What do you think?
Rate this book
Мазето
Възможно ли е един сериен убиец да се влюби истински? Възможно ли е любовта да излекува лудостта му? Възможно ли е да се надяваме на щастлив край там, където вилнеят страданието и разрухата?
Понякога омразата не е достатъчна, за да разрушиш всичко. Нужна е и малко любов.
Той е повреден човек, който най-сетне е започнал да обича.
Срещнал е Валентина и тя е променила живота му завинаги.
Щастието им обаче е застрашено, когато между двамата застава Звяра – тъмна половина от миналото, която прекалено дълго е била в летаргия... и сега е жадна за кръв.
Той ще се опита да предпази своята годеница от чудовището и ще насочи яростта му другаде. Ще срещне различни жени, които ще се превърнат в косвени жертви на разяденото му и дефектно сърце. Ще прикрива страшната си тайна в мазето на своя дом. Ще сее смърт в Градината.
Докато един ден не осъзнае, че е изгубил контрол.
Понякога омразата не е достатъчна, за да разрушиш всичко. Нужна е и малко любов.
Той е повреден човек, който най-сетне е започнал да обича.
Срещнал е Валентина и тя е променила живота му завинаги.
Щастието им обаче е застрашено, когато между двамата застава Звяра – тъмна половина от миналото, която прекалено дълго е била в летаргия... и сега е жадна за кръв.
Той ще се опита да предпази своята годеница от чудовището и ще насочи яростта му другаде. Ще срещне различни жени, които ще се превърнат в косвени жертви на разяденото му и дефектно сърце. Ще прикрива страшната си тайна в мазето на своя дом. Ще сее смърт в Градината.
Докато един ден не осъзнае, че е изгубил контрол.
384 pages, Paperback
Published November 24, 2020
4 people are currently reading
243 people want to read
About the author
Благой Д. Иванов
21 books95 followersБлагой Д. Иванов е роден в София през 1980 г. Завършва кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с дипломна работа, посветена на зомби поджанра. Още през 1997 г. започва да пише разкази и статии за различни издания, а напоследък се труди и като издател. Основните му интереси са насочени към киното и към попкултурата.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 48 reviews
November 29, 2020
Безименният лирически герой е подвластен на Звяра – стихийно и кръвожадно алтерего, което го принуждава да извършва чудовищни злини, докато е вкопчил треперещите си пръсти в една крехка, немислима и навярно неспасяема любов.
Когато започнах този роман, очаквах нещо добро, защото Благой Иванов е взискателен и ерудиран творец, чиято мрачна фантазия си служи с езика умело и без да се ограничава в шаблонни рамки. И все пак, в най-добрия случай, се надявах на графичен хорър, овкусен с типичен за българския модернизъм претенциозен фалш, за да послужи като оправдание на порочното удоволствие от слепените между страниците ниски страсти. Е, за щастие, грешах. Като невъзмутим влак-стрела „Мазето“ изпепели всичките ми опасения, задминавайки и без това позитивните ми очаквания, за да се изкачи на удобен и висок пиедестал в родната остросюжетна белетристика.
Книгата е окастрена от топонимия – Градът е изначалният и извечен домакин, покровител и безстрастен свидетел на действията на герои с универсални имена, вкопчени в покварено и бясно надиграване с изтъркания цикъл на лишените си от смисъл и душевен уют животи. И все пак този град е толкова София, колкото би могло да ви се иска.
Дванайсет месеца и дванайсет жени, плъзгащи се по измамния и ронлив път към пропастта на собственото си неосъществимо. Елегия на един болен и повреден мозък, на един неволно привлекателен с циничните си строфи антигерой. Макар и психо-трилър, посветен на сериен убиец, романът избягва излишната, сензационна и евтина графичност, особено в началото, като ни позволява да проследим с всяка гънка на жадно поглъщащия страниците ни мозък вихрената ескалация – физическото и нравствено пропадане на индивида към неподозирани бездни.
„Мазето“ напомня за поезия – фина, дръзновена и сардонична. Стилът е изтъкан от гъделичкащ интелекта черен хумор и предизвиква неочаквани изблици на смях, когато логиката изисква да подхождаме със здравословен уплах и тревога. Прозата може да бъде смела, необуздана и залитаща в крайности, но едновременно обогатяваща, въвличаща и развлекателна, без да натоварва. Това е изключително постижение, предвид че дори комиксите на Благой са ме оставяли със смесени и тежки чувства. Същевременно сюжетът изобилства от символика – неизменно присъстваща, натрапвана и фетишизирана тя съумява не само да подчертае трагизма, но и гръмко да му се подиграе. Цяло чудо е, че Благой в нито един момент не изпуска юздите на тази хамелеонова двойнственост и конфликтна емоционалност между драмата и фарса.
За мен книгата има два апогея – разтърсващата лична история и тарантиновското напрежение в главата за Вирджиния и реалният, смущаващ в своята крайност и мракобесна елегантност финал. Ако „Физика на тъгата“ се счита за едно от големите постижения на съвременната българска литература, то и „метафизиката на разрухата“, която Благой е нарисувал с думи заслужава своето достойно място. Останах изключително доволен и впечатлен - и от съдържанието и от безкомпромисната визия на Живко Петров.
Когато започнах този роман, очаквах нещо добро, защото Благой Иванов е взискателен и ерудиран творец, чиято мрачна фантазия си служи с езика умело и без да се ограничава в шаблонни рамки. И все пак, в най-добрия случай, се надявах на графичен хорър, овкусен с типичен за българския модернизъм претенциозен фалш, за да послужи като оправдание на порочното удоволствие от слепените между страниците ниски страсти. Е, за щастие, грешах. Като невъзмутим влак-стрела „Мазето“ изпепели всичките ми опасения, задминавайки и без това позитивните ми очаквания, за да се изкачи на удобен и висок пиедестал в родната остросюжетна белетристика.
Книгата е окастрена от топонимия – Градът е изначалният и извечен домакин, покровител и безстрастен свидетел на действията на герои с универсални имена, вкопчени в покварено и бясно надиграване с изтъркания цикъл на лишените си от смисъл и душевен уют животи. И все пак този град е толкова София, колкото би могло да ви се иска.
Дванайсет месеца и дванайсет жени, плъзгащи се по измамния и ронлив път към пропастта на собственото си неосъществимо. Елегия на един болен и повреден мозък, на един неволно привлекателен с циничните си строфи антигерой. Макар и психо-трилър, посветен на сериен убиец, романът избягва излишната, сензационна и евтина графичност, особено в началото, като ни позволява да проследим с всяка гънка на жадно поглъщащия страниците ни мозък вихрената ескалация – физическото и нравствено пропадане на индивида към неподозирани бездни.
„Мазето“ напомня за поезия – фина, дръзновена и сардонична. Стилът е изтъкан от гъделичкащ интелекта черен хумор и предизвиква неочаквани изблици на смях, когато логиката изисква да подхождаме със здравословен уплах и тревога. Прозата може да бъде смела, необуздана и залитаща в крайности, но едновременно обогатяваща, въвличаща и развлекателна, без да натоварва. Това е изключително постижение, предвид че дори комиксите на Благой са ме оставяли със смесени и тежки чувства. Същевременно сюжетът изобилства от символика – неизменно присъстваща, натрапвана и фетишизирана тя съумява не само да подчертае трагизма, но и гръмко да му се подиграе. Цяло чудо е, че Благой в нито един момент не изпуска юздите на тази хамелеонова двойнственост и конфликтна емоционалност между драмата и фарса.
За мен книгата има два апогея – разтърсващата лична история и тарантиновското напрежение в главата за Вирджиния и реалният, смущаващ в своята крайност и мракобесна елегантност финал. Ако „Физика на тъгата“ се счита за едно от големите постижения на съвременната българска литература, то и „метафизиката на разрухата“, която Благой е нарисувал с думи заслужава своето достойно място. Останах изключително доволен и впечатлен - и от съдържанието и от безкомпромисната визия на Живко Петров.
January 3, 2021
В малките часове на изминалата нощ завърших "Мазето", дебютния роман на Благой Д. Иванов - една книга, която е доста извън зоната ми на комфорт. Посегнах към нея, защото съм се сблъсквала с таланта на Благой в неговите разкази от сборника "Транформации" и бях сигурна, че няма как да ме разочарова. И бях права.
Описвам сюжета с едно изречение, защото ме е страх да не разкрия нещо, което не трябва, а в този жанр мисля, че това е голям риск. "Мазето" е психотрилър със счупен и извратен главен герой, който утолява жаждата на живеещия в главата му Звяр с пролята кръв, за да не посегне на най-скъпото си същество - годеницата си Валентина.
