Еторе Скола
Еторе Скола Ettore Scola | |
италиански режисьор и сценарист | |
Еторе Скола (1983) | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Рим, Италия |
Националност | Италия |
Учил в | Римски университет „Сапиенца“ |
Режисура | |
Активност | 1964-2016 |
Значими филми | „Обичахме се толкова много“ (1974) „Грозни, мръсни и зли“ (1976) „Един особен ден“ (1977) |
Семейство | |
Деца | 2 |
Подпис | |
Уебсайт | |
Еторе Скола в Общомедия |
Еторе Скола (на италиански: Ettore Scola) е италиански режисьор и сценарист, известен с филми като „Обичахме се толкова много“ (1974), „Грозни, мръсни и зли“ (1976), „Един особен ден“ (1977), „Терасата“ (1980), „Сплендор“ (1988) и много други.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 10 май 1931 г. в многолюдното семейство на лекар в Тревико, Италия. Там филми се прожектират два пъти годишно: идват с камион и поставят екран на главния площад. Дългоочакваните филмови предавания се превръщат в истински празници за момчето. Спомените за тях завинаги ще му оставят носталгична болезненост и в крайна сметка ще бъдат отразени във филма му „Разкош“, историята за „възходите“ и „паденията“ на провинциално кино и неговия собственик, който през 80-те години е напълно разорен от телевизията.
Докато следва в Юридическия факултет на Римския университет, Еторе Скола сътрудничи на хумористичното списание „Марк Аврелий“ като художник и се запознава с Федерико Фелини.
Завършва Юридическия факултет и от 1951 г. започва да присъства с хуморески и скечове в сатирични списания и по радиото. През 1953 г. дебютира като сценарист, пишейки за Дино Ризи и други режисьори, често в сътрудничество с Руджеро Макари.
Умира на 19 януари 2016 г. в Рим.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Като режисьор реализира общо 41 филмови проекта, а като сценарист участва в над 80 продукции. Централната тема на Скола винаги е била „представянето на социалните условия на фона на политиката“.
Виторио Гасман, Нино Манфреди, Марчело Мастрояни и Стефания Сандрели са едни от актьорите, с които работи най-често.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Режисьор
[редактиране | редактиране на кода]Игрални филми
[редактиране | редактиране на кода]година | филм | оригинално заглавие | бележки |
---|---|---|---|
1964 | Ако позволите, да говорим за жени | Se permettete parliamo di donne | |
1965 | Конюнктурата | La congiuntura | |
1965 | Трилинг | Thrilling | |
1966 | Архидяволът | L'arcidiavolo | |
1968 | Ще успеят ли нашите герои да открият своя загадъчно изчезнал приятел в Африка? | Riusciranno i nostri eroi a ritrovare l'amico misteriosamente scomparso in Africa? | |
1969 | Комисар Пепе | Il Commissario Pepe | |
1970 | Драма на ревността | Dramma della gelosia | |
1971 | Позволете? Роко Папалео | Permette? Rocco Papaleo | |
1972 | Най-хубавата вечер в моя живот | La più bella serata della mia vita | |
1973 | Trevico-Torino – Viaggio nel Fiat-Nam | ||
1974 | Обичахме се толкова много | C'eravamo tanto amati | |
1976 | Грозни, мръсни и зли | Brutti, sporchi e cattivi | |
1976 | Лека нощ, дами и господа | Signore e signori, buonanotte | |
1977 | Един особен ден | Una giornata particolare | |
1977 | Новите чудовища | I nuovi mostri | сегменти |
1980 | Терасата | La terrazza | |
1981 | Любовни страсти | Passione d'amore | |
1982 | Нов свят | Il mondo nuovo | |
1983 | Балът | Ballando ballando | |
1985 | Наивници в Неапол | Maccheroni | |
1987 | Семейството | La famiglia | |
1988 | Сплендор | Splendor | |
1989 | Колко е часът? | Che ora è? | |
1990 | Пътешествието на капитан Фракас | Il viaggio di Capitan Fracassa | |
1993 | Марио, Мария и Марио | Mario, Maria e Mario | |
1995 | Роман за един беден юноша | Romanzo di un giovane povero | |
1998 | Вечерята | La cena | |
2001 | Нелоялна конкуренция | Concorrenza sleale | |
2003 | Хората на Рим | Gente di Roma |
Награди и номинации
[редактиране | редактиране на кода]Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1975 – Голямата награда на Московския кинофестивал за филма „Обичахме се толкова много“
- 1976 – „Най-добър режисьор“ на Фестивала в Кан за филма „Грозни, мръсни и зли“
- 1977 – Награда „Сезар“ за филма „Обичахме се толкова много“
- 1978 – Награда „Сезар“ „Най-добър чуждоезичен филм“ за филма „Един особен ден“
- 1980 – Награда на Фестивала в Кан „Най-добър сценарий“ за филма „Терасата“
- 1984 – Награда „Сезар“ „Най-добър режисьор“ за филма „Балът“
- 1984 – Сребърна мечка на Берлинския международен кинофестивал „Най-добър режисьор“ за филма „Балът“[2]
- 1984 – Награда на вестник „Berliner Morgenpost“ за филма „Балът“
- 1987 – Сребърна лента на Италианската национална асоциация на киножурналистите за най-добра режисура за филма „Семейството“
- 1990 – Награда „Пиетро Бианчи“ на Венецианския кинофестивал
- 2001 – Сребърен „Свети Георги“ на Московския кинофестивал за филма „Нелоялна конкуренция“
Номинации
[редактиране | редактиране на кода]- 1970 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма Драма на ревността
- 1976 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Грозни, мръсни и зли“
- 1977 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Един особен ден“
- 1978 – Награда Оскар за „Най-добър чуждоезичен филм“ за филма „Един особен ден“
- 1979 – Награда Оскар за „Най-добър чуждоезичен филм“ за филма „Новите чудовища“
- 1980 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Терасата“
- 1981 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Любовни страсти“
- 1982 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Нов свят“
- 1984 – Златна мечка на Берлинския международен кинофестивал за филма „Балът“
- 1984 – Награда Оскар за „Най-добър чуждоезичен филм“ за филма „Балът“
- 1987 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Семейството“
- 1988 – Награда Оскар за „Най-добър чуждоезичен филм“ за филма „Семейството“
- 1989 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Сплендор“
- 1991 – Златна мечка на Берлинския международен кинофестивал за филма „Пътешествието на капитан Фракас“[3]
- 1995 – Златен лъв на Венецианския кинофестивал за филма „Роман за един беден юноша“
- 2001 – Награда за най-добър филм – Златен „Свети Георги“ на Московския кинофестивал за филма „Нелоялна конкуренция“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кръстев, Цветан. Почина гениалният Еторе Скола // Стандарт Нюз. 20 януари 2016. Архивиран от оригинала на 2016-01-22. Посетен на 20 януари 2016.
- ↑ Berlinale: 1984 Prize Winners // berlinale.de. Посетен на 6 февруари 2016.
- ↑ Berlinale: 1991 Programme // berlinale.de. Посетен на 6 февруари 2016.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Еторе Скола в Internet Movie Database
- „Сбогом и на Еторе Скола“, drugotokino.bg, 20 януари 2016
- Геновева Димитрова, „Еторе Скола (1931 – 2016)“, в. „Култура“, бр. 3 (2840), 29 януари 2016
|
|
|