СС Лацио

Тази статия е за футболния клуб от Рим. За административния регион вижте Лацио.

---

Лацио
Società Sportiva Lazio
Емблема на футболния клуб
Прозвище	„Небесносините“ „Римските орли“
Основан	9 януари 1900 г.
Държава	Италия
Стадион	„Стадио Олимпико“
Капацитет	70 634
Собственик	Клаудио Лотито (66,70%)
Президент	Клаудио Лотито
Старши треньор	Марко Барони
Първенство	Серия А
2023/24	7-мо
Уебсайт	Официален сайт
Екипи и цветове
Домакин Гост Трети екип
СС Лацио в Общомедия

„Стадио Олимпико“

СС „Лацио“ (на италиански: Società Sportiva Lazio, Сочетà Спортива Лацио или Спортна общност „Лацио“) е италиански футболен отбор от Рим.

Основан е през 1900 г. в Рим. Два пъти е шампион на Италия – през сезоните 1973/74 и 1999/2000. Шест пъти печели Купата на Италия – за последно през сезон 2012/13. Клубът печели три пъти и Суперкупата на Италия.

„Лацио“ е последният носител на Купата на носителите на купи – през 1999 г., като през същата година печели и Суперкупата на Европа, побеждавайки „Манчестър Юнайтед“ с 1:0. Най-доброто представяне на отбора в Шампионската лига е достигане до 1/4-финал.

„Лацио“ е същевременно и названието на спортния клуб, който обединява отбори, състезаващи се в общо 44 дисциплини – повече отколкото в която и да е друга такава спортна организация в Европа.

История

Началото (1900 – 1925)

Мемориална плоча, отбелязваща 100-годишнината от основаването на клуба, е поставена на „Пиаца дела Либерта“ в квартал Прати в Рим

„Лацио“ е основан на 9 януари 1900 г. на площад Пиаца дела Либертà в квартал Прати в Рим под името Маратонско дружество „Лацио“ (Società Podistica Lazio), което на 19 юни 1926 г. е преименувано на Спортно дружество „Лацио“. Основателите са 15 младежи, начело с младия подофицер от Берсалиерите и маратонец Луиджи Биджарели, на когото хрумва идеята за името. Тъй като вече съществува Джинастика Рома (Рим), Биджарели предлага да бъде нещо по-голямо, в което Рим да е включен. Така клубът приема названието на региона Лацио. Цветовете на клуба са вдъхновени от гръцкото знаме като почит към Олимпийските игри. „Лацио“ е не само първият сформиран футболен отбор от Рим, но и първият в цяла Централна и Южна Италия.

Отначало „Лацио“ е спортен клуб, като постепенно членовете му започват да играят футбол около 1901 – 1902 г. През 1907 г. „Лацио“ печели турнир с участието и на „Лука“, „Пиза“ и „Ливорно“. Всичките мачове се играят в един ден, като „Лацио“ печели и трите си мача.

До 1925 г. клубът се състезава в местния шампионат и на няколко пъти поради доброто си класиране там взима участие и в Италианския футболен шампионат.

Първи стъпки (1925 – 1930)

През сезон 1925/26 „Лацио“ не успява да се класира в новосформираната Националната дивизия. Шампион в това първо издание става отборът на „Торино“, но по-късно титлата му е отнета. През 1927 г. представителят на „Лацио“ – генерал Джорджо Вакаро отхвърля идеята на фашисткия лидер Итало Фоши за участие на „Лацио“ в сливането на всичките тогавашни римски клубове в един – „Рома“, с цел да се изгради силен столичен отбор, който да може да се противопостави на водещите по онова време клубове от Северна Италия. През този сезон „Лацио“ вече си спечелва участие в Националната дивизия за 1927/28. В дебюта си „небесносините“ заемат предпоследно място от общо 11 отбора и трябва да изпаднат заедно с „Наполи“ и „Реджана“. На трите отбора обаче им е разрешено да вземат участие и през следващия сезон. През 1928/29 „Лацио“ и „Наполи“ се спасяват на косъм: двата отбора играят квалификационен мач, завършил 2:2 след продължения и печелят правото да участват в новосформираната Серия А.

Дебютният сезон на „Лацио“ в новия турнир отново не е впечатляващ: „орлите“ са на дъното на таблицата, делейки 15-о място заедно с „Триестина“ от 18 отбора общо и едвам се спасяват от изпадане. Следващите няколко сезона „Лацио“ завършва в средата на таблицата.