Ох, пролятата кръв... Свалям шапка на Благой за вдъхновяващите, емоционални, креативни и доста често красиви начини, по които героите му срещаха смъртта си. То си беше истинско пиршество. Психо профила на главния герои е не по-малко интересен, а вдъхновенията и проучванията на Благой са много и са старателно описани и него в благодарностите в книгата. Макар и отдавна да съм се отдалечила от този жанр, книгата ме върна във времената, когато вечер лягах с Кинг и се чудех защо, за бога, чета такива неща по тъмно.
Харесах книгата много. Беше безкрайно ритмична и се четеше бързо, криеше неочаквани обрати, порядъчна доза психопатия и моменти, в които ми идваше да си изповръщам червата. Ако това не е достатъчно за роман в този жанр, не знам кое е. Препоръчвам я на всички фенове на жанра. А може би и не само на тях.
Описвам сюжета с едно изречение, защото ме е страх да не разкрия нещо, което не трябва, а в този жанр мисля, че това е голям риск. "Мазето" е психотрилър със счупен и извратен главен герой, който утолява жаждата на живеещия в главата му Звяр с пролята кръв, за да не посегне на най-скъпото си същество - годеницата си Валентина.
Ох, пролятата кръв... Свалям шапка на Благой за вдъхновяващите, емоционални, креативни и доста често красиви начини, по които героите му срещаха смъртта си. То си беше истинско пиршество. Психо профила на главния герои е не по-малко интересен, а вдъхновенията и проучванията на Благой са много и са старателно описани и него в благодарностите в книгата. Макар и отдавна да съм се отдалечила от този жанр, книгата ме върна във времената, когато вечер лягах с Кинг и се чудех защо, за бога, чета такива неща по тъмно.
Харесах книгата много. Беше безкрайно ритмична и се четеше бързо, криеше неочаквани обрати, порядъчна доза психопатия и моменти, в които ми идваше да си изповръщам червата. Ако това не е достатъчно за роман в този жанр, не знам кое е. Препоръчвам я на всички фенове на жанра. А може би и не само на тях.
February 2, 2021
Браво на Благой Иванов! Дебютният му роман "Мазето" успява да влезе под кожата на читателя, да отнеме съня му и дори да докара тръпки на страх по гръбнака му.
Който е чел нещо от Благой, вече знае колко интелигентен, ерудиран и задълбочен в своите интереси и познания е. И досущ като автора си, "Мазето" е всестранно развит роман, изпъстрен с различни нюанси и внушения и достоен представител на жанра на (страхотно кървавите, но не само) психо трилърите. Освен че държи в постоянно напрежение и плавно, но безотказно върви в градация, романът вплита различни философски възгледи и размишления върху живота, смъртта и живота след нея, човешката душевност или липсата на такава, низките страсти и моралните ограничения и заобикалящия свят, в който си взаимодействат; двигателната сила на човешката натура, падението и неговото осмисляне.
С "Мазето" Благой Иванов затвърди високата ми оценка за уменията му на разказвач и с нетърпение ще чакам да разбера коя е следващата посока, в която ще поеме в литературата.
Който е чел нещо от Благой, вече знае колко интелигентен, ерудиран и задълбочен в своите интереси и познания е. И досущ като автора си, "Мазето" е всестранно развит роман, изпъстрен с различни нюанси и внушения и достоен представител на жанра на (страхотно кървавите, но не само) психо трилърите. Освен че държи в постоянно напрежение и плавно, но безотказно върви в градация, романът вплита различни философски възгледи и размишления върху живота, смъртта и живота след нея, човешката душевност или липсата на такава, низките страсти и моралните ограничения и заобикалящия свят, в който си взаимодействат; двигателната сила на човешката натура, падението и неговото осмисляне.
С "Мазето" Благой Иванов затвърди високата ми оценка за уменията му на разказвач и с нетърпение ще чакам да разбера коя е следващата посока, в която ще поеме в литературата.
November 30, 2020
Тази книга се оказа дори по-готина, отколкото се бях настроила да бъде. Глътнах я за (почти) отрицателно време и едва ли ще съм единствената, която не успява да се откъсне от нея, преди сънят да ме сплеска и книгата да ме прасне по лицето.
Заглавието си подсказва само, че на страниците ще има доста екшън (пък и насилие), мрачни тръпки за читателя и разтърсващи преживявания - ако търсите сладостна любов, тази книга НЕ е за вас. Но ако търсите адреналин сред страниците й - ще си намерите предостатъчно. При това с неочакван край.
Накратко: хареса ми, даже много. Препоръчвам горещо.
Заглавието си подсказва само, че на страниците ще има доста екшън (пък и насилие), мрачни тръпки за читателя и разтърсващи преживявания - ако търсите сладостна любов, тази книга НЕ е за вас. Но ако търсите адреналин сред страниците й - ще си намерите предостатъчно. При това с неочакван край.
Накратко: хареса ми, даже много. Препоръчвам горещо.
August 31, 2021
Може да се каже, че сравнително отскоро чета хоръри и в последно време забелязвам, че историите с паранормални явления или призраци могат да ме стреснат в момента, в който ги чета, но впоследствие се отърсвам от тях бързо. Има едни другии истори, обаче, които ме плашат наистина много и ме "държат" по няколко дни. Това са историите от типа "Мизъри" на Стивън Кинг - такива, които са съвсем възможни в реалния живот и в които изобщо не е невъзможно да се озовем. За съжаление няма по-голям хорър от реалния живот и никой от нас не е застрахован, а ако сте като мен - читател, който преживява силно всяка книга - след прочита на подобно нещо определено ще бъдете изтощени както физически, така и психически.
"Мазето" на Благой Д. Иванов е точно от тези плашещи книги, които изтощават, психират, но и напълно оправдават очакванията накрая. Докато я четох преминавах през какви ли не състояния и въпреки че четох бавно поради външни фактори, изживяването беше изключително силно. Заглавието може би донякъде подсказва около какво се върти сюжетът - около безименния главен персонаж, неговото мазе и тайните, което то крие. Мазето отново е зловещо, тъмно и пълно с болка и ужаси място, но крие и изненади, които се разкриват в края. Защо главният персонаж толкова цени мазето си? Защото само там може да скрие Звяра и жертвите, които той взима.
Може да се каже, че Звяра също е неназован. Въпреки приликите с Луцифер или Мефистофел (или който както нарича тази фигура), Звяра тук не е отдалечен от персонажа, докато гореизброените са представяни като отделни от хората същества. Звяра е едно с главния персонаж, колкото и той да се опитва да го отрече и да прехвърли вината за действията си на него. Също така е и кръвожаден и неусмирим. Единственото, което успява да успокои положението за главния персонаж, е връзката му с кротката и мила студе��тка Валентина - въплъщение на надеждата за спасение и избавление от Звяра. Въпреки усилията и намесата на любовта обаче се случва инцидент и Звяра започва да иска само едно - кръв и още кръв. Така в рамките на дванадесет глави, свързани като календар с месеците от годината, проследяваме поредица от убийства, някои от които, признавам, ми дойдоха доста в повече. Имаше моменти, в които усещах физически дискомфорт и стомахът ми се обръщаше. Всяко от убийствата си имаше причина и обяснение, но може би фактът, че четох историята от женска гледна точка, също много повлия на преживяването и на места просто се налагаше да спра да чета и да изчакам малко, преди да продължа. По време на четенето, благодарение на литературната ерудиция на главния персонаж, преоткрих "Анабел Ли" - едно от любимите ми стихотворения на Едгар Алан По. Мотивът за обожествяването на недостижимата жена намира място и тук, но е под малко по-...извратена форма, тъй като обожествяваната жена е мъртвата жена. А докъде може да стигне това обожествяване е друга важна тема, която със сигурност не е подмината. Читателят наднича в един изключително психиращ, травмиращ и извратен светоглед и става (не)волен свидетел на пиршествата на Звяра и на пътя му към самоунищожението. Привидната рутинност на главите и случките в началото обаче води постепенно до напълно неочаквания финал, който сякаш полива читателя със студена вода. Признавам, започнах да си го тълкувам по доста песимистичен начин, въпреки че не това е целта. Може да се каже, че книгата завършва с щастлив край, но много зависи и кой какво разбира под тази фраза. Особено когато говорим за хорър творба.
Като цяло книгата наистина е изключително изживяване, след което бях объркана, изтощена, уплашена, шокирана, но и несъмнено удовлетворена. Наистина преживявам всичко, което чета (проклятието на фотографската и кинематографичната памет) и бих казала, че определено целта е изпълнена - отново ми припомни колко плашещ може да бъде реалният живот, как никога не можем да знаем кой е човекът отсреща, какви са неговите тайни, амбиции и желания и дали той не ни мисли злото. Изумителен поглед върху едно болно, изтерзано и потънало в безнадеждност съзнание, което се хваща за любовта като удавник за сламка и си докарва невъобразими последствия. Психира, плаши, но и смирява. Три дни след затварянето на последната страница още не мога да спра да мисля за цялата история - достатъчно доказателство, че целта е изпълнена.
