What do you think?
Rate this book
Крехар
Някъде в подножието на Предбалкана дебне нещо зловещо.
В изолиран резерват, обявен за защитена зона, се случват странни неща. Изчезват хора и животни, свидетели се кълнат, че са видели необясними феномени, а местните не смеят да приближат мястото и мълвят поверия за страховито същество, което обитава дъното на мистериозно езеро. Възможно ли е да става дума за глупаво суеверие... или слуховете за кръвожадни обитатели от древността ще изплуват на повърхността и в крайна сметка ще се окажат истина?
През един слънчев августовски уикенд две деца ще посетят езерото заедно със своите родители. Планираната им екскурзия обаче ще се превърне в кошмар, когато четиримата се натъкнат на загадка, каквато никой никъде не е срещал из България... а и по света.
Благой Д. Иванов е познат на българските читатели със своите напрегнати и предизвикателни жанрови произведения, които включват нашумелия трилър „Мазето“ и комикса за възрастни „Седем градски гряха“. Освен писател и кинокритик, изявяващ се в различни телевизионни, онлайн и радиомедии, той е автор, минал през редица периодични издания, сред които „Егоист“, „Култура“, „Maxim“, „Капитал Light“ и „L’Europeo“. В драматичния роман „Крехар“ читателите ще се озоват сред китната българска природа и ще се срещнат с неочаквана опасност – такава, която идва от далечното минало и заплашва нашето бъдеще.
В изолиран резерват, обявен за защитена зона, се случват странни неща. Изчезват хора и животни, свидетели се кълнат, че са видели необясними феномени, а местните не смеят да приближат мястото и мълвят поверия за страховито същество, което обитава дъното на мистериозно езеро. Възможно ли е да става дума за глупаво суеверие... или слуховете за кръвожадни обитатели от древността ще изплуват на повърхността и в крайна сметка ще се окажат истина?
През един слънчев августовски уикенд две деца ще посетят езерото заедно със своите родители. Планираната им екскурзия обаче ще се превърне в кошмар, когато четиримата се натъкнат на загадка, каквато никой никъде не е срещал из България... а и по света.
Благой Д. Иванов е познат на българските читатели със своите напрегнати и предизвикателни жанрови произведения, които включват нашумелия трилър „Мазето“ и комикса за възрастни „Седем градски гряха“. Освен писател и кинокритик, изявяващ се в различни телевизионни, онлайн и радиомедии, той е автор, минал през редица периодични издания, сред които „Егоист“, „Култура“, „Maxim“, „Капитал Light“ и „L’Europeo“. В драматичния роман „Крехар“ читателите ще се озоват сред китната българска природа и ще се срещнат с неочаквана опасност – такава, която идва от далечното минало и заплашва нашето бъдеще.
248 pages, Paperback
Published November 1, 2022
6 people are currently reading
218 people want to read
About the author
Благой Д. Иванов
21 books95 followersБлагой Д. Иванов е роден в София през 1980 г. Завършва кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с дипломна работа, посветена на зомби поджанра. Още през 1997 г. започва да пише разкази и статии за различни издания, а напоследък се труди и като издател. Основните му интереси са насочени към киното и към попкултурата.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 54 reviews
December 13, 2022
Благой Д. Иванов успява да ме изненада всеки път, когато обяви следващата си книга, и то главно заради експериментирането си със жанровете. След нехудожествена, която разглежда историята на ужаса в киното, през хорър разкази, книга за сериен убиец, та до детска книга. Не очаквах, че последната книга на Благой ще преплете семейна история, палеонтология и митични същества, но както казах - изненада отново беше налице.
В книгата, по анотация, действието се върти около резерват "Крехар", намиращ се на наша територия. Носят се легенди за нещо, живеещо в езерото там. Това, което анотацията не казва, е че всъщност "Крехар" е по-скоро семейна история, чието развитие тръгва стремглаво надолу, когато въпросното семейство Дишлиеви решава да прекара един уикенд в забранения (вече) за достъп резерват. Освен всичко казано до момента няма как да не спомена и един отдаден палеонтолог, който ще се сблъска с немислимото и допълнително ще даде на читателя научната гледна точка и размишления, който ще са му нужни в тази ситуация.
Намерих много елементи, чието присъствие направиха книгата още по-подходяща за препоръчване (ако анотацията не ви е достатъчна) :D Разгледаните критични научни тези, погледът върху превдонауката и вредата ѝ, неосъществените амбиции на родителите, които се опитват да прехвърлят върху децата си, разликата между поколенията и семейните отношения като цяло. Всяка една от споменатите теми е разгледана достатъчно добре, без излишък и пълнеж, което е повод за адмирации.
Излишно е да казвам, че книгата ми е харесала - прочетохте и защо. Вече успях и да я препоръчам на няколко човека :) А да, щях да забравя - нещото, което не ми допадна беше, че е твърде кратка :D
В книгата, по анотация, действието се върти около резерват "Крехар", намиращ се на наша територия. Носят се легенди за нещо, живеещо в езерото там. Това, което анотацията не казва, е че всъщност "Крехар" е по-скоро семейна история, чието развитие тръгва стремглаво надолу, когато въпросното семейство Дишлиеви решава да прекара един уикенд в забранения (вече) за достъп резерват. Освен всичко казано до момента няма как да не спомена и един отдаден палеонтолог, който ще се сблъска с немислимото и допълнително ще даде на читателя научната гледна точка и размишления, който ще са му нужни в тази ситуация.
Намерих много елементи, чието присъствие направиха книгата още по-подходяща за препоръчване (ако анотацията не ви е достатъчна) :D Разгледаните критични научни тези, погледът върху превдонауката и вредата ѝ, неосъществените амбиции на родителите, които се опитват да прехвърлят върху децата си, разликата между поколенията и семейните отношения като цяло. Всяка една от споменатите теми е разгледана достатъчно добре, без излишък и пълнеж, което е повод за адмирации.
Излишно е да казвам, че книгата ми е харесала - прочетохте и защо. Вече успях и да я препоръчам на няколко човека :) А да, щях да забравя - нещото, което не ми допадна беше, че е твърде кратка :D
July 12, 2024
Не съм сигурен дали Благой осъзнава напълно какъв шедьовър е сътворил, защото (тук вече не подозирам, а го знам) колкото и да обича своята творба един автор, той винаги ще изпитва лека неувереност по въпроса могъл ли е да се справи и малко по-добре. Е, ще го успокоя – справил се е, как само се е справил!!!, а ако на корицата на „Крехар“ се мъдреше западно име (Майкъл Крайтън, да речем), а действието се развиваше не в Гемишки гьол край Луковит, а (примерно) в някой слабо проучен lake на щата Луизиана, по никакъв начин нямаше да допусна, че българин е акуширал появата на този книжен отрок. Да, да, във финалните си бележки Благой коментира, че най-сетне е написал книга, официално ситуирана в България, но това не променя факта, че сюжетът ѝ е универсален, а декорите, приютили драматичните събития, лесно могат да бъдат издигнати в която и да било точка на света.
Отчитам като огромен плюс и уважението към читателя, което е проявил авторът, докато е градил любопитната си спекулативна постановка. Идеята трябваше да отлежи и да ферментира, споделя той, но видно сам не е лежал на една кълка, защото зад лекотата с която се леят строго специфичните термини във въведенията прозират изтощителни лутания в дебрите на палеонтологията, респ. в криптозоологията, ако благородно си затворим очите и поне за кратко я приемем за научна дисциплина. С изключително внимание към детайла са описани и всички полицейски процедури, макар тези сцени да заемат крайно нисък като процент дял от повествованието. И, не на последно място, самото книжно тяло е истинско бижу като концепция, структуриране и оформление на отделните части.
Но романът е колкото приключенско-фантастична история за животински вид, чието съществуване до този момент не е било подозирано, толкова и трагичен разказ за едно тръгнало да се разпада семейство, а персонажите са умело използвани (почти като архетипи и дори метафорично, ако разгледаме финалните сцени) в застъпената теза, че чудовищата твърде често не са около нас, а в нас. Като баща на двама синове, точно с пет години разлика във възрастта, лесно се намърдах в кожата на тираничния Любен Дишлиев. Факт, изнервен и изтощен от брутални дежурства в болницата, понякога се е случвало да нараня вербално най-близките си хора, но, слава Богу, имам съпруга, която не мирва като героинята Татяна и ми начуква канчето своевременно, ха-ха.
Отчитам като огромен плюс и уважението към читателя, което е проявил авторът, докато е градил любопитната си спекулативна постановка. Идеята трябваше да отлежи и да ферментира, споделя той, но видно сам не е лежал на една кълка, защото зад лекотата с която се леят строго специфичните термини във въведенията прозират изтощителни лутания в дебрите на палеонтологията, респ. в криптозоологията, ако благородно си затворим очите и поне за кратко я приемем за научна дисциплина. С изключително внимание към детайла са описани и всички полицейски процедури, макар тези сцени да заемат крайно нисък като процент дял от повествованието. И, не на последно място, самото книжно тяло е истинско бижу като концепция, структуриране и оформление на отделните части.
Но романът е колкото приключенско-фантастична история за животински вид, чието съществуване до този момент не е било подозирано, толкова и трагичен разказ за едно тръгнало да се разпада семейство, а персонажите са умело използвани (почти като архетипи и дори метафорично, ако разгледаме финалните сцени) в застъпената теза, че чудовищата твърде често не са около нас, а в нас. Като баща на двама синове, точно с пет години разлика във възрастта, лесно се намърдах в кожата на тираничния Любен Дишлиев. Факт, изнервен и изтощен от брутални дежурства в болницата, понякога се е случвало да нараня вербално най-близките си хора, но, слава Богу, имам съпруга, която не мирва като героинята Татяна и ми начуква канчето своевременно, ха-ха.
November 29, 2022
Всеки път, когато хващам книга на Благой, си казвам, че вече има малко неща, с които да ме изненада. И всеки път го прави. Какво по-хубаво от това?
Както и самият той казва, тази книга е по-скоро семейна история. И въпреки това не очаквах толкова да ме впечатли със семейните отношения на Дишлиеви. А го направи. Бяха безумно истински и правдиви и, сигурна съм, много хора биха припознали дадени черти от характера си у тях.
Жалейка няма да коментирам. Образът му ще витае в съзнанието ми дълго.
Финалът, типично присъщ за този жанр, е донякъде отворен и (поне за мен) достатъчно плашещ, за да те накара да си задаваш въпроси, които не си предполагал, че някога ще ти минат през главата.
Както и самият той казва, тази книга е по-скоро семейна история. И въпреки това не очаквах толкова да ме впечатли със семейните отношения на Дишлиеви. А го направи. Бяха безумно истински и правдиви и, сигурна съм, много хора биха припознали дадени черти от характера си у тях.
Жалейка няма да коментирам. Образът му ще витае в съзнанието ми дълго.
Финалът, типично присъщ за този жанр, е донякъде отворен и (поне за мен) достатъчно плашещ, за да те накара да си задаваш въпроси, които не си предполагал, че някога ще ти минат през главата.
November 20, 2022
"Крехар" на Благой Д. Иванов е книгата, от която имат нужда всички, които вярват в българската литература, но въртят очи само при споменаването на "Глина" или "Живот в скалите" (и аз ги четох, и аз въртях очи). Имаме природа (чудесно е, че сме в България), имаме мистерия, имаме палеонтология (в премерено количество и написано като за лаици, благодаря!). Имаме и персонажи, които дават вид на живи хора, а не на двуизмерни ваденки. Аз съм и Любен, аз съм и Татяна, аз съм Ясен и Дими. Аз съм и Спасимир. Аз съм и Жалейка.
Искам да кажа, че е някак освежаващо да прочетеш нещо от български автор, което да не е клише, да няма дамско мрънкане (дамите автори да не го приемат лично), да е премерено и интересно като постройка на текста и да съдържа правдоподобни персонажи в иначе неправдоподобна история.
Две малки бележки:
а) никой не псува наум с “Мътните да те вземат!”;
б) жените просто не са забавни, не че не помнят смешки. 😌
Искам да кажа, че е някак освежаващо да прочетеш нещо от български автор, което да не е клише, да няма дамско мрънкане (дамите автори да не го приемат лично), да е премерено и интересно като постройка на текста и да съдържа правдоподобни персонажи в иначе неправдоподобна история.
Две малки бележки:
а) никой не псува наум с “Мътните да те вземат!”;
б) жените просто не са забавни, не че не помнят смешки. 😌
January 20, 2023
От колко време се каня да прочета нещо от автора и сега се чудя защо съм го отлагала толкова дълго. Хареса ми как пише, началото е по-бавно, но после така ме увлече, че даже не чувах и виждах нищо около себе си, исках да разбера какво ще стане.
Интересен замисъл и сюжет и най-хубавото е, че действието се развива в България, а обясненията за чудовището от езерото звучаха напълно правдоподобно. Книгата е смесица от няколко жанра - мистерия, приключенска, научна, психологическа и малко ужаси за накрая. Хареса ми дори и научната част, защото научих интересни факти за криптозоологията, криптидите и палеонтологията. В частта със семейството, което отива в резервата на почивка пък се сблъскваме с психологията. Много добре е изграден образът на бащата, който обрича семейството си, за да избие собствените си комплекси. Що за родител е човек, който застрашава живота на близките си? През цялото време си задавах този въпрос и се надявам никога да не срещна такъв човек. Краят не ме удовлетвори що се отнася до Ясен, но авторът така е решил. Аз бих харесала да е по-захаросан, а такъв край явно е за да се предизвика доза мистерия.
Определено съм заинтригувана от начина, по който автора пише и с интерес ще прочета "Трасформации", която ми стои все още в непрочетени книги.
Интересен замисъл и сюжет и най-хубавото е, че действието се развива в България, а обясненията за чудовището от езерото звучаха напълно правдоподобно. Книгата е смесица от няколко жанра - мистерия, приключенска, научна, психологическа и малко ужаси за накрая. Хареса ми дори и научната част, защото научих интересни факти за криптозоологията, криптидите и палеонтологията. В частта със семейството, което отива в резервата на почивка пък се сблъскваме с психологията. Много добре е изграден образът на бащата, който обрича семейството си, за да избие собствените си комплекси. Що за родител е човек, който застрашава живота на близките си? През цялото време си задавах този въпрос и се надявам никога да не срещна такъв човек. Краят не ме удовлетвори що се отнася до Ясен, но авторът така е решил. Аз бих харесала да е по-захаросан, а такъв край явно е за да се предизвика доза мистерия.
