Лиственица

Лиственица

Европейска лиственица (L. decidua)

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) отдел: Иглолистни (Pinophyta) клас: Иглолистни (Pinopsida) разред: Бороцветни (Pinales) семейство: Борови (Pinaceae) подсемейство: Laricoideae род: Лиственица (Larix)

Научно наименование

Larix Mill., 1754

Лиственица в Общомедия

[ редактиране ]

Мъжки (горе) и женски (долу вдясно) шишарки на японска лиственица през пролетта

Листа и шишарки на европейска лиственица

Листвениците (Larix) са род иглолистни дървета от семейство Борови (Pinaceae), разпространени в хладните части на умерения пояс на Северното полукълбо. Те са едни от преобладаващите растения в тайгата на Русия и Канада.

Общи сведения

Листвениците са листопадни дървета, достигащи на височина до 15 – 50 m. Клонките са диморфични – дълги (10 – 50 cm) с по няколко пъпки и къси (1 – 2 mm) с по една пъпка. Листата са игловидни, широки до 1 mm и дълги 2 – 5 cm. Те са разположени спирално по дългите клонки и в гъсти струпвания от по 20 – 50 иглички по късите. През есента игличките пожълтяват и падат, оставяйки дървото голо през зимата.

Шишарките на лиственицата са дълги 1 – 9 cm, зелени или лилави, като покафеняват 5 – 8 месеца след опрашването. При около половината видове люспите на прицветника са дълги и видими, а при останалите – къси и скрити между семенните люспи. Северните видове имат по-малки шишарки (1 – 3 cm) с къси присеменници, а южните – по-дълги шишарки (3 – 9 cm), като най-дългите шишарки и присеменници имат най-южните видове в Хималаите.

Използване

Дървесината на лиственицата се цени, заради нейната здравина, водоплътност и трайност. Висококачествени трупи се използват за строителството на яхти и други малки водни съдове. Лиственицата, обикновено видовете Larix decidua, Larix kaempferi и Larix laricina, често се използва за отглеждане на бонсай.

Видове

Род Лиственица има около 10 вида. От изброените по-долу 13 три не се приемат за самостоятелни видове само в част от съвременните класификации – Larix himalaica, Larix principis-rupprechtii и Larix speciosa.

В миналото дължината на прицветниците е използвана за разделянето на рода на две секции – Larix (къси прицветници) и Multiserialis (дълги прицветници). Това разделение не се потвърждава от съвременните генетични анализи, според които по-съществени са различията между видовете в Евразия и Северна Америка, а размерът на шишарката и прицветника е по-скоро адаптация към климатичните условия.

Някои изследователи предлагат разделянето на рода на три групи, съответстващи приблизително на северноамериканските видове, евразийските видове с къс прицветник и евразийските видове с дълъг прицветник. Изключение прави Larix sibirica, която има къс прицветник, но е генетично близка до евразийските видове с дълъг прицветник.

Евразийски с къс прицветник

• Larix decidua (syn. L. europaea), европейска лиственица – планините на Централна Европа
• Larix gmelinii (syn. L. dahurica, L. olgensis) – равнините на Източен Сибир
• Larix kaempferi (syn. L. leptolepis), (японска лиственица) – планините на Централна Япония
• Larix principis-rupprechtii – планините на Северен Китай

Евразийски с дълъг прицветник

• Larix griffithii (syn. L. griffithiana) – Източни Хималаи
• Larix himalaica – Централни Хималаи
• Larix mastersiana – планините на Западен Китай
• Larix potaninii – планините на Югозападен Китай
• Larix sibirica – равнините на Западен Сибир
• Larix speciosa – планините на Южен Китай и Североизточен Мианмар

Северноамерикански

• Larix laricina – северните равнини на Северна Америка
• Larix lyallii – планините в северозападната част на Съединените щати и Югозападна Канада, на големи височини
• Larix occidentalis – планините в северозападната част на Съединените щати и Югозападна Канада, на малки височини

Почти всички видове лиственица могат да бъдат хибридизирани помежду си. Най-известният хибрид е Larix × marschlinsii, получаван при съвместното отглеждане на L. decidua и L. kaempferi.

Източници

• D. S. Gernandt & A. Liston. Internal transcribed spacer region evolution in Larix and Pseudotsgua (Pinaceae) // American Journal of Botany 86. 1999. с. 711 – 723. Архивиран от оригинала на 2009-09-27.
• X.-X. Wei & X.-Q. Wang. Phylogenetic split of Larix: evidence from paternally inherited cpDNA trnT-trnF region // Plant Systematics and Evolution 239. 2003. с. 67 – 77.
• X.-X. Wei & X.-Q. Wang. Recolonization and radiation in Larix (Pinaceae): evidence from nuclear ribosomal DNA paralogues // Molecular Ecology 13. 2004. с. 3115 – 3123.

Външни препратки

• Gymnosperm Database – Larix Архив на оригинала от 2007-10-11 в Wayback Machine.