Направо към съдържанието

Донецка област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Донецка област
Донецька область
Знаме
      
Герб
Страна Украйна
Адм. центърДонецк Краматорск
Площ26 517 km²
Население4 288 258 души (2015)
162 души/km²
Райони18 + 28
Официален сайтdn.gov.ua
Донецка област в Общомедия

Донецка област (на украински: Донецька область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 26 517 km² (11-о място по големина в Украйна, 4,39% от нейната площ). Население на 1 февруари 2015 г. 4 288 258 души[1] (1-во място по население в Украйна, 10,11% от нейното население). Административен център град Донецк. Разстояние от Киев до Донецк 871 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Първите градове на днешната територия на Донецка област са признати за такива в края на 18 в.: Мариупол (1779 г., от 1948 до 1989 г. носи името Жданов), Бахмут (1783 г., селището е основано през 17 век, от 1924 до 2016 Артьомовск) и Славянск (1794 г. основано под името Тор през 1676 г.). През 1917 г. за град под името Донецк е признато селището Юзовка, основано през 1870 г. (от 1924 до 1961 г. носи името Сталино). По време на съветския период 46 селища са признати за градове: 1920-те години – 2 селища; 1930-те – 20; 1950-те – 11; 1960-те – 11; 1970-те – 1; 1980-те – 1 селище. Най-новите градове на Донецка област са Свитлодарск и Николаевка признати съответно през 1992 г. и 2003 г., след разпадането на СССР и образуването на независима Украйна.

Донецка област е образувана с постановление на Президиума на ЦИК на СССР на 17 юли 1932 г. от части от Днепропетровски и Харковска област под името Сталинска област. На 3 юни 1938 г. от състава на Сталинска област е отделена Ворошиловградска област (от 1958 до 1970 г. и от 1990 г. Луганска област). През ноември 1961 г. на град Сталино е възстановено старото име Донец, а Сталинска област е преименувана на Донецка област.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Донецка област е разположена в югоизточната част на Украйна. На югозапад граничи със Запорожка област, на запад – с Днепропетровска област, на северозапад – с Харковска област, на североизток и изток – с Луганска област, на югоизток – с Русия, а на юг се мие от водите на Азовско море. В тези си граници заема площ от 26 517 km² (11-о място по големина в Украйна, 4,39% от нейната площ).[2]

Релефът на областта е предимно равнинно-хълмист, силно разчленен от сухи оврази и дерета, с преобладаващи височини от 100 до 200 m. Североизточната ѝ част се заема от Донецкото възвишение с максимална височина 336 m (48°21′08″ с. ш. 38°27′03″ и. д. / 48.352222° с. ш. 38.450833° и. д.), издигаща се в района на град Дебалцево, в крайната източна част на областта. В южната част на областта е разположено Приазовското възвишение, което постепенно се понижава на юг към Азовско море и завършва на брега му с откос, висок до 20 m.[2]

Донецка област разполага с богати залежи на висококачествени въглища (главно антрацитни и коксуващи се), находищата на които съставляват част от големия Донецки въглищен басейн. Има също големи промишлени запаси от каменна сол (Бахмутско находище), флюсови и строителни варовици, мергели, огнеупорни глини, живак (Никитовско находище) и др.[2]

Климатът е умерено континентален. Средната януарска температура варира от -7,8 °C на север до -5,4 °C на юг, а средната юлска съответно от 20,8 °C до 22,8 °C. Годишната сума на валежите се изменя от 450 mm на юг до 500 mm в пределите на Донецкото възвишение. През пролетта често явление са суховеите и прашните бури. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 210 денонощия.[2]

