Направо към съдържанието

Открито море

от Уикипедия, свободната енциклопедия
В по-тъмно синьо са зоните считани за открито море.

Открито море е понятие за всички плавателни зони извън акваторията и съответно извън юрисдикцията на държава. По дефиницията на ООН това са площи извън външните и вътрешните териториални води.[1]На 29 април 1958 година Конференция на ООН по международно морско право в Женева изработва Конвенцията за международните води. [2] Конвенцията влиза в сила на 30 септември 1962.[3] Конвенцията въвежда четири гаранции върху свободата на открито море: (1) Свобода на корабоплаването (2) Свобода на риболова [4], (3) свобода за полагане на кабели и тръбопроводи и (4) Cвобода за прелитане над открито море.
Зоните включени в съвкупността открито море са обособени и от други международни договори. Към 2013, конвенцията от 1958 е ратифицирана от 63 държави.[5] Все още обаче съществуват териториални диспути за морски акватории, които не са напълно изяснени като например между Китай и Виетнам за залива Тонкин[6], спорове между Перу и Чили [7], и други.

Освен в международното морско право, терминът открито море се използва в литературата, в специализирания и разговорен език, и е обект на честа метафорична употреба. В най-широк смисъл, открито море е акватория извън видимост с невъоръжено око на очертанията на крайбрежието.

Основни международни положения

[редактиране | редактиране на кода]

Според Конвенцията от 1958, откритото море не може да бъде включвано в териториалните претенции на никоя страна. Откритото море касае само водната повърхност, но изключва прилежащия район и шелф. Конвенцията за ползване на открито море се състои от 37 члена. Членовете на конвенцията са както следва:

Членове Третират
(1) Дефиниция на „открито море“
(2) Основни принципи
(3) Излаз на море на континентални държави
(4 – 7) Плаване под държавен флаг
(8) Военни кораби
(9) Невоенни кораби за държавна употреба
(10 – 12) Безопасност и спасителни операции
(13) Незаконност на транспортирането на роби
(14 – 21) Взаимопомощ за борба с пиратство
(22) Абордиране на търговски съдове от военни кораби
(23) Преследване на съдове нарушители [8]
(24 – 25) Замърсяване на водите[9]
(26 – 29) Полагане на подводни кабели и тръбопроводи
(30 – 37) Законова рамка, ратификации и влизане в сила

[10]
Няма създаден международен орган, който да извършва контрол в открито море.[11]

В литературата

[редактиране | редактиране на кода]
Пейзаж на Карл Расмусен (1841 – 93), „Военен кораб в открито море“.
Антонио Джейкъбсен (1850 – 1921). „Параходът 'Град Берлин' в открито море“

Когато четем в литературата словосъчетанието „открито море“ ние влагаме смисъл вероятно доста различен от международната законова формулировка. Преди настоящите правни рамки за това що е открито море в международен смисъл, мореплавателите са възприемали за „открито море“ морския простор далеч от крайбрежието и от подводните опасности свързани със скали и плитчини от континенталния шелф. В този смисъл, морето е открито за корабоплаване поради липса на естествени препятствия и връзка с крайбрежието.

Понятието „открито море“ се среща често в изкуството и в художествената литература. Особено по времето на романтизма, когато една от темите е изолацията и бягството от реалността, много автори поставят героите си в една нова реалност – сред океана или на пустинен остров. Живописците рисуват кораби и други събития в открито море, в борба със стихиите, като на платната им не присъства „спасителната“ брегова линия. Даниел Дефо измежду много други автори маринисти поставя героите си в открито море и на пътеката на приключенията. Той също използва термина „открито море“ в произведението си „Робинзон Крузо“ в прекия смисъл, макар на английски открито море да има една вътрешна игра на думи и да означава също високи вълни – high seas (буквално високо море). Дефо описва във 2-ра глава на „Робинсон Крузо“ ураганa, откъснал от котвите и отнесъл в „открито море“ (далеч от брега) някои от пристаналите кораби.

