Трепетлика
| Трепетлика | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||
| Трепетлика в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Трепетликата, наричана още осика (Populus tremula), вид е дърво от род Топола.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Дървото достига височина до 40 m.[2] Кората му дълго време запазва зелено-кафявия цвят на младите клонки. Цветните пъпки са по-едри и топчести, а вегетативните са продълговато яйцевидни и лепкави. Листата са до 12 cm, с овална форма и дълги странично сплеснати дръжки. Цветовете са еднополови двудомни, събрани в овласени реси. Семената са дребни, жълто-зелени и овласени. Трепетликата се среща по гори и горски поляни до около 2000 m надморска височина (в България до 1700 m).[3][4]
Трепетликата изисква достатъчно вода и светлина, наличието на които ѝ позволяват бурно да колонизира открити пространства след пожар или сеч.[4] Бързият растеж продължава до 20 години, след което се забавя. Видът може да живее до 200 години.[2]
Дървото е много издръжливо и устойчиво на дълги и студени зими. Горчивият му вкус го прави непривлекателен за елените.[5]
Вкаменелости на трепетлика, датиращи от ранен плиоцен, са открити в района на Къзълджахамам в Турция.[6]
Видът е разпространен в Европа и Азия – от Исландия на запад до Камчатка на изток.
Значение
[редактиране | редактиране на кода]Дървесината на трепетликата е мека и се използва в хартиено-целулозната промишленост, за изработване на дребни предмети, като например кибритени клечки.[4] Видът има голямо екологично значение, тъй като представлява дом на много насекоми и гъби, както и няколко вида бозайници и птици.[2]
Лечебни свойства
[редактиране | редактиране на кода]В кората на дървото се съдържа салицин – гликозид, който се разпада до салицилова киселина (аспирин) в организма. Това му придава болкоуспокояващо, противовъзпалително, диуретично, отхрачващо, антипиретично и стимулиращо въздействие. От трепетлика могат да се приготвят запарки, отвари и мехлеми.[3]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На трепетликата е наречена улица в София (Карта).
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Кора
-
Лист
-
Цвят
-
Плод
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Populus tremula (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б в Wühlisch, G. Eurasian aspen – Populus tremula: Technical guidelines for genetic conservation and use. European Forest Genetic Resources Programme, 2009. с. 6 p. Архив на оригинала от 2017-01-31 в Wayback Machine.
- ↑ а б Трепетлика, Осика (Populus tremula) | Ботаника
- ↑ а б в Трепетлика (Populus tremula) – Българската флора онлайн
- ↑ Rackham, Oliver (1994). The Illustrated History of the Countryside. London : BCA. CN 2922.p. 64.
- ↑ Kasaplıgil, B.-(1975): Pliocene Flora of Güvem village near Ankara, Turkey, Abstracts of the Papers Presented at the XII International Botanical Congress, Akademika Nauk SSSR, 1: 115, Leningrad