П.П. След прочитане на епилога от автора определено искам да прочета "Катастрофа" на Дж. Г. Балард, но първо ще прекарам няколко дни в гледане на сладки клипчета на котки, за да си успокоя главата :D
"Мазето" на Благой Д. Иванов е точно от тези плашещи книги, които изтощават, психират, но и напълно оправдават очакванията накрая. Докато я четох преминавах през какви ли не състояния и въпреки че четох бавно поради външни фактори, изживяването беше изключително силно. Заглавието може би донякъде подсказва около какво се върти сюжетът - около безименния главен персонаж, неговото мазе и тайните, което то крие. Мазето отново е зловещо, тъмно и пълно с болка и ужаси място, но крие и изненади, които се разкриват в края. Защо главният персонаж толкова цени мазето си? Защото само там може да скрие Звяра и жертвите, които той взима.
Може да се каже, че Звяра също е неназован. Въпреки приликите с Луцифер или Мефистофел (или който както нарича тази фигура), Звяра тук не е отдалечен от персонажа, докато гореизброените са представяни като отделни от хората същества. Звяра е едно с главния персонаж, колкото и той да се опитва да го отрече и да прехвърли вината за действията си на него. Също така е и кръвожаден и неусмирим. Единственото, което успява да успокои положението за главния персонаж, е връзката му с кротката и мила студе��тка Валентина - въплъщение на надеждата за спасение и избавление от Звяра. Въпреки усилията и намесата на любовта обаче се случва инцидент и Звяра започва да иска само едно - кръв и още кръв. Така в рамките на дванадесет глави, свързани като календар с месеците от годината, проследяваме поредица от убийства, някои от които, признавам, ми дойдоха доста в повече. Имаше моменти, в които усещах физически дискомфорт и стомахът ми се обръщаше. Всяко от убийствата си имаше причина и обяснение, но може би фактът, че четох историята от женска гледна точка, също много повлия на преживяването и на места просто се налагаше да спра да чета и да изчакам малко, преди да продължа. По време на четенето, благодарение на литературната ерудиция на главния персонаж, преоткрих "Анабел Ли" - едно от любимите ми стихотворения на Едгар Алан По. Мотивът за обожествяването на недостижимата жена намира място и тук, но е под малко по-...извратена форма, тъй като обожествяваната жена е мъртвата жена. А докъде може да стигне това обожествяване е друга важна тема, която със сигурност не е подмината. Читателят наднича в един изключително психиращ, травмиращ и извратен светоглед и става (не)волен свидетел на пиршествата на Звяра и на пътя му към самоунищожението. Привидната рутинност на главите и случките в началото обаче води постепенно до напълно неочаквания финал, който сякаш полива читателя със студена вода. Признавам, започнах да си го тълкувам по доста песимистичен начин, въпреки че не това е целта. Може да се каже, че книгата завършва с щастлив край, но много зависи и кой какво разбира под тази фраза. Особено когато говорим за хорър творба.
Като цяло книгата наистина е изключително изживяване, след което бях объркана, изтощена, уплашена, шокирана, но и несъмнено удовлетворена. Наистина преживявам всичко, което чета (проклятието на фотографската и кинематографичната памет) и бих казала, че определено целта е изпълнена - отново ми припомни колко плашещ може да бъде реалният живот, как никога не можем да знаем кой е човекът отсреща, какви са неговите тайни, амбиции и желания и дали той не ни мисли злото. Изумителен поглед върху едно болно, изтерзано и потънало в безнадеждност съзнание, което се хваща за любовта като удавник за сламка и си докарва невъобразими последствия. Психира, плаши, но и смирява. Три дни след затварянето на последната страница още не мога да спра да мисля за цялата история - достатъчно доказателство, че целта е изпълнена.
П.П. След прочитане на епилога от автора определено искам да прочета "Катастрофа" на Дж. Г. Балард, но първо ще прекарам няколко дни в гледане на сладки клипчета на котки, за да си успокоя главата :D
June 9, 2021
Една книга, която ме погълна изцяло! Дори, когато не четях пак си мислех за всичко, което се случва със "Звяра" и неговите жертви! Нямах търпение да разбера коя е следващата. Книгата е несъмнено психотрилър, но нещата не приключват с това! Безименният главен герой, в безименният град не избира случайно плячката си. Той иска да знае историята и съдбата им! Рови се в психологията на живота им, за да ги опознае. Въпреки липсата на физически характеристики от страна на "Звяра" той се оказва изключително харизматичен, чаровен и умело влиза под кожата на всяка от жертвите си. Интелект и хумор, на който да си призная честно симпатизирах през цялото време. А финалът беше най-голямата изненада........ Може ли една такава история да има щастлив край? :)
October 13, 2021
Мазето – Благой Д. Иванов
Още с разгръщането на книгата ми стана мило и приятно като видях, че автора е посветил книгата на майка си, но като зачетох… като стигнах средата, а след това края…
Явно автора има готина майка :) , която подкрепя таланта му, все пак това е изкуство, не автобиографична книга (надявам се) и да не се отплесвам…
Книгата… леле… книгата…
Аз си падам по психарии, серийни убийци и маниаци (не в живота :D), голям фен съм на жанра, но не бях чела такава книга от наш си, български автор. И искам да му изкажа поздравленията си и да му пожелая успех!
Смятам, че е много трудно да разкриеш душата на един психопат, неговите мисли, подбуди, желания… и то да ги разкриеш така че да не бъде изкуствено, а толкова реално, че тръпки да те побият… Да си помислиш, че този човек може да се разхожда необезпокояван, да не бъде заподозрян, защото може да бъде всеки на улицата, да бъде съседът ти, някой твой приятел или роднина, и дори гаджето ти, а ти нищо да не подозираш. Защото той е обикновен човек, с обикновена професия, в обикновена къща, с приятелка и нормален живот…, докато не се пробуди неговия Звяр!
Александра през септември, Мая през октомври, Михаела през ноември, Вера през декември, Лора през януари, Елена през февруари, Поли през март, Марина през април, Вирджиния през май, Далия през юни, Симон през юли…това са неговите момичета. Негови са, не защото си нямат друг, а защото са го срещнали и той е решил съдбата им, добавил ги е към „колекцията си“, запознал ги е със Звяра и ги е отвел е „мазето“.
Това е изповед. Изповед на един повреден човек (както го нарича автора).
Изповед за лъжи, изневери, насилие, смърт и… едно мазе.
Доста интересна изповед при това, защото главния герой е наясно с всичко - наясно е с ужасите и болката, която причинява, наясно е и какво ще причини на годеницата си, ако тя разбере, но все пак не изпитва угризения. Самозалъгването ли оправдава деянията или любовта?
„Пoнякoгa oмрaзaтa нe e дocтaтъчнa, зa дa рaзруши чoвeк вcичкo – нужнa e и мaлкo любoв!“
Стори ми се парадоксално да си способен да нараняваш жестоко друго човешко същество и да не изпитваш нищо, а в същото време да обичаш (и то истински) и да си способен на всичко за едно момиче, твоето момиче.
Толкова ми беше противоречив образа на главния герой – хем те кара да го мразиш и да се възмущаваш, хем може да ти се стори много мил човек и да си кажеш, че просто е болен.
Той убива, за да предпази нея, за да живее тя. Но ще успее ли да я предпази или Звяра ще я докопа, а може би ще докопа него?
Сила ли е любовта, за да ни кара да правим откачени неща или е слабост? Кога ще се обърка всичко?
В началото предугадих финала, но след това започнах да си фантазирам друг завършек.
И все пак ми хареса – края си е какъвто трябва, но не мога да коментирам без да издам нещо, така че…
Краят предполага известно разгръщане, така че възможно продължение би ме зарадвало :) .
Отвъд цялата история за убийствата съзирам една много интересна тема за психиката, за личността и характера на човека. Но това е друга (и дълга) дискусия.
Кога се заражда психиката на убиеца? Дали в детството му има нещо свързано с насилие, или това се предава генетично (дори не знам дали е възможно)? Или така се раждаш? Може би е път, който избираш? Или избираш да слушаш гласовете в главата си?
„Човек не може постоянно да контролира подсъзнанието си. Дори си мисля, че никога не може да го контролира наистина. Само си въобразява, че го прави. Повярвай ми, аз знам.“
Много интересен похват е, че никъде не се споменава името на главния герой. Историята се разказва от негова гледна точка, но до самия край той остава анонимен. Точно защото може да бъде всеки.
Друго интересно наблюдение – не се споменава и мястото. Къде се развива действието?
Можеш да си представяш някой голям град като Ню Йорк например, може да навържеш историята с улиците на София, или ако ти е кеф - да си представяш Бусманци. Защото навсякъде е възможно да се разхожда Звяр…
Автора умело изследва тъмните кътчета на една изгубена душа, но поставя и едни социални и морални въпроси. Аз лично харесах „Мазето“ и го препоръчвам на любителите на жанра.
--->
Заповядайте в група My Books/Моите книги:
https://www.facebook.com/groups/my.bo...
Още с разгръщането на книгата ми стана мило и приятно като видях, че автора е посветил книгата на майка си, но като зачетох… като стигнах средата, а след това края…
Явно автора има готина майка :) , която подкрепя таланта му, все пак това е изкуство, не автобиографична книга (надявам се) и да не се отплесвам…
Книгата… леле… книгата…
Аз си падам по психарии, серийни убийци и маниаци (не в живота :D), голям фен съм на жанра, но не бях чела такава книга от наш си, български автор. И искам да му изкажа поздравленията си и да му пожелая успех!
Смятам, че е много трудно да разкриеш душата на един психопат, неговите мисли, подбуди, желания… и то да ги разкриеш така че да не бъде изкуствено, а толкова реално, че тръпки да те побият… Да си помислиш, че този човек може да се разхожда необезпокояван, да не бъде заподозрян, защото може да бъде всеки на улицата, да бъде съседът ти, някой твой приятел или роднина, и дори гаджето ти, а ти нищо да не подозираш. Защото той е обикновен човек, с обикновена професия, в обикновена къща, с приятелка и нормален живот…, докато не се пробуди неговия Звяр!
Александра през септември, Мая през октомври, Михаела през ноември, Вера през декември, Лора през януари, Елена през февруари, Поли през март, Марина през април, Вирджиния през май, Далия през юни, Симон през юли…това са неговите момичета. Негови са, не защото си нямат друг, а защото са го срещнали и той е решил съдбата им, добавил ги е към „колекцията си“, запознал ги е със Звяра и ги е отвел е „мазето“.
Това е изповед. Изповед на един повреден човек (както го нарича автора).
Изповед за лъжи, изневери, насилие, смърт и… едно мазе.
Доста интересна изповед при това, защото главния герой е наясно с всичко - наясно е с ужасите и болката, която причинява, наясно е и какво ще причини на годеницата си, ако тя разбере, но все пак не изпитва угризения. Самозалъгването ли оправдава деянията или любовта?
„Пoнякoгa oмрaзaтa нe e дocтaтъчнa, зa дa рaзруши чoвeк вcичкo – нужнa e и мaлкo любoв!“
Стори ми се парадоксално да си способен да нараняваш жестоко друго човешко същество и да не изпитваш нищо, а в същото време да обичаш (и то истински) и да си способен на всичко за едно момиче, твоето момиче.
Толкова ми беше противоречив образа на главния герой – хем те кара да го мразиш и да се възмущаваш, хем може да ти се стори много мил човек и да си кажеш, че просто е болен.
Той убива, за да предпази нея, за да живее тя. Но ще успее ли да я предпази или Звяра ще я докопа, а може би ще докопа него?
Сила ли е любовта, за да ни кара да правим откачени неща или е слабост? Кога ще се обърка всичко?
В началото предугадих финала, но след това започнах да си фантазирам друг завършек.
И все пак ми хареса – края си е какъвто трябва, но не мога да коментирам без да издам нещо, така че…
Краят предполага известно разгръщане, така че възможно продължение би ме зарадвало :) .
Отвъд цялата история за убийствата съзирам една много интересна тема за психиката, за личността и характера на човека. Но това е друга (и дълга) дискусия.
Кога се заражда психиката на убиеца? Дали в детството му има нещо свързано с насилие, или това се предава генетично (дори не знам дали е възможно)? Или така се раждаш? Може би е път, който избираш? Или избираш да слушаш гласовете в главата си?
„Човек не може постоянно да контролира подсъзнанието си. Дори си мисля, че никога не може да го контролира наистина. Само си въобразява, че го прави. Повярвай ми, аз знам.“
Много интересен похват е, че никъде не се споменава името на главния герой. Историята се разказва от негова гледна точка, но до самия край той остава анонимен. Точно защото може да бъде всеки.
Друго интересно наблюдение – не се споменава и мястото. Къде се развива действието?
Можеш да си представяш някой голям град като Ню Йорк например, може да навържеш историята с улиците на София, или ако ти е кеф - да си представяш Бусманци. Защото навсякъде е възможно да се разхожда Звяр…
Автора умело изследва тъмните кътчета на една изгубена душа, но поставя и едни социални и морални въпроси. Аз лично харесах „Мазето“ и го препоръчвам на любителите на жанра.
--->
Заповядайте в група My Books/Моите книги:
https://www.facebook.com/groups/my.bo...
February 26, 2021
Хах, як финал, лазеше ми по нервите тая идеалната!
Мн. добър ритъм, чете се гладко. Изумително колко голяма разлика с нехудожественото си писане е постигнал Благой, но искам още по-голяма. И по-малко директна информация в диалозите.
Женските образи са готини, много добра палитра, на мене любими са ми бездомничката, близначката и Вирджиния. Тая натегнатата с колелото и аз бих я претрепала, обаче пияната и проститутката ме ожалостивиха като кварталното кученце Руди и много ме разгневи, като ги очисти тоя козел. Но се чудя дали пък не бяха прекалено различни всичките, за да станат жертва на един и същи убиец.
Аз и него самия така и не го разбрах, а ми беше важно. В смисъл, даже той сам да не се разбира и да се дисоциира от действията си, като си измисля някакъв непонятен Звяр, на мене ми липсваха по��атки, с които аз да си изградя някаква хипотеза за мотивацията му. Примерно, като си чета дневника отпреди 20 години, виждам, че тогава и представа съм си нямала какво е ставало, но същевременно сега прекрасно виждам какво е ставало. А тука не можах. Сега, ясно, че в случая не това е фокусът, че книгата не е за убийства, а за любов, но причината човек да не може да обича Руди и да го запали, може би е една и съща...
От друга страна, ако бяхме надникнали в личния мрак на... той даже си нямаше име, може би щяха да се изгубят тая лекота и игривост, които те карат да очакваш следващото убийство като нещо забавно и дори секси.
А може би изобщо не става дума за отделни жени, а за различните страни на една и съща жена, защото кой изобщо е някакъв чист образ; има във всеки и бунт, и слабост, и разкош, и какво ли още не. И може би чрез убийставата неназованият отрича всичко друго в любимата си освен нещата, които си е наумил за идеални. Тогава и мотивацията му не би била вече загадка, нито чужда на когото и да било...
И малко тривия: въпреки че освен малиновото вино на мене нищо друго не ми подсказа за София, от ясно по-ясно си представях всичките места точно там. А чантата, с която Поли натупа пишман убиеца си, я е правило гаджето на Благой!
Мн. добър ритъм, чете се гладко. Изумително колко голяма разлика с нехудожественото си писане е постигнал Благой, но искам още по-голяма. И по-малко директна информация в диалозите.
Женските образи са готини, много добра палитра, на мене любими са ми бездомничката, близначката и Вирджиния. Тая натегнатата с колелото и аз бих я претрепала, обаче пияната и проститутката ме ожалостивиха като кварталното кученце Руди и много ме разгневи, като ги очисти тоя козел. Но се чудя дали пък не бяха прекалено различни всичките, за да станат жертва на един и същи убиец.
Аз и него самия така и не го разбрах, а ми беше важно. В смисъл, даже той сам да не се разбира и да се дисоциира от действията си, като си измисля някакъв непонятен Звяр, на мене ми липсваха по��атки, с които аз да си изградя някаква хипотеза за мотивацията му. Примерно, като си чета дневника отпреди 20 години, виждам, че тогава и представа съм си нямала какво е ставало, но същевременно сега прекрасно виждам какво е ставало. А тука не можах. Сега, ясно, че в случая не това е фокусът, че книгата не е за убийства, а за любов, но причината човек да не може да обича Руди и да го запали, може би е една и съща...
От друга страна, ако бяхме надникнали в личния мрак на... той даже си нямаше име, може би щяха да се изгубят тая лекота и игривост, които те карат да очакваш следващото убийство като нещо забавно и дори секси.
А може би изобщо не става дума за отделни жени, а за различните страни на една и съща жена, защото кой изобщо е някакъв чист образ; има във всеки и бунт, и слабост, и разкош, и какво ли още не. И може би чрез убийставата неназованият отрича всичко друго в любимата си освен нещата, които си е наумил за идеални. Тогава и мотивацията му не би била вече загадка, нито чужда на когото и да било...
И малко тривия: въпреки че освен малиновото вино на мене нищо друго не ми подсказа за София, от ясно по-ясно си представях всичките места точно там. А чантата, с която Поли натупа пишман убиеца си, я е правило гаджето на Благой!
March 10, 2021
Убийствен. Буквално. Браво!