Години на възход (1934 – 1958)

Бележита за клуба е 1934 г. Към „Лацио“ се присъединява Силвио Пиола и играта на отбора значимо се подобрява. „Лацио“ завършва на пето място през сезон 1934/35, а през следващите два – съответно на седмо и второ място, на 3 точки от шампиона „Болоня“ (тогава за победа се давали 2 точки, a за равен – една). До началото на Втората световна война „Лацио“ отново едвам се спасява през сезон 1940/41, като заема последното място на неизпадащ клуб, но между спасяването на два пъти достига до 4-то място (1939/40 и 1941/42). През сезона 1942/43 „Лацио“ успява да победи два пъти „Ювентус“, веднъж „Интер“, завършва наравно със силния „Торино“, но губи „по-малките“ мачове и заема 9-о място. През следващите два сезона шампионатът е спрян заради Втората световна война.

По време на военния конфликт официални състезания от Серия А не се провеждат, а „Лацио“ печели Римския военен шампионат през 1943/44 и завършва на второ място в същия турнир през 1944/45.

След възобновяване на шампионата „Лацио“ стига до седмото място. През последвалите три сезона отборът завършва в средата на таблицата, докато от сезони 1949/50 до 1951/52 три пъти поред „орлите“ заемат 4-то място. Отново три сезона поред „Лацио“ завършва в средата, а през 1955/56 и 1956/57 заема 3-то място. Оттук започва и постепенното западане на клуба, като единствения светъл лъч в този период остава спечеленият първи значим трофей.

През 1958 г. „Лацио“ триумфира на Купата на Италия. Клубът завършва като първенец в група с отборите на „Рома“, „Палермо“ и „Наполи“. На 1/4-финала „Лацио“ побеждава „Марцото“ с 2:1 на „Стадио Олимпико“, а на 1/2-финала отново в Рим „небесносините“ побеждават и „Ювентус“ с 2:0. На 24 септември 1958 г. също в Рим се играе и финалът между „Лацио“ и „Фиорентина“. С гол на Маурилио Прини в 30-а минута „Лацио“ печели трофея. За клуба обаче следват цели 30 години на борба за място в Серия А.

Между Серия А и Серия Б (1959 – 1971)

През сезони 1957/59 и 1959/60 „Лацио“ завършва на 12-о място в Серия А. Следващия обаче се оказва още по-тежък. Клубът заема последното 18-о място и за първи път в историята си изпада в Серия Б. Въпреки кошмарното класиране в шампионата „Лацио“ се представя достойно в борбата за купата. Включвайки се на 1/8-финалите, „орлите“ елиминират последователно „Комо“ с 4:0, „Интер“ с 1:0 и „Торино“ с 5:4 след дузпи. Съперникът на финала отново е „Фиорентина“, но този път „Лацио“ губи с 0:2.

Една точка не достига на „небесносините“ през следващия сезон за светкавичното им завръщане в елита. „Лацио“ заема 4-то място с 42 точки, веднага след делящите си второто място „Наполи“ и „Модена“ с по 43. В турнира за купата отборът е елиминиран на 1/8-финал от градския съперник „Рома“ след дузпи. През 1962/63 „Лацио“ завършва на 3-то място в Серия Б и се завръща в първия ешелон. Там отборът се представя достойно и заема 8-ото място, като впечатлява с победа като гост на „Ювентус“ с 3:0.

През 1964 г. в „Лацио“ пристига една от най-значимите личности за клуба – Умберто Ленцини. Заема поста на вицепрезидент, а от 1965 г. – на президент на клуба. Въпреки това през същата година „Лацио“ е на точка от изпадане. През следващия сезон „небесносините“ пак са в дъното на таблицата, делейки 12-о място с още три отбора, само на 2 точки от зоната на изпадащите. Късметът изоставя отбора през 1967 г. – 1 точка не достига на „Лацио“ да се спаси и клубът изпада за втори път в Серия Б. Въпреки очакванията за скоростно завръщане, „Лацио“ завършва сезона в средата на таблицата. През 1968/69 отборът заема първо място и влиза в Серия А, но само за 2 сезона, като отново изпада през 1971 г.

