Джером Каган
Джером Каган Jerome Kagan | |
психолог | |
Роден |
25 февруари 1929 г.
|
---|---|
Починал |
Чапъл Хил, САЩ |
Учил в | Харвардски университет Йейлски университет Университет „Рътгърс“ |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Работил в | Харвардски университет |
Награди | Награда „Хофхаймер“ на Американската психиатрична асоциация (1963) Награда „Грандвил Стенли Хол“ на Американската психологична асоциация (1994) |
Уебсайт | necsi.edu/faculty/kagan.html |
Джером Каган (на английски: Jerome Kagan) е един от ключовите пионери в психологията на развитието. Той е почетен професор на Харвардския университет. Показва, че „темперамента“ на децата е доста стабилен през времето и в това определено поведение у детето се предричат определени други поведенчески модели в юношеството.
В емпиричното изследване на Haggbloom et al., използващо шест критерия като цитати и разпознаване, Каган е 22 позиция в класирането за най-известните психолози на 20 век, точно след Карл Густав Юнг.[1]
Идеи
[редактиране | редактиране на кода]Според Каган, (условно):
"темперамента се свързва със стабилни поведенчески и емоционални реакции, които се появяват рано и са повлияни частично от генетичната конституция."[2]
Каган отхвърля теорията на привързаността и по-точно бележката на британския психиатър Джон Боулби, че връзката между грижещия се и детето е съдбоносно влияеща в по-късния емоционален и дори интелектуален растеж. Критикува също и теорията на Джудит Харис, че групите от връстници повлияват повече на детето, отколкото родителите. Той вярва, че и двете страни Емпиризъм или биогенетизъм са прекалено неразвити и че развитието на личността все още не е разбрано добре.
Публикации
[редактиране | редактиране на кода]- Personal Development (1971)
- Growth of the Child (1978)
- The Nature of the Child (1982)
- On the Need for Relativism. American Psychologist, 1967, 22, 131-142.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Haggbloom, S.J. et al. (2002). The 100 Most Eminent Psychologists of the 20th Century. Review of General Psychology. Vol. 6, No. 2, 139–15. Haggbloom et al. combined 3 quantitative variables: citations in professional journals, citations in textbooks, and nominations in a survey given to members of the Association for Psychological Science, with 3 qualitative variables (converted to quantitative scores): National Academy of Science (NAS) membership, American Psychological Association (APA) President and/or recipient of the APA Distinguished Scientific Contributions Award, and surname used as an eponym. Then the list was rank ordered.
- ↑ Kagan, J: "Galen's Prophecy: Temperament in Human Nature.", page 40. Westview Press, 1994.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Kagan's NECSI Web Page (with a photo of him)
- The Ideas of Jerome Kagan A link to the CBC Radio One Ideas Show
- Interview with Jerome Kagan (CBC Radio One Ideas Podcast, (no longer available))[неработеща препратка]
- The Meaning of Psychological Abnormality by Jerome Kagan Архив на оригинала от 2009-05-05 в Wayback Machine.
- Why the Arts Matter: Six Good Reasons for Advocating the Importance of Arts in School Архив на оригинала от 2013-12-30 в Wayback Machine. address at the Learning, Arts, and the Brain Conference, Baltimore, May 2009