Автономни региони в КНР
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Автономните региони (на мандарински китайски:自治区, пинин:zìzhìqū) са териториално-административни единици в КНР на ниво провинции. Делението на провинции и автономни региони е въведено от комунистическото ръководство на Китай в съответствие с принципите на националната политика, заимствани от СССР. В автономните региони, за разлика от провинциите, живеят значителен брой граждани от некитайска националност.
Към днешно време в Китай има 5 административни единици със статут на автономни региони:
| Регион | (кит.) | Адм. центр | (кит.) |
|---|---|---|---|
| Гуанси-джуански | 广西 | Наннин | 南宁 |
| Вътрешна Монголия | 内蒙古 | Хоххот | 呼和浩特 |
| Нинся-хуейски | 宁夏 | Инчуан | 银川 |
| Синдзян-уйгурски | 新疆 | Урумчи | 乌鲁木齐 |
| Тибетски | 西藏 | Лхаса | 拉萨 |
Вътрешна Монголия е първият китайски автономен регион, образуван през 1947 г.
| |||||||||||||||||||