Години на успех и падение (1972 – 1986)

Още през следващия сезон „орлите“ завършват на второ място и бързо се завръщат в Серия А, където изненадващо заемат 3-то място, само на 1 точка от втория „Милан“ и на 2 точки зад шампиона „Ювентус“. Интересното е, че „Лацио“ до последно се бори за шампионската титла, но в последния ден от първенството губи в Неапол срещу местния „Наполи“ с 0:1 и изпуска титлата. По това време нападателят на „Лацио“ Джорджо Киналия става първият футболист от Серия Б, извикан в Националния отбор на Италия. Други значими играчи в отбора през този период са капитанът Джузепе Уилсън, Лучано Ре Чекони, Марио Фрусталупи, Ренцо Гарласкели, както и треньорът Томазо Маестрели.

1974 г. – шампиони на Италия

Успехът идва през следващия сезон 1973/74 – „Лацио“ печели първата си титла в шампионата, а Киналя дори става голмайстор на първенството. На следващата година „небесносините“ завършват на 4-то място. Клубът обаче претърпява три жестоки удара – трагичната кончина на Маестрели през 1976 г. и на Ре Чекони през 1977 г., както и заминаването на Киналя през 1976 в САЩ. През същата година „Лацио“ едвам се спасява от изпадане. Клубът има 23 точки заедно с отбора на „Асколи“, като само по-добрата голова разлика отрежда на „Лацио“ последното място на неизпадащ отбор. Като лъч надежда е изгравянето на звездата на нападателя Бруно Джордано и 5-о място през 1976/77. През сезон 1978/79 „Лацио“ завършва на 8-о място, но Джордано става голмайстор на първенството.

След края на сезон 1979/80 отборите на „Лацио“ и „Милан“ са изхвърлени от Серия А поради скандал с „черно тото“, когато е установено, че някои от играчите им са повлияли на крайния изход от мача между двата отбора в Милано, завършил 2:1. „Милан“ завършва като шампион на Серия Б и моментално се връща в Серия А, но „Лацио“ заема 4-то място и не успява да се върне. Следващия сезон „орлите“ завършват на привидно средняшкото 11-о място, но само на 1 точка от зоната на изпадащите. Цели 4 отбора си делят 10-о място с 37 точки, а още толкова – 14-о място с по 36. През следващия сезон „Лацио“ отново среща отбора на „прясно“ изпадналия от Серия А „Милан“ в борба за класиране. Отборът от Милано пак завършва като шампион на Серия Б, но този път вече „Лацио“ е плътно зад него. През новия сезон „небесносините“ отново се борят за оставане и имат равен брой точки с „Дженоа“ – по 25. В директните сблъсъци между двата отбора „орлите“ имат победа и равен, което ги спасява. Но само за 1 година – през 1985 г. „Лацио“ заема предпоследното място и за пореден път изпада в Серия Б. На следващата година клубът завършва едва на 12-о място, но тепърва предстои най-драматичният момент в историята му.

Сезон с -9 (1986 – 1988)

Името на клуба отново е замесено в скандал с уреждане на мачове, поради което за сезон 1986/87 „Лацио“ е наказан с отнемане на девет точки, при тогавашните две точки за победа. Въпреки колебливите си изяви през голяма част от първенството „орлите“ успяват да се спасят в последния кръг. Датата 21 юни 1987 г. остава завинаги в историята на клуба – с гол на Джулиано Фиорини в 82-рата минута „Лацио“ побеждава „Виченца“ с 1:0 в битка за оцеляване. „Небесносините“ завършват на 15-о място, делейки по 33 точки заедно с отборите на „Таранто“ и „Кампобасо“, с които трябва да определят последния изпадащ в Серия Ц.

По ирония на съдбата плейофите трябва да се изиграят в може би най-негостоприемния за „Лацио“ град – Неапол. Въпреки огромната бройка привърженици на „орлите“, пропътували пътя от Рим до Неапол, на 27 юни „Таранто“ побеждава „Лацио“ с 1:0. Няколко дни по-късно „Кампобасо“ и „Таранто“ завършват наравно – 1:1, и по този начин „Таранто“ си осигурява оставането. На 5 юли отново хиляди привърженици подкрепят „Лацио“ в Неапол в последния мач срещу „Кампобасо“. С гол на Фабио Поли в 53-та минута „Лацио“ триумфира с 1:0, а треньорът Еудженио Фашети се превръща в легенда на клуба, спасявайки „орлите“ през най-тежкия период от историята им.

На следващата година „Лацио“ завършва на 3-то място в Серия Б и влиза в Серия А. Завръщането на клуба се решава в последния кръг, като противник на „Лацио“ е миналогодишният съперник в борбата за оставане – „Таранто“. В домакински мач в Рим „орлите“ побеждават категорично с 3:1 и влизат в Серия А, където играят и до днес.

Отново в елита (1988 – 1998)

През сезон 1988/89 Лацио завършва на 10-о място, делейки го с още 5 отбора с равен брой точки и само на 2 точки от зоната на изпадащите. Отборът достига до 1/4-финал за Купата на Италия, където е елиминиран от Аталанта. Клубът не бележи особен прогрес и през следващите два сезона, заемайки съответно 11-о и 10-о място.

Повратен момент в историята на Лацио е пристигането на Серджо Краньоти в клуба през 1992 г. През сезон 1992/93 в отбора идват футболисти като Диего Фузер, Пол Гаскойн, Джузепе Синьори и Арон Винтер, треньор е легендарният Дино Дзоф. Лацио достига до 5-о място и 1/4-финал в турнира за купата, където е елиминиран от бъдещия носител на трофея Торино. През следващите години Лацио успява да затвърди мястото си в челото на таблицата.

През 1993/94 „орлите“ завършват на 4-то място, като имат равен брой точки с 3-тия Сампдория. Участват и в турнира за Купата на УЕФА, където обаче са елиминирани на 1/16-финал от португалския Боавища. Следващия сезон Лацио заема 3-то място, отново имайки равен брой точки с по-горно стоящия Парма. Отборът достига 1/4-финал за Купата на УЕФА, но отпада от Борусия Дортмунд. Германският тим е елиминиран на полуфиналите от Ювентус, които впоследствие губят финала от Парма. В турнира за Купата на Италия „орлите“ са елиминирани на полуфинал от Ювентус, като куриозното е, че торинци на финала срещат отново Парма, но този път печелят отличието. Сезон 1996/97 носи 4-то място на Лацио в шампионата, за купата „орлите“ са елиминирани на 1/4-финал от Интер, а в Купата на УЕФА отпадат на 1/16-финал от френския Лион.

Следващия сезон 1997/98 Лацио завършва на 7-о място в Серия А. „Небесносините“ обаче ликуват с Купата на Италия за втори път в историята си, елиминирайки по пътя си отбори като Наполи, Рома и Ювентус. В първия финален мач срещу Милан Лацио губи в Милано, но на реванша в Рим печели с 3:1 и взима трофея. През същия сезон лациалите правят фурор и за Купата на УЕФА, достигайки финал. Там обаче губят злощастно с 0:3 от Интер на големия Роналдо.

На италианския и европейския връх (1998 – 2002)

През 1998/99 „Лацио“ завършва на 2-рото място в Серия А, само на 1 точка зад шампиона „Милан“. Сезонът обаче започва повече от добре за „орлите“. На 29 август 1998 г. в Торино се играе мачът за Суперкупата на Италия между шампиона „Ювентус“ и носителя на купата „Лацио“. „Небесносините“ повеждат с гол на Павел Недвед. Алесандро Дел Пиеро обаче изравнява от дузпа в 87-ата минута. В 4-та минута от продължението обаче Серджо Консейсао отбелязва за 2:1 и за първи път в историята си „Лацио“ печели Суперкупата.

На 1/4-финал за купата „орлите“ отпадат от „Интер“. През този сезон обаче „Лацио“ печели първото си и единствено европейско отличие – КНК. Това е и последното издание на този турнир. По пътя си до финала „Лацио“ побеждава единствено отборите на сръбския „Партизан (Белград)“ и гръцкия „Паниониос“. „Орлите“ елиминират също швейцарския „Лозана“ и руския „Локомотив (Москва)“, но след два равни мача и повече голове като гост. На 19 май 1999 г. в Бирмингам „Лацио“ побеждава испанския „Майорка“ с 2:1 с голове на Кристиан Виери и Павел Недвед.

Сезон 1999/2000 започва с мача за Суперкупата на Европа в Монако между спечелилия Шампионската лига през 1998/99 „Манчестър Юнайтед“ и носителя на КНК „Лацио“. С гол на Марсело Салас в 35-а минута „небесносините“ побеждават с 1:0 и печелят трофея, който впоследствие се оказва първият от трите за сезона.

