Алкохолен градус
Алкохолен градус (означение °), наричан също обемен процент (об. %, vol % или % vol), е единица за измерване на съдържанието на етилов спирт в алкохолна напитка, и се изразява чрез отношението на обема на етанола към общия обем на течността. Измерва се при температура на течността 20 °С. Измерването в обемни проценти се използва в цял свят. Международната организация по законодателна метрология (МОЗМ) публикува таблици за плътността на смесите вода–етанол при различни концентрации и температури.
За измерване на алкохола по-рядко се ползва и масов процент, който е отношение на масата на разтворения етанол към общата маса на течността. Тъй като алкохолът има различна плътност от водата, масовият и обемният процент се различават. Приблизителните формули за връзка между масови и обемни проценти са:
(1763 – 1822)
(1778 – 1850)
(1834 – 1907)
- масов % = 0,78924 · обемен %
- обемен % = 1,26704 · масов %
Обичайни стойности
[редактиране | редактиране на кода]| Напитка | Обемни проценти |
|---|---|
| Плодов сок | 0 – 0,09 % |
| Безалкохолна бира | 0 – 0,5 % (обикновено 0,4 – 0,6 %) |
| Квас | 0,05 – 1,5 % |
| Кефир | 0,2 – 2,0 % |
| Боза | 1 % |
| Бира | 2 – 12 % (обикновено 4 – 6 %) |
| Сайдер | 2 – 12 % (обикновено 4 – 8 %) |
| Малц ликьор | 5 % + |
| Медовина | 8 – 16 % |
| Вино | 9 – 16 % (обикновено 12,5 – 14,5 %) |
| Десертно вино | 14 – 25 % |
| Саке | 15 % |
| Вермут | 14,5 – 21,9 % |
| Шери, Портвайн, Самос | 15 – 22 % |
| Ликьор | 11 – 55 % |
| Ликьорно вино | 15,5 – 20 % (18 – 22 % в Европа) |
| Битер | 28 – 45 % |
| Водка | 35 – 95 % (обикновено 40 %) |
| Ром | 37,5 – 80 % (обикновено 40 %) |
| Бренди | 35 – 60 % (обикновено 40 %) |
| Грапа | 37,5 – 60 % |
| Узо | 37,5 %+ |
| Палинка | 37,5 – 86 % (обикновено 52 %) |
| Кашаса | 38 – 54 % |
| Сотол | 38 – 60 % |
| Джин | 37,5 – 50 % |
| Шотландско (скоч) уиски | 40 – 63,5 % |
| Уиски | 40 – 68 % (обикновено 40, 43 или 46 %) |
| Ракия | 40 – 86 % |
| Мастика | 47 % |
| Маотай | 43 – 53 % |
| Абсент | 45 – 89,9 % |
| Сентербе | 70 % |
Връзка с други единици
[редактиране | редактиране на кода]В Руската империя
[редактиране | редактиране на кода]В Русия през XIX век алкохолното съдържание на напитките се е измервало в две единици:
- градус Хес (единица, формулирана от руския химик Герман Хенри Хес) и
- градус Тралес (днешният алкохолен градус, об. %), на името на немския физик Йохан Георг Тралес.
Руският учен-енциклопедист Дмитрий Иванович Менделеев показва, че това, което Тралес приема за алкохол, е само 88,55 % воден разтвор на спирт. Така 40-градусова напитка по Тралес съответства на съдържание на чист спирт 35,42 % по Менделеев.
Основната акцизна мярка за алкохолно съдържание се е наричала полугар (38 % спирт, 0 градуса по Хес).
Заедно с полугара, вече към 1839 – 1843 г., са се продавали още няколко сорта „вина“ (водки):[2][3]
| Название | Градус Хес | Процент алкохол |
|---|---|---|
| Полугар | 0 | 38 |
| Пенливо вино | 20 | 44,25 |
| Трипробно вино | 33⅓ | 47,4 |
| Четирипробен спирт | 50 | 56 |
| Двоен спирт | 100 | 74,7 |
Градусът Хес показва не съдържанието на алкохол, а броя кофи с вода с температура +12,44 °R (градуси по Реомюр, +60 °F, +15,56 °C), които трябва да се добавят към 100 кофи тестван алкохол, за да се получи полугар, определен като 38 % алкохол.
В англоезичните държави
[редактиране | редактиране на кода]Съществува и стара английска система за определяне на алкохолния градус с единицата пруф (англ. proof). В САЩ 100 proof е равно на 50 об. %. По британската дефиниция съотношението британски градус (proof) / обемен процент е от около 7/4 до 8/4, т.е. 80 proof е 40 об. %. Опитно е установено, че във Великобритания до 1980 г. 100 proof = 57,15 об. % и съответства на отношение на обема на чистия спирт към обема на сместа 4/7. От 1980 г. единицата пруф не се използва.
Във Франция
[редактиране | редактиране на кода]Във Франция обемният процент на алкохола често се нарича „градус на Гей-Люсак“ (по името на химика Жозеф Луи Гей-Люсак),[4] въпреки че има малка разлика, тъй като конвенцията на Гей-Люсак използва международната стандартна атмосферна стойност за температурата 15 °C (а не 20 °C).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bis auf die Untergrenze für „Leichtbier“ entstammen die nicht verlinkten Werte Thomas Gilg: Rechtsmedizinische Aspekte von Alkohol und Alkoholismus. In: Alkohol und Alkoholfolgekrankheiten: Grundlagen – Diagnostik – Therapie. 2., vollständig überarbeite und aktualisierte Auflage. Springer, Berlin Heidelberg 2005, ISBN 978-3-540-22552-2, S. 551 – 576 (Google Buch).
- ↑ Обзор различных отраслей мануфактурной промышленности России. Т. 3. Тип. И. Огрызко, 1865. С. 425.
- ↑ Л. Б. Бондаренко. Из истории русской спиртометрии. // Вопросы истории естествознания и техники. № 2, 1999.
- ↑ Joseph Louis Gay-Lussac (1778 – 1850) // chemistry.about.com. Архивиран от оригинала на 2011-06-06. Посетен на 2008-07-05.