Печено халуми с домати

 

       Нещо бързо и лесно за предястие, или основно :) с минимално ползване на фурната. Подобно на тези печени домати със сирене , но тук сиренето е халуми, което е доста по-различно по текстура и вкус от нашето бяло саламурено сирене. Сиренето Халуми е традиционно за Кипър от козе, или смес с  овче мляко. В последните 20-на години го има и на нашия пазар, а гледам вече и няколко наши фирми  го предлагат като продукт "сирене за печене". Защото то е сирене за печене - хваща една приятна коричка отвън, а вътрешността му е като гумена :) Може да се използва запечено с други зеленчуци, или запечено и добавено към салати. Но за мен, любителят на всякакви сирена е вкусно докато е топло. А съчетано със сладникавия вкус на чери домати, зехтин и подправки си е наслада за небцето  . 

       Рецепта едва ли е нужна :)  вижда се какво съм сложила - няколко резена сирене халуми, чери домати, дребни чушки и щипка сол, бучка масло, стръкчета мащерка и зехтин. Ако нямате чери домати - други, твърди тип Рома, срязани на две. Месестите домати пускат много течност и ще е нужно повече време, докато се изпари водата им. 

      Пече се във фурната  на средна скара до лекото му зачервяване :) от момента, в който започне да къкри в съдчето - 6-7 мин. на 200* Ако съдинката е метална, може да се сложи в загрята фурна, което съвсем ще намали времето за приготвяне, но ако е керамична - в студена. А явно аз си харесвам това съдче за печене на сирена с домати 

 

Карталаци

Ей за това тестяно разкошество съм длъжница на себе и блога, че не бях го снимала и споделила. Карталаци от моя роден край, Орлов дол. Както ги правеха баба, а после мама. Израснала съм с всякакви тестени закуски, печива, че и каши. Под зоркия поглед на баба, лека и пръст, без закуска не тръгвахме за училище. 'А изклинча, 'а вечерта съм сведена до знанието на тати и получа назидателна порция. Най-лесно беше с филиите - съседските кокошки унищожаваха всякакви следи много бързо, но майка намираше прегрешенията ми по шкафове и чекмеджета и все още казва, че е било най- лошо при всяко лятно основно чистене на шкафовете с черги и завивки в избата. Трудно беше да си злояд в онези години, но детската изобретателност няма граници. Малко ме е срам да си призная това горе, но вече и децата го знаят , дано пропуснат да го разказват на малката Мишенка.

Карталаците са с хрупкава коричка, много тънки пластове, сирене и масло. Мама и баба ги правеха с мас, но тази година нямам домашна, а последната купена замина в контейнера след като отворих и помирисах.   И печаха на сач. Независимо на печката, или лятото отвън на огъня. И аз ги правех преди време на сач, но нали съм в месоядно семейство, два сача изхабих за да пека мръвки на тях. Затова сега в дебелодънния тиган, но съм си обещала, че следващият сач, който си купя ще бъде само за катми, гюзлеми и карталаци. Никакви меса. По сведения от Мише и неговите баба и дядо, това е "два пъти токано", но така и не съм ги опитала в Чирпанско.

Мама казва, че са ги правили без мая. Но и двете с баба точеха много, много тънко - да се чете вестник през кората. Едва ли някой ден ще се науча, щом до сега не съм. Тя сподели, че в последните години са слагали по мъничко мая - не като за пухкава питка, но да има малко в тестото. Така правя и аз, така и споделям. А Вие, ако можете да точите, или дърпате съвсем фино корите, не слагайте. Ако имате хубава мас - пробвайте с нея, или 50/50 смесена с масло. Дозата на тестото е за 6-7 карталачета (познайте дали не ги нарихаме търкалаци ) Може да си го направите, приберете в хладилника и ползвате за ден-два, за да бъдат винаги топли и хрупкави.

Продукти:

~ 450 мл. топла вода 
1/4 кубче  жива мая (10г) , или 2-3 г суха 
1 с.л. олио
1 с.л. оцет
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол 
~ 1 кг. брашно и още малко за точенето 

~1  пак масло от 125г и още  малко за  намазване на тигана, или сача / или мас

~700г сирене (колкото повече, толкова по-вкусни са)

Приготвяне:

* Пресятото брашно се поставя в дълбока купа. 
* Прави се кладенче, в което се поставя солта, захарта, оцета, олиото и топлата вода. Прибавя се маята. 
* Разбърква се,  докато стане гъста, лепкава топка, след което  се изважда върху набрашнена повърхност и доомесва - да се получи меко, еластично тесто.
* Покрива се и оставя  за 30-40 мин. на топло място. Или в хладилника за една нощ. 
* Разделя се на 6-7-8 топки - поред големината на тигана, за да не стават прекалено дебели и да   могат да се изпекат отвътре. Моите са по ок 200г, 7 бр.
* Всяка се разточва на тънка кора - колкото може, по-тънка да бъде :) По възможност  правоъгълна/елипсовидна, защото кората после се навива на руло, да не остава тънко в краищата. 
* Всяка кора се намазва с 2-3 лъжици разтопено масло  и поръсва със сирене. 

* Завива се на хлабаво руло. 

* Двата и края се завиват срещуположно към средата, да се получи осмица  

 

* Отново се намазва с разтопеното масло (нали знаете, че с четка става много лесно) и  едната част се захлупва върху другата. Притиска се леко с ръка и отново разточва, да се изтъни - до около  6-8мм. Внимателно, да не излезе сиренето отвън, че после загаря при печенето. 

 

* Намазва се от двете страни с масло и се пече в загрятия предварително сач, или дебелодънен/чугунен тиган. След като загрее, степента на котлона се намалява наполовина, за да не прегаря, а да успява да се изпече тестото. И тъй като е с мая и лееееко трябва да бухнат, аз захлупвам тигана с капак. 

 

Изпичат се  по около 3-4 мин от страна; обръщам ги 2-3 пъти и пак намазвам с масло. Тук е моментът да си прецените степента на котлона - ако забележите, че бързо прегарят, намалете го още. 

 

* Следва още едно намазване, когато се извадят от  тигана :) затова споменах за четката, тъй като с нея намазването с масло е тънко. Не че с масло може да се прекали. 

Докато тази се пече, се приготвя следваща и т.н. и т.н. 
И още нещо ще споделя, което пак си "краднах" от мама. Веднъж опитах месеница с домат  вместо с айран. И от тогава, почти винаги си хапвам месеница, баница, катми, карталаци и подобни с домат, вместо с айран. 

 

Печени зеленчуци с моцарела и песто

       Или "Печено Капрезе с патладжани"  а още по-точно - запечена любимата ми салата от домати с патладжани, моцарела и песто.  Няма как да пропусна летен сезон без  нова рецепта с патладжани.  Скоро младият Стоев се чудеше защо не съм правила рататуй, но му обясних, че това ястие освен, че изглежда много добре на снимка, няма нито сирене, нито мръвка. Хайде, без мръвка ще минем, но без сирене дори на мен ми е трудно да преглъщам печените зеленчуци :) И тъй като от 2-3 седмици съм на вълна "преобразуване на босилека във вид на песто (и за  фризера), се сетих, че тази ни любима салата може да се запече за кратко и пак ще е толкова вкусна като нея. Без сосове, само печени зеленчуци и разтапяща се моцарела. 

      Първи вариант, който виждате е запечен с пестото, а втори, който ще видите (ще добавя тук) тези дни е с песто, поставено след като се извади тавата от фурната - от горещината на зеленчуците пак ухае ароматно,  а видът отгоре  не е с такива тъмни петна :) а приятно зелени.  Леко, бързо и много вкусно зеленчуково ястие, еднакво добро и за основно, и за предястие.

        Смятам го за бързо, тъй като запечени на кръгчета във фурната тиквичките и патладжаните   могат да постоят в хладилника ден-два (както в момента имам едни у нас), докато стане време за приготвяне, или се прибирате късно и знаете, че няма да има много време за приготвяне на вечерята. Хубаво е зеленчуците  да бъдат горе-долу с  еднаква дебелина, но чак за рулетка  няма да издребняваме. 

Продукти за 4 порции: 

2 средни патладжана 

1 средна тиквичка 

2-3 с.л. олио 

2-3 средни домата (сорт по-дълги  и месести- Сан Марцано, Албенга, Ръгби, Сърце..)

3 с.л. песто от босилек 

~250 г твърда моцарела  

2-3 с.л. олио 

2-3 с.л. зехтин 

пармезан за поръсване, или друго подобно жълто твърдо сирене 

Приготвяне: 

* Патладжаните и тиквите се почистват и режат на кръгове с еднаква дебелина. 

* Посоляват се и оставят за 1,30-2ч.  да се "изпотят" - пускат си част от водата, която няма смисъл да се обработва/готви. А патладжаните си пускат част от горчивината/соланина, ако има такава.  

       Вариант 1 е да се запържат за кратко в малко олио, а вариант 2 - да се запекат във фурната. 

