Словения
| Република Словения Republika Slovenija | |
| Химн: Zdravljica | |
Местоположение на Словения | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 20 271 km²[1] (на 150-о място) |
| Води | 0,7% |
| Климат | средиземноморски континентален |
| Столица | Любляна |
| Най-голям град | Любляна |
| Официален език | словенски език[б 1] |
| Религия | 77,8% християнство —73,4% католици —3,7% православни —0,7% други християни 18,3% нерелигиозност 3,9% други религии |
| Демоним | словенец |
| Население (2024) | 2 124 709[2] (на 145-о място) |
| Население (2021) | 2 108 708[3] |
| Гъстота на нас. | 102 души/km² (на 114-о място) |
| Градско нас. | 54,5% (на 114-о място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна парламентарна република |
| Президент | Наташа Пирц Мусар |
| Министър-председател | Роберт Голоб |
| Организации | ООН, ЕС, НАТО, ОССЕ, СЕ, ОИСР, „Три морета“ |
| Законодат. власт | Парламент |
| Горна камара | Държавен съвет |
| Долна камара | Държавно събрание |
| История | |
| Независимост – обявена – призната | от СФР Югославия 25 юни 1991 г. 22 май 1992 г. |
| Брионско споразумение | 7 юли 1991 г. |
| Конституция | 23 декември 1991 г. |
| Членство в ООН | 22 май 1992 г. |
| Влизане в ЕС | 1 май 2004 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2024) | 112.913 млрд. щ.д.[4] (на 97-о място) |
| БВП на човек (ППС) | 53 287 щ.д.[4] (на 34-то място) |
| БВП (ном., 2024) | 72,101 млрд. щ.д.[4] (на 85-о място) |
| БВП на човек (ном.) | 34 026 щ.д.[4] (на 33-то място) |
| ИЧР (2022) | 0,926[5] (много висок) (на 22-ро място) |
| Джини (2023) | 23,4[6] (нисък) |
| Прод. на живота | 81,2 години (на 25-о място) |
| Детска смъртност | 2,1/1000 (на 156-о място) |
| Грамотност | 99,7% (на 5-о място) |
| Валута | Евро (EUR) |
| Други данни | |
| Часова зона | CET (UTC+1) |
| Лятно време | CEST (UTC+2) |
| Формат на датата | дд.мм.гггг |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | SI |
| Интернет домейн | .si[б 2] |
| Телефонен код | +386 |
| ITU префикс | SVN |
| Официален сайт | www.gov.si |
| |
| Словения в Общомедия | |
Република Словения (на словенски: Slovenija) е държава в южната част на Централна Европа. Граничи с Италия на запад, Адриатическо море на югозапад, Хърватия на юг и изток, Унгария на североизток и Австрия на север. Територията на страната е 20 273 km2 и има население от около 2,1 млн. души.[7] Словения е парламентарна република[8] и е член на ЕС и НАТО.[9] Словения е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г. До 1991 г. Словения е една от съставните републики на СФР Югославия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първата държава на словенците – Карантания, е образувана през VII век. През 745 г. тя губи своята самостоятелност и пада под властта на франките. През XIV век територията на съвременна Словения попада под властта на Хабсбургите, а впоследствие влиза в състава на Австро-Унгария. Повече от 1200 години словенците нямат независимост. Съвременната словенска държава възниква на 25 юни 1991 г., след десетдневна война и разпад на Югославия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Словения се слави с една от най-красивите пещери в Европа – „Постойна“ („Postojnska Jama“). От 1818 до 2003 г. вкл. пещерата е посетена от над 30 000 000 посетители.