На 12 април 2000 г. в Рим се играе първият финален мач за Купата на Италия между „Лацио“ и „Интер“. Отборът от Милано повежда в резултата, но „орлите“ обръщат мача за крайното 2:1. Реваншът за купата обаче не е на преден план. На 14 май в последния кръг на Серия А „Лацио“ побеждава „Реджина“ в Рим с категоричното 3:0 и за втори път в историята си става шампион на Италия, изпреварвайки с 1 точка претендента за отличието „Ювентус“. Основната заслуга обаче е на отбора на „Перуджа“, които побеждават „Ювентус“ като домакин с 1:0. На 18 май в реванша в Милано шампионът „Лацио“ завършва 0:0 с „Интер“, печелейки за трети път в историята си Купата на Италия. Горчив привкус оставя единствено представянето в Шампионската лига, но инересен факт е, че в мач от груповата фаза на турнира „Лацио“ побеждава „Олимпик Марсилия“ с категоричното 5:1. Тогава Симоне Индзаги вкарва 4 гола, като по този начин изравнява постижението на Марко ван Бастен от 1992 г. „Лацио“ достига до 1/4-финалите и се изправя срещу испанския „Валенсия“. В първия мач в Испания „орлите“ губят катастрофално с 2:5. На реванша взимат престижна, но недостатъчна победа с 1:0 и отпадат от турнира.

Въпреки това 100-годишнината от създаването на „Лацио“ като спортен клуб остава като най-успешния сезон във футболната история на „орлите“.

„Лацио“ открива следващия сезон на 8 септември 2000 г. с мача за Суперкупата на Италия срещу „Интер“ на стадион „Олимпико“ в Рим. В страхотен мач със 7 гола лациалите печелят второто си такова отличие след победа с 4:3. В първенството „орлите“ достигат до третото място, а шампион е градският съперник „Рома“. „Небесносините“ отпадат във втората групова фаза на Шампионската лига. На следващата година отборът завършва на 6-о място в Серия А, но предопределя шампиона на Италия. В последния кръг шанс за титлата имат „Интер“, „Ювентус“ и „Рома“, разделяни от по 1 точка. Много от привържениците на „орлите“ обаче се опасяват, че римският им съперник отново ще стане шампион и предпочитат отборът им да загуби. „Ювентус“ и „Рома“ печелят своите мачове, като временен водач в класирането става торинският клуб. „Лацио“ от своя страна побеждава „Интер“ с 4:2, след като „нерадзурите“ дори на два пъти повеждат в резултата. Шампион става „Ювентус“, а „Лацио“ се класира в турнира за Купата на УЕФА.

Падение и възход

Алесандро Неста, юноша и капитан на „Лацио“ (1999 – 2002)

2002 е годината с най-тежки последствия за „Лацио“. Клубът харчи изкючително много финансови ресурси около 100-годишнината си, когато са привлечени редица скъпоплатени играчи за рекордни трансферни суми. Макар и със значителен успех – 6 трофея за 2 години това оказва влияние за последвалите събития. Като се добавят и покупката на Гайска Мендиета за 48 милиона евро – по онова време световен рекорд за трансфер, а впоследствие и пълен трансферен провал, както и изпуснатите евентуални приходи от класиране в Шампионската лига, положението в клуба се оказва сериозно. Серджо Краньоти и компанията му за храни Чирио са въвлечени във финансов скандал и Краньоти напуска „Лацио“. Много от играчите на клуба, сред които и капитана Алесандро Неста, са разпродадени. Въпреки това „Лацио“ се представя доста добре за Купата на УЕФА и достига полуфинал, където е елиминиран от бъдещия носител на трофея „Порто“. „Орлите“ достигат и полуфинал за Купата на Италия, но отпадат от „Рома“, а в първенството заемат 4-то място.

През сезон 2003/04 „Лацио“ печели за 4-ти път в историята си Купата на Италия. По пътя до финала са елиминирани „Модена“, „Парма“ и „Милан“, като на полуфиналите „небесносините“ побеждават миланския клуб като гост с 2:1, а в реванша са безкомпромисни с 4:0. В първия финал на 17 март 2004 г. в Рим с два гола на Стефано Фиоре и 2:0 като краен резултат е победен „Ювентус“. На реванша в Торино „бианконерите“ връщат пасива и повеждат с 2:0, но с голове на Коради и Фиоре в края на мача и крайното 2:2 „Лацио“ печели купата. В другите турнири „орлите“ отпадат в груповата фаза на Шампионската лига и заемат 6-о място в първенството.