November 30, 2020
Ехааа! (Или както биха се изразили по-младите - уау).
Нямам навика да чета подобна литература. Последното беше "Дете 44", заради филма. Но "Мазето" ме върна 30 години назад, когато изгълтах на екс "Червения дракон" и "Мълчанието на агнетата". "Мазето" е достойна за сравнение с тези два неоспорими шедьовъра и абсолютни бестселъри.
Изключително добре замислен сюжет представен по много нестандартен начин.
Приятна изненада е финалът.
Горещо я препоръчвам!
Благодаря на Благой за безвременните часове пред камината с "Мазето".
Нямам навика да чета подобна литература. Последното беше "Дете 44", заради филма. Но "Мазето" ме върна 30 години назад, когато изгълтах на екс "Червения дракон" и "Мълчанието на агнетата". "Мазето" е достойна за сравнение с тези два неоспорими шедьовъра и абсолютни бестселъри.
Изключително добре замислен сюжет представен по много нестандартен начин.
Приятна изненада е финалът.
Горещо я препоръчвам!
Благодаря на Благой за безвременните часове пред камината с "Мазето".
June 11, 2021
Определено най-добрата книга, която съм прочела през тази година. Мрачна, не твърде кървава, но пленяваща по специфичен начин. А авторът със сигурност умее да рисува картини с думи. Финалът беше черешката на тортата. Страхотна!
December 2, 2020
Моят рейтинг: 10 от 5 *
Понякога така се случва.... Купуваш си български роман. Авторът ти е познато обществено лице, темата звучи интересно, тъмно, загадъчно, съблазнително-перверзно. Отгръщаш преди да си легнеш, за да ти помогне да заспиш и в следващия момент, така си захапал въдицата, че е 3 сутринта, а ти не искаш да оставяш книгата...
Тази година прочетох редица стабилни претенденти да ми застанат на рафта за любими книги, които да пробутвам на приятели и роднини за четене... Но "Мазето" е друга класа.... Стилът е лек, но интелигентен. Главният герой / злодей е чаровен като всеки психопат. Направо си е първи братовчед на Патрик Бейтман, Норман Бейтс и един от протитипите му Ед Гейн, Тед Бънди, Бъфало Бил / Джейм Гъмб (Мълчанието на агнетата) и още, и още...
Много ми хареса като читател и писател, че автора си беше направил труда добре да проучи най-известните психопати, серийни убийци (вероятно фактът, че е открит киноман му е помогнало). Това помага психопатът в историята да не е самоцелен, само за да е страшен и предизвикателен.
От първата страница, знаеш, че не можеш да му вярваш за нищо от разказаното, но по дяволите искаш, искаш да чуеш цялата история, дори да се окаже измислица (в началото докъм средата на книгата си мислех, че обратът ще бъде точно като в Американски психар: всичко е в главата му, а жертвите са нищо неподозиращи случайни минувачки на един девствен болен мозък, спокойно не това е обратът). Четеш жадно, постоянно питайки се:
"Какъв му е проблемът на тоя?" и "Как ще свърши всичко?"
От началото усещаш, че ще се случи трагедия, но подобно на клишето с автомобилната катастрофа, съвсем неклиширано не можеш да отделиш поглед от ставащото меле с разпръскана кръв и стриващи се на прах кости, мускули и органи....
Накрая, финала! Майко мила! Имах поне 5 теории на ум. И бегло си мислех за шеста, но не бих заложила на нея... И точно затова не играя хазарт... Падна се шесттата!
Ако мога да и дам 10 от 5 звезди, бих! Задължително четиво! Задължително сред любимите ми книги за 2020 и последните години изобщо. Вероятно даже ще я короновам най-най-най-любимата!
Понякога така се случва.... Купуваш си български роман. Авторът ти е познато обществено лице, темата звучи интересно, тъмно, загадъчно, съблазнително-перверзно. Отгръщаш преди да си легнеш, за да ти помогне да заспиш и в следващия момент, така си захапал въдицата, че е 3 сутринта, а ти не искаш да оставяш книгата...
Тази година прочетох редица стабилни претенденти да ми застанат на рафта за любими книги, които да пробутвам на приятели и роднини за четене... Но "Мазето" е друга класа.... Стилът е лек, но интелигентен. Главният герой / злодей е чаровен като всеки психопат. Направо си е първи братовчед на Патрик Бейтман, Норман Бейтс и един от протитипите му Ед Гейн, Тед Бънди, Бъфало Бил / Джейм Гъмб (Мълчанието на агнетата) и още, и още...
Много ми хареса като читател и писател, че автора си беше направил труда добре да проучи най-известните психопати, серийни убийци (вероятно фактът, че е открит киноман му е помогнало). Това помага психопатът в историята да не е самоцелен, само за да е страшен и предизвикателен.
От първата страница, знаеш, че не можеш да му вярваш за нищо от разказаното, но по дяволите искаш, искаш да чуеш цялата история, дори да се окаже измислица (в началото докъм средата на книгата си мислех, че обратът ще бъде точно като в Американски психар: всичко е в главата му, а жертвите са нищо неподозиращи случайни минувачки на един девствен болен мозък, спокойно не това е обратът). Четеш жадно, постоянно питайки се:
"Какъв му е проблемът на тоя?" и "Как ще свърши всичко?"
От началото усещаш, че ще се случи трагедия, но подобно на клишето с автомобилната катастрофа, съвсем неклиширано не можеш да отделиш поглед от ставащото меле с разпръскана кръв и стриващи се на прах кости, мускули и органи....
Накрая, финала! Майко мила! Имах поне 5 теории на ум. И бегло си мислех за шеста, но не бих заложила на нея... И точно затова не играя хазарт... Падна се шесттата!
Ако мога да и дам 10 от 5 звезди, бих! Задължително четиво! Задължително сред любимите ми книги за 2020 и последните години изобщо. Вероятно даже ще я короновам най-най-най-любимата!
November 29, 2020
Днес я завърших. Да, написана е доста литературно на високо ниво, но на моменти това ерудирано писане се превръща в помпозност. По едно време се чудех, дали не чета трактат. Това разделяне на главите, които си бяха като отделни истории на криминален мини сериал. Знаеш, че всеки месец ще бъде убито едно момиче, но в различна ситуация. 1/3 от убийствата са доста садистично описани, което страшно ми допада, но начина на убиване е банален. Никакъв съспенс не е вложен, което допринася за празнота и никаква динамика в този жанр. Изобщо не е наблегнато на дадените престъпления. Два примера давам:
Изведнъж вади ножа и прерязва гърлото-после вече описва много добре сцената.
Убива една жертва и споменава, че намира резачка и свършва работата с нея. Това що за описание е🤭 Всяка глава е предвидима от към действие. Всеки месец, различна жертва, но по случайно различен начин е срещната.
Изведнъж вади ножа и прерязва гърлото-после вече описва много добре сцената.
Убива една жертва и споменава, че намира резачка и свършва работата с нея. Това що за описание е🤭 Всяка глава е предвидима от към действие. Всеки месец, различна жертва, но по случайно различен начин е срещната.
This entire review has been hidden because of spoilers.
April 29, 2021
Дори в моментите,които нямах възможност да чета, си мислех за героя и неговите жертви.И коя ще е следващата,какво ще ѝ причини,как ще приключи всичко това.Постоянно бях под напрежение в мисли за нея.
Рядко коментирам как ми влияе някоя книга,пък и нямам дар слово да определя чувството.
Отворете я и я прочетете.Заслужава си.
Рядко коментирам как ми влияе някоя книга,пък и нямам дар слово да определя чувството.
Отворете я и я прочетете.Заслужава си.
January 8, 2021
Най-голямата грешка, която би могла да се допусне при четенето на романа е да се погледне на него само като на психотрилър. Факт, романът е психотрилър, въпросният жанр добре импонира с целите на Благой, но е също така философски и естетически манифест, докато авторът слиза надолу към най-мрачните дълбини на човешкото подсъзнание (алегорията на заглавието едва ли е случайна), където дремят онези атавистични хищнически инстинкти, заложени във всеки от нас. И не, не ми беше нужно да прочета послеслова, за да стигна до въпросното съждение (той просто го потвърди). Насилието и секса присъстват в книгата, но Благой, изключвайки едно-две чудно гнусни избухвания (Далия с легена, братче), е запазил чувството си за мярка. Неговата цел не е толкова да шокира, колкото да изследва докъде наистина можем да стигнем в реализацията на ниските си страсти, какви са обстоятелствата, които ще ни накарат да прекрачим границата, отвъд която вече няма връщане назад. Много ми хареса как неназованият главен персонаж чат-пат се закачаше с читателя, опитвайки се да го обърка в преценката дали описваните събития са действителни, или се случват само в болната му глава.
