Направо към съдържанието

Хималайска мечка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за самостоятелния вид. За подвида на кафявата мечка вижте Хималайска кафява мечка.

Хималайска мечка
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Мечкови (Ursidae)
род:Мечки (Ursus)
вид:Хималайска мечка (U. thibetanus)
Научно наименование
Cuvier, 1823
Разпространение
Хималайска мечка в Общомедия
[ редактиране ]

Хималайската мечка (Ursus thibetanus), още тибетска мечка или азиатска черна мечка, е животно от семейство Мечкови.

Разпространена в Афганистан, Хималаите (до 4000 m надм. височина), Южен и Източен Китай, Индокитай, Манджурия до Амур и Япония. Типично обитава широколистни гори, смесени гори, пустинни области. Рядко живее на височина над 3700 m. В Хималаите живее обичайно до 3500 m през летния сезон и зимно време слиза до територии на 1500 m надморска височина. Понякога в Япония се срещат и на нивото на морското равнище.[2]

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

На ръст е по-дребна от кафявата мечка – дължина до 1,75 m, височина 0,8 m и тегло до 150 кг. Има мощно, стегнато тяло, изфинена глава, големи уши, развити кучешки зъби и лъскава черна козина с бял нагръдник.

Хималайската мечка е силно раздразнителна и дръзка. При среща с тигър и хора влиза в двубой без колебания. В районите, където е разпространена, често се срещат хора, силно обезобразени от срещи с нея.

От ноември до март прекарва зимния си сън в хралупи и скални цепнатини.

Растителноядна и месоядна.

Полова зрялост придобива след третата си година.

  1. Ursus thibetanus (Cuvier, 1823). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Brown, Gary. Bear Behaviour and Activities from The Great Bear Almanac, Lyons & Burford, 1993