Омск
| Омск Омск | |
| — Град — | |
Омск Омск | |
| Страна | |
|---|---|
| Федерален субект | Омска област |
| Район | Омск |
| Площ | 572,9 km² |
| Надм. височина | 90 m |
| Население | |
| Кмет | Сергей Шелест |
| Основаване | 1716 |
| Първо споменаване | 1716 г. |
| Град от | 1782 |
| Пощенски код | 644xxx |
| Телефонен код | +7 3812 |
| МПС код | 55, 155 |
| Часова зона | UTC+7:00 |
| Официален сайт | омск.рф |
| Омск в Общомедия | |
Омск (на руски: Омск) е град в Русия, административен център на Омска област.[1] Разположен е на мястото на вливане в Иртиш на река Ом, проточил се на 45 km по двата бряга на Иртиш. Населението на града през 2021 година е 1 139 897 души, което го нарежда на 8-о място в страната. Разстоянието до столицата Москва е около 2700 km.
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът е разделен на 5 „окръга“:
- Съветски (град на нефтениците, град на химиците),
- Кировски („Старий Кировск“ и „Ляв бряг“),
- Централен,
- Октомврийски и
- Ленинский (Телевизионен завод и Порт Артур).
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът в Омск е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 2,1 °C, средната влажност на въздуха е 71%, а средните годишни валежи са около 415 mm.[2]
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Абсолютни максимални температури (°C) | 4,2 | 8,0 | 14,1 | 31,3 | 35,5 | 40,1 | 40,4 | 38,0 | 32,9 | 27,4 | 16,1 | 4,5 | 40,4 |
| Средни максимални температури (°C) | −12 | −10,3 | −2,5 | 9,1 | 19,0 | 23,9 | 25,3 | 22,7 | 15,9 | 8,1 | −3,7 | −9,8 | 7,1 |
| Средни температури (°C) | −16,3 | −15 | −7,3 | 3,7 | 12,5 | 18,0 | 19,6 | 16,9 | 10,4 | 3,5 | −7,3 | −13,8 | 2,1 |
| Средни минимални температури (°C) | −20,5 | −19,4 | −12 | −1 | 6,3 | 12,0 | 14,2 | 11,6 | 5,7 | −0,3 | −10,5 | −17,9 | −2,7 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −45,1 | −45,5 | −41,1 | −26,4 | −12,9 | −3,1 | 2,1 | −1,7 | −7,6 | −28,1 | −41,2 | −44,7 | −45,5 |
| Средни месечни валежи (mm) | 23 | 18 | 17 | 21 | 35 | 51 | 66 | 54 | 37 | 30 | 34 | 29 | 415 |
| Източник: Погода и Климат[2] | |||||||||||||
История
[редактиране | редактиране на кода]Селището е основано през 1716 година като преден пост от казаци, предвождани от Иван Бухголц. Стратегическото му положение по поречието на река Иртиш предпазва руската граница от киргизите и джунгарите в степите.[3] През 1782 година Омск получава статут на град.
През 1822 г. градът е направен административен център на Западен Сибир, но с отдръпването на границите, военното му значение намалява и градът изпада в летаргия. Така Омск се превръща в място за изгнаници. В периода 1850 – 1854 г. Фьодор Достоевски излежава присъдата си тук.
Развитието на града е катализирано от построяването на Транссибирската железница през 1890-те години, която подчертава значението на Омск като логистичен център. Много търговски компании отварят врати в града. През 1910 г. градът е домакин на Сибирското изложение за селско стопанство и промишленост.
След Октомврийската революция антиболшевишките Белогвардейци завземат контрол над града. Създадено е Временно всеруско правителство през 1918 г., което е оглавявано от Александър Колчак. Омск е обявен за столица на Русия. Така Омск се превръща в основна мишена за Червената армия. Настъплението ѝ принуждава Колчак и правителството му да изоставят града и да се изтеглят на изток към Иркутск. През 1919 г. градът вече е под болшевишки контрол.[4]
Съветското правителство предпочита по-младия Новониколаевск (днес Новосибирск) за административен център на Западен Сибир, като по този начин отнема административните, културните и образователните функции на Омск. Това в известна степен запалва съперничество между двата града.[5] Омск се възражда след Втората световна война – тъй като се намира далеч от фронта и разполага с добре развита инфраструктура, той се оказва идеално убежище за голяма част от промишлеността, която е евакуирана от западните части на Съветския съюз през 1941 г. Освен това, съставени са планове за преместване на съветската столица в Омск в случай на германска победа в битката за Москва (октомври 1941 г. – януари 1942 г.).[6] В края на войната Омск вече е голям промишлен център, който впоследствие се превръща в лидер на съветското военно производство. От 1970-те години в града се произвеждат танкове Т-80.
През 1950-те години, с разработването на нефтените и газовите находища в Сибир, в Омск е построен нефтопреработващ комбинат, както и цял град за петролните работници в северните покрайнини. Това е най-големият комплекс от този тип в Русия. И до ден днешен той е най-големият работодател в града.
След разпадането на СССР, Омск навлиза в период на икономическа нестабилност и стагнация. Големите държавни предприятия започват да се приватизират от олигарси и бързо разрастващи се престъпни синдикати. През 1992 г. започва прокопаването на метро в града, но проектът е окончателно прекратен от градските власти през 2018 г.
Население
[редактиране | редактиране на кода]| 1725 | 1825 | 1856 | 1897 | 1914 | 1923 | 1931 | 1939 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 992 | 9000 | 16 400 | 37 400 | 134 800 | 146 300 | 162 200 | 288 900 |
| 1956 | 1959 | 1962 | 1967 | 1973 | 1976 | 1979 | 1982 |
| 505 000 | 581 108 | 650 000 | 774 000 | 905 000 | 971 000 | 1 014 246 | 1 061 000 |
| 1986 | 1989 | 1992 | 1996 | 1999 | 2001 | 2003 | 2005 |
| 1 116 000 | 1 148 418 | 1 169 000 | 1 160 000 | 1 157 600 | 1 138 400 | 1 131 000 | 1 142 800 |
| 2007 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2014 | 2015 | 2016[7] |
| 1 134 700 | 1 129 120 | 1 154 116 | 1 154 121 | 1 156 583 | 1 166 092 | 1 173 854 | 1 178 100 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Към 2010 г. населението на Омск е представено от: 88,8% руснаци, 3,4% казахи, 2% украинци, 1,9% татари, 1,3% немци и други.[8]
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Важен транспортен възел: железопътни и шосейни пътища, Транссибирска магистрала, речно пристанище и аерогара. Крупен промишлен център: най-големият в Русия нефтопреработващ комбинат (Газпром), машиностроене, металургия, лека, полиграфическа, химическа и нефтохимическа промишленост. Много обекти на военно-промишления комплекс, появили се след Втората световна война.
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Сред забележителностите в града следва да се отбележат:
- преобразената крайбрежна улица покрай Иртиш;
- историческият комплекс „Омска крепост“;
- пожарната кула;
- библиотека „Пушкин“ – най-голямата зад Урал.
Има много забележителности и в областта:
- Ачаирски манастир,
- 5 муромцевски езера;
- Болшереченски зоопарк – измежду най-големите в Русия.
Личности, свързани с града
[редактиране | редактиране на кода]- Михаил Врубел – руски художник
- Герман Греф – министър на икономическото развитие
- Фьодор Достоевски – руски писател
- Александър Колчак – полярен изследовател, адмирал, „върховен управник на всеруското правителство“ в Омск от 1918 до 1919 г.
- Лавър Корнилов – военен деец
- Валериан Куйбишев – революционер
- Михаил Улянов – актьор, ръководител на Театър „Е. