е точно обратното, затова махнах полутоновите рисунки и ги замених с различни по големина растери, които изрязвах по формата на фигурите и магията се получи. За първи път работя по този начин и повече никога не искам да го повтарям защото е нерентабилно трудоемък, но мисля, че си заслужаваше изпитанието.
Другата история, която много харесвам "Да отпуснеш нервите" се получи някак от самосебе си. Тя сама ме водеше. В нея имаше няколко страхотни момента, които ме предизвикваха да ги нарисувам: мъртвите птици, бабата с кучето, разправията у дома и екшъна в офиса. Докато се усетя я бях завършил. Стана динамична въпреки умишления слоумоушън и си е чист дарк комикс с лек фантастичен елемент.
В "Сестрите" - една камерна история, в която действието не излиза от къщата на трите сестри, задачата бе малко по-лесна, на първи план трябваше просто да създам контраста между двете бетонни фанатички и красивата им по-малка сестра, жертва на силикона и криворазбраната естетика на миските, а на втори план да покажа физическото и духовно самоунищожение на Габриела, готова на всичко само, за да се хареса на каките си. Смятам, че това е една много поучителна съвременна приказка, която си заслужава гадния финал.
Историята на двамата близнаци в "По-добрият" ме изнерви доста защото е неприятно във всеки панел да рисуваш по две абсолютно еднакви фигури, добре, че беше спасителната пиратска кърпа, от друга страна ме дразнеше и как двама безумни родители могат да разделят две капки вода на сладка и солена.Това е, може би най-буквалната библейска притча в цялата книга. През всичкото време жизнерадостния веселяк Тим ми беше по-симпатичен от затворения и меланхоличен Том. Даже си позволих да покажа предпочитанието си като го направих почитател на Стивън Кинг (когато се запознах с Благой Иванов, той беше горе-долу на техните години и това беше намигване и към него). Когато рисувах последния панел на гробището се утешавах, че в крайна сметка е загинал Том, а щеше да живее Тим.
Мисля, че излях душата си и се отървах от емоциите около тази книга, но току що е едно гадно гласче в главата ми прошепна: искам продължение...
Първото, което искам твърдо да кажа е: Това не е книга по или за Библията. Единствената връзка с нея са седемте човешки смъртни гряха достигнали разцвет в нашето съвременно общество. В нея ние не наставляваме, не морализираме, не поучаваме, а просто регистрираме крайни резултати, пък всеки да си вади заключенията.
Ето това са моите коментари за това как и защо нарисувах "Седем градски гряха".
"Бащата" беше първата история, която нарисувах. С нея ми беше все още забавно и можех да си позволя хилядите мухи, за нея съм благодарен на Благой, че се съгласи да вкарам две допълнителни страници с пълнене и изпразване на хладилник и то само, за да се стигне логично до панела с нещастното, ужасено куче, за мен това е момента, когато историята става зла и затъва мноого дълбоко.
Най-тежка ми беше "Проникновение" заради непознаването ми на живота на хората с различна сексуална ориентация. Самата тема ми е неприятна, а за да направя проучване трябваше тайно от близките ми да влизам в разни отвратни сайтове с риск да си навлека излишни подозрения, разправии и обяснения. Цялата история рисувах заключен и в пълна изолация.
А най-приятна и лека се оказа историята за атобусния шофьор в "След малко". Там имаше два деликатни момента. Единият - да не се прекали с количеството разложени кадри, а втория дали да избегна рисунките на изгарящите хора. Благой ми беше дал пълна свобода във вземането на такива решения и аз "благородно" оставих читателите да си фантазират какво точно се случва в горящия автобус и дали цистерната ще избухне.
Все още не мога да преценя дали за мен "Състезанието" е най-добрата история, но тя ми направи впечатление още само като текст, напомняше ми на Бредбъри, Кинг и Маккамън. Беше вълшебна, невинна и порочна. През цялото време съчуствах на Рони, че се забърка в тази лятна драма от скука. Още докато четях текста на Благой се изкефих как небрежно леко реалната история превключи на фантастична драма. Исках по някакъв начин да покажа специалното си отношение към историята и направих доста страници реалистични рисунки с полутонове, които оградих с комиксов контур, но нещо не им беше наред, изглеждаха ми тежки и старовремски, а ми се искаше да е точно обратното, затова махнах полутоновите рисунки и ги замених с различни по големина растери, които изрязвах по формата на фигурите и магията се получи. За първи път работя по този начин и повече никога не искам да го повтарям защото е нерентабилно трудоемък, но мисля, че си заслужаваше изпитанието.