Моята изповед е само една от милиардите житейски перспективи. За разлика от повечето, тя не е спретната и представителна, не е достойна за пример и подражание. Може ли обаче да бъде отречена? Неудобноти ѝ съществуване прави ли я по-малко реална? Щом я споделям, дори да е измислена, част от нея престава да бъде измислица, нали така
Честно казано, въобще не се опитах да дам категоричен отговор на въпроса – хареса ми интелектуалната игра, в която ме въвлече Благой, хареса ми процеса на неговата литературна психо-патологична експертиза. Сега е редно да похваля езика – богат, описателен, метафоричен, загатващ ерудиция и години на читателска практика. Диалозите бяха другия плюс на романа. Ще има хора, на които вероятно ще се сторят помпозни, но аз ги намерих за приятно-обстоятелствени, по начина по който, например, са диалозите във филмите на Тарантино - там, нерядко, преди да си причинят разни лоши неща, героите дълго обсъждат филми, комикси, и пр... Диалозите тук несъмнено изпълняваха ролята на стилистичен инструментариум, чрез който се оборваха или защитаваха различни тези (религиозни, екологични...), правеха се препратки към художествени творби, обсъждаха се аспектите на различните субкултури..., а в тях неизменно се долавяше авторовият глас. Не на последно място, допадна ми универсалността на сетинга – вероятно роден, но напълно приспособим към която и да било точка по света – категорично ма��сторско изпълнение, защото дяволът е именно в детайлите. Корицата на Живко Петров също безапелационно ми се понрави.
В заключение, още не съм чел Катастрофа на Джеймс Балард, вдъхновила, според самия Благой, създаването на романа му, ще поправя тази несправедливост със сигурност. Мазето обаче ме наведе на мисли за имена като Брет Истън Елис и Чък Паланюк, което е още един начин да изкажа похвала за текста.
А накрая ще се потупам скромно по рамото. Още на 68 стр. (напр��вих си труда да я запомня) в главата ми (беше си категорично прозрение) изникна абе, а ако на финала вземе та стане това и това... (няколко читатели преди мен го бяха похвалили заради оригиналността му)… Ами-и общо взето познах финала, ха-ха, без други жокери, без да воайорски изстъпления (честна дума) и без въобще да си прецакам удоволствието до достигането му.
Моята изповед е само една от милиардите житейски перспективи. За разлика от повечето, тя не е спретната и представителна, не е достойна за пример и подражание. Може ли обаче да бъде отречена? Неудобноти ѝ съществуване прави ли я по-малко реална? Щом я споделям, дори да е измислена, част от нея престава да бъде измислица, нали така
Честно казано, въобще не се опитах да дам категоричен отговор на въпроса – хареса ми интелектуалната игра, в която ме въвлече Благой, хареса ми процеса на неговата литературна психо-патологична експертиза. Сега е редно да похваля езика – богат, описателен, метафоричен, загатващ ерудиция и години на читателска практика. Диалозите бяха другия плюс на романа. Ще има хора, на които вероятно ще се сторят помпозни, но аз ги намерих за приятно-обстоятелствени, по начина по който, например, са диалозите във филмите на Тарантино - там, нерядко, преди да си причинят разни лоши неща, героите дълго обсъждат филми, комикси, и пр... Диалозите тук несъмнено изпълняваха ролята на стилистичен инструментариум, чрез който се оборваха или защитаваха различни тези (религиозни, екологични...), правеха се препратки към художествени творби, обсъждаха се аспектите на различните субкултури..., а в тях неизменно се долавяше авторовият глас. Не на последно място, допадна ми универсалността на сетинга – вероятно роден, но напълно приспособим към която и да било точка по света – категорично ма��сторско изпълнение, защото дяволът е именно в детайлите. Корицата на Живко Петров също безапелационно ми се понрави.
В заключение, още не съм чел Катастрофа на Джеймс Балард, вдъхновила, според самия Благой, създаването на романа му, ще поправя тази несправедливост със сигурност. Мазето обаче ме наведе на мисли за имена като Брет Истън Елис и Чък Паланюк, което е още един начин да изкажа похвала за текста.
А накрая ще се потупам скромно по рамото. Още на 68 стр. (напр��вих си труда да я запомня) в главата ми (беше си категорично прозрение) изникна абе, а ако на финала вземе та стане това и това... (няколко читатели преди мен го бяха похвалили заради оригиналността му)… Ами-и общо взето познах финала, ха-ха, без други жокери, без да воайорски изстъпления (честна дума) и без въобще да си прецакам удоволствието до достигането му.
January 3, 2021
Мрак, мрак, много мрак и съм напълно влюбена в този мрак!
Силен сюжет, майсторско разгръщане и финал, който стоварва юмрука си на масата. През цялото време, докато поглъщах жадно страниците, си мислех какво не ми позволява да оставя книгата: интелигентността на автора, тръпките, които ме побиват от историята или пък колко ми харесват тези тръпки. Страшно и тъжно ти става, когато биваш поведен из тъмните улички на едно болно съзнание. Но просто не можеш да спреш - държиш здраво ръката, която те води, искаш да видиш още и още, и още...
Защото винаги искаме да гледаме - грозното и изкривеното, макар и да отблъсква, все пак привлича.
Привлича силно.
И пагубно.
Силен сюжет, майсторско разгръщане и финал, който стоварва юмрука си на масата. През цялото време, докато поглъщах жадно страниците, си мислех какво не ми позволява да оставя книгата: интелигентността на автора, тръпките, които ме побиват от историята или пък колко ми харесват тези тръпки. Страшно и тъжно ти става, когато биваш поведен из тъмните улички на едно болно съзнание. Но просто не можеш да спреш - държиш здраво ръката, която те води, искаш да видиш още и още, и още...
Защото винаги искаме да гледаме - грозното и изкривеното, макар и да отблъсква, все пак привлича.
Привлича силно.
И пагубно.
May 28, 2021
Почти всичко ми хареса в тази книга. Едно от двете неща , които не ми се понравиха особено, е финалът. Но пък трябва да призная, че той беше доста изненадващ. Другото беше, че така и не ни се разкри конкретна причина, която да е спомогнала за превръщането на героя в това, което е. Разбирам, че такъв е замисълът на автора, но сякаш някак ми куцаше тази идея. Абсолютно всичко останало в книгата ми хареса. Аз чета бавно и рядко изгълтвам книгите на един дъх, но с тази ми идваше точно така да направя. Колкото и ужасяващи да бяха някои моменти, нямах търпение да прочета какво още ще последва. Определено бих прочела и други произведения на автора.
December 26, 2020
"Мазето" на Благой Д. Иванов ме погълна изцяло. Навлизайки дълбоко в дебрите на счупената психика на главния герой/злодей, авторът показва колко сила има в явлението наречено "човешка комуникцаия". Начините по, които персонажът говори, предразполага и привлича бъдещите си жертви изглеждат описани толкова човешки, толкова истински и все пак резултатът остава непредсказуем за читателя.
Книгата поставя и големия въпрос наистина ли вината за постъпките на безимения убиец е звяра в главата му или това е просто добре поставено оправдание, което предоставя и добър повод за размисъл върху нашите постъпки. Всичко, което се случва на страниците има траен ефект, а най ми допада и, че Благой Д. Иванов все пак не разкрива пълното минало на злодея си, оставяйки щипка мистерия какво точно го е довело до тук. Това за мен го превръща в своебразен Жокер(от комиксите), защото няма по плашещо, а и едновремено с това привличащо нещо към един образ от малко мистерия зад миналото му.
Не бойте да се докоснето до "Мазето", определно няма да съжалявате.
Книгата поставя и големия въпрос наистина ли вината за постъпките на безимения убиец е звяра в главата му или това е просто добре поставено оправдание, което предоставя и добър повод за размисъл върху нашите постъпки. Всичко, което се случва на страниците има траен ефект, а най ми допада и, че Благой Д. Иванов все пак не разкрива пълното минало на злодея си, оставяйки щипка мистерия какво точно го е довело до тук. Това за мен го превръща в своебразен Жокер(от комиксите), защото няма по плашещо, а и едновремено с това привличащо нещо към един образ от малко мистерия зад миналото му.
Не бойте да се докоснето до "Мазето", определно няма да съжалявате.
March 15, 2022
Този финал и тази последна глава ми взеха акъла. Страхотна книга и уникален трилър
February 28, 2021
Проклетото Мазе!!!
Впечатлена съм от майсторското писане на Благой Иванов. Превърнал е една на пръв поглед стандартна история за психопат-убиец в шантава психария, пълна с брилянтни диалози и предостатъчно бруталии и обрати, че да ми вземат съня. Не липсваха и такива моменти, които да запълним със собствените си мрачни и страшни мисли и желания..
Колкото и да очаквах (и исках!) точно такъв (почти) финал, накрая пак бях шокирана и в еуфория!
