Австро-Унгария
| Австро-Унгарска империя Österreich-Ungarn / Osztrák-Magyar Monarchia | |
| — лична уния и монархия — | |
| 1867 – 1918 | |
Знаме Герб | |
| Девиз: Indivisibiliter ac inseparabiliter („Неделимо и Неразделно“) | |
| Химн: Gott erhalte, Gott beschütze | |
Австро-Унгария в навечерието на Първата световна война | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | |
| Най-голям град | Виена |
| Официален език | |
| Неофициален език | |
| Религия | |
| Форма на управление | конституционна дуалистична монархия |
| Династия | Хабсбург-Лотаринги |
| Император-Крал | |
| 1867 – 1916 | Франц Йосиф |
| 1916 – 1918 | Карл I |
| Министър-председател | |
| 1867 – 1871 | Дюла Андраши (първи) |
| 1918 | Янош Хадик (последен) |
| История | Нов империализъм |
| Съглашение от 1867 г. | 30 март 1867 г. |
| Двоен съюз | 7 октомври 1879 г. |
| Босненска криза | 6 октомври 1908 г. |
| Сръбска кампания | 28 юли 1914 г. |
| Революция на астрите | 31 октомври 1918 г. |
| Площ | |
| Общо (1905 г.) | 621 538 km2 |
| Население | |
| Преброяване | 51 390 223 (1910 г.) |
| Валута | |
| |
| Днес част от | |
| Австро-Унгарска империя в Общомедия | |
Австро-Унгария (на немски: Österreich-Ungarn; на унгарски: Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (на немски: Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai). За по-кратко неформално са използвани наименования на двете части, разделени от река Лейта – Цислейтания ("земите отсам Лейта) и Транслейтания („земите оттатък Лейта“).
Австро-Унгария е съвкупност от територии, известни като „коронни земи“ (Kronenländer), обединени в персонална уния в лицето на монарха от династията на Хабсбургите. Просъществува от 1867 г., когато Унгария получава широка автономия в рамките на империята, до края на Първата световна война, когато търпи поражение и се разпада през 1918 г.
Австро-Унгария е втората по големина държава в Европа след Руската империя и трета по население след Руската и Германската империя.
Образуване
[редактиране | редактиране на кода]Австро-Унгария се появява през 1867 г. в резултат на реформата на Австрийската империя, която започва своята история през 14 век. Дуалистичната монархия представлява конгломерат от различни територии с различни политически подсистеми, придобити от Хабсбургите чрез войни и бракове и обединява единадесет различни етнически групи. Двете най-многобройни националности, германци и унгарци, съставляват по-малко от половината от населението (съответно 12 и 10%).[1]
Населението на Австро-Унгария е около 40 млн. жители през 1890 г. и достига до 50 млн. през 1914 със средногодишен естествен прираст през този период от около 500 000 души годишно. Същевременно ежегодно емигрират около 250 000 души.[2]
Още през 1867 г. е постигнат компромис, наричан Изравняване (на немски: Ausgleich; на унгарски: kiegyezés), за общите правила на управление. Изравняването означава, че държавата оттук насетне е съставена от две равностойни политически образувания в персонална уния. Монархът остава император на австрийските земи и крал на унгарските и заедно със съветници ръководи външната политика и общите армия и флот. Но двете половини имат отделни парламенти, отделни правителства, отделни бюджети и дори отделни армии (Ландвер в Австрия и Хонведи в Унгария). Двамата премиери и тримата общи министри на външните работи, войната и финансите образуват Министерски съвет, докато представители на парламентите разискват заедно в орган, наречен Делегациите. Парламентът на Австрия има долна камара – Райхсрат – избирана от всички пълнолетни мъже. Унгарският парламент е избиран от силно ограничена избирателна система само от етнически унгарци. В същото време в рамките на унгарското кралство хърватите имат свое отделно събрание със силно ограничени функции.[1] Дуалистичната система се отразява и на външната политика, като и двамата премиери трябва да бъдат консултирани по важните въпроси.
Във външнополитическо отношение през 80-те години на 19 век Австро-Унгария е част от Съюз на тримата императори заедно с Германия и Русия, но той бързо престава да действа.
В началото на 20 век Австро-Унгария внася и изнася най-много стоки от и към Германската империя и зависи икономически от нея.[2]
Граници
[редактиране | редактиране на кода]На север Австро-Унгария граничи със Саксония, Прусия и Руската империя, на изток – с Румъния и Русия, на юг – с Румъния, Сърбия, Османската империя, Черна гора, Италия и Адриатическо море, а на запад – с Италия, Швейцария, Лихтенщайн и Бавария. (През 1871 г. Саксония, Прусия и Бавария влизат в състава на Германската империя).
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Империята в политическо отношение се дели на две половини. Кралствата и земите, представени в Имперското събрание, неформално наричана Цислейтания, е австрийската част на дуалистичната монархия. Управлявана е от Имперското събрание (на немски: Reichsrat), заседаващо във Виена. Земите на свещената маджарска корона, неформално наричани Транслейтания – са унгарската част на дуалистичната монархия и са управлявани от Унгарското национално събрание (на унгарски: Magyar Országgyűlés), заседаващо в Будапеща.
В административно отношение Австро-Унгария се дели на следните съставни части:
| Провинция | Столица |
|---|---|
| Ерцхерцогство Австрия под Енс (Долна Австрия) | Санкт Пьолтен |
| Ерцхерцогство Австрия над Енс (Горна Австрия) | Линц |
| Суверено графство Тирол с | Инсбрук |
| – Област Форарлберг | Брегенц |
| Херцогство Залцбург | Залцбург |
| Херцогство Щирия | Грац |
| Херцогство Каринтия | Клагенфурт |
| Херцогство Крайна | Любляна |
| Крайбрежие (с три коронни земи) | |
| – Суверено графство Гориция и Градиска | Гориция |
| – Маркграфство Истрия | Пореч |
| – Свободен имперски град Триест с област | Триест |
| Кралство Бохемия | Прага |
| Маркграфство Моравия | Бърно |
| Херцогство Силезия | Опава |
| Кралство Галиция и Лодомерия
(включващо и) |
Лвов |
| – Велико херцогство Краков | Краков |
| – Херцогства Аушвиц и Затор | |
| Херцогство Буковина | Чернивци |
| Кралство Далмация | Задар |
| Провинция | Столица |
|---|---|
| Кралство Унгария и Войводство Седмоградско (Трансилвания) | Будапеща |
| Кралство Хърватско и Славония | Загреб |
| Свободен имперски град Фиуме и област | Риека |
| Провинция | Столица |
|---|---|
| Босна и Херцеговина (от 1908) | Сараево |
В Босна и Херцеговина Австро-Унгария се намесва след Берлинския договор от 1878 г., като въвежда окупационен режим под претекст да се въдвори мир и ред след размириците в двете области през 1875 – 1878 г. Османският султан си запазва на хартия суверенитета, което е потвърдено с двустранна конвенция през април 1879 г. Още в края на същата година и в началото на 1880 обаче Австро-Унгария включва Босна и Херцеговина в своите митнически граници и в данъчната си система. Управлението е поставено под пряк контрол от финансовото министерство във Виена. През 1881 г. е въведена военна повинност за местното население, което води до въоръжено въстание в Херцеговина в началото на 1882 г.[6]
Владетели
[редактиране | редактиране на кода]Начело на Австро-Унгария стои австрийският император, който е и унгарски крал (Негово императорско и кралско величество; учрежденията се наричат Императорски и кралски). Той се ползва с още много други титли (най-важната от тях е крал на Бохемия, или Чехия), отнасящи се към различни региони и държави или традиционни за династията на Хабсбургите.
Официалната титулатура на владетеля е: „Негово имперско и кралско апостолическо величество (име), по Божията воля император (кайзер) на Австрия, крал на Унгария и Бохемия, на Далмация, Хърватско, Славония, Галиция, Лодомерия и Илирия, крал на Йерусалим, ерцхерцог на Австрия, велик херцог на Тоскана и Краков, херцог на Лотарингия, на Залцбург, Щирия, Каринтия, Крайна и на Буковина, войвода на Седмоградско, маркграф на Моравия, херцог на Горна и Долна Силезия, на Модена, Парма, Пиаченца и Гуасталла, на Аушвиц и Затор, на Тешен, Фриули, Рагуза (Дубровник) и Зара (Задар), суверен граф на Хабсбург и Тирол, на Кюбург (днес в кантон Цюрих, Швейцария), Гориция и Градиска, владетел на Триент (Трентино) и Бриксен (Болцано-Бресаноне), маркграф на Горен и Долен Лаузиц и в Истрия, граф на Хоенемс, Фелдкирх, Брегенц, Зоненберг и т.н., владетел на Триест, на Катаро и на Вендската марка (Словенска Крайна), Велик войвода на Войводство Сърбия и т.н.“.
Хронология:
- Франц II (1804 – 1835), който едновременно е и унгарски крал под името Ференц I;
- Фердинанд I (1835 – 1848), който едновременно е и унгарски крал под името Фердинанд V;
- Франц Йосиф (1848 – 1916), който едновременно е и унгарски крал (де факто: 1849 – 1916, де юре: 1867 – 1916);
- Карл I (1916 – 1918), който едновременно е и унгарски крал под името Карл IV.
Първа световна война
[редактиране | редактиране на кода]В началото на 20 век, Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, дотогава под управлението на Османската империя и предизвиква т.нар. Босненска криза, която по-късно има като последица Сараевския атентат, станал повод за избухването на Първата световна война.
През 1914 г. Австро-Унгария влиза в състава на блока на Централните сили. Тя има една от най-силните сухопътни армии по време на войната. Мобилизирани са 9 000 000 души, като това е третата по численост мобилизация след тези в Руската империя и Германия.
Австро-Унгария е в най-тежко положение от всички съюзници по време на войната, тъй като е принудена да води война на 4 фронта – южен Балкански, Румънски, Източен (руски) и Италиански фронт. Въпреки това Австро-Унгария постига редица победи във войната. През 1915 г., заедно с българската армия разгромява окончателно Сърбия. През 1916 г. Австро-Унгария разгромява Черна гора и налага договор на безусловна капитулация, по-късно същата година Австро-Унгария, заедно с България и Германия, побеждават румънската армия и окупират 2/3 от територията на Румъния.