Другата история, която много харесвам "Да отпуснеш нервите" се получи някак от самосебе си. Тя сама ме водеше. В нея имаше няколко страхотни момента, които ме предизвикваха да ги нарисувам: мъртвите птици, бабата с кучето, разправията у дома и екшъна в офиса. Докато се усетя я бях завършил. Стана динамична въпреки умишления слоумоушън и си е чист дарк комикс с лек фантастичен елемент.
В "Сестрите" - една камерна история, в която действието не излиза от къщата на трите сестри, задачата бе малко по-лесна, на първи план трябваше просто да създам контраста между двете бетонни фанатички и красивата им по-малка сестра, жертва на силикона и криворазбраната естетика на миските, а на втори план да покажа физическото и духовно самоунищожение на Габриела, готова на всичко само, за да се хареса на каките си. Смятам, че това е една много поучителна съвременна приказка, която си заслужава гадния финал.
Историята на двамата близнаци в "По-добрият" ме изнерви доста защото е неприятно във всеки панел да рисуваш по две абсолютно еднакви фигури, добре, че беше спасителната пиратска кърпа, от друга страна ме дразнеше и как двама безумни родители могат да разделят две капки вода на сладка и солена.Това е, може би най-буквалната библейска притча в цялата книга. През всичкото време жизнерадостния веселяк Тим ми беше по-симпатичен от затворения и меланхоличен Том. Даже си позволих да покажа предпочитанието си като го направих почитател на Стивън Кинг (когато се запознах с Благой Иванов, той беше горе-долу на техните години и това беше намигване и към него). Когато рисувах последния панел на гробището се утешавах, че в крайна сметка е загинал Том, а щеше да живее Тим.
Мисля, че излях душата си и се отървах от емоциите около тази книга, но току що е едно гадно гласче в главата ми прошепна: искам продължение...
June 19, 2021
Страхотна. Не ми е попадал подобен проект, много ми харесаха. Първата и последната история са ми фаворити. А илюстрациите безспорно са невероятни.
September 14, 2019
Седем са смъртните грехове: похот, чревоугодие, алчност, леност, гняв, завист, горделивост, а седемте кратки истории Проникновение, Бащата, Състезанието, След малко, Да отпуснеш нервите, По-добрият и Сестрите черпят вдъхновение от тях, докато изваждат на показ всяка възможна лошавина, заложена у човека. Част от сюжетите са смущаващо реалистични, останалите удобно се вместват в жанровата територия на хоръра със свръхестествени изблици, но спойката между слово и визия навсякъде е безупречна. Пепи Станимиров се е развихрил не на шега, напълно очаквано за творец от неговия ранг - в двестатината страници виждаме всякакви рисувателни похвати, създаващи илюзията, че черно-белите панели са подредени от няколко различни художника. Единственият цветен мотив е изложен на корицата - нахапаната ябълка, забраненият плод, символ на изкушението и, разбира се, на греха. Сценарият на Благой Д. Иванов от друга страна е премерено-лаконичен и порциран с библейски цитати, често думите текат като глас зад кадър, който се опитва да разчепка обвивката на поредната погазена морално-етична норма, за да стигне до горчивата ядка, заложена в сърцевината на всеки такъв акт. Крайният резултат е хапливо-провокативен и определено впечатляващ.
September 18, 2019
Не знам как да започна и не знам какво да кажа. Аз съм огромен фен на идеята за истории свързани със седемте смъртни граха и чесно казано представата ми е малко по-различна. Определено ми хареса това което са направили Благой и Петър Станимиров. Естествено имам си любима история и тя е свързана с “Горделивост”, а историята която не харесах или по-скоро не разбрах е свързана с “Леност”. Историята на “Похот” ме обърка най-много. “Чревоугодие” бе най-предсказуема. “Гняв” също не я разбрах много. “Алчност” бе може би единствената с потенциален “happy end”, а “Завист” ме накара да помисля бая... Ще преспя и видя какво ще сътворя във видео ревю...
October 27, 2019
Получило се е, сплавта е уникална.
И седемте "гряха" са готино измислени, макар че на моя тип извратен мозък "Бащата" най-много му хареса.
Лично за мен обаче всичките истории можеха да се разкажат дори още по-изчистени и да спечелят от това.
Тъй като обаче нямат аналог у нас...
Браво!
И седемте "гряха" са готино измислени, макар че на моя тип извратен мозък "Бащата" най-много му хареса.
Лично за мен обаче всичките истории можеха да се разкажат дори още по-изчистени и да спечелят от това.
Тъй като обаче нямат аналог у нас...
Браво!
November 21, 2019
Уау... Ето този комикс направо ми отнесе главата! И това създадено от българи! Браво, просто бешееее потресаващо! Реално погледнато не бих чела толкова хорър истории, но това не ми намалява хубавото впечатление. И седемте разказа са супер като идея, хем те шокват, хем те карат да се замислиш.
October 6, 2019
Уникален графичен роман, илюстрации, които те оставят без думи и истории, от града на греха. Заслужава си всяка една страница.
March 16, 2023
"Детството е онази част от нас, която умира, щом се предадем на времето."
November 17, 2019
… wow… за първи път проявявам интерес към нещо подобно. Дибидюс съм в тази област, признавам. От друга страна пък съм от поколението, израснало за добро или лошо, с филмите от комиксовите вселени на Марвел и ДС („ура“ за второто малко повече), но това в ръцете ми е ДРУГО. Това, уважаеми 5 човека, четящи това, е изкуство. Безмълвен и тотално капитулирал пред таланта на тези две б(л)удни души – Благой Д. Иванов и Петър Станимиров.
Не знам откъде да започна… Първо беше словото, в нашия случай – написаното. Тук то се претворява по един ескалиращ и демонстративно натрапчив начин. На първо четене, нищо ново, дори и незабравено. Но поднесено с точните предисловия, гарнирани с този уникален рисунък, правят комбинацията неочаквано силна. Не искам да омаловажавам по никакъв начин написаното. В неговата простота се крие смисълът и търсенето на най-дълбоките човешки низости. „Седем градски гряха“ чука с много фино длето по избелелите ни ореолчета. Хареса ми усещането, но нищо нямаше да се получи така, ако не бяха прекрасните, контрастиращи с пълна сила, визуални одежди. Продължава ТУК - https://tinyurl.com/uu2n8g9
Не знам откъде да започна… Първо беше словото, в нашия случай – написаното. Тук то се претворява по един ескалиращ и демонстративно натрапчив начин. На първо четене, нищо ново, дори и незабравено. Но поднесено с точните предисловия, гарнирани с този уникален рисунък, правят комбинацията неочаквано силна. Не искам да омаловажавам по никакъв начин написаното. В неговата простота се крие смисълът и търсенето на най-дълбоките човешки низости. „Седем градски гряха“ чука с много фино длето по избелелите ни ореолчета. Хареса ми усещането, но нищо нямаше да се получи така, ако не бяха прекрасните, контрастиращи с пълна сила, визуални одежди. Продължава ТУК - https://tinyurl.com/uu2n8g9
March 11, 2022
Ако трябва да избера най-добрият разказ от седемте, това ще е за Похотта.
November 9, 2020
Чудесно издание и страхотно добре изпипан труд на Петър Станимиров и Благой Иванов.
November 21, 2019
Казвам се Снежина и горделивостта е моят грях.
Хората, които ме познават отблизо, знаят, че като човек, чийто живот дълго време е бил белязван от лъжите и садистичните игри на уж близки за мен хора, ценя истината и съм доста откровена, когато говоря за чувствата си - казвам какво мисля и защо го мисля. Откровеността е качество, което ценя и в литературата и "Седем градски гряха" се оказа такова четиво - плашещо, на моменти фантастично, но въпреки това адски реално и откровено. Този прекрасно илюстриран комикс не спестява нищо и влияе изключително много на психологическо ниво. В него се срещаме със седемте смъртни гряха, които се разглеждат в градската среда - в забързания и шеметен живот в големия град всеки около нас крие своята най-голяма слабост, своето най-голямо изкушение. Всеки грях е представен в отделна история, като всяка история те изпраща в една заешка дупка, от която трудно се излиза.
Всяка от историите е поднесена по невероятен начин, но лично аз ще обърна малко внимание на моя (градски) грях - горделивостта. Смятам, че дължа същата откровеност, която получих от четивото. С горделивостта се познаваме твърде отблизо. Поради определени лични обстоятелства горделивостта дълго време бе моя спътница, неотлъчно до мен, отказваща да си отиде. Владееше съзнанието ми така, както нищо друго не го бе правило - ужасяването от мисълта, че може другите да разберат, че не мога всичко, че не съм жена-чудо, че на моменти ми е нужна помощ; срамът, че съм допуснала сълзи по лицето си, тъй като "истинските жени не плачат"; страхът, че някой ще разбере, че на моменти правя грешки, че невинаги се справям с всичко перфектно въпреки че твърдя, че мога да се справя абсолютно сама - всичко това измъчваше съзнанието и дори и сънищата ми. Държах хората да виждат само една жена, която е по-добра от тях и се справя с всичко, въпреки че всъщност бях болна от тежка форма на перфекционизъм. С горделивостта водихме борба дълго време и въпреки че надделях и нещата доста са се обърнали в положителна посока за мен, този комикс ми показа една възможна развръзка на борбата и още повече ме мотивира да правя всичко по силите си, за да не я допусна.
Темата за греховете ми е била интересна винаги, въпреки че изобщо не съм вярваща, и поради това бях сигурна, че с комикса ще си допаднем. И въпреки това не подозирах какво ме очаква. "Сестрите" - историята за горделивостта - се оказа много по-въздействаща, отколкото предполагах, че ще бъде, и определено се опита да събуди едни заспали страхове, които не искам да събуждам отново. Най-много ме притесни това, че в историята и двете страни имаха доводи, които ми се струваха логични, на моменти не можех да реша на коя от героините прилага повече да бъде наречена горделива - Габриела или сестрите й. Фактът, че не можех да "отделя" греха, наистина ме уплаши, тъй като осъзнах, че всеки грях има различни измерения и се проявява по най-различни начини. Като затворих последната страница се чувствах сякаш нещо тежко е паднало на главата ми и ме е ударило. В главата ми се завихриха какви ли не мисли - трудно е да ги опиша, още по-трудно е да се опитам да ги залича напълно. Отдавна не ми се беше случвало книга да ме "халоса" така, но определено не съжалявам - имах нужда от нещо, изправящо косите и забързващо пулса. И го получих в голяма доза. А невероятните илюстрации помагат още повече тази малка книжака да те изкара извън зоната на комфорт и да ти покаже някои неприятни и тежки истини, срещу които никой не би искал да се изправя.
Единствената причина, поради която не съм дала пълните пет звезди обаче, се казва "Бащата". В този разказ има една сцена с куче, която определено ме покърти поради травма от миналото. Смъртта на животни винаги е била нещо, което адски трудно преживявам и дълбоко ме белязва всеки път, когато стана свидетел на това. В "Бащата" тази сцена надминава и най-извратените идеи, които някой може да има по въпроса. Признавам, че е оригинална идея и определено не ми хрумна като развръзка, но същевременно това е единственото нещо, което може да накара стомаха ми да се обърне по такъв начин. Като оставим настрана това обаче, "Седем градски гряха" си заслужава всяка страница. Срещата с всеки един грях ще ни направи ако не по-старателни в опитите да се борим с тях, то поне ще ни уплаши достатъчно, за да сме нащрек. Надявам се.
Хората, които ме познават отблизо, знаят, че като човек, чийто живот дълго време е бил белязван от лъжите и садистичните игри на уж близки за мен хора, ценя истината и съм доста откровена, когато говоря за чувствата си - казвам какво мисля и защо го мисля. Откровеността е качество, което ценя и в литературата и "Седем градски гряха" се оказа такова четиво - плашещо, на моменти фантастично, но въпреки това адски реално и откровено. Този прекрасно илюстриран комикс не спестява нищо и влияе изключително много на психологическо ниво. В него се срещаме със седемте смъртни гряха, които се разглеждат в градската среда - в забързания и шеметен живот в големия град всеки около нас крие своята най-голяма слабост, своето най-голямо изкушение. Всеки грях е представен в отделна история, като всяка история те изпраща в една заешка дупка, от която трудно се излиза.
Всяка от историите е поднесена по невероятен начин, но лично аз ще обърна малко внимание на моя (градски) грях - горделивостта. Смятам, че дължа същата откровеност, която получих от четивото. С горделивостта се познаваме твърде отблизо. Поради определени лични обстоятелства горделивостта дълго време бе моя спътница, неотлъчно до мен, отказваща да си отиде. Владееше съзнанието ми така, както нищо друго не го бе правило - ужасяването от мисълта, че може другите да разберат, че не мога всичко, че не съм жена-чудо, че на моменти ми е нужна помощ; срамът, че съм допуснала сълзи по лицето си, тъй като "истинските жени не плачат"; страхът, че някой ще разбере, че на моменти правя грешки, че невинаги се справям с всичко перфектно въпреки че твърдя, че мога да се справя абсолютно сама - всичко това измъчваше съзнанието и дори и сънищата ми. Държах хората да виждат само една жена, която е по-добра от тях и се справя с всичко, въпреки че всъщност бях болна от тежка форма на перфекционизъм. С горделивостта водихме борба дълго време и въпреки че надделях и нещата доста са се обърнали в положителна посока за мен, този комикс ми показа една възможна развръзка на борбата и още повече ме мотивира да правя всичко по силите си, за да не я допусна.
Темата за греховете ми е била интересна винаги, въпреки че изобщо не съм вярваща, и поради това бях сигурна, че с комикса ще си допаднем. И въпреки това не подозирах какво ме очаква. "Сестрите" - историята за горделивостта - се оказа много по-въздействаща, отколкото предполагах, че ще бъде, и определено се опита да събуди едни заспали страхове, които не искам да събуждам отново. Най-много ме притесни това, че в историята и двете страни имаха доводи, които ми се струваха логични, на моменти не можех да реша на коя от героините прилага повече да бъде наречена горделива - Габриела или сестрите й. Фактът, че не можех да "отделя" греха, наистина ме уплаши, тъй като осъзнах, че всеки грях има различни измерения и се проявява по най-различни начини. Като затворих последната страница се чувствах сякаш нещо тежко е паднало на главата ми и ме е ударило. В главата ми се завихриха какви ли не мисли - трудно е да ги опиша, още по-трудно е да се опитам да ги залича напълно. Отдавна не ми се беше случвало книга да ме "халоса" така, но определено не съжалявам - имах нужда от нещо, изправящо косите и забързващо пулса. И го получих в голяма доза. А невероятните илюстрации помагат още повече тази малка книжака да те изкара извън зоната на комфорт и да ти покаже някои неприятни и тежки истини, срещу които никой не би искал да се изправя.
Единствената причина, поради която не съм дала пълните пет звезди обаче, се казва "Бащата". В този разказ има една сцена с куче, която определено ме покърти поради травма от миналото. Смъртта на животни винаги е била нещо, което адски трудно преживявам и дълбоко ме белязва всеки път, когато стана свидетел на това. В "Бащата" тази сцена надминава и най-извратените идеи, които някой може да има по въпроса. Признавам, че е оригинална идея и определено не ми хрумна като развръзка, но същевременно това е единственото нещо, което може да накара стомаха ми да се обърне по такъв начин. Като оставим настрана това обаче, "Седем градски гряха" си заслужава всяка страница. Срещата с всеки един грях ще ни направи ако не по-старателни в опитите да се борим с тях, то поне ще ни уплаши достатъчно, за да сме нащрек. Надявам се.
October 28, 2019
Седем графични истории - по една за всеки смъртен грях в християнството:
Проникновение е именуван безумно добре! Хората на расото са все пак хора!
Бащата - гротеска за чревоугодието. Леко инфантилна ми дойде сюжетно, като за Creepshow на Кинг и Ромеро.
Състезанието - има ли значение ��ой трябва да победиш, когато наградата за победителя е огромна?
След малко - шофьор на автобус и хиперсомния не са добра комбинация. Важи и торото изречение за Бащата.
Да отпуснеш нервите - работата в офис може да е стресираща, а когато се съчетае със свръхестествена дарба да трепеш хора - резултатът е този.
По-добрият - или защо не е добре да пренебрегвате единия близнак.
Сестрите - персоналният ми фаворит в сборника разказва как хора с много различни екзистенциални цели могат да заживеят в хармония!
В заключение - класни графични разкази, обединени в подходяща рамка. Майсторството в рисунъка на Петър Станимиров няма нужда да се коментира, а няколкото различни използвани похвата служат добре да разделят историите. Може би няколко различни кадъра на ключови места щяха да вдигнат още повече нивото. Разбира се, има по-слаби и по-добри, но като цяло са на високо ниво. Надявам се на още подобни творби! 4.64!
Carpe peccatum!
Проникновение е именуван безумно добре! Хората на расото са все пак хора!
Бащата - гротеска за чревоугодието. Леко инфантилна ми дойде сюжетно, като за Creepshow на Кинг и Ромеро.
Състезанието - има ли значение ��ой трябва да победиш, когато наградата за победителя е огромна?
След малко - шофьор на автобус и хиперсомния не са добра комбинация. Важи и торото изречение за Бащата.
Да отпуснеш нервите - работата в офис може да е стресираща, а когато се съчетае със свръхестествена дарба да трепеш хора - резултатът е този.
По-добрият - или защо не е добре да пренебрегвате единия близнак.
Сестрите - персоналният ми фаворит в сборника разказва как хора с много различни екзистенциални цели могат да заживеят в хармония!
В заключение - класни графични разкази, обединени в подходяща рамка. Майсторството в рисунъка на Петър Станимиров няма нужда да се коментира, а няколкото различни използвани похвата служат добре да разделят историите. Може би няколко различни кадъра на ключови места щяха да вдигнат още повече нивото. Разбира се, има по-слаби и по-добри, но като цяло са на високо ниво. Надявам се на още подобни творби! 4.64!
Carpe peccatum!
September 27, 2019
Страхотна колоборация, искрено се надявам, че тези двама "светеца", ще продължат съвместната си работа, и ще издадат поне още 99 греховни книги. Съвсем обективно и безпристрастно заявявам, това в момента е най-добрият български комикс правен последното десетелитие. Друг е въпроса колко е оправано това сред нашите ширини, и много време след епогея на комиксите на запад?
Все пак не смятам, че тези страхотни творци, и хора с идеи, би следвало да се водят от това. Тяхната задача е да творят, и да изразяват себе си и идеите си в каквато си форма поискат. Дали на това хората им се харесва или не, не следва да им прави впечатление.
Благо, кажи честно, колко ти дреме наистина че съм дал най-високо на отличие в Гуддрийда? И моля те кажи - че ни ти дреме (защото в противен случай ще настане неловко мълчание)!
ПС: Искам някой да поеме политическата отговорност, и да заяви официално следващият проект, и кога се очаква той! Искаме още грехове, и ги искаме веднага!
И все пак, ще спомена, стила на последният разказ за "Сестрите", ми допадна.
Все пак не смятам, че тези страхотни творци, и хора с идеи, би следвало да се водят от това. Тяхната задача е да творят, и да изразяват себе си и идеите си в каквато си форма поискат. Дали на това хората им се харесва или не, не следва да им прави впечатление.
Благо, кажи честно, колко ти дреме наистина че съм дал най-високо на отличие в Гуддрийда? И моля те кажи - че ни ти дреме (защото в противен случай ще настане неловко мълчание)!
ПС: Искам някой да поеме политическата отговорност, и да заяви официално следващият проект, и кога се очаква той! Искаме още грехове, и ги искаме веднага!
И все пак, ще спомена, стила на последният разказ за "Сестрите", ми допадна.
January 15, 2022
Брутален комикс за възрастни! Трудно бих описала какво преживях. Илюстрациите на Петър Станимиров имат силно въздействие, а текста на Благой е без грешка ;)
January 29, 2020
Петър Станимиров е брилятният художник (и скъп приятел), с когото сме работили по над 10 съвместни проекта (романи, антологии, комикси и детски книжки). Благой Иванов е сред най-добрите млади познавачи на съвременната поп култура, които съм срещал. Това, което сътвориха, е толкова скандално, гротескно и отблъскващо, колкото майсторско, философско и незабравимо. Пътуване през черно-белите щрихи на една мащабна графична новела за похот, чревоугодие, алчност, леност, гняв, завист и горделивост в най-крайните им, рафинирани, жестоки и безмилостни към сетивата проявления. 18+
October 15, 2020
Графиката е много, много силна, но текстът, сякаш, е излишен...
Може би просто съм имала очаквания (неосъзнати), които не отговарят на жанра. Разбира се, това си е мой проблем. И все пак оставам с твърде смесени чувства. Градът, доколкото изобщо участва като елемент в третирането на класическата "греховна" тема, се оказа не друг, а северноамерикански. Освен вече окъзнатото неудовлетворено очакване адресът да е ако не български, то поне балкански, това ми оставя и впечатление за преводна книга или пък за упражнение по стил.
Може би просто съм имала очаквания (неосъзнати), които не отговарят на жанра. Разбира се, това си е мой проблем. И все пак оставам с твърде смесени чувства. Градът, доколкото изобщо участва като елемент в третирането на класическата "греховна" тема, се оказа не друг, а северноамерикански. Освен вече окъзнатото неудовлетворено очакване адресът да е ако не български, то поне балкански, това ми оставя и впечатление за преводна книга или пък за упражнение по стил.
September 14, 2019
Непредсказуема, стряскаща, леко страшничка на моменти, но отрезвяваща и смислена книга. Намирам за много полезен предговорът с всичките препоръки и препратки към други комикси и филми. Искам още от точно тези двама автори в общ проект и им благодаря!
November 29, 2019
Прочетох Греховете на един дъх… Разтресе ме.
Мисля, че за последно разлиствах комикс за възрастни преди 20-тина години, в Осака. И то беше софт-порн в един сексшоп.
Много е човешко. Огледало за душата. Това, което Благой и Петър са сътворили!
Дълбок поклон! За такава творба трябва много кураж…
Мисля, че за последно разлиствах комикс за възрастни преди 20-тина години, в Осака. И то беше софт-порн в един сексшоп.
Много е човешко. Огледало за душата. Това, което Благой и Петър са сътворили!
Дълбок поклон! За такава творба трябва много кураж…
October 25, 2020
Различно и интересно. Обичам да разнообразявам класическите литературни жанрове с подобни неща и без да претендирам да разбира от тематиката - интересно, макар и малко елементарно. Илюстрациите са чудни!
September 22, 2019
Неочаквано добра комбинация и добро представяне на греховете през погледа на ежедневието. Последната история за "Завист" е най ❤
November 24, 2019
Книгата е много добра. Хареса ми начина, по който са представени седемте гряха и самия сюжет беше невероятен. Самата идея да бъде като комикс, също е много добра.
April 30, 2020
Просто не е моето. Не ми допадна въобще....
June 4, 2021
Макабреното очарование на грехопадението (цитат от анотацията) в седем комикс разказа за (не чак толкова) възрастни. Любимият ми е за похотта. Най-малко любимият - за леността.
November 27, 2022
definitely something i didn’t expect when i was gifted this book but GOD it made me feel all kinds of disgust. still a good read, the 7 ways of death were portrayed so good as a comic
December 9, 2019
Комиксът „Седем градски гряха“ е стилно жанрово изследване на тъмнината у всеки от нас. В него няма триумф на доброто, защото героите стигат до край в преследването на това, което искат, колкото и греховно да е то. Отделните истории са кратки и всяка дума наистина тежи на мястото си, за да изпълни много конкретна функция. В тези страници няма вербална разточителност, а метафорите, с които Благой Д. Иванов си служи красиво и умело, придават на текста неочаквано поетично звучене. Илюстрациите на ветерана Петър Станимиров са страхотни и решението да бъдат в различна стилистика за всеки от седемте разказа е много ефектно – по нещо за всеки вкус. Ако като мен нямате никаква комиксова култура, но сте напълно отворени към подобен род срещи, то този рядък за нашите географски ширини литературно-визуален експеримент е възможност за чудесен първи досег с жанра.
September 28, 2019
Невероятен комикс за възрастни, който ще ви накара да преосмислите много неща. Пълно ревю на линка.
https://superheroes-bg.info/made-in-b...
https://superheroes-bg.info/made-in-b...
Displaying 1 - 30 of 40 reviews