Купата на панаирните градове е бивш европейски футболен турнир провеждан между 1955 и 1971 година. Турнирът е направен по идея на швейцареца Ернст Томен, италианеца Оторино Бараси и генералния секретар на Английската футболна асоциацияСтанли Роус. Както подсказва името, състезанието е направено са насърчаване на международните панаири. Играят се приятелски мачове между отбори от градове, които имат панаири, а самия турнир се развива от тези първоначални приятелски игри. Състезанието отначало е открито за градове, които са домакини на панаири, а позицията, на която завършват отборите в своите първенства няма значение за участието им. Първите години на турнира също така включват правилото един град — един отбор. От българска страна право на участие има само град Пловдив (Локомотив, Ботев и Спартак) чрез своите отбори. След 1968 година в турнира се класират отбори според позицията си в първенството, което впоследствие дава право и на Славия да участва. През 1971 година минава под егидата на УЕФА и е заменен от турнира за Купата на Уефа, сега известен като Лига Европа.[1][2]