През 1917 г. австро-унгарската армия разгромява италианците при Капорето и разрушава италианския фронт, пътищата към Милано и Рим са открити. Въпреки това Австрия не предприема решително настъпление, защото изпраща войски на Германия в помощ на западния фронт. През това време Австро-Унгария води редица преговори за излизане от войната, някои от които са почти успешни, но упорството на Италия да вземе най-голямото австрийско пристанище Триест, провалят почти завършилите мирни преговори.
Разпокъсване на империята
[редактиране | редактиране на кода]Едновременно с поражението във войната Австро-Унгария е насилствено разкъсана от Антантата (ноември 1918 г.) според Сенжерменския договор. Главната причина за това е страхът от бързо възстановяване на мощната държава и желанието за завземане на австрийските сфери на влияние от Антантата.
Принципът за самоопределение на съставните нации на Австро-Унгария и даване на възможност за автономното им развитие е споменат в Четиринадесетте точки на Уилсън. Според мирния договор тя изгубва Южен Тирол и полуостров Истрия в полза на Италия, Далмация, част от Каринтия, Крайна и Босна в полза на Югославия, Галиция в полза на Полша, Буковина в полза на Румъния, както и Бохемия и Моравия, които стават част от новосъздадената Чехословакия. Антантата забранява всякаква връзка с Германия – както използването на термина „Германска Австрия“ от бъдещата австрийска държава, така и обединението с Германия (Аншлус).
Австрия
[редактиране | редактиране на кода]Австрия е превърната в малка немскоезична държава, с едва 40% от немците в империята и около 12% от територията и цялото население на империята. Около 8 млн. австрийци остават завинаги извън родината – 3,5 млн. в Чехословакия, 2 милиона в Унгария, 1 милион в Румъния, 600 000 в Сърбо-хърватско-словенското кралство, 500 000 в Полша, 200 000 в Италия.
Унгария
[редактиране | редактиране на кода]Същата съдба сполетява и Унгария. Около 3,5 милиона маджари остават извън пределите на родината – 2 милиона в Трансилвания (Румъния), 700 000 в Чехословакия, 500 000 в Сърбо-хърватско-словенското кралство и по-малки групи в Полша, Австрия и Италия. Унгария губи 2/3 от територията си, около 30% от унгарското население и около 60% от цялото население на бившето унгарско кралство. Кралят Карл I от династията на Хабсбургите е свален.
Бохемия, Моравия и Словакия
[редактиране | редактиране на кода]Земите на австрийските провинции Бохемия, Моравия и Словакия, заедно със Закарпатска Рутения, сформират Чехословакия – изкуствено създадена държава под натиска на Франция, не на национален принцип, а на принципа на изгодните граници, които биха помогнали максимално за изолацията на Германия и максималното смаляване на Австрия и Унгария, за да не могат никога да се съвземат. Съгласието за формирането на обща държава е постигнато от Томаш Гариг Масарик, който организира чешките и словашките общности и политически сдружения извън границите на империята преди и по време на Първата световна война. Съглашението между чехи и словаци е плод на общи интереси. До формирането на общата държава контактите между двете нации не са особено интензивни. Предимно индустриалните Бохемия и Моравия (Чехия) и предимно аграрната Горна Унгария (Словакия) дори не са част от едно и също държавно формирование. Бохемия и Моравия влизат в австрийската част на империята, а словашките земи – в унгарската, както е видно и от официалното им наименование до 1918 г. Но обединението на чехи и словаци е разглеждано като преграда пред германския и унгарския национализъм, тъй като значителни общности от австрийски германци и унгарци влизат в границите на новата държава и отказват да се примирят в това обстоятелство. От 13 млн. души 6 млн. са чехи, 3,5 млн. са австрийци, 2 млн. са словаци, 700 000 са унгарци, 500 000 русини и други по-малки етнически групи.
Словенските, хърватски и босненски земи
[редактиране | редактиране на кода]Словенските, хърватските и босненските земи влизат в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. – Кралство Югославия), поради заплахата от Италия, но най-вече за да не бъдат третирани като държави, загубили войната на предстоящата мирна конференция. Словения, Хърватско и Босна днес оценяват излизането от демократичната Хабсбургска империя като историческа грешка.
Краковската земя и Галиция стават част от новата държава – Полша.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Стивънсън 2008, с. 54 – 5.
- ↑ а б Keynes, John Maynard: The Economic Consequences of the Peace (1919), от Проект Гутенберг (глави 2.I и 2.II)
- ↑ www.donaumonarchie.com
- ↑ www.donaumonarchie.com
- ↑ www.donaumonarchie.com
- ↑ Димитров, Стр., Манчев, Кр. История на Балканските народи, том II, „Парадигма“, София 1999, ISBN 954-9536-19-X, стр. 175 – 180
- Стивънсън, Дейвид. 1914 – 1918 Историята на Първата световна война. София, Рива, 2008. ISBN 978-954-320-155-6. с. 927.