Дрезден

Дрезден
Dresden
	Дрезден Dresden
— град —
	Дрезден Дрезден
Страна	Германия
Провинция	Саксония
Площ	328,48 km²
Надм. височина	113 m
Население	523 058 души (2010)
Първо споменаване	1206 г.
Пощенски код	01067 – 01326
Телефонен код	+49 351
МПС код	DD
Официален сайт	www.dresden.de
	Дрезден в Общомедия

Дрезден (на немски: Dresden; на горнолужишки: Drježdźany, на чешки: Drážďany, на полски: Drezno) е град в източната част на Германия, административен център на федерална провинция Саксония. Той е важен транспортен възел. В града са развити електротехническа, електронна, оптична, химическа, фармацевтична и др. промишленост.^[3] Територията, която обхваща града, е 328.31 km². През 2010 година населението му е 523 058 жители, а гъстотата на населението – 1593 д/km².^[4]

География

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Градът е разположен по брега на река Елба, на 113 метра надморска височина. Намира се на 184 km в южно от столицата Берлин, на 108 km от град Лайпциг, и на 150 km от чешката столица Прага.^[3]

История

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В периода 968 – 1144 година Дрезден е включен в германското маркграфство Майсен. От 1485 е резиденция на саксонските херцози. От 1806 до 1918 година е столица на Кралство Саксония.^[3]

Дрезден е разрушен през Втората световна война. Градът е подложен на тежки нощни бомбардировки от съюзнически самолети, при което загиват между 25 000 и 40 000 цивилни и са разрушени много културни ценности.^[3] По това време Дрезден е бил цивилен град, в който не е имало каквито и да било военни съоръжения. Мотивът на американци и англичани за масивните бомбардировки е да наложат психически натиск на немския народ и правителство. След края на войната Дрезден е почти напълно възстановен и реконструиран в стария си център по времето, когато е част от ГДР.

През 2002 г. градът преживява катастрофално наводнение.

Култура и забележителности

Дрезден е град, който изключително богат на изкуство и култура, натрупвана през вековете. В него се намират над 50 музея, над 35 театрални и други сцени и известни сгради от различни епохи и в различен стил.

Музеи и галерии

Голяма част от художествените богатства събрани в Дрезден са събрани в Държавни художествени колекции Дрезден. Те са обединени в различни колекции и се намират в различни сгради, които сами по себе си са също произведения на изкуството.

бароков дворец Цвингер от 18 век: В него се намира основно Галерията на старите майстори;
Албертинум и Галерия на новите майстори;
църквата „Хофкирхе“ също от 18 в.;
Католическата църква – катедралата „Фрауенкирхе“;
Дрезденски замък-резиденция и намиращите се него колекция Грюнес Гевьолбе, нумизматичен кабинет, гравюрен кабинет и оръжейна палата
Дрезденска оръжейна палата – намира се в Дрезденския замък-резиденция;
Опера Земпер;
Тераса на Брюл;
Музей на транспорта;
Военно-исторически музей;
Златния конник;
Йенидже – промишлена сграда с уникална архитектура;
Шествие на князете (Княжеска процесия) – знаменито настенно пано от майсенски порцелан. Създаден 1904 – 1907 г. То е най-голямото порцеланово пано, съставено от 25 хиляди положени плътно плочки, като на него е изобразена тържествена конна процесия, отразяваща хилядолетната история на управляващия в Саксония княжески дом Ветини. Намира се на външната стена на галерея „Дългият ход“ (на немски: Langer Gang), съставляващ външната северна стена на конюшнята „Щалхоф“ (на немски: Stallhof) в комплекса Дрезденски замък-резиденция.

Панорама Шествието на князете

Във възстановения център на Дрезден се намират голяма част от музейните сбирки, както и най-красивите сгради на града.

Панорамен изглед от Фрауенкирхе (май 2015 г.).

Транспорт

Трамваи

Трамвайната система в града е построена през 1872-ра година. В града са оперирали трамвайни мотриси Татра в периода от 1968 до 1984.^[5]

Икономика

БВП на глава от населението в града достига до 31,100 евро на глава от населението. По времето на Студената война, градът е основен експортен център на Източна Германия.^[6]

Забележителности в околностите на Дрезден

В близост до Дрезден се намират много забележителности и населени места със свои собствени забележителности и история.*

Майсен град в който се намира стар замък и производство на порцелан от времето на Възраждането. Там се намира и голям музей на порцелана.
Саксонска Швейцария – Национален парк.
Крепостта Кьонигщайн крепост от Възраждането.
Замък Морицбург – ловния замък на Август Силния
Фрайберг – Университетски град и старинен град със запазена средновековна архитектура.
Радебойл – град на 2 километра от Дрезден, наричан още саксонската Ница.

Известни личности

Родени в Дрезден

Фолкер Браун (р. 1939), писател
Дурс Грюнбайн (р. 1962), писател
Матиас Замер (р. 1967), футболист
Ерих Кестнер (1899 – 1974), писател
Карл Микел (1935 – 2000), писател
Пьотър Столипин (1862 – 1911), руски политик
Йохан Центуриус фон Хофмансег (1766 – 1849), биолог
Хайнц Чеховски (1935 – 2009), писател
Добрин Петков (1923 – 1987), диригент и музикант

Починали в Дрезден

Карл Гелеруп (1857 – 1919), датски писател
Ян Дисмас Зеленка (1679 – 1745), чешки композитор
Фридрих Паулус (1890 – 1957), офицер
Каспар Давид Фридрих (1774 – 1840), художник
Фридрих фон Шлегел (1772 – 1829), философ
Хайнрих Шюц (1585 – 1672), композитор
Янко Янев (1900 – 1945), български писател

Други

Хюстън Стюарт Чембърлейн (1855 – 1927), английски антрополог, завършва хуманитарни науки в университета
Венцеслав Андрейчев (1941 – 2001), български физик, завършва Техническия университет през 1966
Херберт Бломстет (р. 1927), шведско-американски диригент, работи в града през 1975 – 1985
Камен Веселинов (р. 1946), български учен, учи и работи в Техническия университет през 1963 – 1975
Сергей Рахманинов (1873 – 1943), руски композитор, живее в града през 1906 – 1909
Ервин Ромел (1891 – 1944), офицер, служи в града през 1929 – 1933
Георги Танев (политик) (р. 1943), български политик, завършва Техническия университет през 1970
Ернст Теодор Амадеус Хофман (1776 – 1822), писател, живее в града през 1813 – 1815
Владимир Путин (1985 – 1990), министър-председател на Русия