Арат от Сикион

Вижте пояснителната страница за други личности с името Арат.

---

Арат от Сикион
Роден	около 271 г. пр.н.е. Сикион, Гърция
Починал	213 г. пр.н.е. Атина, Древна Атина

Арат (на гръцки: Ἄρατος) е древногръцки военачалник, стратег на Ахейския съюз.

Биография

Роден е около 271 пр.н.е. в Сикион, североизточен Пелопонес. Има аристократичен произход. Баща му е магистрат, който е убит от местния тиранин, докато Арат е малолетен. Арат се спасява в Аргос, намирайки се в изгнание до 251 пр.н.е., когато с помощта на поддръжници се завръща в Сикион и отхвърля властта на последния тиранин. Сикион под ръководството на Арат се присъединява към Ахейския съюз и се съюзява с Птолемеите.

През 245 пр.н.е. е избран да оглави Ахейския съюз като стратег (главнокомандващ и върховен магистрат). Противници на Ахейската лига са Македония и Етолийския съюз. Арат подпомага военно беотийците и води настъпление срещу македонските окупатори в Пелопонес. Повторно избран за стратег в 243 пр.н.е., Арат влиза във Коринт, където македонския гарнизон се предава. След това още няколко града отхвърлят властта на македонския цар и се присъединяват към Ахейската лига, която в следващите години се консолидира и разширява в Атика под водачеството на Арат. През 241 пр.н.е. ахейската армия удържа победа над етолийците. Редица градове в Пелопонес отхвърлят местните тирани и се включват в конфедерацията.

През 239 пр.н.е. Ахейската лига сключва съюз със своите съперници от Етолийската лига, насочен срещу Македонското царство. Мегалополис (235 пр.н.е.), Аргос (229 пр.н.е.), Егина и други полиси се присъединяват към съюза. Арат освобождава Атина от македонска власт през 228 пр.н.е. Ахейската конфедерация достига върха на своята сила.

Клеоменовата война

Карта на Ахейската лига (червено) по време на Клеоменовата война

В 227 пр.н.е. новият цар на Спарта, Клеомен III започва война срещу Ахейския съюз - т.нар. Клеоменова война. Спартанците предприемат настъпление в Пелопонес, опитвайки се да установят своя хегемония в Южна Гърция. Тогава Арат е принуден да се обърне за помощ към своя противник, Македония. През 226 пр.н.е. македонският цар Антигон III Досон влиза във войната като съюзник на Арат, като в замяна изисква да получи обратно Коринт. Арат се съгласява, но това отблъсква съюзниците на Ахейската лига, вкл. Етолийския съюз, а Атина дори се отказва от членството си. Много от градовете в Пелопонес минават на страната на спартанския цар, включително Коринт, който отхвърля македонските гарнизони. Все още начело на разпадащия се съюз, Арат губи политическото си влияние в Елада.

Армията на Антигон III подема успешна кампания в Пелопонес и за няколко години изтласква силите на Клеомен III към Лакония. В битката при Селасия през 222 пр.н.е., Спарта и техните съюзници са решително победени от македонския цар. Клеомен бяга в изгнание при егитеския цар. Сложен е край на спартанската монархия, заменена с олигархична република, а в Елада е установена македонска доминация.

Последни години

Дискредитиран сред бившите си съюзници, Арат остава лоялен на Македония и по време на следващия цар Филип V Македонски, на когото дори става съветник. В 220 пр.н.е. Етолийският съюз обявява война на Ахейския, който търпи поражение под командването на Арат. С македонска помощ етолийците са победени през 217 пр.н.е. Арат още няколко пъти е стратег, до смъртта си в 213 пр.н.е., вероятно от туберкулоза или отровен по желание на македонския цар, след като Арат започва да се противопоставя на антиримската му политика.

Биографията на Арат от Сикион е описана в Успоредни животописи на Плутарх. Мемоарите на Арат, които са изгубени, служат като източник в Всеобща история на Полибий.

Външни препратки

• The Life of Aratus Животът на Арат в Успоредни животописи на Плутарх (английски превод)
• Polybius: The Histories Book IV, Book V
• биография на Арат
• Aratus Facts
• Aratus Of Sicyon Encyclopædia Britannica