„ ...Още два кораба се откъснаха от котвите си; бурята ги отнесе в открито море. Какво ги очакваше там? Всичките им мачти бяха съборени от урагана... “

Даниел Дефо

[12]

Метафорична употреба

[редактиране | редактиране на кода]


Липсата на прегради и препятствия също се асоциират с открито море и се срещат както в художествената литература, така и в ученически разработки на теми, есета и други белетристични изяви. Метафоричната гъвкавост на фразата „открито море“ се състои в това, че откритото море е не само асоциирано със свобода, но и с опасности, бури, необятност и тревога. Но въпреки това най-често преносното значение се отнася към неограничеността и свободата. Ако човек се ограничи само до текста на поместения по-долу цитат от ученическо есе, интерпретацията би била доста отворена. Използваното сравнение – човека и кораба – заключва в себе си метафората на откритото море (човешкия живот). Корабът в открито море е свободен – да прави избори, да отиде далече, да успее или да потъне...

„ ... Свободният човек е като кораб в открито море... “

ученическо есе

[13]

Научна и специална употреба

[редактиране | редактиране на кода]

Преди модерните стриктни дефиниции, понятието „открито море“ е било с по-широк спектър на интерпретация. Според употребата на термина в 18 век и по-рано, открито море в навигационния смисъл се е наричала тази част от акваторията където е било невъзможно топографското привързване със стандартни сухоземни топографски уреди. Да бъде измерена географската дължина по ориентири от релефа е достатъчно трудно, а още по-трудно в открито море; така например Томас Йънг ... през 1818 г. става секретар на „Борда на географската дължина“ – специална комисия, която провежда конкурса за създаването на точен метод и уред за измерване на географската дължина в открито море...[14] Метеорологични доклади и справки свободно боравят с термина „открито море“ без съответна тясна дефиниция; те имат предвид водните пространства сравнително отдалечени от крайбрежието. „...Един ураган може да просъществува повече от две седмици над открито море...“ [15] „...За да разберем напълно това понятие трябва да отидем в открито море...“ [16]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Организации въвлечени в регулирането на експлоатацията на международните води (открито море)

International Seabed Authority
International Whaling Commission
Regional Seas Programme
Intergovernmental Oceanographic Commission (IOC) of UNESCO
International Ocean Institute
Global Marine and Polar Programme (GMPP)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ CONVENTION ON THE HIGH SEAS, DONE AT GENEVA, ON 29 APRIL 1958. Article 1. The term 'high seas' means all parts of the sea that are not included in the territorial sea or in the internal waters of a State Архив на оригинала от 2019-02-22 в Wayback Machine..
  2. ↑ sedac.ciesin.columbia.edu // Архивиран от оригинала на 2020-11-11. Посетен на 2013-08-06.
  3. ↑ Convention of the high seas 1958
  4. ↑ (NB)...освен ограничения, наложени от международни организации
  5. ↑ treaties.un.org // Архивиран от оригинала на 2013-10-17. Посетен на 2013-08-06.
  6. ↑ ...Disagreement over territorial waters in the Gulf of Tonkin stemmed from agreements reached between China and France in 1887, stipulating a territorial limit of no more three nautical miles. These agreements had been adequate until 1973, when Hanoi announced to Beijing its intention to negotiate contracts with foreign firms for the exploration of oil in the Gulf of Tonkin
  7. ↑ Crawford, James, SC. Maritime Dispute Peru v Chile. The Boundary agreement
  8. ↑ ...Преследване, спиране и задържане на съдове нарушители (кораби беглеци) извън териториалните води на страната преследвач...
  9. ↑ ...C петрол, радиоактивни материали и други опасни вещества и материали...
  10. ↑ Full text of Convention // Архивиран от оригинала на 2019-02-22. Посетен на 2013-08-06.
  11. ↑ Лекции по право. „20. Открито море.“
  12. ↑ Дефо, Даниел. „Робинзон Крузо“, 2-ра глава.
  13. ↑ Свободният човек – есе
  14. ↑ От статията за Томас Йънг в Уикипедия.
  15. ↑ Ученически уебсайт: Какво е ураган, тайфун и тропическа буря?, архив на оригинала от 24 юли 2013, https://web.archive.org/web/20130724032020/http://library.thinkquest.org/03oct/01054/Hurricane/BG/1.html, посетен на 6 август 2013 
  16. ↑ ...and in order to get to the bottom of it, we are going to have to take to the high seas...
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Открито_море&oldid=12373154“.