РНК-свят
Терминът „РНК-свят“ („свят на рибонуклеиновите киселини“) е употребен за първи път от американския физик и биохимик, носител на Нобелова награда в областта на химията, Уолтър Гилбърт.[1] Според хипотезата спонтанният синтез в началото е довел до синтез на произволни кратки РНК-вериги, състоящи се от нуклеотиди във всички възможни комбинации.[2] Някои от тези комбинации могат да катализират сами химическата си редубликация. По този начин те започват химически да се „размножават“ и да преобладават над случайно синтезираните. Конкуренцията между молекулите вероятно е породила появата на кооперация между различните РНК-вериги, отваряйки вратата (заедно с фосфолипидните мембрани) към първите прото-клетки. Евентуално РНК-веригите са започнали да катализират и полимеризацията на аминокиселини, формирайки по този начин полипептиди и по-късно белтъци, които имат много по-добри ензимни и структурни качества и изместват РНК-веригите, наречени „рибозими“. ДНК постепенно замества РНК като съхранител на информация поради по-добрите си биохимически качества като такава (например нивото на грешки при репликирането при ДНК е от порядъка 1:1 000 000 000, докато при РНК 1:10 000).[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The RNA worlds in context // Cold Spring Harbor Perspectives in Biology 4 (7). юли 2012. DOI:10.1101/cshperspect.a006742. с. a006742.
- ↑ Zimmer, Carl. A Tiny Emissary from the Ancient Past // The New York Times. 25 септември 2014. Посетен на 26 септември 2014.
- ↑ Garwood, Russell J. Patterns In Palaeontology: The first 3 billion years of evolution // Palaeontology Online 2 (11). 2012. с. 1 – 14. Архивиран от оригинала на 26 юни 2015. Посетен на 25 юни 2015.