От отбор, който се е борил за титлата в Италия, „Лацио“ е принуден да се бори за оставането си в Серия А през есента на 2004 г. През пролетта на 2005 г. клубът успява да се стабилизира и завършва на относително доброто за тогавашното си състояние 10-о място. Лацио“ отпада в груповата фаза в турнира за Купата на УЕФА и губи мача за Суперкупата на Италия срещу шампиона „Милан“ с 0:3. Сезонът обаче е белязан със завръщането на легендарния Паоло Ди Канио в клуба през август 2004 г. Юношата на клуба е подписал доста орязан откъм финанси договор, само и само да се завърне в закъсалия икономически „Лацио“. Ди Канио отбелязва гол за победата с 3:1 в Римското дерби на 6 януари, само 3 дена преди 105-годишния юбилей на „орлите“.

През лятото на следващия сезон 2005/06 клубът участие в турнира УЕФА Интертото и стига до полуфинал, където е отстранен от „Олимпик Марсилия“. „Лацио“ заема 6-о място в първенството, като през цялата есен отборът не допуска нито една загуба като домакин, и се класира за Купата на УЕФА. През 2006 г. обаче избухва финансовият скандал „Калчополи“ с уреждане на мачове, в който и „Римските орли“ са замесени. След редица обжалвания шампионът „Ювентус“ е изхвърлен в Серия Б, а „Лацио“, „Милан“ и „Фиорентина“ са наказани с отнемане на 30 точки. Класирането е пренаредено и това отрежда 16-о място за „орлите“, само 2 точки над зоната на изпадане, което означава и лишаване от участие в евротурнирите.

За сезон 2006/07 амбициите на отбора са завишени, като тимът се цели в място в Шампионската лига. Отборът завършва на трета позиция в първенството, макар и с допълнително наказание – отнемане на 3 точки от настоящия шампионат, заради финансовия скандал. „Лацио“ почти достига рекордното си постижение от шампионския сезон 1999/2000 за последователни победи като записва 8 на брой. През 1999/2000 „орлите“ са печелили 9 мача поред.

През следващия сезон „Лацио“ отпада в груповата фаза на Шампионската лига, а в Серия А завършва на 12-а позиция. През следващия сезон клубът не отбелязва значим прогрес в първенството, заемайки 10-о място, но печели 5-та си Купа на Италия. На 1/8-финал е отстранен „Милан“ с 2:1 след продължения, а на полуфиналите „Лацио“ побеждава два пъти „Ювентус“ с по 2:1. Финалът е игран на 13 май 2009 г. в Рим – „Лацио“ и „Сампдория“ завършват 1:1 в редовното време и не си отбелязват голове в продълженията. След общо 14 бити дузпи и 6:5 вкарани, „небесносините“ взимат трофея.

С началото на новия сезон 2009/10 на 8 август същата година „Лацио“ побеждава шампиона „Интер“ с 2:1 в Пекин и печели третата си Суперкупа на Италия. В първото издание на преименувания вече на „Лига Европа“ турнир за Купата на УЕФА „Лацио“ среща българския „Левски (София)“ в груповата фаза. Двата отбора си разменят по една победа като гост и заедно отпадат от турнира. „Небесносините“ заемат 12-о място в шампионата.

През 2010/11 Лацио има 66 точки в шампионата, заедно с отбора на „Удинезе“, но по-лошата голова разлика отрежда на „орлите“ 5-о място и участие в Лига Европа. Там през следващата година отпадат на 1/8-финал от „Атлетико Мадрид“, но достигат до 4-то място в Серия А. По ирония на съдбата и заради слабото представяне на италианските клубове в евротурнирите за изминалите 5 сезона, Италия заема 4-то място в ранглистата по държави и това означава, че техните представители в Шампионската лига могат да са само 3 на брой за следващия сезон 2012/13.

Лацио завършва на първо място в групите без загубен мач и елиминира германските „Борусия Мьонхенгладбах“ и „Щутгарт“ съответно на 1/16-финал и 1/8-финал. На 1/4-финалите обаче отпада от „Фенербахче“. В Серия А „орлите“ заемат 7-о място, но печелят шестата си Купа на Италия. Финалът на 26 май 2013 г. в Рим противопоставя двата местни отбора, а „Лацио“ надделява над Рома с 1:0.

Новият сезон 2013/14 започва с мача за Суперкупата на Италия, в който „Лацио“ губи от „Ювентус“ с 0:4 на стадион „Олимпико“ в Рим. През сезон 2016/17 „Лацио“ достига до финала за Купата на Италия, който губи от „Ювентус“.

Състав

Настоящ състав

Към 21 август 2024 г.

