Фармакология
Облик
Фармакология (от гръцки: φάρμακον, фармакон – медикамент и λόγος, логос – наука) е дял на медицината, химията и биологията, който изучава действието и употребата на лекарствата.
Основен предмет на фармакологията е взаимодействието между медикаментите и организма. То се изучава от две научни дисциплини:
- Фармакокинетика – изследва действието на организма върху медикамента: освобождаване, усвояване, разпределяне, метаболизъм (обмяна) и отделяне
- Фармакодинамика – изследва действието на медикамента върху организма.
Области
[редактиране | редактиране на кода]- Обща фармакология – изучава общото за взаимодействието между медикамент и организъм, назависимо кой е медикамента.
- Експериментална фармакология – има за цел да стимулира фармакологичните свойства на даден медикамент.
- Клинична фармакология – занимава се с действието на медикаменти при прилагантео им върху хора (фармакотерапия).
- Хронофармакология – изследва периодично повтарящите се и предсказуемите във времето колебания в действието и фармакокинетиката на медикаменти при хората и животните.
- Токсикология – проучва вредните ефекти върху човешкия или животинския организъм (отравяне).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Български фармакологичен портал
- Кратка хронологична история на фармакологията
- П. Пейковска. Унгарски аптекари – основоположници на аптечното дело в България. Кариери, конкуренция, конфликти
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pharmacology в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |