Направо към съдържанието

Афонсу I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Афонсу I
1-ви крал на Португалия
Управление26 юли 1139 – 6 декември 1185
Коронация26 юли 1139
НаследникСаншу I
Лични данни
Роден
около 1109 г.
Починал
6 декември 1185 г. (76 г.)
Коимбра, Португалия
Погребан вСвети кръст
Семейство
ДинастияБургундска династия Афонсини
БащаЕнрике Бургундски
МайкаТереза Леонска
БракМатилда Савойска
ПотомциУрака, Тереза, Саншу I
Герб
Афонсу I в Общомедия

Афонсу I наричан още Афонсу Енрикеш (португалски: Afonso I или Afonso Henriques) е първият крал на Португалия, отделил се от Леон и приел тази титла на 26 юли 1139. Той е син на Енрике Бургундски, граф на Португалия, и Тереза Леонска, незаконна дъщеря на Алфонсо VI, крал на Кастилия.

Семейство и деца

[редактиране | редактиране на кода]
  • Женен (от 1146) за Матилда Савойска (Маго) (1125 – 1157), дъщеря на граф Амадей III Савойски (ок. 1095 – ок. 1148) и Матилда д’Албон (ок. 1100 – 1145):
    • Енрике (17 февруари 1147 – 7 октомври 1155);
    • Урака (1148 – ок. 1211), от 1165 година съпруга на Фернандо II, крал на Леон, майка на Алфонсо IX, през 1175 година брак анулиран от папата;
    • Тереза (1151 – 1218), от 1184 година съпруга на Филип I, граф на Фландрия, овдовяла през 1191 година, от 1194 година женена за Одо III, херцог на Бургундия, брак анулиран през 1195 година;
    • Матилда (1153 – 1162), от 1159 година сгодена за с Алфонсо II, инфант на Арагон, но умира до омъжването;
    • Саншу I, 2-ри крал на Португалия (1154 – 1212).

Независимост на Португалия

[редактиране | редактиране на кода]
Статуя на Афонсу I в замъка Св. Георги, Лисабон. Скулптор А. Соареш дос Рейс
Паметник на Афонсу I в Гимарайнша

По това време крал Алфонсо VII Кастилски не е склонен да признае своя родственик за крал. В негоните очи той е метежен васал. Пет години продължава войната между двамата Алфонсо и завършва мирен договор, сключен на 5 октомври 1143 година в Самора. По договора Афонсу Португалски се признава като крал на Португалия и васал на Алфонсо Кастилски, Император на всички Испании.

Войната се възобновява при сина на Алфонсо Император, крал на Леон Фернандо II. Афонсу нахлува в Галисия, но пада от коня близо до Бадахос, бива ранен и хванат в плен от войниците на Леонския крал (1167). Португалия е принудена да капитулира, връщайки в качество на откуп за царствения пленник почти всичко завоювано в предишнитее години.

С Папска була Александър III признава Афонсу за крал на Португалия и „му дарява право“ да завоюва земите на маврите. С Папското благословение Португалия накрая се обезопасява от опитите за кастилска анексия.

Въпреки преклоната си възраст, Афонсу успешно освобождава своя син Саншу, обсаден от маврите в Сантарена (1184).

Гробница на Афонсу I Велики

На 6 декември 1185 Афонсу I умира в Коимбра и е погребан в манастир Санта Круз.

