Европейска комисия
| Европейска комисия | |
| European Commission | |
| Информация | |
|---|---|
| Абревиатура | ЕК |
| Основаване | 16 януари 1958 г. |
| Тип | институции на Европейския съюз,[1] Изпълнителна власт |
| Юрисдикция | |
| Седалище | Брюксел и Люксембург |
| Служители | 23 000 |
| Бюджет | 1,547 млрд. евро (2020 г.) |
| Ръководител | Урсула фон дер Лайен, председател |
| Подчинени органи | Европейски парламент Европейски съвет |
| Уебсайт | ec.europa.eu |
| Европейска комисия в Общомедия | |
Европейската комисия, известна още като Еврокомисия (съкратено ЕК), е изпълнителният орган на Европейския съюз (ЕС). Главната ѝ роля е да определя цели и приоритети за действие, да предлага закони на Парламента и Съвета, да управлява и прилага политиките на ЕС и бюджета, да налага спазването на европейското право (заедно със Съда на ЕС) и да представя ЕС извън Европа. Комисията управлява и ежедневната дейност на Съюза: прилагане на политиките, изпълнение на програмите, разходване на средствата и др.[2]
Комисията работи подобно на правителствен кабинет, състоящ се от 27[3] членове – по един от всяка държава членка. За членове на ЕК, наричани неофициално комисари, обикновено се избират видни политически дейци. Въпреки че всеки от тях е излъчен от една държава членка,[4] те се ангажират да работят в името на Съюза и независимо от националните правителства.[2] Един от комисарите е и председател на Комисията и се назначава от Европейския съвет, след което заедно с него избира останалите комисари. Така сформираният екип на ЕК се представя на Европейския парламент, който изслушва кандидатите и одобрява цялостния състав.[5] Понастоящем председател на Комисията е Урсула фон дер Лайен, която започва мандата си на 1 декември 2019 (Комисия „Фон дер Лайен“).
Думата комисия може да се отнася както и за екипа от комисари (тяхното заседание е Колеж на комисарите), така и за самата институция в по-широк смисъл. За да осъществяват работата в различните направления в Европейската комисия работят общо около 25 000 т.нар. еврочиновници, разпределени в т.нар. „генерални дирекции“ (ГД) и „служби“, всяка от които отговаря за определена област от политиката и се оглавява от генерален директор, който докладва направо на председателя на Комисията. Всички тези служители са разпръснати в общо 60 отделни сгради, но самите комисари и непосредствените им подчинени работят и заседават в сградата Берлемон в Брюксел, която се е превърнала в символ на Европейската комисия като цяло. Работните езици в институцията са английски, немски и френски.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Европейската комисия е наследник на една от петте институции, създадени в наднационалната система на европейските общности след знаменитата декларация на френския външен министър Робер Шуман от 9 май 1950 г. Първата изпълнителна институция в рамките на обединена следвоенна Европа е Върховният орган на Европейската общност за въглища и стомана, започнал работа през 1951 г. Оттогава институцията е претърпяла множество промени в името, правомощията, състава си. С последните поправки на учредителните договори, внесени с Договора от Лисабон, ЕК става изпълнителен орган на обединения Европейски съюз.[6]
Структура
[редактиране | редактиране на кода]Европейската комисия се състои от генерални дирекции (ГД), изпълнителни агенции и служби[7]
Генерални дирекции
[редактиране | редактиране на кода]- BUDG Бюджет
- GROW Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП
- TAXUD Данъчно облагане и митнически съюз
- CLIMA Действия по климата
- ECHO Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ
- EUROSTAT Евростат – европейска статистика
- ENER Енергетика
- SANTE Здравеопазване и безопасност на храните
- AGRI Земеделие и развитие на селските райони
- ECFIN Икономически и финансови въпроси
- DIGIT Информатика
- COMM Комуникации
- COMP Конкуренция
- DEVCO Международно сътрудничество и развитие
- HOME Миграция и вътрешни работи
- MOVE Мобилност и транспорт
- Морско дело и рибарство
- RTD Научни изследвания и иновации
- EAC Образование, младеж, спорт и култура
- ENV Околна среда
- NEAR Политика за съседство и преговори за разширяване
- JUST Правосъдие и потребители
- REGIO Регионална и селищна политика
- JRC Съвместен изследователски център
- CONNECT Съобщителни мрежи, съдържание и технологии
- EMPL Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване
- TRADE Търговия
- FISMA Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари
- HR – Човешки ресурси и сигурност
- Писмени преводи
- Устни преводи
Изпълнителни агенции
[редактиране | редактиране на кода]- INEA Изпълнителна агенция за иновации и мрежи
- EASME Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия
- REA Изпълнителна агенция за научни изследвания
- EACEA Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура
- CHAFEA Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните
- ERC Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет
Служби
[редактиране | редактиране на кода]- Библиотека и център за електронни ресурси
- PMO - Управление и плащане по индивидуални права
- SG - Генерален секретариат
- Длъжностно лице за защита на данните
- OLAF - Европейска служба за борба с измамите
- EPSO - Европейска служба за подбор на персонал
- EPSC - Европейски център за политическа стратегия
- FPI - Инструменти в областта на външната политика
- OIB - Инфраструктура и логистика в Брюксел
- OIL - Инфраструктура и логистика в Люксембург
- Служба Правна
- Работна група за подготовката и провеждането на преговорите с Обединеното кралство по реда на член 50 от ДЕС
- Служба за вътрешен одит
- Служба за исторически архиви
- Служба за подкрепа на структурните реформи
- OP - Служба за публикации
Избор на ЕК
[редактиране | редактиране на кода]Веднъж на всеки пет години се назначава нов екип от комисари (по един от всяка страна членка). Европейският съвет номинира кандидат за председател на Комисията, който трябва да бъде одобрен с мнозинство от членовете на Европейския парламент. Ако европейските депутати отхвърлят кандидатурата, Съветът разполага с един месец, за да предложи нова. Избраният председател избира комисарите и техните ресори измежду кандидатите, предложени от всяка от страните-членки. След това списъкът с комисари трябва да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство най-напред от Съвета на министрите, а след това и от Парламента. Ако Парламентът приеме списъка, новата Комисия се назначава официално от Съвета.[2]
Комисия 2014 – 2019
[редактиране | редактиране на кода]Съставът на Европейската комисия за периода 2014 – 2019 е одобрен от Парламента на 22 октомври 2014 и официално назначена по време на срещата на Европейския съвет на 23 – 24 октомври.[8][9] Встъпването в длъжност на новата Комисия става на 1 ноември 2014, а петгодишният ѝ мандат изтича на 31 октомври 2019 г.[10][11]
Тя се състои от колегиума на 28-те членове, включително председателя и 7 заместник-председатели. Комисарите са по един от всяка държава в ЕС и всеки носи отговорност за конкретни области на политиката. При избора на комисари стремежът на председателя Юнкер е да има равнопоставеност във всяко отношение – на половете, на партиите и т.н.[12]
Дневният ред на комисията за първи път е организиран не само по отделните области на политиките, но и с групирането на отделните комисари в проектни екипи („Project Teams“), като всеки от тях се оглавява от един от заместник-председателите.[13][14]
Комисията Юнкер посочва следните три основни приоритета:
- Заетост, растеж и инвестиции[15]
- Цифров единен пазар[16]
- Енергиен съюз[17]
Наред с тях има и други приоритети, общо 10 на брой, като заявената цел е възстановяване на доверието и доказване, че комисията ще работи по различен начин от предшествениците си[18]
Комисия 2019 – 2024
[редактиране | редактиране на кода]Комисията „Фон дер Лайен“ действа от 1 декември 2019 година. Неин председател е Урсула фон дер Лайен, а членове са 26 комисари (по един от всяка страна-членка на Европейския съюз, с изключение на Германия, чийто представител е Фон дер Лайен, и Великобритания, която не представя свой кандидат в подготовка за Брекзит).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ unesdoc.unesco.org
- ↑ а б в г Europa.eu – Официалният портал на Европейския съюз – Европейска Комисия
- ↑ след 1 юли 2013, преди това са 27
- ↑ Без да е задължително да е неин гражданин
- ↑ С други думи: Депутатите не одобряват комисарите един по един. Те могат да дадат одобрението си за цялата Комисия или да я отхвърлят в този ѝ състав.
- ↑ Вместо на отделните Европейски общности.
- ↑ Ведомства и изпълнителни агенции // Посетен на 20 февруари 2019.
- ↑ EUROPEAN COUNCIL DECISION appointing the European Commission // European Council, 22 октомври 2014. Архивиран от оригинала на 2014-11-02. Посетен на 2 ноември 2014.
- ↑ European Council (23 and 24 October 2014) ‒ Conclusions // European Council, 24 октомври 2014. Посетен на 2 ноември 2014.
- ↑ The new European Commission – Parliament elects new European Commission // European Parliament, 23 октомври 2014. Посетен на 1 ноември 2014.
- ↑ Juncker Commission takes office // European Commission, 1 ноември 2014. Посетен на 1 ноември 2014.
- ↑ Vogel, Toby. Juncker’s careful balancing act // 11/9/14.
- ↑ Vice-presidents to lead teams of commissioners
- ↑ The new structure of the Juncker Commission
- ↑ Jobs, Growth and Investment // Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
- ↑ Digital Single Market // Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
- ↑ Energy Union // Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
- ↑ Commission Work Programme 2015. A new start // Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на ЕК на български
- Представителства на ЕК в страните от Европейския съюз
- Делегации на ЕК по света
| |||||