Бернардо Бертолучи

Бернардо Бертолучи Bernardo Bertolucci
италиански режисьор
Роден	16 март 1941 г. Парма, Италия
Починал	22 ноември 2018 г. Рим, Италия
Националност	Италия
Учил в	Римски университет „Сапиенца“
Режисура
Активност	1962–2018
Оскари	Най-добър режисьор, Най-добър адаптиран сценарий: 1987 „Последният император“
Златен глобус	Най-добър режисьор, Най-добър сценарий: 1988 „Последният император“
Награди на БАФТА	Най-добър филм: 1989 „Последният император“
Други награди	„Бодил“, „Златна палма“, „Сезар“, „Златна камера“, „Европейски филмови награди“
Семейство
Братя/сестри	Джузепе Бертолучи
Съпруга	Адриана Асти
Уебсайт	Страница в IMDb
Бернардо Бертолучи в Общомедия

Звездата на Бертолучи на Холивудската алея на славата

Кадър от „Конформистът“ (1970).

Бернардо Бертолучи (на италиански: Bernardo Bertolucci) е италиански режисьор и сценарист.

Носител е на награди „Бодил“, „Златна палма“, „Сезар“, „Златна камера“, БАФТА, две „Европейски филмови награди“, 2 награди „Златен глобус“ и 2 награди „Оскар“. Има звезда на Холивудската алея на славата от 2013 г.

Известни филми, режисирани от него, са „Сухата кумица“, „Конформистът“, „Последно танго в Париж“, „Последният император“, „Открадната красота“, „Мечтатели“ и други.

Биография

Роден е на 16 март 1940 година в Парма, Италия, в семейството на Нина и Атилио Бертолучи. Баща му е поет и филмов критик, майка му е учителка. Бертолучи започва да пише стихове още на 12 години и скоро печели няколко престижни награди. Завършва литература и философия. След това отива в Рим, където е помощник на Пиер Паоло Пазолини във филма „Безделник“ през 1961 г. На 22 години заснема първия си филм „Сухата кумица“.

Кариера

„Последно танго в Париж“

Бумът на италианското кино затихва през 1970-те години, когато филмовата индустрия става жертва на голямата рецесия. Италианските режисьори са все по-често принудени да корпорират филмите си с американски, френски, шведски и други компании, за да могат да ги финансират. Бертолучи не прави изключение. През 1972 г. заснема „Последно танго в Париж“ с участието на чуждестранни актьори в главните роли (Марлон Брандо, Мария Шнайдер). Филмът се счита за скандален, с оглед на секс-сцените, които съдържа. След първата му прожекция в Ню Йорк е цензуриран както в САЩ, така и в Италия. От 1976 до 1981 г. е спрян от екрана.

Последните филми

По-нататък Бертолучи се връща към интимната тематика от по-рано. През 1996 г. заснема „Открадната красота“, последван от филма „Мечтатели“.

Филмография

Режисьор

година	филм	оригинално заглавие	бележки
1962	Сухата кумица	La commare secca
1964	Преди революцията	Prima della rivoluzione
1968	Партньор	Partner
1969	Любов и гняв	Amore e rabbia	сегмент: „Agonia“ (Агония)
1970	Стратегията на паяка	Strategia del ragno
1970	Конформистът	Il conformista
1972	Последно танго в Париж	Ultimo tango a Parigi
1976	Двадесети век	Novecento
1979	Луна	La luna
1981	Трагедията на шута	La tragedia di un uomo ridicolo
1987	Последният император	L'ultimo imperatore
1990	Чай в пустинята	Il te' nel deserto
1993	Малкият Буда	Piccolo Buddha
1996	Открадната красота	Io ballo da sola
1998	Обсадата	L'assedio
2003	Мечтатели	I sognatori
2012	Аз и ти	Io e te

Външни препратки

• Бернардо Бертолучи в Internet Movie Database
• Бернардо Бертолучи в
• Бернардо Бертолучи Великите режисьори: БНТ, 28 ноември 2018
• Анита Димитрова, Отиде си един от последните кино императори на XX век, в-к Сега, 27 ноември 2018
• Соня Александрова, Бернардо Бертолучи. In memoriam, Портал за култура, изкуство и общество, 27 ноември 2018