Успехи

Представяне на Лацио в Серия А и Серия Б спрямо общия брой на участниците в двете първенства

Национални успехи

• Серия А
  • Шампион (2): 1973/74, 1999/2000
  • Вицешампион (7): 1912/13; 1913/14; 1922/23; 1936/37; 1994/95; 1998/99, 2022/23
  • Купа на Италия:
  • Носител (7): 1958, 1997/98, 1999/2000, 2003/04, 2008/09, 2012/13, 2018/19
  • Финалист (3): 1960/61, 2014/15, 2016/17
• Суперкупа на Италия
  • Носител (5): 1998, 2000, 2009, 2017, 2019
  • Финалист (3): 2004; 2013; 2015
• Серия Б
  • Шампион (1): 1968/69
  • Campionati di Terza Categoria:
  • Шампион (3): 1910; 1911; 1912
  • Campionati dell'Italia Meridionale:
  • Шампион (3): 1913; 1914; 1923
  • Купа Ренато Дел'Ара:
  • Носител (6): 1997/98; 1999/2000; 2003/04; 2008/09; 2012/13; 2018/19

Международни успехи

• КНК
  • Носител (1): 1998/99
• Суперкупа на Европа
  • Носител (1): 1999
• Купа на УЕФА
• Финалист (1): 1998
• Копа деле Алпи
  • Носител (1): 1971

Римското дерби

Това е мачът между двата най-популярни отбора в италианската столица – „Лацио“ и „Рома“.

• Първенство: 37 победи за Лацио; 57 равенства; 52 победи за „Рома“
• Купата на Италия: 7 победи за Лацио; 3 равенства; 10 победи за „Рома“
• Други срещи: 7 победи за Лацио; 3 равенства; 6 победи за „Рома“
• Общо: 52 победи за Лацио; 63 равенства; 69 победи за „Рома“

Любопитно е, че в цялата история на съперничеството между „Лацио“ и „Рома“ само 4 мача са изиграни като приятелски. В тях „Лацио“ има 2 победи, 1 равен и 1 загуба при голова разлика 10:9 в полза на „орлите“. Последният такъв мач е на 29 юни 1944 г., в който „Лацио“ побеждава „Рома“ с 3:2. Оттогава насам двата клуба са играли помежду си единствено в турнирни срещи.

Срещи с български отбори

Лацио се е срещал три пъти с български отбори в официални срещи.

Локомотив Пловдив

„Локомотив Пловдив“ е първия български отбор, който среща „Лацио“ в мач от европейските клубни турнири. Двубоите са част от Купата на УЕФА през сезон 1993 – 94 и „Лацио“ записва две победи с резултат 2:0 срещу пловдивските „железничари“

Левски

„Лацио“ и „Левски“ се срещат през сезон 2009/10 в груповата фаза на Лига Европа. В първата среща в София на 1 октомври 2009 г. „Лацио“ разгромява „Сините“ с 4 – 0. На Стадио Олимпико в Рим „Левски“ побеждава „орлите“, като победният гол е дело на Христо Йовов.

Отборът на „Лацио“ е специален гост на 100-годишния юбилей на Левски през 2014 г., като двата отбора изиграват приятелски мач, завършил при резултат 3:2 в полза на домакините.

Лудогорец

С „Лудогорец“ се е срещал два пъти в официални срещи. Първият мач е 1/16 финал в Лига Европа и се състои на 20 февруари 2014 г. в Рим като срещата завършва 1 – 0 за „Лудогорец“. Вторият мач е реванш от 1/16 финал в Лига Европа и се състои на 27 февруари 2014 г. в София като срещата завършва 3 – 3.

Голмайсторите на Лацио

Общо голове за Лацио.

1. Силвио Пиола, 160 гола

2. Джорджо Киналя, 128 гола

3. Джузепе Синьори, 127 гола

4. Бруно Джордано, 110 гола

5. Томазо Роки, 93 гола

6. Алдо Пучинели, 78 гола

7. Горан Пандев, 64 гола

8. Ренцо Гарласкели, 64 гола

9. Пиер Луиджи Казираги, 56 гола

10. Симоне Индзаги, 55 гола

11. Хуан Карлос Мороне, 53 гола

12. Винченцо Д'Амико, 51 гола

Актуално към 16.11.2009

Известни футболисти

• 🇮🇹 Томазо Роки

• Михаел Лаудруп
• Мирослав Клозе
• Пол Гаскойн
• Луиш Нани
• Гайска Мендиета
• Алесандро Неста
• Кристиян Виери
• Енрико Киеза
• Паоло Ди Канио
• Силвио Пиола
• Пиерлуиджи Казираги
• Джорджо Киналя
• Павел Недвед
• Горан Пандев
• Анджело Перуци
• Джузепе Синьори
• Марсело Салас
• Ернан Креспо
• Масимо Одо
• Хуан Себастиан Верон
• Джузепе Фавали
• Карел Поборски
• Диего Симеоне
• Клаудио Лопес

Силвио Пиола

Силвио Пиола е най-добрият голмайстор в историята на Серия А с 274 гола, 49 гола пред следващия в класацията. Също така той е може би и най-добрият футболист в историята на Апенините. Общо има 536 мача в Серия А – 4^-ти по това отношение във вечната ранглиста за мачове в Италия.

