Любка Рондова
| Любка Рондова | |
| българска певица | |
23 юни 2007 г. | |
| Родена | Любка Василева Рондова
|
|---|---|
| Починала | |
| Учила в | Карлов университет |
| Музикална кариера | |
| Стил | българска народна музика |
| Инструменти | вокал |
| Глас | мецосопран |
| Лейбъл | „Балкантон“ |
| Участник в | „Ансамбъл „Гоце Делчев““ |
| Любка Рондова в Общомедия | |
Любка (Люба) Василева Рондова-Караянева е българска народна певица от Македонската фолклорна област.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Любка Рондова е родена на 24 август 1936 г. в костурското село Шестево (на гръцки: Сидирохори), Егейска Македония, Гърция. Нейният дядо, Димитър Илиев (Буджов), е участник в Илинденско-Преображенското въстание. През 1948 г. по време на Гръцката гражданска война попада в групата на така наречените деца бежанци, с които е изведена от комунистическите партизани извън страната. Живее в Полша и Чехия. Завършва славянска филология в Карловия университет в Прага. Говори няколко езика. През 1960 година семейството ѝ се установява в България[1], а впоследствие тя работи като екскурзовод, преводач, редактор, началник отдел „Научна информация и квалификация“ и отговорен секретар на изданието „Проблеми на рекламата“ в държавното предприятие „Реклама“ в Комитета за култура. Дълги години е началник отдел „Култура“ и секретар на Съвета за духовно развитие в община „В. Левски“ (днес район „Оборище“ в столицата).
Любка Рондова умира на 15 март 2016 г. в София след продължително боледуване.[2][3][4][5]
Творческа дейност
[редактиране | редактиране на кода]Сериозният ѝ път на народна певица започва след като се премества в София, когато постъпва в най-стария в България ансамбъл за народни песни и танци „Гоце Делчев“. В него остава до смъртта си – над 30 години, като дълго време е солистка и лице на ансамбъла. Тук, в средата на българи бежанци от всички македонски краища, оформя и обогатява своя песенен репертоар, изграден основно върху песни, наследени от майка ѝ и баба ѝ, усъвършенства и своите изпълнителски умения.[1]
През 1980 г. прави първите си записи в БНР, а след това и в „Балкантон“, БНТ и Радио „Благоевград“. Те са тиражирани на множество грамофонни плочи, аудио и видео албуми.
Рондова успява да направи достояние богатството на песенното творчество на българите от Македония. Дава живот на десетки песни от сборниците на братя Миладинови, на Кузман Шапкарев и други възрожденци. Наред с огромния си репертоар от автентични народни песни, певицата създава и свои авторски песни по свои стихове или на други поети. Огромният ѝ опит и доброто познаване на народното творчество ѝ дава възможност да създава музика по оригинални народни текстове, чиито мелодии са забравени. Има над 1300 участия в България и чужбина: ГДР, СССР, Чехословакия, Унгария, Полша, Югославия, Гърция, Австрия, Канада, САЩ и др.[1]
През 2000 г. е издаден първият ѝ албум на компактдиск „Смиляна“. В него са включени 22 най-популярни и обичани песни от цялото ѝ богато музикално почти 40-годишно наследство.
През 2003 г. излиза вторият ѝ компактдиск „Песните са моите деца“, в който са включени 15 изпълнения. От тях девет стари автентични песни са от Костурско, а шест са авторски.
През 2008 г. излиза и нейният трети компактдиск, озаглавен „Дъщеря на Егея", в който са включени нови 19 песни. Музиката на девет от тях е авторска. Аранжиментите са направени от композиторите Димитър Динев и Никола Ваклинов. Осем от песните са от музикалния филм „Всяка песен е сълза“, продуциран от БНТ.
През 2009 г. е включена в творчески проект на Българското национално радио и заедно с едни от най-известните български народни певци, Оркестърът за народна музика на БНР и Теодосий Спасов записват най-емблематичните си песни в Мадарската пещера. Записите са издадени на аудио и видеодиск с български и английски титри. Дисковете със заглавие „Магията на Мадара“ със записи на живо са разпространени във всички български културни центрове в света и сред българските общности в Украйна, Молдова, Румъния и Северна Македония.
