Направо към съдържанието

Обиколка на Франция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тур дьо Франс
Цяло име Le tour de France
(Тур дьо Франс)
Държава Франция и близките страни
Дата Юли
Тип Етапно състезание
Организатор ASO
Генерален директор Кристиян Прудом
Рекорди
Първо състезание 1903 г.
Брой на състезанията 111 (2024)
Първи победител Морис Гарен
Най-много победи Жак Анкетил (5)
Бернар Ино (5)
Еди Меркс (5)
Мигел Индураин (5)
Последен победител Тадей Погачар (2024)
Жълтата фланелка на водача

Обиколката на Франция (на френски: Tour de France), наричан също с френското си име „Тур дьо Франс“, е най-престижното колоездачно състезание в света. Към 2024 г. наградният фонд е 2,6 млн. евро.[1]

Провежда се на територията на Франция и съседните ѝ държави през месец юли. Състезанието се провежда около 3 седмици и всеки ден се преминава определен етап (с изключение на дните за почивка). Победител в обиколката става колоездачът, завършил целия тур с най-добро време. Тур дьо Франс, Джирото (Обиколката на Италия) и Вуелтата (Обиколката на Испания) са най-престижните колоездачни състезания, записани в международния колоездачен съюз (UCI), и формират т.нар. „3 гранд тура“. През 2013 г. се провежда юбилейното 100-тно издание на „Тур дьо Франс“[2].

Състезанието се провежда на етапи, като след всеки етап участниците се класират според времето си и във временното и крайното класиране времената им се събират и се получава общото време, с което се класират спрямо другите участници. Етапите са на равен или на планински терен, като планинските етапи са в Алпите или Пиренеите (всички са на асфалт). Маршрутът е различен всяка година, като финалът винаги е на Шанз-Елизе в Париж.

Водачът в общото класиране (състезателят с най-бързо време) носи т.нар. жълта фланелка, която показва, че е лидер. Отделно има класация по точки (за спринтьорите), класация за най-добър катерач, за най-добър млад състезател (под 25 г.) и отборна класация.

Всеки колоездач участва в обиколката заедно със своя отбор, което прави състезанието по скоро отборна надпревара, отколкото чисто индивидуална. Отборите, участващи в обиколката, са от 20 до 22 с по 9 колоездача всеки. Смени на колоездачи не са разрешени. Тимовете получават право на участие само чрез покана от организаторите. Всеки отбор носи името на своя спонсор, който също така е изписан на екипите им. Поканените отбори почти винаги са най-добрите и качествени в света. Организаторите си запазват правото да не разрешат на определен колоездач да вземе участие и да помолят определен отбор да напусне надпреварата. Такива прецеденти се случват най-често поради допинг скандали.

Трасето на обиколката през 1903 г.

Обиколката на Франция е създадена през 1903 г.

В основите на създаването ѝ е конкуренцията между два от тогавашните спортни ежедневници – „Ото“ (дн. „Екип“) и „Вело“. Журналистите от „Ото“ търсят начин да продават повече вестници за сметка на „Вело“, чийто тираж е 80 000 на ден. Млад журналист от „Ото“ на име Жео Льофевр предлага да организират колоездачна обиколка на Франция. Така на 1 юли 1903 г. е даден стартът на първия „Тур дьо Франс“ с обща дължина 2428 км.[3]

През 1904 г. първите четирима биват дисквалифицирани заради използването на преки пътища или вземането на автомобил.

Въпреки че през първите години екипировката и условията като цяло са на ниско ниво и състезателите сами ремонтират велосипедите си, интересът към състезанието е много висок. 130 000 екземпляра са продадени от „Ото“ в деня на финала на Шанз-Елизе.

За да поддържат интереса висок през годините, се правят множество подобрения, които приближават обиколката до съвременния ѝ вид. Така например през 1919 г. е въведена жълтата фланелка, която да отличава водача във временното класиране. Постепенно етапите са скъсени като време и увеличени като бройка, въвеждат се фирмените отбори, бягането по часовник, отборните бягания и др.

През 1910 г. за пръв път се провежда планински етап в Пиренеите.

По време на двете световни войни обиколката на Франция не се провежда.

След Втората световна война през 1947 г. обиколката е възобновена и се организира от наследника на „Ото“ – „Екип“.

70-те години на ХХ век са белязани от доминацията на Еди Меркс, който печели Тура 5 пъти.[3]

Към 2024 г. компанията Amaury Sport Organisation (A.S.O.) притежава правата върху състезанието.[1] Според неофициални оценки приходите от Обиколката на Франция възлизат на 150 милиона евро годишно.[1]

Сър Брадли Уигинс с жълтата фланелка през 2012 г.

. Съставят се отделни класирания според вида етап, който някой колоездач е спечелил:

  • Жълта фланелка – водач в общото класиране по време
  • Зелена фланелка – водачът в класирането по точки (за спринтьори). Точки се печелят при междинни спринтове и при края на всеки етап
  • Фланелка на червени точки – носи се от най-добрия катерач. Точките за класирането се дават според категорията на изкачването
  • Бяла фланелка – носи се от най-добре представилият се в генералното класиране колоездач до 25 години

Съвременният вид на обиколката на Франция се състои от 21 етапа.