Определено съм заинтригувана от начина, по който автора пише и с интерес ще прочета "Трасформации", която ми стои все още в непрочетени книги.
November 29, 2022
Имах по-големи очаквания от книгата.
Уви 2/3 от книгата е за отношенията на мъжа и жената един към друг и как не се понасят. А самото чудовище е буквално в последните страници.
На моменти стана много досадно да чета как мъжа се отнася към жена си и децата без това да допринесе до самата история...
Уви 2/3 от книгата е за отношенията на мъжа и жената един към друг и как не се понасят. А самото чудовище е буквално в последните страници.
На моменти стана много досадно да чета как мъжа се отнася към жена си и децата без това да допринесе до самата история...
January 3, 2023
Тази книга я пожелах заради едно ревю на позната във Фейсбук и заради резюмето й, след като прочетох ревюто. Нямах очаквания. Поне не реални. Само знаех, че е похвален съвременен български роман от човек, ког��то бях чувала и чела преди ("Трансформации" - тук имах и УАУ, и мех разкази). И по тема, която ми е интересна - мистерия, трилър, резерват и чудовища.. 🤩 Чудно.
Тъкмо я започнах и прочетох ревюто тук в Goodreads и на мой добър познат. И тук вече страшно се запалих по романа. Бях го започнала вече и много ми допадаше, но след обстойния му анализ от този човек бях сигурна, че ще ми хареса. И не сбърках.
"Крехар" е изключително интересен роман и по отношение на историята, мистификацията и богатите научни факти, както и по отношение на основния конфликт в него и блестящо изградените пълнокръвни образи.
Тук прочетох и друго мнение - че има твърде много драма, а нищо от това, което резюмето на романа обещава. Не съм съгласна.
Нямаше нищо излишно, нищо прекалено, нищо натежаващо (може би само ярката сцената в последната част, но това е въпрос на усещане). Всичко си беше на мястото и в правилното време на книгата. Отношенията в семейство Дешлиеви са перфектният фундамент за разгръщане на сюжета. Това са истинските лица на чудовището. Не Жалейка (на който/когото симпатизирам, независимо от всичко)
Но не е само това.
Натрупването на напрежението - знаем какво да очакваме, но как и кога да го очакваме - не. И това може би е едно от най-хубавите неща в романа. Често хубави книги имат претупан или някак финал не на място. В "Крехар", повтарям се, но няма как, всичко си беше на мястото. И съм страшно щастлива, че това е български роман от млад български автор. И се и радвам, че с тази книга ми започна годината
:)
Тъкмо я започнах и прочетох ревюто тук в Goodreads и на мой добър познат. И тук вече страшно се запалих по романа. Бях го започнала вече и много ми допадаше, но след обстойния му анализ от този човек бях сигурна, че ще ми хареса. И не сбърках.
"Крехар" е изключително интересен роман и по отношение на историята, мистификацията и богатите научни факти, както и по отношение на основния конфликт в него и блестящо изградените пълнокръвни образи.
Тук прочетох и друго мнение - че има твърде много драма, а нищо от това, което резюмето на романа обещава. Не съм съгласна.
Нямаше нищо излишно, нищо прекалено, нищо натежаващо (може би само ярката сцената в последната част, но това е въпрос на усещане). Всичко си беше на мястото и в правилното време на книгата. Отношенията в семейство Дешлиеви са перфектният фундамент за разгръщане на сюжета. Това са истинските лица на чудовището. Не Жалейка (на който/когото симпатизирам, независимо от всичко)
Но не е само това.
Натрупването на напрежението - знаем какво да очакваме, но как и кога да го очакваме - не. И това може би е едно от най-хубавите неща в романа. Често хубави книги имат претупан или някак финал не на място. В "Крехар", повтарям се, но няма как, всичко си беше на мястото. И съм страшно щастлива, че това е български роман от млад български автор. И се и радвам, че с тази книга ми започна годината
:)
December 26, 2023
Когато при последната ми среща с Васил Попов стана въпрос за други български автори, той се учуди, че не съм чела нищо от Благой Иванов и ме посъветва да поправя това. 😁 Не ми каза конкретно заглавие, но виждайки тази книга се сетих за онзи разговор и ето, че го послушах.
Много, много добра история!
И толкова достоверно описано всичко, че тръгнах да търся в гугъл дали съществува въпросният резерват между Луковит и Карлуково, с въпросното езеро Гемишки гьол и дали са истински легендите за съществото, което го обитава. Оказа се, че всичко е авторова измислица. Самият Благой Иванов в Бележките си накрая съобщава това, но книгата е ужасно реалистична. Освен това са включени обяснениеята на виден палеонтолог на БАН, който подробно обяснява за различните ери от живота на динозаврите и поради какви причини е могло да се запази живо съществото и до днес въпреки всички катаклизми. Е и това се оказа, че е измислица, но каква достоверност лъха от всеки ред...
Действието на романа ни пренася в обикновен августовски ден, когато семейството на Любен Дишлиев пристига в резервата Крехар край езерото Гемишки гьол, за да изкара семейна ваканция с каравана и палатка, но и бащата да покаже на синовете си (на 12 и 7 години) какво е да си истински мъж, какво е без телефони и далеч от цивилизацията. Той обаче ще им разкаже и легендата за съществото от езерото, а след това ще ги подложи на изпитание...
Децата са свикнали на съвременните удобства и не са от тези, които обичат природата и типичните мъжки занимания. Бащата обвинява майка им Татяна, че ги е разглезила прекалено много и ги е превърнала в женчовци и лигльовци. Отношенията в самото семейство са на ръба на разпада - Любен прехвърля своите неудачи и неудовлетвореност от живота върху семейния си живот и използва жена си като буфер за разтуха на всеки гневен изблик. До сега не е стигал до физически сблъсък, но психическия тормоз, който им оказва (на нея и децата) е достатъчен, за да не го понасят. Ваканцията може би ще ги сближи малко повече и ще пооправи обтегнатите отношения?!
Големи заблуди!
Когато започва книгата ние вече знаем, че ужасна трагедия се е разиграла край езерото - има загинали, има и оцелели. Полицията е отцепила района, езерото се изследва от водолази, а на помощ на разследващия инспектор е дошъл палеонтолог от София. Но започвайки книгата не знаем как са се разиграли събитията и кой е оцелял от семейството. Авторът така подрежда повествуванието по нататък, започвайки от самото пристигане на Дишлиеви, прехвърляйки се за отделни епизоди към разследването, че напрежението постепенно се покачва и читателят е нащрек във всеки един момент в очакване на Събитието.
Всеки член на семейството е реалистично описан с всичките му мисли и чувства, а психологическата характеристика поотделно и в цялост ни дава много добра представа кой какъв е и какво представлява. Опознавайки ги им стискаме палци да са сред оцелелите, а само бащата злодей да си получи заслуженото, но това не е приказка с щастлив край.
Трагедията е наистина неописуема.
Страхотен роман!
Впечатлена съм от всеки един детайл, всяко задълбочено проучване, което авторът е направил, за да предаде достоверност, всички подробности от криптозоологията, палеонтологията, всички задълбочени научни обяснения. Подсилването с изрезки от вестници в началото и края още повече придава реални измерения. Романът по нищо не отстъпва на доайените в жанра и със сигурност нарежда Благой Иванов сред тях. 5*
Много, много добра история!
И толкова достоверно описано всичко, че тръгнах да търся в гугъл дали съществува въпросният резерват между Луковит и Карлуково, с въпросното езеро Гемишки гьол и дали са истински легендите за съществото, което го обитава. Оказа се, че всичко е авторова измислица. Самият Благой Иванов в Бележките си накрая съобщава това, но книгата е ужасно реалистична. Освен това са включени обяснениеята на виден палеонтолог на БАН, който подробно обяснява за различните ери от живота на динозаврите и поради какви причини е могло да се запази живо съществото и до днес въпреки всички катаклизми. Е и това се оказа, че е измислица, но каква достоверност лъха от всеки ред...
Действието на романа ни пренася в обикновен августовски ден, когато семейството на Любен Дишлиев пристига в резервата Крехар край езерото Гемишки гьол, за да изкара семейна ваканция с каравана и палатка, но и бащата да покаже на синовете си (на 12 и 7 години) какво е да си истински мъж, какво е без телефони и далеч от цивилизацията. Той обаче ще им разкаже и легендата за съществото от езерото, а след това ще ги подложи на изпитание...
Децата са свикнали на съвременните удобства и не са от тези, които обичат природата и типичните мъжки занимания. Бащата обвинява майка им Татяна, че ги е разглезила прекалено много и ги е превърнала в женчовци и лигльовци. Отношенията в самото семейство са на ръба на разпада - Любен прехвърля своите неудачи и неудовлетвореност от живота върху семейния си живот и използва жена си като буфер за разтуха на всеки гневен изблик. До сега не е стигал до физически сблъсък, но психическия тормоз, който им оказва (на нея и децата) е достатъчен, за да не го понасят. Ваканцията може би ще ги сближи малко повече и ще пооправи обтегнатите отношения?!
Големи заблуди!
Когато започва книгата ние вече знаем, че ужасна трагедия се е разиграла край езерото - има загинали, има и оцелели. Полицията е отцепила района, езерото се изследва от водолази, а на помощ на разследващия инспектор е дошъл палеонтолог от София. Но започвайки книгата не знаем как са се разиграли събитията и кой е оцелял от семейството. Авторът така подрежда повествуванието по нататък, започвайки от самото пристигане на Дишлиеви, прехвърляйки се за отделни епизоди към разследването, че напрежението постепенно се покачва и читателят е нащрек във всеки един момент в очакване на Събитието.
Всеки член на семейството е реалистично описан с всичките му мисли и чувства, а психологическата характеристика поотделно и в цялост ни дава много добра представа кой какъв е и какво представлява. Опознавайки ги им стискаме палци да са сред оцелелите, а само бащата злодей да си получи заслуженото, но това не е приказка с щастлив край.
Трагедията е наистина неописуема.
Страхотен роман!
Впечатлена съм от всеки един детайл, всяко задълбочено проучване, което авторът е направил, за да предаде достоверност, всички подробности от криптозоологията, палеонтологията, всички задълбочени научни обяснения. Подсилването с изрезки от вестници в началото и края още повече придава реални измерения. Романът по нищо не отстъпва на доайените в жанра и със сигурност нарежда Благой Иванов сред тях. 5*
February 24, 2023
"Някой някога някъде беше казал, че не е страшно да си сам в тъмното - страшно е, ako се окаже, че не си сам."
January 13, 2023
"Крехар" Благой Д. Иванов
Първата книга, която прочетох тази година.
Близо до гр. Ловеч, се намира резерват „Крехар“, който е обявен за защитена зона, а в него се намира привидно спокойното езеро „Гемишки гьол“. Но само привидно…
Красива природа в полите на Предбалкана, местността е истински рай, а и скоро там не е стъпвал човешки крак.
Местните легенди предупреждават да стоите далеч от резервата и езерото, защото там дебне нещо… нещо древно. Хората наричат чудовището „Жалейка“, защото пее тъжна песен, когато напада и убива своите жертви.
В миналото има случаи на изчезнали хора и животни. А едно семейство (Дишлиеви) ще прекарат уикенда си на къмпинг близо до езерото и прекрасната природа, но планираната им екскурзия ще се превърне в кошмар.
Историята е страхотна и различна, за мен обаче беше много кратка. Щях да се насладя на повече страници, но нали обемът не е важен, а съдържанието 😊
Не съм си представяла, че могат да паснат толкова добре български имена в жанровата литература. Не ми се връзваше Иван (или Гошо) да гледа втренчено изгарящия ад в бездънните очи на чудовището, докато то разтваря черната си паст… (примерно). Но е факт, че не се връзва и Джон да отиде в резерват в Предбалкана, на „Гемишки гьол“…
Страхотно, че действието се развива в България, с нашата уникална природа… никак не е трудно да си представиш точното място. Наистина може да накара читателите да се чудят дали всичко е измислица или може би, някъде там, има такъв резерват и такова езеро.
Според мен „Крехар“ е бижу в съвременната жанрова литература. Страхотна идея и изпълнение.
„Изгубен свят“, вплетен с български фолклор за змейове и дракони, мистерия, ужас, криминална история и не на последно място – психология.
Като казвам психология, имам предвид страхотно изградените образи на героите. Както и в „Мазето“, героите в „Крехар“ са най-обикновени хора, описани невероятно със своите мисли и чувства, което кара читателя да се припознае в тях и да съпреживее историята, трагедията, щастливите моменти…
И въпреки фантастичната и мистична нишка, която също не отстъпва, по-важна роля заема семейната история, защото тя е наболял проблем в днешното общество.
Много ми харесаха различните гледни точки на героите, защото това позволява „опознаване“ (донякъде) и става непосилно да намразиш някого. Въпреки, че от самото начало е почти сигурно какво ще се случи, в един момент толкова си се „сближил“ с тях, че се молиш да не се случи неизбежното. И там е разковничето. Историята и героите да ти „влязат под кожата“.
Като учен, страшно се изкефих на „научната част“ на книгата (така да кажа). Палеонтологията е една страшно интересна специалност, която хем е близо до моята, хем е толкова далечна… Много умело и на място е вплетена и криптозоологията, за да стане историята още „по-пикантна“.
Имам само една малка забележка към автора – Индиана Джоунс се води археолог 😉, затова казвам, че археологията и палеонтологията са колкото близки, толкова и далечни.
Евала за труда откъм научните факти и супер, че се е обърнал към истински учени, за да придаде достоверност на историята.
Страхотно е, че все пак е разяснил всички термини и похв��ти от науката, за да може читателите да се ориентират и да вникнат в материята.
Финалът на книгата също е много удовлетворяващ (поне за мен), с лекото намигване към мистериозен и отворен край.
За човешкото у чудовищата и за чудовищното в хората – задължително прочетете „Крехар“.
Радвам се изключително много, че с тази книга ми започна годината.
--->
Заповядайте в група My Books/Моите книги:
https://www.facebook.com/groups/my.bo...
Първата книга, която прочетох тази година.
Близо до гр. Ловеч, се намира резерват „Крехар“, който е обявен за защитена зона, а в него се намира привидно спокойното езеро „Гемишки гьол“. Но само привидно…
Красива природа в полите на Предбалкана, местността е истински рай, а и скоро там не е стъпвал човешки крак.
Местните легенди предупреждават да стоите далеч от резервата и езерото, защото там дебне нещо… нещо древно. Хората наричат чудовището „Жалейка“, защото пее тъжна песен, когато напада и убива своите жертви.
В миналото има случаи на изчезнали хора и животни. А едно семейство (Дишлиеви) ще прекарат уикенда си на къмпинг близо до езерото и прекрасната природа, но планираната им екскурзия ще се превърне в кошмар.
Историята е страхотна и различна, за мен обаче беше много кратка. Щях да се насладя на повече страници, но нали обемът не е важен, а съдържанието 😊
Не съм си представяла, че могат да паснат толкова добре български имена в жанровата литература. Не ми се връзваше Иван (или Гошо) да гледа втренчено изгарящия ад в бездънните очи на чудовището, докато то разтваря черната си паст… (примерно). Но е факт, че не се връзва и Джон да отиде в резерват в Предбалкана, на „Гемишки гьол“…
Страхотно, че действието се развива в България, с нашата уникална природа… никак не е трудно да си представиш точното място. Наистина може да накара читателите да се чудят дали всичко е измислица или може би, някъде там, има такъв резерват и такова езеро.
Според мен „Крехар“ е бижу в съвременната жанрова литература. Страхотна идея и изпълнение.
„Изгубен свят“, вплетен с български фолклор за змейове и дракони, мистерия, ужас, криминална история и не на последно място – психология.
Като казвам психология, имам предвид страхотно изградените образи на героите. Както и в „Мазето“, героите в „Крехар“ са най-обикновени хора, описани невероятно със своите мисли и чувства, което кара читателя да се припознае в тях и да съпреживее историята, трагедията, щастливите моменти…
И въпреки фантастичната и мистична нишка, която също не отстъпва, по-важна роля заема семейната история, защото тя е наболял проблем в днешното общество.
Много ми харесаха различните гледни точки на героите, защото това позволява „опознаване“ (донякъде) и става непосилно да намразиш някого. Въпреки, че от самото начало е почти сигурно какво ще се случи, в един момент толкова си се „сближил“ с тях, че се молиш да не се случи неизбежното. И там е разковничето. Историята и героите да ти „влязат под кожата“.
Като учен, страшно се изкефих на „научната част“ на книгата (така да кажа). Палеонтологията е една страшно интересна специалност, която хем е близо до моята, хем е толкова далечна… Много умело и на място е вплетена и криптозоологията, за да стане историята още „по-пикантна“.
Имам само една малка забележка към автора – Индиана Джоунс се води археолог 😉, затова казвам, че археологията и палеонтологията са колкото близки, толкова и далечни.
Евала за труда откъм научните факти и супер, че се е обърнал към истински учени, за да придаде достоверност на историята.
Страхотно е, че все пак е разяснил всички термини и похв��ти от науката, за да може читателите да се ориентират и да вникнат в материята.
Финалът на книгата също е много удовлетворяващ (поне за мен), с лекото намигване към мистериозен и отворен край.
За човешкото у чудовищата и за чудовищното в хората – задължително прочетете „Крехар“.
Радвам се изключително много, че с тази книга ми започна годината.
--->
Заповядайте в група My Books/Моите книги:
https://www.facebook.com/groups/my.bo...
December 27, 2022
Изключителна книга!
Не знам защо о��танах с впечатлението, че историята ще е положителна, носеща приповдигнато настроение и ще бъде някак детска.
Нищо такова не открих.
Добре замислен сюжет, интерес начин на предаване на самата история, интригуващи герои. Една доза мистичност, която ти се струва нереална в началото, но ти се иска с всяка следваща страница да бъде все повече истина.
Страхотна книга, впечатлена съм от всякъде.
Сбито с две думи.
Препоръчвам я.
Не знам защо о��танах с впечатлението, че историята ще е положителна, носеща приповдигнато настроение и ще бъде някак детска.
Нищо такова не открих.
Добре замислен сюжет, интерес начин на предаване на самата история, интригуващи герои. Една доза мистичност, която ти се струва нереална в началото, но ти се иска с всяка следваща страница да бъде все повече истина.
Страхотна книга, впечатлена съм от всякъде.
Сбито с две думи.
Препоръчвам я.
December 22, 2022
Всяко дете има мечта какво ще стане като порасне. Аз исках да изучавам динозаврите и палеонтологията. Разбира се тази мечта не се сбъдна защото докато порасна се смени няколко пъти, но пък интереса към динозаврите си остана.
А книжката се чете бързо и лесно. Само малко краят ми дойде в повече, във фантастичното му запазване на динозаври в пещери - оцелели и еволюирали.
А книжката се чете бързо и лесно. Само малко краят ми дойде в повече, във фантастичното му запазване на динозаври в пещери - оцелели и еволюирали.
May 9, 2025
4.25 ⭐️ „Крехар“ е истинско бижу в съвременната българска литература - оригинална, дълбока и абсолютно незаслужено недооценена история, която заслужава вниманието на много повече читатели. Когато я започнах, очаквах нещо съвсем различно, и няма да лъжа - първата половина ме остави объркана и леко разочарована. Научните препратки и фактологията около палеонтологията ме хванаха неподготвена и първата ми реакция беше: „Какво е това? Нищо не разбирам.“ Но с напредването на историята всичко започна да се подрежда. Ставаше все по-мрачно, по-задълбочено, по-въздействащо.
Сюжетът не е просто за едно древно откритие или мистериозно чудовище в изолиран резерват - да, тези елементи всичките присъстват, но те служат както за разказването на една интересна и страховита история, така и като метафора за нещо повече. За чудовищата в самите нас. За болката, която се загнездва между хората и за разпада на едно семейство. Всичко е написано и описано така майсторски, че до края останах искрено впечатлена от таланта на Благой Иванов. Мястото на действието - районът около Луковит, който имах щастието да посетя миналото лято - добави още една доза реализъм към изживяването ми като читател. Оформлението на книгата с вестникарски статии, интервюта и автентична документация беше оригинално и много въздействащо.
Причината, поради която не давам пълните 5 звезди, е чисто субективна: макар научната част да беше описана брилянтно и с впечатляваща достоверност, на моменти ми дойде твърде „суха“. Това за мен е както плюс, така и минус, но в моя случай забави темпото ми и леко накърни удоволствието от четенето, следователно и малко по-ниската оценка.
Но извън това - „Крехар“ е наистина впечатляваща книга. Сюжет, атмосфера, замисъл - всичко е на ниво. Съгласна съм с друго ревю, публикувано тук, в гуудрийдс, че ако тази история беше написана от чуждестранен автор и се развиваше в някое мистериозно американско езеро - то със сигурност щеше да е международен бестселър.
Препоръчвам с две ръце, най-вече на тези, които като мен искат да обогатят библиотеките си с повече български автори! 🤍💚❤️
Сюжетът не е просто за едно древно откритие или мистериозно чудовище в изолиран резерват - да, тези елементи всичките присъстват, но те служат както за разказването на една интересна и страховита история, така и като метафора за нещо повече. За чудовищата в самите нас. За болката, която се загнездва между хората и за разпада на едно семейство. Всичко е написано и описано така майсторски, че до края останах искрено впечатлена от таланта на Благой Иванов. Мястото на действието - районът около Луковит, който имах щастието да посетя миналото лято - добави още една доза реализъм към изживяването ми като читател. Оформлението на книгата с вестникарски статии, интервюта и автентична документация беше оригинално и много въздействащо.
Причината, поради която не давам пълните 5 звезди, е чисто субективна: макар научната част да беше описана брилянтно и с впечатляваща достоверност, на моменти ми дойде твърде „суха“. Това за мен е както плюс, така и минус, но в моя случай забави темпото ми и леко накърни удоволствието от четенето, следователно и малко по-ниската оценка.
Но извън това - „Крехар“ е наистина впечатляваща книга. Сюжет, атмосфера, замисъл - всичко е на ниво. Съгласна съм с друго ревю, публикувано тук, в гуудрийдс, че ако тази история беше написана от чуждестранен автор и се развиваше в някое мистериозно американско езеро - то със сигурност щеше да е международен бестселър.
Препоръчвам с две ръце, най-вече на тези, които като мен искат да обогатят библиотеките си с повече български автори! 🤍💚❤️
August 15, 2024
За първи път чета нещо от Благой Д. Иванов и много харесах стила му. Героите бяха добре изградени, усетих техните характери и вътрешни борби. Това не е просто фентъзи за мистично същество, в което проследяваме какво ще направи то, а е нещо много повече. Засягат се по-сериозни теми и те съответно водят до поуки. Отделно оформлението на книгата е прекрасно и е кеф да я четеш. А пък финалът... уникален!
April 16, 2023
Много интересна история подкрепена с множество научни факти . А дали наистина се е случила в резервата Крехар , ще разберете след като я прочетете 😉
#Книжен вариант
#Книжен вариант
October 28, 2023
В книгата се преплитат митология, наука и човешката драма, което я прави лесна за четене и сравнително увлекателна.
Сюжетът, от друга страна, не е уникален, не е история, която звучи непознато. Това е основната причина да дам оценка от 3.
Като книга, написана от български автор, все пак препоръчвам.
Сюжетът, от друга страна, не е уникален, не е история, която звучи непознато. Това е основната причина да дам оценка от 3.
Като книга, написана от български автор, все пак препоръчвам.
October 6, 2023
Не беше моята чаша чай.
Read
November 30, 2022Преди повече от година си обещах да прочета "Мазето", да я вдигна сто и няколко позиции в списъка, така да се каже, и да пререди всичко друго, което бях планирал. Провалих се. След това Благой ми подшушна за една книга, "Блясъкът на черната усмивка", но и тя просто седи на рафта и послушно чака своя (истински хронологичен) ред. Сигурно същото щеше да се случи с "Крехар", ако я бях взел като случайна хрумка от нищото, но инерцията от премиерата и един злощастен стомашен вирус, който ме задържа цяла сутрин у дома в мрачната събота, промениха това.
Разтворих книгата с идеята да видя как почва и час и половина по-късно я затворих на средата ѝ, пришпорен от неотложно излизане. Историята е увлекателна, защото съвсем малко след въведението веднага обещава нещо по-различно от очакваното. И, о!, как само си изпълнява обещанието! Имаше времена, в които заплетените и мистериозни сюжети бяха това, което приковава вниманието ми повече от всичко; напоследък по-скоро успяват да го сторят онези истории, на които е лесно да повярваш. "Крехар" е един съвсем прям и честен разказ. Няма колебание кое е чудовището и какво е чудовищното. Липсва и наивността, която надеждата понякога води със себе си.
Допадна ми и в книгата, и в послеписа от автора, фокусът над рационалното осмисляне на света, което може да намери място и в една фантастична историята, защото, както и Благой е написал - разумът не изтрива удивлението от мистиката. Само го държи да не излиза извън контрол.
Разтворих книгата с идеята да видя как почва и час и половина по-късно я затворих на средата ѝ, пришпорен от неотложно излизане. Историята е увлекателна, защото съвсем малко след въведението веднага обещава нещо по-различно от очакваното. И, о!, как само си изпълнява обещанието! Имаше времена, в които заплетените и мистериозни сюжети бяха това, което приковава вниманието ми повече от всичко; напоследък по-скоро успяват да го сторят онези истории, на които е лесно да повярваш. "Крехар" е един съвсем прям и честен разказ. Няма колебание кое е чудовището и какво е чудовищното. Липсва и наивността, която надеждата понякога води със себе си.
Допадна ми и в книгата, и в послеписа от автора, фокусът над рационалното осмисляне на света, което може да намери място и в една фантастична историята, защото, както и Благой е написал - разумът не изтрива удивлението от мистиката. Само го държи да не излиза извън контрол.
February 11, 2023
Купих си я есента, дойде и нейния ред. Романът разказва за опитът на един баща да сплоти семейството си и да възпита мъжествено в синовете си чрез един уикенд прекаран в природата без въздействието на всякакви технологии и социални мрежи. Само че от опит за сплотяване и възмажаване, преживяването се превръща в кошмар както за брака на Любен, така и за самият него. Действието се развива в резервата "Крехар", близо до Луковит, където през годините неколкократно от местното население е забелязвано драконоподобно същество. Легенда или реалност, ще разберете ако прочетете книгата. На мен лично много ми хареса, че действието се развива по нашите географски ширини. Начинът, по който е представен романът също е интересен, а героите са пълнокръвни и човек може да се асоциира лесно с тях. Краят също беше на ниво, единствено съжалявам, че книжката е късичка, искаше ми се повече!
January 25, 2023
Прочетена на екс книга, която отвъд очевидната история и мистика ми напомня да съм добър баща и съпруг.
November 20, 2022
Не е точно каквото очаквах, но пък за сметка на това ми хареса много. Криптозоологията ми е страст от край време, а хубава художествена литература по темата трудно се намира, дори и на англоезичния пазар.
Книжката е написана добре и се чете много бързо. Със сигурност ще прегледам и другите книги на автора.
Книжката е написана добре и се чете много бързо. Със сигурност ще прегледам и другите книги на автора.
December 15, 2022
"Мазето" беше адски силен дебют и въпреки че е далече от предпочитаните от мен жанрове, веднага събуди интереса ми към този автор. "Плюшеното приключение" залитна в другата крайност на жанровете и успях няколко пъти да я подаря, без самата аз да стигна да я чета (чака ме и мен някой ден). Нямаше как да не посегна и към "Крехар" - ловешкото ми сърце нямаше да ми го прости. Прекъснах четенето на "Котаракът на Рей Бредбъри" на Кольо Николов (след средата), за да вмъкна този прочит. От чисто нетърпение, разбира се, а не че разказите не заслужават внимание - напротив, разкошни са!