През 2011 г. записва с Илия Луков дуетния им албум „Хоро се вие“, издаден на компактдиск и DVD.[6][7]
През 2012 г. заедно с Оркестърът и вокална група от ансамбъл „Гоце Делчев“ записва албума „Песни от Балканската война“. В него са включени седем малко известни и незаписвани песни, свързани с Балканските войни. Аранжиментът е на композитора Никола Ваклинов, а проектът е реализиран от БНР по случай 100-годишнината от Балканските войни.
Канена като жури в български и международни музикални фестивали. Любка Рондова издирва и записва автентични български народни песни.
Любка Рондова е носител на много отличия, награди и грамоти. За приноса ѝ към развитието и популяризирането на българската култура на 22 май 2002 г. е удостоена с орден „Стара планина“.[8] През 2003 година е наградена с медал „100 години Илинденско-Преображенско въстание“.[9] Тя е носител и на орден „Кирил и Методий“ II степен и златен медал „Петко Войвода“.[1] През февруари 2015 г. е наградена от Годишните фолклорни награди на 2015 година, посветени на Гюрга Пинджурова в приз „Цялостен принос към българския фолклор“ със Статуетка и плакет 120 години от рождението на Гюрга Пинджурова.[10] На въпроса какво я радва най-много, Любка Рондова отговаря: „Обичта и признанието на хората, за които пея, чувството, че върша нещо полезно за тях“.[1]
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Албум | Вид | Издател | Каталожен номер |
|---|---|---|---|---|
| 1978 | „Любими гръцки песни. Любка Рондова и Досю Берковски“[11] | LP | Балкантон | ВНА 10142 |
| 1978 | „Гръцки песни“[12] | SP | Балкантон | ВНК 3411 |
| 1984 | „Гръцки песни“[13] | SP | Балкантон | ВМК 3778 |
| 1984 | „Популярни гръцки песни“[14][15] | LP и MC | Балкантон | LP: ВМА 11303 MC: ВММС 7112 |
| 1986 | „Любка Рондова“[16] | LP | Балкантон | ВНА 12003 |
| 1991 | „Гръцки песни“ | MC | Лазаров рекърдс | |
| 1994 | „Македонски фолклорни напеви“ | MC | Пайнер | |
| 2000 | „Смиляна“ | CD | Zen electronics | МК № 51047 |
| 2003 | „Песните са моите деца“ | CD | Zen electronics | МК № 55805 |
| 2008 | „Дъщеря на Егея“ | CD | Zen electronics | МК № 53184 |
| 2011 | „Хоро се вие“, дуетен албум с Илия Луков | CD и DVD | Продуцентска къща „Пирина“ и Орфей мюзик |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Любка Рондова
- Албена Безовска, Спомен за Любка Рондова, БНР, Радио „България“, 15 март 2021 г.
- Дискография на Любка Рондова в Discogs.com
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Обложка на плочата „Любка Рондова“ – ВНА 12003 (1987) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ Напусна ни Любка Рондова, БНР, 15 март 2016 г.
- ↑ Почина народната певица Любка Рондова, Дарик нюз, 15 март 2016 г.
- ↑ Почина фолклорната певица Любка Рондова Архив на оригинала от 2016-03-18 в Wayback Machine., Медиапул, 15 март 2016 г.
- ↑ Почина Любка Рондова, Офнюз, 15 март 2016 г.
- ↑ Хоро се вие Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine., Сигнал.бг
- ↑ Илия Луков и Любка Рондова с първи дуетен албум – „Хоро Се Вие“, Radio Ultra
- ↑ Министерският съвет предложи Любка Рондова да бъде наградена с орден „Стара планина“ за изключителен принос към българската култура[неработеща препратка]
- ↑ Започнаха тържествата за вековния юбилей от Илинденско-Преображенското въстание // dnevnik.bg, 2.8.2003. Посетен на 5.7.2022.
- ↑ Церемония по награждаване за „Цялостен принос към българския фолклор“, февруари 2015 г., архив на оригинала от 11 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180911100125/http://gfn.bg/галерия/847.html, посетен на 1 март 2021
- ↑ „Любими гръцки песни. Любка Рондова и Досю Берковски“ – ВНА 10142 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Гръцки песни“ – ВНК 3411 (1978) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Гръцки песни“ – ВМК 3778 (1984) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Популярни гръцки песни“ – ВМА 11303 (1984) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Популярни гръцки песни“ – ВММС 7112 (1984) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Любка Рондова“ – ВНА 12003 (1986) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su