Хърсово (град)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Хърсово.
| Хърсово Hârşova | |
| — град — | |
| | |
Църквата | |
Хърсово | |
| Страна | |
|---|---|
| Окръг | Кюстенджа |
| Площ | 109,02 km² |
| Надм. височина | 20 m |
| Население | 11 198 души (2002) |
| Официален сайт | www.primaria-harsova.ro |
| Хърсово в Общомедия | |
Хърсово или Хършова (на румънски: Hârşova) e град в окръг Кюстенджа, Северна Добруджа, Румъния. Има население от 11 198 жители. Намира се на десния бряг на река Дунав.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Античността тук е съществувал кастелът Карсий (Carsium), унищожен от варварските нашествия. Днешното селище води началото си от средновековната българска крепост Хърсово, чиито останки все още личат.[1] Изградена е през 6 – 7 век.[2] Името е със средновековен произход от старобългарското име Хърс (Хръс, Хриз), вероятно на местен първенец.
През античността и средновековието оттук са тръгвали, покрай влашката гора на запад, двата пътя за земята Бърса – преминаващи през Талазкия и Татарския проходи.
През 1388 година е превзето от османските нашественици водени от Али паша. През XVI и XVII век е споменато в османски документи като касаба в Туна вилает.[2]
От 1870 година спада към Доростоло-Червенската митрополия на Българската екзархия. По Санстефанския мирен договор градът остава в пределите на Румъния.[2]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Хърсово
Васил Георгиев, български опълченец, на 23 май 1877 година постъпва като доброволец в I рота на II дружина на Българското опълчение, напуска Опълчението на 19 октомври 1877 година[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ trakia-tours // Архивиран от оригинала на 2018-03-06. Посетен на 2018-03-05.
- ↑ а б в „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 12 (УНИ-Я), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-34-0, стр. 4679.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 250 - 251.
|