Много ми допаднаха психологически силните профили на всички герои - дори второстепенните - така плътно са описани, че не е трудно да повярва читателят, че са живи хора. Критиката към болното ни общество, наболелите проблеми в най-малката му клетка - семейството - и разноликите гледни точки също бяха в десетката. Напомниха ми за Павел Вежинов, който за мен лично е голям майстор именно в това отношение. Доста е приятно млад автор като Благой Д. Иванов да се изравни с тази висота.
ПС Много ми допадна алтернативата на финал. Като деликатно намигане, реверанс, реминисценция на невероятния "Струни" на Радко Пенев.
Накратко - горещо препоръчвам!
Много ми допаднаха психологически силните профили на всички герои - дори второстепенните - така плътно са описани, че не е трудно да повярва читателят, че са живи хора. Критиката към болното ни общество, наболелите проблеми в най-малката му клетка - семейството - и разноликите гледни точки също бяха в десетката. Напомниха ми за Павел Вежинов, който за мен лично е голям майстор именно в това отношение. Доста е приятно млад автор като Благой Д. Иванов да се изравни с тази висота.
ПС Много ми допадна алтернативата на финал. Като деликатно намигане, реверанс, реминисценция на невероятния "Струни" на Радко Пенев.
Накратко - горещо препоръчвам!
January 3, 2024
“Някой някога някъде беше казал, че не е страшно да си сам в тъмното- страшно е, ако се окаже, че не си сам.”
Идеята на книгата ме грабна веднага и имах големи очаквания. За жалост обаче книжката се оказа доста слаба. Тази ударна мисъл,поради която зачетох историята се събра в не повече от 20 страници, всичко останало смело заявявам, че беше тип документален роман смесен с абсолютно ненужни биологични, разтегнати като локум, факти и нотки на що-годе добро фентъзи.
Имаше и някои попадения- покрай шантавия документален роман ставаме преки свидетели на вредни отношения както между съпруг и съпруга, така и между баща и синовете му, и имаме възможността да вземем някоя друга поука от книгата.
Авторът се беше опитал финалът да е докосващ и запомнящ се, за мен беше блудкав. Цялата книга ми даваше усещането за недоразвитост и прибързаност. Идеята за “чудовището” можеше да бъде разгърната по много по-интересен и завладяващ начин.
Идеята на книгата ме грабна веднага и имах големи очаквания. За жалост обаче книжката се оказа доста слаба. Тази ударна мисъл,поради която зачетох историята се събра в не повече от 20 страници, всичко останало смело заявявам, че беше тип документален роман смесен с абсолютно ненужни биологични, разтегнати като локум, факти и нотки на що-годе добро фентъзи.
Имаше и някои попадения- покрай шантавия документален роман ставаме преки свидетели на вредни отношения както между съпруг и съпруга, така и между баща и синовете му, и имаме възможността да вземем някоя друга поука от книгата.
Авторът се беше опитал финалът да е докосващ и запомнящ се, за мен беше блудкав. Цялата книга ми даваше усещането за недоразвитост и прибързаност. Идеята за “чудовището” можеше да бъде разгърната по много по-интересен и завладяващ начин.
January 8, 2023
През цялото време докато четях, бях подтисната от случващото се в книгата. Страшно ми беше не чудовището, а човека. С всяка страница ме заболяваше повече главата и вече не бях така оптимистично настроена, че ще остана с хубаво впечатление от историята.
Сега приключвайки я, остава само едно голямо удоволствие от прочетеното. Определено ще погледна и другите книги на автора.
Сега приключвайки я, остава само едно голямо удоволствие от прочетеното. Определено ще погледна и другите книги на автора.
December 10, 2022
Изобщо не очаквах такъв сюжет, и затваряйки последната страница бързам да споделя, че' Крехар' е едно малко чудо в българската съвременна литература.
January 21, 2023
Старахотно, същевременно лаконично, развити образи. Важна книга, носеща заряда на проблеми, за които трябва да се говори, но изключително умело сложени на необичайната плоскост на палеонтологията.
May 22, 2023
Последната четвърт развали цялото преживяване и впечатление от книгата
September 12, 2023
3.5 звезди.
Да бъда честен едната сюжетна линия ми допадна страшно много, докато другата изобщо. Макар и негативната нагласа срещу бащата, според мен и майката е за бой. Да не говорим за Ясен, който ( според г-н Николов) гледа баща си как бива изяден и се хили. Краят беше интересен, но все пак не ми допадна цялостно как беше представен и развит семейният проблем.
За първи път чета толкова съвременна българска литература и съм страховито приятно изненадан!
Да бъда честен едната сюжетна линия ми допадна страшно много, докато другата изобщо. Макар и негативната нагласа срещу бащата, според мен и майката е за бой. Да не говорим за Ясен, който ( според г-н Николов) гледа баща си как бива изяден и се хили. Краят беше интересен, но все пак не ми допадна цялостно как беше представен и развит семейният проблем.
За първи път чета толкова съвременна българска литература и съм страховито приятно изненадан!
This entire review has been hidden because of spoilers.
January 29, 2023
⚠️⚠️⚠️Има спойлери
Имах големи очаквания, но лично на мен, книгата не ми допадна. Вероятно просто не е моят тип.
За себе си ще кажа, че предпочитам книги, които акцентират върху човеци; които задълбават в характери, не толкова за измислени чудовища, защото няма по-страшни от нас - двукраките такива.
Признавам си, че лично аз, не обичам книги, които са твърде описателни, защото концентрацията и вниманието ми се отклоняват и бързо ми доскучава. Мислех да прескачам част от научните обяснения, но от чист инат ги четях, просто защото ме беше страх да не изпусна някоя решаваща подробност...
Дългите и протяжни научни описания на чудовището ми бяха откровено казано досадни - на няколко пъти ми идваше да оставя книгата, но не го направих единствено заради "човешката" история, която ми беше в пъти по-интересна.
Макар че - и там имаше някои недостатъци. Не можах да почувствам двамата родители Дишлиеви като "реални" образи.
Бащата беше най-добре развит, децата - също, но образът на майката - в частност, действията й в повечето сцени не ми бяха убедителни. Най-вече с това, че според мен няма жена, която да остане безучастна, когато са заплашени децата й.
Лично на мен ми се искаше сюжетът на книгата да поеме в друга насока, понеже чудовището за мен реално беше само 1, другото (Жалейка) ми стоеше излишно и въобще не ми допаднаха частите, които акцентираха на него.
Надявах се книгата да се построи около легендата, но тя да е само фон, а справянето с чудовището (истинското) да е чисто човешко дело. Имаше 1 момент, когато си мислех, че майката или големият син ще се намесят и честно казано - лично на мен, такава развръзка, на фона на легендата, би ми харесала повече.
В случая - не ми допадна и финалът, който на мен ми стоеше леко претупан и въобще не ми се стори оптимистичен. Така го почувствах (по-скоро въобще не го). Искаше ми се да има обяснено нещо повече за оцелелите и как се справят след трагедията. Финалната статия за Жалейка и големия син ми стоеше като съшита с бели конци.