Силвио Пиола е името, което ще остане в историята на Мондиал '38. Италианецът единодушно е провъзгасен за най-добрия играч на първенството. Всички италиански фенове на футбола знаят, че той е бащата на задната ножица. Това майсторско и много атрактивно изпълнение и до наши дни носи името „А ла Пиола“. Има 36 мача със „Скуадра Адзура“, в които 30 пъти е поразявал противниковите врати.

За „Лацио“ има 227 мача и 142 гола в Серия А. Общо за Лацио е записал 237 участия, в които е отбелязал 148 гола.

Въпреки своя талант по странно стечение на обстоятелствата Пиола никога не печели скудетото.

Паоло Ди Канио

Паоло Ди Канио може да не е един от най-успешните играчи на „Лацио“ през годините, но е един от най-обичаните. Юноша на клуба, дебютира в представителния отбор през сезон 1985/86, играе под наем за „Тернана“ в Серия С2 (27 мача и 2 гола през сезон 1986/87), той прави не особено впечатляващ дебют за „Лацио“. В първия си сезон за „орлите“ има 1 гол в 30 мача. Но този гол е по-специален и го превръща в любимец на феновете – отбелязан на 15 януари 1989 г. срещу градския съперник „Рома“. „Лацио“ побеждава с 1:0 именно благодарение на гола на Ди Канио. Въпреки това нападателят не изкарва много добри сезони с „Лацио“ – в следващия от 24 мача вкарва едва 3 гола. След „Лацио“ сменя няколко италиански клуба – „Ювентус“, „Наполи“ и „Милан“, преди да замине в шотландския „Селтик“.

През сезона 2004/05 се завръща в „Лацио“ и още в първия си мач срещу „Рома“ бележи уникален гол за 1:0. По този начин помага за първата победа на „Лацио“ над градския съперник от 5 години с 3:1. Двата сезона, 2005 и 2006, които изкарва в „Лацио“, не са особено успешни откъм голове – 6 гола в 23 мача и 5 гола в 27 мача съответно, но определено е голям любимец на феновете и повдига духа на „Лацио“, който се нуждае от лидер като Ди Канио.

В мачовете си за „Лацио“, въпреки че е лидер, Ди Канио записва и скромно участие откъм минути. Това налага да отстъпи място за по-младите играчи и от сезон 2006/07 заиграва в отбора на „Сиско Рим“ в Серия С2.

Любопитни факти

• Най-голяма победа: 1932 Лацио – Модена 9:1 за Серия А.
• Най-голяма загуба: 1934 Амброзиана Интер – Лацио 8:1 за Серия А.
• Най-голяма домакинска посещаемост: 100 859 души през 1974 на Лацио – Фоджа.
• Най-много мачове: Джузепе Фавали – 401 мача.
• Най-много мачове като треньор: Дино Дзоф – 202 мача.
• Най-много отбелязани дузпи: Джузепе Синьори – 35.
• До днес в „Лацио“ са играли общо 26 аржентинци и 20 бразилци.
• „Лацио“ печели 7 трофея за 3 години. Това са на два пъти Купата и Суперкупата на Италия (1998 и 2000), КНК (1999), Суперкупата на Европа (1999) и шампион на Италия (2000).
• „Лацио“ е не само първият сформиран футболен отбор от Рим, но и първият в цяла Централна и Южна Италия.
• „Лацио“ е и първият клуб, въвел ръгбито в Италия (през 1927).
• Нападателят на „Лацио“ Джорджо Киналия е първият футболист от Серия Б, извикан в националния отбор на Италия.

Външни препратки

• Официален сайт
• Официален сайт на привържениците на Лацио в България Архив на оригинала от 2010-04-28 в Wayback Machine.
• Фен сайт на Лацио в България
• Лацио Архив на оригинала от 2018-06-07 в Wayback Machine. в Серия A
• Лацио в UEFA
• Лацио във FIFA