Държавно устройство
[редактиране | редактиране на кода]Словения е република с държавен глава – президент, избиран чрез общо, пряко и тайно гласуване за срок от 5 години. Изпълнителната власт се осъществява от президента и правителството (министерския кабинет), което се назначава от Държавно събрание. Законодателен орган е двукамарен парламент, състоящ се от Държавно събрание (Državni zbor Republike Slovenije), натоварен с повече функции, и Държавен съвет (Državni svet Republike Slovenije). Деветдесетчленното Държавно събрание се избира пряко, по едно място е запазено за италианското и унгарското малцинства. Четиридесетчленният Държавен съвет (изпълняващ ролята на горна камара на парламента) е съставен от пряко избирани председатели на общински, държавни, професионални и местни организации, и има ограничени съвещателни и контролни функции. Държавното събрание се избира през четири години, Държавният съвет – през пет.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Словения е разделена на 210 общини. Единадесет от тях имат главен град (местна община). За статистическите показания общините са събрани в дванадесет статистически региона. Подготвя се създаването на дванадесет или четиринадесет региона.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Население: Населението на Словения към началото на 2019 г. наброява 2 084 301 души.
Етнически състав:
- Словенци (87,9%)
- Хървати (2,8%)
- Сърби (2,4%)
- Бошняци (1,4%)
- Унгарци (0,4%)
- Черногорци (0,2%)
- Македонци (0,2%)
- Албанци (0,2 %)
- Италианци (0,2%)
- Други (4,4%)
Средната гъстота на населението е 95 д/km². Приблизително половината от жителите живеят в градовете.
Официалният език е словенският. Унгарският и италианският език имат статус на официални в граничните области с Унгария и Италия.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Словения е развита страна и по БВП на глава от населението е на първо място сред славянските държави.[10] Почти 2/3 от работоспособното население е заето в сферата на услугите и почти 1/3 в промишлеността и строителството.
Днес Словения е най-богата от страните, които през 1990-те преминават от планова към пазарна икономика. Присъединява се към Европейския съюз през 2004 г. и приема еврото в началото на 2007 г., което допринася за големия икономически растеж. Сегашният БВП на глава от населението е 84%, което е средното ниво за ЕС. Въпреки че Словения при прехода преминава през сложен и рисков път, благодарение на тогавашните си политици и икономисти успешно се интегрира икономически с Европа и сега е най-богатата страна от бившите югославски републики.
Култура
[редактиране | редактиране на кода]Филателия на Словения
[редактиране | редактиране на кода]Първата словенска пощенска марка излиза на 26 юни 1991 г. Тя е издадена по повод независимостта на Словения. На нея е изобразен парламентът на Словения. Тиражът ѝ е бил около 2 000 000 броя и е струвала 5 динара. На 26 декември излиза серия от марки с герба на Словения. През 1992 г. словенската поща издава няколко серии с пощенски марки, като тази по случай XXV летни олимпийски игри в Барселона. От 18 февруари 1993 г. до 2000 г. излиза серия от марки, изобразяващи културното наследство на Словения.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Граници
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.stat.si
- ↑ www.stat.si // Национална статистическа служба на Република Словения. Архивиран от оригинала на 30 януари 2024. Посетен на 17 март 2023.
- ↑ Статистическа служба на Словения // Архивиран от оригинала на 2019-06-29. Посетен на 2019-09-27.
- ↑ а б в г World Economic Outlook Database, April 2024 Edition. (Slovenia) // МВФ, 16 април 2024. Посетен на 18 април 2024.
- ↑ Human Development Report 2023/2024 // United Nations Development Programme, 14 март 2024. Посетен на 14 март 2024.
- ↑ Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey // Евростат. Посетен на 9 август 2021.
- ↑ O Sloveniji // www.gov.si. Government of Slovenia, Republic of Slovenia.
- ↑ Radonjić, Biljana. Political Overview // Doing Business with Slovenia. 2005. ISBN 978-1-905050-70-3.
- ↑ Scribd // Slovenia: South Australia Newsletter, winter 2010/2011. Посетен на 30 март 2022.
- ↑ M. Magstadt, Thomas. Eastern Europe // Nations and Government: Comparative Politics in Regional Perspective. 6th. Cengage Learning, 2010. ISBN 978-0-495-91528-7. с. 27.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Slovenia.si. Your gateway to information on Slovenia.
- Government of the Republic of Slovenia
- Словения – Official Tourist Guide
- Mountains of Slovenia
| ||||||||||||||
| ||||||||||
| |||||||
| |||||||||||||||||
| |||||||
| |||||||||||
|