ловък
Облик
ловък (български)
ед. ч. | м. р. | ло·вък | |
---|---|---|---|
непълен член | лов·кия | ||
пълен член | лов·ки·ят | ||
ж. р. | лов·ка | ||
членувано | лов·ка·та | ||
ср. р. | лов·ко | ||
членувано | лов·ко·то | ||
мн. ч. | лов·ки | ||
членувано | лов·ки·те |
Прилагателно име, тип 80
- Който е сръчен, умел, бърз.
- (Прен.) Който умее да намери изход от всяко положение; хитър, гъвкав.
Етимология
Фразеологични изрази
Ловък спортист. Ловък ездач. Ловък търговец. Ловък дипломат.
Синоними
- умел, сръчен, вещ, похватен, изкусен, майсторски, способен
- изпечен, хитър, хитрец, дипломат
- добър, пъргав
- добре изпълнен, изпипан
- подвижен, жив, бърз
- кадърен, здрав, годен
- съобразителен, остроумен, лукав
- сложен
- умен, проницателен, отракан, тънък
- дяволит, ироничен
- чудесен, който го бива
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|