Карол Шимановски
Карол Шимановски Karol Szymanowski | |
полски композитор, пианист и педагог | |
Портретна фотография | |
Роден | Karol Maciej Szymanowski
3 октомври 1882 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Краков, Полша |
Националност | Полша |
Работил | музикант, педагог, писател |
Музикална кариера | |
Стил | Млада Полша |
Инструменти | пиано |
Направление | класическа музика |
Активност | 1899 – 1937 г. |
Свързани изпълнители | Гжегож Фителберг, Людомир Ружицки, Аполинари Шелюто |
Влияния | Фредерик Шопен |
Известни творби | „Карл Рогер“, „Симфония № 4“, „Sabat Mater“ |
Семейство | |
Баща | Станислав Корвин-Шимановски |
Майка | Анна Таубе |
Партньор | Ярослав Ивашкевич |
Уебсайт | |
Карол Шимановски в Общомедия |
Ка̀рол Ма̀чей Шимано̀вски (на полски: Karol Maciej Szymanowski) е полски композитор, пианист, педагог и писател. Представител на „Млада Полша“. Определян за един от най-значимите полски композитори.
Младост и образование
[редактиране | редактиране на кода]Карол Шимановски е роден на 3 октомври (21 септември стар стил) 1882 в село Тимошувка, Руска империя (дн. Украйна). Произлиза от шляхтишко семейство с интерес към музиката. През 1889 г. започва да взема уроци по пиано, първоначално при своя баща, а след това в музикалното училище на Густав Нойхаус в Елизаветград. В периода 1901 – 1905 следва във Варшава при Марек Завирски и Зигмунт Носковски. Запознава се с Артур Рубинщайн, Станислав Игнаци Виткевич-„Виткаци“ и Стефан Жеромски. Заедно с Виткаци посещава Италия през 1905 г. През същата година заедно с Гжегож Фителберг, Людомир Ружицки и Аполинари Шелюто основава дружество, което популяризира творчеството на младите полски композитори. През следващите години изнася концерти във Варшава, Берлин и Лайпциг, отново посещава Италия. През 1912 г. се установява във Виена и сключва десетгодишен договор с Universal-Edition. През 1914 и 1915 посещава Сицилия, Северна Африка, Париж, Лондон, Киев, Москва и Петербург.
След избухването на Октомврийската революция завинаги напуска родната Тимошувка, а от 1919 г. се установява във Варшава.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Творчеството на Шимановски се поделя на три периода в зависимост от доминиращите в него влияния. Ранната фаза (1899 – 1913) в неговото развитие е белязана от фигурата на Фредерик Шопен и творчеството на немските романтици. Осезаемо значение в този период изиграва и литературата на модернизма. Вторият период (1914 – 1919) е свързан със засилено влияние на френската музика, най-вече на импресионизма.
Композиторът демонстрира интерес към античното минало и културата на Ориента. Именно в този период започва да се формира индивидуалният стил на Шимановски. Третият етап от неговия творчески път обхваща годините от 1920 до 1937. Тогава той преосмисля творческата си концепция и се обръща към родния фолклор в стремежа си да изгради нов национален стил в музиката[1].
Това разделение обаче е силно условно. Анджей Хлопецки определя творческото развитие на композитора като „меандрично“ [2]. Според музиколога комбинацията на късноромантическите и модернистични влияния с музикалното новаторство на ХХ в. превръща Шимановски в най-забележителния полски композитор след Шопен. Сред най-известните му произведения са операта „Крал Рогер“ върху либрето на Ярослав Ивашкевич, „Sabat Mater“ (творба за солисти, смесен хор и оркестър), „Симфония № 4“ („Symphonie concertante“).
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Шимановски е гей.[3] Неговата опера „Крал Роже“ (1924) включва хомосексуални теми. Същата тематика е засегната и в романа му „Ефебос“, която посвещава на любовника си, Борис Кочно.[4]
След Първата световна война
[редактиране | редактиране на кода]През 1921 г. заедно с Павел Кохански и Артур Рубинщайн посещава Съединените щати, а през следващата година жъне успех с авторски концерт в Париж. След 1922 г. редовно посещава Закопане, а от 1930 г. живее там във вила „Атма“.
От 20 февруари 1927 г. до 30 април 1932 г. е ректор на Висшето музикално училище във Варшава. В периода 1933 – 36 г. изнася концерти със собствени творби във Франция, Белгия, Холандия, Англия, Италия, Югославия, България, Германия, Швеция, Дания, Норвегия и Съветския съюз.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]В този период здравето на композитора постепенно се влошава. През 1929 г. той се лекува в Австрия и Швейцария, а през 1936 – във Франция. През 1937 г. постъпва в санаториум в Лозана, където умира на 29 март[5].
Наследството на Шимановски
[редактиране | редактиране на кода]Пълни издания на творбите на Шимановски подготвят Полското музикално издателство и Universal Edition във Виена. От 1976 г. за посетители е отворен Музеят на Карол Шимановски, който се помещава във вила „Атма“ в Закопане и е филиал на Националния музей в Краков. [6]. В него се намира и седалището на Музикално дружество „Карол Шимановски“, което организира фестивали, национални и международни конкурси, чиято цел е популяризация на личността и творчеството на композитора[7].
Във връзка със 125-ата годишнина от рождението и 70-ата годишнина от смъртта на твореца, Сеймът на Република Полша обявява 2007 за Година на Карол Шимановски[8]. От 2011 г. действа информационен портал, посветен на композитора, който се поддържа от Института „Адам Мицкевич“ и Варшавския университет[9].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.karolszymanowski.pl. Посетен на 4 юни 2016 г.
- ↑ culture.pl. Посетен на 4 юни 2016 г.
- ↑ polityka.pl
- ↑ dzieje.pl
- ↑ culture.pl. Посетен на 4 юни 2016 г.
- ↑ mnk.pl // Архивиран от оригинала на 2016-08-17. Посетен на 2016-07-04.
- ↑ www.szymanowski.zakopane.pl
- ↑ culture.pl
- ↑ www.karolszymanowski.pl
|
- Полски композитори
- Полски класически пианисти
- Носители на Ордена на Белия орел
- Носители на Ордена на Възраждане на Полша
- Носители на ордена на Почетния легион
- Носители на Ордена на Свети Сава
- Носители на Академичен лавър
- Доктор хонорис кауза на Ягелонския университет
- Филмови композитори
- Гей мъже
- ЛГБТ композитори
- ЛГБТ писатели от Полша
- ЛГБТ личности от Полша
- Починали в Лозана
- Погребани в Криптата на заслужилите (Краков)