Територията на Донецка област попада в три водосборни басейна. Северната част се заема от водосборния басейн на река Северски Донец (десен приток на Дон), която преминава през нея с участък от средното си течение и притоците си Казьонний Торец, Бахмут, Луган и др. Западната част попада във водосборния басейн на река Самара (ляв приток на Днепър) и нейният ляв приток Волча. Централна и южната част на областта влиза във водосборната област на Азовско море, в което директно се вливат реките Калмиус, Грузки Еланчик, Миус и др. През лятото множество от по-малките реки пресъхват. За обезпечаване на населението и промишлеността с вода са изградени редица предимно малки водохранилища и каналите Северски Донец-Донбас и Днепър-Донбас.[2]

В областта преобладават мало- и среднохумусните черноземни почви, които са много плодородни, а по крайбрежието на Азовско море се простира тясна полоса заета от слабо оподзолени черноземни почви и солонци. Цялата ѝ територия попада в степната зона и голяма част от нея представляват обработваеми земи. Участъци с естествена степна растителност са се съхранили само в защитените местности, на места се срещат (главно в Донецкото възвишение) редки гори и дъбрави, а покрай река Северски Донец – борови гори. Животинският свят е беден и е представен от гризачи, зайци, лисици и др. и няколко вида птици.[2]

На 1 февруари 2015 г. населението на Донецка област е наброявало 4 288 258 души (10,11% от населението на Украйна). Гъстота 162,49 души/km². Градско население 90,84%. Етнически състав: украинци 56,87%, руснаци 38,22%, гърци 1,6%, беларуси 0,92%, татари 0,4%, арменци 0,33%, евреи 0,18% и др.[1]

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Донецка област се дели на 28 областни градски окръга, 18 административни района, 52 града, в т.ч. 28 града с областно подчинение и 24 града с районно подчинение, 131 селища от градски тип и 21 градски района, в градовете Донецк (9), Макеевка (5), Мариупол (4) и Горловка (3).[1]

Карта на административно-териториалното деление на Донецка област
(Сивият сектор на дясната карта показва територията на непризната Донецка народна република)
Административно-териториално деление на Донецка област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Донецк
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
Авдиивка (2) 29 33 921 гр. Авдиивка 33 921 10
Бахмут (3) 42 75 800 гр. Бахмут 75 158 81 гр. Соледар, Красная Гора
Горловка (5) 422 271 096 гр. Горловка 250 890 50 Голмовски, Зайцево, Пантелеймоновка
Дебалцево (6) 24 86 281 гр. Дебалцево 25 184 81 Мироновски
Доброполе (9) 14 61 575 гр. Доброполе 30 186 94 гр. Белицкое, гр. Белозерское, Водянское, Новодонецкое
Докучаевск (10) 12 23 445 гр. Докучаевск 23 445 27
Донецк (1) 385 948 427 гр. Донецк 913 323 - гр. Моспино, Горбачово-Михайловка, Ларино
Дружковка (11) 46 67 897 гр. Дружковка 58 397 81 Алексеево-Дружковка, Новогригоровка, Новониколаевка, Райское
Енакиево (12) 39 107 587 гр. Енакиево 79 670 50 гр. Бунге, Дружное, Карло-Марксово, Корсун
Ждановка (13) 2 12 237 гр. Ждановка 12 237 17 Олховка
Кировское (14) 70 27 896 гр. Кировское 27 896 37
Константиновка (15) 66 72 888 гр. Константиновка 72 888 72
Краматорск (16) 124 216 162 гр. Краматорск 153 911 102 Александровка, Беленкое, Камишеваха, Красноторка, Малотарановка, Софиевка, Шабелковка, Ясная Поляна, Ясногорка
Лиман (17) 18 23 278 гр. Лиман 22 315 138
Макеевка (19) 181 432 830 гр. Макеевка 383 969 12 Великое Орехово, Високое, Вугляр, Грузко-Зорянское, Грузко-Ломовка, Гуселское, Землянки, Колосниково, Красни Октябър, Криничная, Лесное, Маяк, Межевое, Нижная Кринка, Пролетарское, Свердлово, Ясиновка
Мариупол (20) 244 470 968 гр. Мариупол 449 498 114 Сартана, Стари Крим, Талаковка
Мирноград (8) 21 50 360 гр. Мирноград 50 360 63
Новогродовка (21) 6 14 931 гр. Новогродовка 14 931 57
Покровск (18) 30 76 518 гр. Покровск 62 981 66 гр. Родинское, Шевченко
Селидово (22) 11 53 274 гр. Селидово 23 793 51 гр. Горняк, гр. Украинск, Вишневое, Камишевка, Кураховка, Острое, Цукурино
Славянск (23) 60 134 213 гр. Славянск 114 437 114 гр. Святогорск
Снежное (24) 39 69 205 гр. Снежное 47 457 85 Андреевка, Бражино, Горняцкое, Залесное, Лиманчук, Никифорово, Первомайски, Первомайское, Победа, Северное
Торецк (7) 23 86 281 гр. Торецк 34 378 53 гр. Зализное, Курдюмовка, Нелеповка, Новгородское, Петровка, Пивденное, Пивничное, Шчербиновка
Угледар (4) 1 15 267 гр. Угледар 15 267 54
Харцизк (26) 18 102 054 гр. Харцизк 58 040 25 гр. Зугрес, гр. Иловайск, Войково, Горное, Зуевка, Николаевка, Покровка, Троицко-Харцизк, Шахтное, Широкое
Чистяково (25) 44 78 825 гр. Чистяково 55 924 76 Пелагеевка, Рассипное
Шахтьорск (27) 42 59 419 гр. Шахтьорск 59 219 55 Контарное, Московское, Сердитое, Стожковское
Ясиноватая (28) 14 35 303 гр. Ясиноватая 35 303 20
Административен район
Александровски (l) 1010 19 470 сгт Александровка 3593 128
Амвросиевски (a) 1455 45 421 гр. Амвросиевка 18 501 74 Войковски, Кутейниково, Новоамвросиевское
Бахмутски (b) 1860 44 531 гр. Бахмут 81 гр. Северск, гр. Светлодарск, гр. Углегорск гр. Часов Яр, Александровское, Булавинское, Луганское, Оленовка, Олховатка, Прибрежное
Великоновоселковски (c) 1900 41 141 сгт Великая Новоселка 5956 90
Волновахски (d) 2549 83 686 гр. Волноваха 22 988 55 Андреевка, Благодатное, Владимировка, Графское, Донское, Мирное, Новотроицкое, Оленовка, Олгинка
Доброполски (f) 949 16 495 гр. Доброполе 94 Святогоровка
Константиновски (g) 1173 19 102 гр. Константиновка 72
Лимански (i) 1018 21 813 гр. Лиман 138 Дробишево, Заречное, Новоселовка, Ямпол, Яровая
Мангушки (m) 795 27 216 сгт Мангуш 8007 131 Ялта
Марински (j) 1350 84 132 гр. Маринка 9775 28 гр. Красногоровка, гр. Курахово, Александровка, Илинка, Старомихайловка
Николски (e) 1221 29 252 сгт Николское 8993 132
Новоазовски (k) 819 35 670 гр. Новоазовск 11 635 117 Седово
Покровски (h) 1316 31 860 гр. Покровск 66 Гродовка, Новоикономическое, Удачное
Славянски (n) 1273 34 052 гр. Славянск 114 гр. Николаевка, Андреевка, Билбасовка, Донецкое, Райгородок, Черкаское
Старобешевски (o) 1282 50 537 сгт Старобешево 6205 37 гр. Комсомолское, Нови Свет
Телмановски (p) 813 14 728 сгт Телманово 4461 78
Шахтьорски (q) 1194 19 692 гр. Шахтьорск 55
Ясиноватски (r) 809 27 753 гр. Ясиноватая 20 Верхнеторецкое, Желанное, Керамик, Очеретино

Забележка: Цифрите в скобите след името на градския окръг отговарят на червените цифри от Картата за административно-териториалното деление на Донецка област, а латинските букви след името на района – на черните латински букви в Картата...