* Измиват се, отцеждат и нареждат  в тава на хартия за печене. Може и направо в тавата, но ще трябва да намажете с олио тогава. 

* Поръсват се с малко олио (онези първи 2-3 лъжици олио в продуктите.)

* Пекат се за 12-15 мин. в предварително загрята на 220* фурна до омекването и зачервяването им. 

* Тавата за сглобяване и печене :) се намазва с олио (втората част). 

* Доматите и моцарелата се нарязват с дебелина като тиквичките и патладжаните. 

* Зеленчуците се подреждат последователно, а парчетата моцарела  - между тях. 

* Посоляват се съвсем малко и върху тях се разпределя пестото. 

* Запича се във фурната - зависи от съда, в който ще печете, ако е керамичен, или от стъкло - в студена фурна;  ако е метален - в предварително загрята (така става и по-бързо). Но след като започне да къкри времето за печене отново е 10-12 мин.  На доматите им трябва малко печене, а тиквичките и патладжанът са почти готови и преди фурната. 

Докато е още топло върху изпечените зеленчуци се покапват онези 2-3 лъжици зехтин и  настъргва пармезанът. 

Или  намазват с пестото, ако ще го слагате след запичането на зеленчуците. 

Палачинки в портокалов сос

 

       Или почти  "Креп Сюзет" (Crepe Suzette) - Crepe в превод от френски е палачинка, а версиите на коя точно  Сюзет са кръстени са много. Ако решите да ги сервирате с това име, може да си изберете история, с която да впечатлите хапващите ги. Ако направите палачинките с прясно мляко, решите да добавите накрая алкохол и фламбирате - ще бъдат "Креп Сюзет". В дом, в който  палачинките обикновено се ядат на закуска (с всякакво сладко, меда-на-Мише, шоколад, солени и дори лукачинки), десертът палачинки в портокалов сос е разнообразие. Бях обещала на едно девойче да ги публикувам още в края на зимата, но ме пипна гадът и забравих :)  Тези дни се сетих и ето ги - с най-несезонния плод, който може да си представите за лятото. Но пък за зимата рецептата ще е налице . 

       Палачинките от няколко години ги правя с кисело мляко (и другите продукти като яйца, брашно... разбира се). Мама ме научи да ги правя нежни, тънки и с прясно мляко  но за себе си открих, че по-крехки ми стават с кисело мляко. Това ми е основната рецепта за палачинки, брашното както винаги е вариращо - яйцата са с различна големина; киселото мляко е с различна гъстота.... В крайна сметка сместа е с гъстота/или рядка като боза. Дебелината на палачинките е не повече от 1-1,5мм  да не тръгнете да мерите  но са почти прозрачни. Точно тези, в портокаловия сос, дори да са малко по-дебели, пак ще станат крехки, тъй като се напояват в соса.И не забравяте, че ако трябва да правите палачинки, задължително залагате 2 тигана на 2 котлона едновременно. Може и 3. Доста време спестява.Тъй като ползвам кората на портокалите, същите ги накисвам 12-24 ч. по-рано във вода, за да се поизчистят от препаратите, с които се обработват.
Правите си колкото искате палачинки. Останалите може да гарнирате със сладко, или солено по избор. Давам приблизителни пропорции за приготвянето на 1 готова вече палачинка  Сосът е най-ароматен и вкусен с портокалов ликьор, но тъй като не е от редовния асортимент в къщи, вече ги правя с амарето, или десертно вино (ледено, или бананов совиньон).

Продукти  за соса: 
1 с.л. масло ( ок 30г)
30-40 мл пресен портокалов сок (това ~ сока на 1/2 портокал)
голяма щипка фино настъргана кора от портокал (и малко лимон може)
1 равна ч.л. захар
30-40 мл портокалов ликьор, или Амарето, или десертно вино

Приготвяне:
* В тиган за палачинки се поставя маслото и загрява.
* Когато се разтопи, към него се прибавя захарта и оставя да се карамелизира леко (до появата на малки балончета).
* Прибавят се портокаловият сок и  ликьорът и когато сместа закъкри, в нея се поставя 1 палачинка.
* "Вари" се в този сос по 1-2 мин. от двете страни. През това време тя се напоява добре, а сосът - значително редуцира. За да не изври съвсем, котлонът трябва да бъде на средна, до ниска степен - оставям на 1/3 от мощността му. В този момент ако знаете какъв аромат се носи от тигана 
* Напоената палачинка се прегъва на 4, прехвърля в чиния и залива с останалия сос.
* Може да гарнитарате с резени портокал (без ципата, естествено), или с други плодове  вече сезонни, а зимата да добавите стафиди в соса.