А за самият послеслов в края ще кажа, че перфектно допълва цялостното усещане, което книгата остави у мен.
Впечатлена съм от майсторското писане на Благой Иванов. Превърнал е една на пръв поглед стандартна история за психопат-убиец в шантава психария, пълна с брилянтни диалози и предостатъчно бруталии и обрати, че да ми вземат съня. Не липсваха и такива моменти, които да запълним със собствените си мрачни и страшни мисли и желания..
Колкото и да очаквах (и исках!) точно такъв (почти) финал, накрая пак бях шокирана и в еуфория!
А за самият послеслов в края ще кажа, че перфектно допълва цялостното усещане, което книгата остави у мен.
Read
May 8, 2024Стигнах и до "Мазето" след най-малко две години отлагане и направо ме е яд, че толкова дълго отлагах. Благой го е направил лесно: потапяш се удивително бързо в този ерудиран хорър, който примесва брутални сцени на пъклено зло с градска философия; преди да се усетиш, последните страници са вече в ръцете ти и едновременно нямаш търпение да ги разлистиш и ти е жал, че са на привършване. "Мазето" се движи със страхотно темпо, което отразява вътрешния свят на главния герой - определено един от интересните образи в българската литература със своята нетипична смесица от безпощадност и романтизъм.
Не само страхотен дебют, но и наистина впечатляващо литературно постижение. Ако човек чете внимателно, ще хване и тънките детайли, които не са обяснени, но очевидно са плод на задълбочено предварително проучване. Отнесе ме. И ме зариби да продължа да изследвам блъгарско творчество нататък през годината.
Не само страхотен дебют, но и наистина впечатляващо литературно постижение. Ако човек чете внимателно, ще хване и тънките детайли, които не са обяснени, но очевидно са плод на задълбочено предварително проучване. Отнесе ме. И ме зариби да продължа да изследвам блъгарско творчество нататък през годината.
March 6, 2021
Има книги, които предизвикват едно по-особено чувство у теб още преди да си ги започнал. Нашепват ти омайни думи, протягат се към дълбините на съзнанието ти, обсебват мислите ти, пролазват те тръпки от вълнение за нещо специално, което предстои.
Тъкмо такава е за мен тази книга. Благой Иванов спечели читателското ми доверие със сборника "Трансформации", но знаех, че в романа му ме очаква по-различно, по-лично и запомнящо се преживяване. Затова и поех внимателно в ръка ключа към "Мазето" и пристъпих вътре бавно, изпивайки с очи разкриващите се пред мен сцени.
Безименният главен герой ни среща с дванадесет жени, дванадесет лични истории, дванадесет различни свята, изпълнени с мечти и планове за бъдещето, но и с горчиви спомени, самота и надежда за нещо по-добро. И с една любов, превърната в мотивация и оправдание за злото, която е напът да се прекърши под тежестта на това бреме. В романа майсторски се преплитат поетичната изповед на влюбения мъж и манифеста на серийния убиец, криещ лицето си под маската на Звяра, който го обсебва. Миговете нежност се редуват със зловещо и кърваво задоволяване на гротескни фантазии, които с напредване на книгата ескалират все повече и добиват все по-фанатичен характер. А въпросът може ли любовта да покълне и оживее в прояденото от поквара сърце изглежда все по-безнадежден.
Сред страниците съпреживяваме случки от ежедневието, срещи, разговори, споделени мигове на доверие, в които можем да се припознаем, но които са и обвивка, през която прозират тъмните кътчета на човешката същност. Със своята увличаща проза, Благой леко и неусетно ни слива с вътрешния глас на психопата, който звучи болезнено реално и не оставя и капка съмнение, че авторът е проучил добре материята, в която се е потопил. Не мога да не направя сравнение с "Ти" на Каролайн Кепнес, чийто протагонист влиза под кожата ни и му симпатизираме, макар и да виждаме колко болен и извратен е. Но Джо Голдбърг определено има какво да научи от героя на Благой, който е един от най-противоречивите в емоционално отношение и един от най-добре изградените образи, на които съм попадала.
Книгата е истинско пиршество за емоциите, а финалът, макар и очакван за мен, е перверзно удовлетворяващ и поетичен.
Тъкмо такава е за мен тази книга. Благой Иванов спечели читателското ми доверие със сборника "Трансформации", но знаех, че в романа му ме очаква по-различно, по-лично и запомнящо се преживяване. Затова и поех внимателно в ръка ключа към "Мазето" и пристъпих вътре бавно, изпивайки с очи разкриващите се пред мен сцени.
Безименният главен герой ни среща с дванадесет жени, дванадесет лични истории, дванадесет различни свята, изпълнени с мечти и планове за бъдещето, но и с горчиви спомени, самота и надежда за нещо по-добро. И с една любов, превърната в мотивация и оправдание за злото, която е напът да се прекърши под тежестта на това бреме. В романа майсторски се преплитат поетичната изповед на влюбения мъж и манифеста на серийния убиец, криещ лицето си под маската на Звяра, който го обсебва. Миговете нежност се редуват със зловещо и кърваво задоволяване на гротескни фантазии, които с напредване на книгата ескалират все повече и добиват все по-фанатичен характер. А въпросът може ли любовта да покълне и оживее в прояденото от поквара сърце изглежда все по-безнадежден.
Сред страниците съпреживяваме случки от ежедневието, срещи, разговори, споделени мигове на доверие, в които можем да се припознаем, но които са и обвивка, през която прозират тъмните кътчета на човешката същност. Със своята увличаща проза, Благой леко и неусетно ни слива с вътрешния глас на психопата, който звучи болезнено реално и не оставя и капка съмнение, че авторът е проучил добре материята, в която се е потопил. Не мога да не направя сравнение с "Ти" на Каролайн Кепнес, чийто протагонист влиза под кожата ни и му симпатизираме, макар и да виждаме колко болен и извратен е. Но Джо Голдбърг определено има какво да научи от героя на Благой, който е един от най-противоречивите в емоционално отношение и един от най-добре изградените образи, на които съм попадала.
Книгата е истинско пиршество за емоциите, а финалът, макар и очакван за мен, е перверзно удовлетворяващ и поетичен.
April 8, 2021
Поразена съм от книгата, и то в толкова силно противоречие...За мен това беше изумително противен и извратен разказ, от който ти се повдига, но все пак накрая си впечатлен приятно и се чудиш как е възможно това #?@#?@ Поднесен с една лека небрежност и в същото време с известна дълбочина, мога да кажа че според мен труда и умението на автора са изтъкали истински шедьовър, Особено считащ се за дебют в жанра! Да не повярваш! :) Имаше оригинални идеи и леки обрати, въпреки първоначалното впечатление, че ще има просто по някакво убийство на жена всеки месец. И въпреки че предвидих края или по-скоро се надявах да е такъв :) бих препоръчала горещо това психопатско четиво на любителите, а останалите считам за редно да предупредя - помислете си добре, преди да разлистите книгата :)
January 11, 2024
Madre mia! Какво прочетох току-що?! Направо съм в шок и не мога да се събера да кажа нещо смислено. Само знам, че искам тази история да бъде преведена на испански, английски, руски, марсиански, ако щете, за да я прочетат повече хора! Ама, смели хора, с въображение и здрави стомаси! Искам и Стивън Кинг да чете Благой Иванов! 😊 Отвя ме!...
May 16, 2021
Страхотна книга!!! Препоръчвам да се купи 👍🏻
July 3, 2021
Рядко някога съм била толкова скандализирана от роман. Даже не мога да си спомня друга книга, която да е предизвиквала такива чувства у мен. Но мисля, че това е най-голямата сила и ценност на литературата: да ти даде емоция, а с нея и някаква стойност.
Прочетох „Мазето“ на Благой Д. Иванов преди вече два месеца и едва сега успявам да напиша нещо за романа, поизчистена от чисто емоционалните си впечатления, но не и от самата история. Определени сцени са се запечатали в съзнанието ми и мисля, че скоро няма да си тръгнат от там, за добро или за лошо.
Истината е, че адски много харесах „Мазето“! Но на моменти авторът успя до толкова да ме отврати с нещата, които се случваха, че ми се искаше да захвърля книгата. Не успях да я затворя нито веднъж при тези пориви, защото желанието да продължа да чета и да дълбая в историята беше много по-силно. Смятам, че това стои в основата на всеки майсторски написан роман.
Безименният герой на този роман ни превежда през най-болните и мрачни пътеки на психиката си и ни запознава със Звяра – жадното за кръв чудовище, което обитава съзнанието му и което понякога взема превес над съществуването му.
Звяра иска кръв и смърт, а героят иска да предпази своята любима, Валентина. За да се случи това, той трябва да предоставя възможност на чудовището да утолява жаждата си някъде другаде. И всеки месец започва да му дава нова жертва, за да отклони вниманието от годеницата му.
Какво се случва с тези жертви не е изненадата в романа, от самото начало е ясно, че те са именно това – жени, които ще загубят живота си, за да може Валентина да запази своя. Адски интересното и наистина любопитното в историята е как те стават жертви. Нито един случай не прилича на предходния и Благой Иванов е действал много находчиво, измисляйки и описвайки всеки един от тези случаи. Повечето ситуации, в които вкарва героите си, са извратени, болни и ужасяващи сами по себе си.
Те обаче са такива не защото никога до този момент не сме виждали и чували за подобни неща. А защото са написани по такъв начин, че започваш да съчувстваш на тези жени, опознаваш историите им, опознаваш ги като личности… и после ставаш свидетел на отвратителните действия на Звяра.
Фактът, че ставаме свидетели на всичко от първо лице, през мислите и погледа на безименния герой, прави романа толкова въздействащ. Имаме възможност да надникнем в най-болните кътчета на съзнанието на главния герой, да застанем от неговата позиция и да преживеем всичко от първия ред.
А най-голямата изненада в този роман, е дванадесетата и последна глава. Още щом видях името й в съдържанието на романа очаквах, че ще се случи нещо наистина лошо, до което обаче разказът логически ще ни отведе. Оказа се, че съм в брутална грешка.
Прочетох „Мазето“ на Благой Д. Иванов преди вече два месеца и едва сега успявам да напиша нещо за романа, поизчистена от чисто емоционалните си впечатления, но не и от самата история. Определени сцени са се запечатали в съзнанието ми и мисля, че скоро няма да си тръгнат от там, за добро или за лошо.
Истината е, че адски много харесах „Мазето“! Но на моменти авторът успя до толкова да ме отврати с нещата, които се случваха, че ми се искаше да захвърля книгата. Не успях да я затворя нито веднъж при тези пориви, защото желанието да продължа да чета и да дълбая в историята беше много по-силно. Смятам, че това стои в основата на всеки майсторски написан роман.
Безименният герой на този роман ни превежда през най-болните и мрачни пътеки на психиката си и ни запознава със Звяра – жадното за кръв чудовище, което обитава съзнанието му и което понякога взема превес над съществуването му.
Звяра иска кръв и смърт, а героят иска да предпази своята любима, Валентина. За да се случи това, той трябва да предоставя възможност на чудовището да утолява жаждата си някъде другаде. И всеки месец започва да му дава нова жертва, за да отклони вниманието от годеницата му.
Какво се случва с тези жертви не е изненадата в романа, от самото начало е ясно, че те са именно това – жени, които ще загубят живота си, за да може Валентина да запази своя. Адски интересното и наистина любопитното в историята е как те стават жертви. Нито един случай не прилича на предходния и Благой Иванов е действал много находчиво, измисляйки и описвайки всеки един от тези случаи. Повечето ситуации, в които вкарва героите си, са извратени, болни и ужасяващи сами по себе си.
Те обаче са такива не защото никога до този момент не сме виждали и чували за подобни неща. А защото са написани по такъв начин, че започваш да съчувстваш на тези жени, опознаваш историите им, опознаваш ги като личности… и после ставаш свидетел на отвратителните действия на Звяра.
Фактът, че ставаме свидетели на всичко от първо лице, през мислите и погледа на безименния герой, прави романа толкова въздействащ. Имаме възможност да надникнем в най-болните кътчета на съзнанието на главния герой, да застанем от неговата позиция и да преживеем всичко от първия ред.
А най-голямата изненада в този роман, е дванадесетата и последна глава. Още щом видях името й в съдържанието на романа очаквах, че ще се случи нещо наистина лошо, до което обаче разказът логически ще ни отведе. Оказа се, че съм в брутална грешка.
October 18, 2021
Следете Дневникът на един книжен тигър за ревю 😉📚
December 14, 2020
История – 9/10
Идея – 9/10
Изпълнение – 10/10
Интрига/Темпо – 8/10
Герои – 7/10
Стил на писане (За жанра) – 8/10
Eлементи на изненада – 9/10
Емоционален заряд – 8/10
Теми за размисъл – 8/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 8/10
Идея – 9/10
Изпълнение – 10/10
Интрига/Темпо – 8/10
Герои – 7/10
Стил на писане (За жанра) – 8/10
Eлементи на изненада – 9/10
Емоционален заряд – 8/10
Теми за размисъл – 8/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 8/10
September 7, 2021
От няколко месеца исках да прочета "Мазето". Особено след отзивите, които видях да дават познати и приятели. А и защото се радвам, когато попадна на творчество от съвременни автори. Особено що се отнася до хорър.
Прочетох книгата на един дъх. Толкова увлекателно беше написана!
Първите няколко страници не ме грабнаха особено, защото ми звучеше доста сладникаво. Обаче аз усещах, че тепърва следва интересното.
Още от първата глава за Александра, следях с интерес по какъв начин главния герой ще извърши всяко убийство. Той не следваше един строго определен модел. Набелязваше си цел и я преследваше докато не я осъществи. По различни начини. Единствено трябваше да не го хванат. А той да може да продължава да дава на Звяра това, от което чудовището се нуждае - смърт, кръв и още смърт.
През цялото това време не спирах да съпоставям образа на Валентина с всеки един от този на останалите момичета. И четях с надеждата да разбера повече за нея. Това се случи едва накрая. А последната глава е най-любимата ми. Защото образът на Валентина рухва. И именно тогава разбираме повече за нейната същност. Краят беше брутален. Точно по мой вкус. Предусещах какво ще се случи, но написаното надмина очакванията ми. Беше брилянтен завършек. И изведнъж всичко придоби смисъл.
Що се отнася до останалите гороини, историите на Вирджиния и Далия са дълбоко запечатани в паметта ми. Харесва ми как главния герой без име ги опознава, макар и за отрицателно време. Как намира слабите им страни, как ги чете като отворени книги. И как, в крайна сметка, остава верен на себе си и своята мисия. Допада ми колко са различни персонажите едни от други. И как, макар и за кратко, иаме шанса да надникнем в техния свят, сякаш ние самите сме участници в разговора.
Историята с Далия ме отврати. Но истината е, че това ми хареса, защото обичам да изпитвам дадена емоция или букет от такива, докато чета книга. Авторът наистина беше описал сцената болезнено реалистично.
Единственото, което не ми допадна особено в творбата бяха някои по-високопарни изречения. На моменти групирането на няколко такива подред ми идваше в повече. Просто защото ефект може да се постигне и с по-кратки, конкретни, използвани на място фрази.
Като цяло мога само да кажа, че горещо препоръчвам. И че тази книга определено влиза в графа "любими". Както и че с удоволствие бих я препрочела след време.
Прочетох книгата на един дъх. Толкова увлекателно беше написана!
Първите няколко страници не ме грабнаха особено, защото ми звучеше доста сладникаво. Обаче аз усещах, че тепърва следва интересното.
Още от първата глава за Александра, следях с интерес по какъв начин главния герой ще извърши всяко убийство. Той не следваше един строго определен модел. Набелязваше си цел и я преследваше докато не я осъществи. По различни начини. Единствено трябваше да не го хванат. А той да може да продължава да дава на Звяра това, от което чудовището се нуждае - смърт, кръв и още смърт.
През цялото това време не спирах да съпоставям образа на Валентина с всеки един от този на останалите момичета. И четях с надеждата да разбера повече за нея. Това се случи едва накрая. А последната глава е най-любимата ми. Защото образът на Валентина рухва. И именно тогава разбираме повече за нейната същност. Краят беше брутален. Точно по мой вкус. Предусещах какво ще се случи, но написаното надмина очакванията ми. Беше брилянтен завършек. И изведнъж всичко придоби смисъл.
Що се отнася до останалите гороини, историите на Вирджиния и Далия са дълбоко запечатани в паметта ми. Харесва ми как главния герой без име ги опознава, макар и за отрицателно време. Как намира слабите им страни, как ги чете като отворени книги. И как, в крайна сметка, остава верен на себе си и своята мисия. Допада ми колко са различни персонажите едни от други. И как, макар и за кратко, иаме шанса да надникнем в техния свят, сякаш ние самите сме участници в разговора.
Историята с Далия ме отврати. Но истината е, че това ми хареса, защото обичам да изпитвам дадена емоция или букет от такива, докато чета книга. Авторът наистина беше описал сцената болезнено реалистично.
Единственото, което не ми допадна особено в творбата бяха някои по-високопарни изречения. На моменти групирането на няколко такива подред ми идваше в повече. Просто защото ефект може да се постигне и с по-кратки, конкретни, използвани на място фрази.
Като цяло мога само да кажа, че горещо препоръчвам. И че тази книга определено влиза в графа "любими". Както и че с удоволствие бих я препрочела след време.
Displaying 1 - 30 of 48 reviews