Живеем в интересни времена…

Живеем във времена, където 20 годишни келеши карат скъпи автомобили, позволяват си да харчат хиляди левове по заведенията, да се изживяват като звезди и велики фигури. Всъщност в това няма лошо и даже е похвално, че човек може да си позволи да живее по този начин, докато е млад, защото после на кой му трябват пари, кой има сила за забавления, каквато има двадесет годишните?

Интересното идва от факта, че тези младежи не заслужават този начин на живот, а живят в един сапунен мехур, който е доста неустойчив, а и нелогичен спрямо заобикалящата го реалност. Не, няма да си говорим за престъпници, мутри и прочее подземни елементи, а ще си говорим за друго племе на лесно забогатяващи  тъпаци, а именно футболистите. Това са момчета, които играят футбол за пари, някои ги наричат професионалисти, но те и проститутките правят секс за пари, затова и има един остатъчен, но натрапчив послевкус на нещо гнило. Те са професионалисти, чиято кариера се разпростира в продължение на около 12-15 години, а като навършат тридесет и няколко години остават с едните претенции и спестеното през годините.

Ако има спестено, защото последните събития могат само да ни убедят, че момчетата, които избират професията футболист не са най-интелигентните младежи.

Професионалните футболисти в България обаче са и доста нагло племе, тези дни излезе информация върху какви суми са се разписвали и са плащали данъци, а и всеки знае какви суми мятат по заведенията, какви коли карат и т.н. Ето го и първият проблем, който противопоставя обикновеният човек и тези „галеници на съдбата” – равенството през закона (случаят Рабех, а и доста други), както и равенството пред държавните институции. Според мен е смешно, че професионални футболисти „официално” са получавали заплата под 300 лева, а е тъжно, че същите могат да си позволят начин на живот и стандарт, който обикновеният човек вижда само в клиповете на поп-фолк изпълнителите.

Вторият проблем, който създава напрежение между простосмъртните и „съвременните гладиатори” е професионалната етика, особено имайки предвид разликата в размера на възнагражденията на двата типа хора. Аз лично си признавам, че съм в отбора на обикновените хора и поведението на футболистите откровено ме дразни. Защо?

Защото тези хора получават една маса пари, а даже не влагат максимума от себе си в своята професия, получават огромните си възнаграждения, непрекъснато ламтят за още пари, бонуси и премии, но не дава всичко от себе си в онези 90 минути на седмица, които осмислят целият този „блясък”, немислима заплата и изобщо статут на звезда. От него се очаква да играе на максимума на своите умения и възможности, да посещава тренировките на клуба (още няколко часа на седмица реална работа), а в останалото време да спазва режим, който да не нарушава и пречи неговото представяне в онези сакрални 90 минути. Но тези хора си позволяват да пият, да ПУШАТ (!!!) и да висят по дискотеки, барове, хотели, чалга заведения и всякакви коптори до 5 сутринта и след това да се измъкват безнаказано, а аз понеже съм обикновен човек, ако отида на работа след такова матине или си свърша работата през пръсти, както правят родните футболисти в повечето случаи, ще бъда уволнен и лишен от заплатата си, която не може да се сравнява с тази на хората, които са „професионални” спортисти. Аз, който съм учил в продължение на години, трудя се усърдно всеки ден се оказва, че съм балък, защото някой полу-грамотен чалгар, който едва е завършил 8-и клас в спортно училище получава един куп пари срещу едното нищо – той не играе добре. Всъщност се чувствам глупаво, защото техните умения не са толкова по-различни от моите, а те не са никак добри – не съм нито Меси, нито играч от световна класа, който наистина си залужава парите, които получава. Чувствам се глупаво, че парите се получават от някой, който не може да играе и излиза на терена със самочувствие на звезда, със самосъзнание на звезда и с умения на аматьор като мен.

Професионалният футболист, както и професионалистката в областта на любовта си приличат по едно нещо – отиват при този, който им дава пари. За тях не съществува морал, няма етика, няма сантимент. За тях професионализма се ограничава до взимането на пари и продаване на тялото си, но даже и тук футболистите се оказват на по-долното стъпало, защото даже и получавайки големите си заплати, пак не вършат нещата, които се иска от тях.

Цялата тази тирада беше продиктувана от преливането на моята чаша на търпението, която се пълнеше постепенно в продължение на години, прекарани по стадионите или пред телевизора. Години прекарани в подкрепа на даден тим, в добро и лошо, в победи и загуби, години подкрепяйки различни футболисти, носещи една и съща емблема.

”Oсъзнаваш ли чия емблема носиш???“

Това е един много добър въпрос, който моите съмишленици, феновете на ЦСКА, издигнаха на мача в Базел. Осъзнавате ли вие, ритнитопковци какви късметлии сте изобщо? Осъзнавате ли, че получавате парите си, които харчите като аборигени, за да дадете всичко от себе си, сърцето и душата, в онези 90 минути на седмица?

Осъзнавате ли, че обикновените хора са тези, които ви подкрепят, но не защото сте много велики, красиви, епилирани, гелосани, татуирани, а защото сте просто поредните лица и чифт крака, които защитават цветовете на любимия клуб? Осъзнавате ли, вие нещастници, че всичко това дължите на тази емблема и на тази публика?

Осъзнавате ли, че сте едни ревльовци и мамини синчета, които получават много неща наготово, за да може през онези шибани 90 минути на седмица да се понапънете и да покажете някакво желание и умения?

Осъзнавате ли, че лицата се менят, но никой от вас не е бил, не е и няма да бъде по-голям от емблемата и публиката?

Това не се и отнася само за играчите на моят любим ЦСКА, а се отнася и за ритнитопковците на другите тимове, чиито привърженици отиват на стадиона да подкрепят отбора си, а си тръгват разочаровани от наглостта на една дузина разглезени примадони.

Аз лично подкрепям Любослав Пенев в решението му да извади 9-мата футболисти от първият отбор на ЦСКА и не одобрявам връщането им. Аз не искам тениската на любимия ми отбор да бъде разхождана от лигави манекенки и алкохолици, които нямат елементарно понятие за чест и отговорност.

Аз подкрепям и възпитателните шамари спрямо тези разглезени хлапета, защото смятам, че проблема не е само в това, че пият и играят слабо. Не, проблемът е по-дълбок и е на социална основа, защото те получават (и то много), а не дават нищо. Във всяка една нормална ситуация тези хора нямаше да получат нищо…. Освен няколко шамара и студеният душ, когато осъзнаят, че в живота е трудно да изкарваш каквито и да е пари, когато не си добре образован и реално нямаш елементарна трудова дисциплина.

Затова момченца, стягайте се и си налягайте парцалите, защото пътя по който сте тръгнали проваля и малкото талант, който имате… А като станете на по 32-3 години и спрете с професионалният футбол, тогава ще ви питам какво е усещането да осъзнаеш, че си хвърлял хиляди левове по заведенията, без да се трудиш здраво за тях.