Чувствата, които породи у мен книгата, след като затворих последната й страница бяха такива на отвращение, погнуса и безнадежност. Сякаш някой ми беше натиснал главата и я беше потопил в мътните и зеленясали води на Гемишки гьол и не можех да си поема въздух.
Не можах да простя бездействието на майката и да оправдая поведението й, което лично за мен, в определени моменти тотално се разминаваше от обичайното поведение на една майка.
Пропуснах да отбележа също, че предварително се досетих и кои ще са оцелелите членове на семейството, но ми се искаше да не са само тези.
В заключение, много се чудих каква оценка да дам на книгата, защото може би просто не е моята, може би не я почувствах достатъчно, не можах да вляза в нея дотолкова, че до края все усещах една дистанция... Въобще, много чувства, мисли и въпроси породи, но явно не правилните.
Имах големи очаквания, но лично на мен, книгата не ми допадна. Вероятно просто не е моят тип.
За себе си ще кажа, че предпочитам книги, които акцентират върху човеци; които задълбават в характери, не толкова за измислени чудовища, защото няма по-страшни от нас - двукраките такива.
Признавам си, че лично аз, не обичам книги, които са твърде описателни, защото концентрацията и вниманието ми се отклоняват и бързо ми доскучава. Мислех да прескачам част от научните обяснения, но от чист инат ги четях, просто защото ме беше страх да не изпусна някоя решаваща подробност...
Дългите и протяжни научни описания на чудовището ми бяха откровено казано досадни - на няколко пъти ми идваше да оставя книгата, но не го направих единствено заради "човешката" история, която ми беше в пъти по-интересна.
Макар че - и там имаше някои недостатъци. Не можах да почувствам двамата родители Дишлиеви като "реални" образи.
Бащата беше най-добре развит, децата - също, но образът на майката - в частност, действията й в повечето сцени не ми бяха убедителни. Най-вече с това, че според мен няма жена, която да остане безучастна, когато са заплашени децата й.
Лично на мен ми се искаше сюжетът на книгата да поеме в друга насока, понеже чудовището за мен реално беше само 1, другото (Жалейка) ми стоеше излишно и въобще не ми допаднаха частите, които акцентираха на него.
Надявах се книгата да се построи около легендата, но тя да е само фон, а справянето с чудовището (истинското) да е чисто човешко дело. Имаше 1 момент, когато си мислех, че майката или големият син ще се намесят и честно казано - лично на мен, такава развръзка, на фона на легендата, би ми харесала повече.
В случая - не ми допадна и финалът, който на мен ми стоеше леко претупан и въобще не ми се стори оптимистичен. Така го почувствах (по-скоро въобще не го). Искаше ми се да има обяснено нещо повече за оцелелите и как се справят след трагедията. Финалната статия за Жалейка и големия син ми стоеше като съшита с бели конци.
Чувствата, които породи у мен книгата, след като затворих последната й страница бяха такива на отвращение, погнуса и безнадежност. Сякаш някой ми беше натиснал главата и я беше потопил в мътните и зеленясали води на Гемишки гьол и не можех да си поема въздух.
Не можах да простя бездействието на майката и да оправдая поведението й, което лично за мен, в определени моменти тотално се разминаваше от обичайното поведение на една майка.
Пропуснах да отбележа също, че предварително се досетих и кои ще са оцелелите членове на семейството, но ми се искаше да не са само тези.
В заключение, много се чудих каква оценка да дам на книгата, защото може би просто не е моята, може би не я почувствах достатъчно, не можах да вляза в нея дотолкова, че до края все усещах една дистанция... Въобще, много чувства, мисли и въпроси породи, но явно не правилните.
February 23, 2023
“Крехар” от Благой Д. Иванов беше книгата на месеца в литературния ни клуб Книжни пътешественици. Много се зарадвах, че след гласуване се спряхме именно на нея. Книгата е доста различна от това, което сме чели до сега и ще ми е адски интересно да чуя мнението и на другите, при все, че за някои от тях историята е извън зоната им на комфорт. Отделно се радвам, че подкрепяме български автор. Повествованието ни отвежда в резервата Крехар, където главна роля заема местна легенда за дракона Жалейка. След нещастен инцидент, който не е първи по рода си, се сблъскваме с палеонтолог и асистента му и едно злощастно семейство. Но, дали легендата е измислица или зад нея има доза истина?
Ако трябва да съм честна, харесах книгата, но очаквах да ми хареса повече. Може би, имах прекалено високи очаквания, но все пак я “наградих” с 4 звезди, така че, съм доволна от избора ни в клуба. Самата история определено беше доста интригуваща. Резервата, със странното си езеро и чудовището от българския Лох Нес са достатъчна примамка за мен. Като добавим и откритието на учените се запалих още повече. Но, нещото, което мен ме заинтригува най-вече беше историята на семейството. Техните взаимоотношения бяха нещото, което ме развълнува най-много. През цялото време над мен тегнеше едно тягостно чувство за обреченост. Ясен и Дими ми бяха фаворити и сърцето ми се свиваше при някои техни сцени. Имам две момчета и нямаше как да не симпатизирам на малките юнаци.
Нещото, което обаче ми дойде в повече беше сухата теория. Беше като дълъг урок, от който почти нищо не разбрах. Да, на места успявах да схвана същината и да ми стане интересно, но ми беше предадено прекалено скучно. Предполагам, че идеята е била да е точно като доклад, но не беше моето. На места се опитвах да го чета с гласа на Рос (здравейте, фенове на “Приятели”), когато имаше фалшив акцент, за да е интересен за студентите, но пак ми дойде в повече. Въпреки това, книгата си заслужаваше четенето. Тук ще вместя и моите поздравления към издателството и всички, които стоят зад феноменалната корица и страхотното оформление.
Ако трябва да съм честна, харесах книгата, но очаквах да ми хареса повече. Може би, имах прекалено високи очаквания, но все пак я “наградих” с 4 звезди, така че, съм доволна от избора ни в клуба. Самата история определено беше доста интригуваща. Резервата, със странното си езеро и чудовището от българския Лох Нес са достатъчна примамка за мен. Като добавим и откритието на учените се запалих още повече. Но, нещото, което мен ме заинтригува най-вече беше историята на семейството. Техните взаимоотношения бяха нещото, което ме развълнува най-много. През цялото време над мен тегнеше едно тягостно чувство за обреченост. Ясен и Дими ми бяха фаворити и сърцето ми се свиваше при някои техни сцени. Имам две момчета и нямаше как да не симпатизирам на малките юнаци.
Нещото, което обаче ми дойде в повече беше сухата теория. Беше като дълъг урок, от който почти нищо не разбрах. Да, на места успявах да схвана същината и да ми стане интересно, но ми беше предадено прекалено скучно. Предполагам, че идеята е била да е точно като доклад, но не беше моето. На места се опитвах да го чета с гласа на Рос (здравейте, фенове на “Приятели”), когато имаше фалшив акцент, за да е интересен за студентите, но пак ми дойде в повече. Въпреки това, книгата си заслужаваше четенето. Тук ще вместя и моите поздравления към издателството и всички, които стоят зад феноменалната корица и страхотното оформление.
Displaying 1 - 30 of 54 reviews