Различни градове, включително извън Франция, се редуват за домакинството на „голямото начало“ (от френски: Grand Départ) на състезанието. През 2024 г. за първи път Обиколката на Франция започва от Италия, Флоренция; през 2023 г. стартът е в Билбао, Испания.[1]

Повечето стартове са от този тип, като всички колоездачи стартират заедно. Eтапите са определени като „планински“, „хълмист“ или „равен“.[4]

Северната страна на Монт Венту

В Обиколката на Франция е известна с някои стръмни и трудни планински етапи. Традиционно състезанието преминава през две планини – Алпите и Пиренеите. Едни от най-известните планински етапи са преминаването на Алп д'Юез, Мон Ванту и Кол дю Турмале. Именно в тези етапи стават и най-големите размествания в генералното класиране поради голямото разкъсване между различните колоездачи.

Индивидуално бягане по часовник

[редактиране | редактиране на кода]

Първото бягане по часовник е проведено през 1934 г. с дължина 80 км.

Отборно бягане по часовник

[редактиране | редактиране на кода]

Отборите карат сами за време. Взема се времето на 5-ия състезател от групата колоездачи.

Финалният етап от 1975 г. е обиколки на Шанз-Елизе, като негласно в него състезателите не се атакуват и на практика победителят е вече известен от предния етап.

Най-много победи[5]

Най-много етапни победи (състезател)

Най-много етапни победи (държава)

Най-много участия

  • Най-високата средна скорост по време на обиколката е 41,7 km/h (2005), а най-ниската – 24,1 km/h (1919)[6]
  • Най-високата средна скорост в етап е 57,7 km/h, която е постигната при отборно бягане по часовник
  • Най-малката разлика между първия и втория в крайното класиране е през 1989 г. – 8 секунди[7]
  • 3-ма състезатели са печелили по 8 етапа в една година – Еди Меркс, Фреди Мартенс и Чарлз Пелисие
  • Най-младият състезател, печелил етап от Обиколката на Франция, е Фабио Батесини – той е на 19 години (1931)
  • Еди Меркс е рекордьор по носене на жълтата фланелка – 96 пъти
  • През 1990 г. Грег Лемонд печели Тура, без да спечели нито един етап[8]
  • През 1926 г. обиколката с дължина рекордните 5745 км, докато най-късата обиколка е през 1904 г. – 2388 км
  • В 1919 г. само 10 състезатели финишират обиколката
  • През 20-те години на 20 век преди някои планински етапи състезателите си споделяли и пушели цигари, като смятали, че това отваря дробовете им
  • Средният разход на енергия за ден на състезател е около 5900 калории, като за сравнение на нормален мъж са необходими дневно около 2500 калории

Допинг скандали и инциденти

[редактиране | редактиране на кода]
Протест срещу употребата на допинг

Допингът е част от Обиколката на Франция още от нейното създаване през 1903 г. В началните години състезателите използват алкохол, за да намалят болката след етапите. През годините има много допинг скандали, като дори легендарният Еди Меркс е замесен в няколко от тях, но по това време без особени последствия. Безспорно най-големият скандал са 7-те отнети титли на Ланс Армстронг[9] . След наказанието, запитан от журналисти, дали има претенции към първите места от Тура, колоездачът Ян Улрих заявява, че по това време всички са използвали допинг. До скандал се стига и относно позитивният допинг тест на Алберто Контадор[10] от 2010 г. Сянка на съмнение е хвърлена и върху победителя от 2015 г. Кристофър Фрум, след като той пропуска допинг тест, защото е на почивка със съпругата си в Италия[11].

Фатални инциденти също стават по време на Тур дьо Франс. 4-ма състезатели са починали по време на състезание през годините, а също така са се случвали инциденти (някои, от които фатални) покрай трасето, свързани със сервизните мотори и др.[12]

Състезатели с по 7 победи:

Състезатели с по 5 победи:

Състезатели с по 4 победи:

Състезатели с по 3 победи:

Най-много победи по нации
Държава Брой състезатели с победи Брой победи
 Франция 21 36
 Белгия 10 18
 Испания 7 12
 Италия 7 10
 Люксембург 4 5
 Великобритания 3 6
 САЩ 1 3
 Нидерландия 2 2
 Швейцария 2 2
 Дания 1 1
 Германия 1 1
 Ирландия 1 1
 Австралия 1 1
 Колумбия 1 1
 Словения 1 1

Най-много етапни победи

[редактиране | редактиране на кода]
1 Еди Меркс 34
2 Бернар Ино 28
3 Марк Кавендиш 26
4 Андре Ледюк 25
5 Андре Даригад 22
6 Николас Францт 20

Най-много етапни победи по нации

[редактиране | редактиране на кода]
1 Франция 696
2 Белгия 468
3 Италия 264
4 Холандия 168
5 Испания 126
6 Германия 75

Най-млад победител[6]:

Най-възрастен победител[6]: