Иван Гарелов
Иван Гарелов | |
български журналист | |
Роден |
6 февруари 1943 г.
|
---|---|
Починал | 3 септември 2024 г.
|
Учил в | Софийски университет |
Награди | V.I.P. перо (2011) |
Семейство | |
Съпруга | Донка Стамболийска |
Деца | Калина Гарелова Стефан Гарелов |
Иван Гарелов е популярен български журналист и телевизионен водещ. Известен е с фразата „Часът и мястото на срещата са известни“.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Стефанов Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в село Смилец, област Пазарджик. Завършва Софийския държавен университет със специалност журналистика.
През 1972 г. започва работа в Българската телевизия като репортер, след което в продължение на 21 години води политическо-информационното предаване „Панорама“. Включва се активно в пропагандната кампания на „Възродителен процес“, проявявайки се с „настървените“ си репортажи от границата по време на насилственото изселване на етническите турци през лятото на 1989 г.[2] В БНТ създава и популярното за времето си вечерно публицистично предаване „Екип 4“.
От 11 септември 2000 г. е на работа в Нова телевизия като шеф на „Новини и актуални предавания“, но е уволнен на 14 септември 2001 година.[3]
През 2004 г. става водещ на телевизионната игра „Вот на доверие“ по бТВ.[4][5] Водещ е на играта до 31 декември 2006 г., когато официално е свалена от ефира на телевизията.
През 2011 г. Гарелов съосновава „Кръг 11“, който организира годишните награди за телевизионна журналистика „Свети Влас“.[6] През същата година агенция V.I.P. Communication го награждава с приза V.I.P. перо.[7]
През 2012 г. осъществява сайта garelov.com,[8] а между 2013 и 2014 заедно с Елена Йончева е водещ на „Оригиналът“ по ТВ7.[9]
През 2017 г. става медиен съветник в правителството на Огнян Герджиков, по-късно е освободен от поста.[10][11] През 2021 г., в интервю за „Панорама“, Гарелов споделя, че е отстранен от поста по желание на Бойко Борисов.[12]
Същата година се кандидатира за генерален директор на БНТ.[13] Писателят Антон Дончев, бившият министър на вътрешните работи Богомил Бонев, дългодишният директор на Националния исторически музей Божидар Димиров, председателят на XXXVII народно събрание Благовест Сендов, бившият министър на културата Вежди Рашидов, бившият директор на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров, художникът Светлин Русев, бившият министър на външните работи Соломон Паси, бившият председател на Българската академия на науките Стефан Воденичаров и други общественици се обявяват в негова подкрепа.[14] Членовете на Съвета за електронни медии избират Константин Каменаров.
През 2022 г. става сътрудник на председателя на Комисията по културата и медиите в XLVII народно събрание Тошко Йорданов.[15]
Агентурно минало
[редактиране | редактиране на кода]През 2008 г. Комисията по досиетата обявява, че между 1967 и 1969 г. Гарелов е работил в Първо управление на Държавна сигурност, а след 1970 г. е нещатен сътрудник на службите.[16] Агентурният му псевдоним е бил „Талев“. По-специално той е изпълнявал ролята на разузнавач от 1967 г., като през 1968 г. е минал курс за квалификация в СССР.[17] През 1968 г. учи гръцки език в Атина, като преди това той е преминал ускорена езикова и оперативна подготовка. Проверката на Комисията е свързана с оповестяването на имената на сътрудници на бившата Държавна сигурност, които са били на ръководни постове в БНТ.
Личен живот и смърт
[редактиране | редактиране на кода]Гарелов е женен за журналистката от програма „Хоризонт“ на БНР Донка Стамболийска до смъртта ѝ през 2023 г.[18] Двамата имат две деца – преводачката и кинокритик Калина Гарелова (р. 1968 г.) и Стефан Гарелов (р. 1975 година).
На 18 юли 2024 г. Гарелов претърпява тежък инцидент, като пада по стълбите в хотел „Палас“ в курортния комплекс „Свети Влас“, където работи върху новата си книга „За какво мечтаят жените“. Вследствие на инцидента получава 2 тежки черепно-мозъчни травми и кръвоизлив в мозъка и изпада в кома. Настанен е в реанимацията на „Пирогов“,[19] където умира на 3 септември 2024 г.[20]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Недалеч и неотдавна“ ISBN 9789543982806 (2013 г.; издателство Труд)[21]
- „Тук и сега“ ISBN 9786191862177 (2016 г.; издателство Жанет – 45)[22]
- „Ще ни побъркат. Вторият живот на написаното“ ISBN 9789542823599 (2017; издателство Сиела)[23]
- „Неизпратени писма до Маргарита“ ISBN 9789543987269 (2022; издателство Труд)[24]
- „Рокендрол, шпионаж и... последен валс“ ISBN 9789543987535 (2023; издателство Труд)[25]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- „Горещи следи“ (1985), 4 серии
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Часът и „Мястото“ на срещата са известни // www.kinoto.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
- ↑ Аврамов, Румен. Икономика на „Възродителния процес“. София, Център за академични изследвания, 2016. ISBN 978-954-320-582-0. с. 290 – 291.
- ↑ "Нова" уволни Гарелов // www.dnevnik.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
- ↑ Вот на доверие // www.tv.dir.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
- ↑ Би Ти Ви стартира 'Вот на доверие' с водещ Гарелов // www.vesti.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
- ↑ Иван Гарелов организира тв наградите „Св. Влас“ за 11-и път // www.24chasa.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
- ↑ Милен Цветков и Иван Гарелов с награди // www.tv.dir.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
- ↑ Иван Гарелов взема интервю от Елена Йончева в интернет // www.24chasa.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
- ↑ "Оригиналът" с Иван Гарелов и Елена Йончева // www.potv.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
- ↑ Иван Гарелов става медиен съветник на служебното правителство // www.dnevnik.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
- ↑ Герджиков уволни Гарелов като медиен съветник на правителството // www.nova.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
- ↑ “Панорама” - 09.04.2021 // БНТ. bnt.bg, 9 април 2024. Посетен на 20 юли 2024.
- ↑ Избор на генерален директор на БНТ. Заседание на СЕМ // www.bnt.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
- ↑ 85 популярни личности подкрепиха Иван Гарелов за шеф на БНТ // www.dariknews.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
- ↑ Иван Гарелов вече е сътрудник в парламентарната комисия по култура // www.bnr.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
- ↑ Решения на Комисията за разкриване на документите за периода 20 юли 2008 г. – 20 декември 2008 г.
- ↑ Гарелов, Кеворк и Хачо сред ченгетата в БНТ // standartnews, 2008. Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на сряда, 26 ноември 2008.
- ↑ Почина журналистът от БНР Донка Стамболийска // БНР Хоризонт. bnr.bg, 18 април 2023. Посетен на 20 юли 2024.
- ↑ https://www.dnes.bg/obshtestvo/2024/07/18/ivan-garelov-e-v-reanimaciiata-na-pirogov-sled-tejyk-incident-na-moreto.614150
- ↑ Почина Иван Гарелов
- ↑ Недалеч и неотдавна // www.helikon.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
- ↑ Тук и сега. „Панорама“ и прехода // www.janet45.com. Посетен на 2022-14-02. (на български)
- ↑ Ще ни побъркат – Вторият живот на написаното // www.ciela.com. Посетен на 2022-14-02. (на български)
- ↑ Неизпратени писма до Маргарита // www.book.store.bg. Посетен на 2023-01-13. (на български)
- ↑ Рокендрол, шпионаж и... последен валс // www.book.store.bg. Посетен на 2023-01-13. (на български)
|