Афонсу Завоевател се почита в Португалия като основател на кралството и национален герой.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. D. Afonso Henriques (em português) Porto Editora Infopédia. Visitado em 24 de outubro de 2012.
  2. Miguel Sanches de Baena, Paulo Alexandre Loução. Grandes Enigmas da História de Portugal (em português). [S.l.]: Ésquilo, Ano. ISBN 9729898092380.
  3. „D. Afonso Henriques: 900 anos de mitos“, Visão, 13 de agosto de 2009, p. 71.
  4. Viseu, Agosto de 1109 – Nasce D. Afonso Henriques, Almeida Fernandes, o primeiro estudo sobre o nascimento do primeiro rei de Portugal, apoiado por historiadores tais como Maria Alegria Fernandes Marques, António Matos Reis, João Silva de Sousa, Bernardo Vasconcellos e Sousa, Avelino de Jesus Costa, entre outros
  5. Obra que defende que D. Afonso Henriques nasceu em Viseu reeditada hoje, Mariana Oliveira, Público, acedido em 30 de Abril de 2007
  6. António Amares das Neves (Junho 2009). Afonso Henriques – 1109?. Visitado em 10 de junho de 2009.
  7. „D. Afonso Henriques: 900 anos de mitos“, Visão, 13 de agosto de 2009, p. 70.
  8. Sousa, Manuel, Reis e Rainhas de Portugal, Mem Martins, 2000. ISBN 972-97256-9-1
  9. Las lenguas románicas estándar: (historia de su formación y de su uso) p.138
  10. Revista Sábado n.º 547 (23 a 29 Outubro de 2014). Como Pôde uma Laranja matar um rei?, Vanda Marques.
  11. Memórias Histórico-Genealógicas dos Duques Portugueses do século XIX, João C.F.C.Castello Branco e Torres e Visc. Sanches de Baena, Academia Real das Sciencias, 1ª Edição Lisboa, 1883, pg. 130
  12. Gaio, Manuel José da Costa Felgueiras, Nobiliário das Famílias de Portugal, Carvalhos de Basto, 2ª Edição, Braga, 1989, vol. II pg. 236 (Barbosas) e vol. X pg. 315
  13. Cristovão Alão de Morais, Pedatura Lusitana – 6 vols., Carvalhos de Basto, 2ª Edição, Braga, 1997, vol. I-pg. 82
  14. D. António Caetano de Sousa, História Genealógica da Casa Real Portuguesa, Atlântida-Livraria Editora, Lda, 2ª Edição, Coimbra, 1946, Tomo I-pg. 38
  15. D. António Caetano de Sousa, História Genealógica da Casa Real Portuguesa, Atlântida-Livraria Editora, Lda, 2ª Edição, Coimbra, 1946, Tomo I-pg. 36.
  16. Nobreza de Portugal e Brasil – 3 vols, Direcção de Afonso Eduardo Martins Zuquete, Editorial Enciclopédia, 2ª Edição, Lisboa, 1989, vol. I-pg. 85
  17. O conde D. Pedro diz que D. Afonso Henriques teve esta filha D. Tereza Afonso em D. Elvira Galtér e que, portanto, era irmã inteira de D. Urraca Afonso, casada com D. Pedro Afonso de Lumiares. Mas esta D. Urraca é bem mais tardia, ainda se documentando casada em 1212. D. Tereza Afonso foi certamente a primeira das filhas naturais de D. Afonso Henriques e seria irmã inteira de D. Afonso, nascido em 1135, que foi grão-mestre da Ordem de S. João de Jerusalém (1203 – 6). Muito se tem escrito sobre esta D. Tereza Afonso, a célebre filha que o Livro Velho, o Livro do Deão e o conde D. Pedro dizem que D. Afonso Henriques tirou ao conde D. Sancho Nunes de Celanova, seu marido, para dar em casamento a D. Fernão Mendes de Bragançãos. Alguns estranham esta história, algo anedótica de facto, esquecendo-se, talvez, que D. Fernão Mendes tinha o poder suficiente para retirar ao domínio português praticamente Trás-os-Montes e Alto Douro inteiro, entregando-o a Leão e Castela. E que D. Afonso Henriques pode, de facto, ter sido obrigado a usar a sua filha para impedir isso mesmo, conseguindo ao mesmo tempo, com a doação em dote, manter de vez o território no domínio nacional. Isto mesmo, de resto, diz José Mattoso.
  18. D. António Caetano de Sousa, História Genealógica da Casa Real Portuguesa, Atlântida-Livraria Editora, Lda, 2ª Edição, Coimbra, 1946, Tomo I-pg. 36.
  19. Nobreza de Portugal e Brasil – 3 vols, Direcção de Afonso Eduardo Martins Zuquete, Editorial Enciclopédia, 2ª Edição, Lisboa, 1989, vol. I-pg. 85
… → крал на Португалия (1139 – 1185) → Саншу I
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Афонсу_I&oldid=11948708“.