Къспикеси
| Къспикеси Σκούταρι | |
| — село — | |
Къспикеси Къспикеси Къспикеси | |
| Страна | |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 21 m |
| Население | 2647 души (2001 г.) |
Къспикеси или Къспекеси, Кьоспекли, Копеки (на гръцки: Σκούταρι, Скутари, до 1927 Κιοπεκή, Кьопеки[1]) е село в Гърция, дем Сяр, област Централна Македония с 2614 жители, според преброяването от 2001 година.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Сярското поле на 9 километра южно град Сяр (Серес).
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от турското kız, момиче и реçе, було с прогресивна асимилация к – ч > к – к.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век и началото на XX век Къспикеси е чисто българско селище, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Кис Пикеси (Kis-pikessï) има 38 домакинства със 132 жители българи.[3] Гръцка статистика от 1886 година показва Киз Пикеси (Κιζ Πικεσί) като село с 65 християни.[4]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
| „ | Къз пикеси, на З от Сал махала, чифлик от Тахир бея. Същото състояние като в Ени махала, къщи 20; българе 100 души.[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Къс Пикеси брои 270 жители българи-християни.[6]
В първото десетилетие на XX век населението на селото е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Киз Пикеси (Kiz-Pikessi) се състои от 240 българи патриаршисти гъркомани и 24 цигани.[7] Гръцка статистика от 1908 година показва Кис Пикеси (Κις Πεκεσί) като екзархийско – „250 православни гърци под българския терор“.[4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. През 20-те години в Къспикеси са заселени гърци бежанци от останалото в България село Скутари (днес Щит), на чието име в 1927 година е прекръстено селото.[8] Според преброяването от 1928 година Копеки е смесено местно-бежанско село с 291 бежански семейства и 1125 души бежанци.[9]
Църквата в селото е „Успение Богородично“.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Баркуш[11] или Байкуш | Μπαϊκούς | Мегалопули | Μεγαλοπούλι[12] | местност на ССИ от Къспикеси, по десния бряг на Белица[11] |
| Бин гьол[11] | Μπίν Γκιόλ | Лимнулес | Λιμνούλες[12] | местност на ССЗ от Къспикеси, по десния бряг на Белица[11] |
| Кара Орман | Καρά Όρμάν | Мавро Дасо | Μαύρο Δάσο[12] |
- Преброявания
- 1928 – 1466 жители
- 1940 – 1794 жители
- 1951 – 1921 жители
- 1961 – 2167 жители
- 1971 – 2171 жители
- 1981 – 2337 жители
- 1991 – 2386 жители
- 2001 – 2614 жители[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 149.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
- ↑ а б в Демография на селата в Дем Копеки, архив на оригинала от 30 ноември 2007, https://web.archive.org/web/20071130024855/http://dim-skout.ser.sch.gr/stoixeia.htm, посетен на 24 декември 2008
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 840.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
- ↑ Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών, архив на оригинала от 11 март 2009, https://web.archive.org/web/20090311034054/http://dim-skout.ser.sch.gr/ligalogia.htm, посетен на 24 декември 2008
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||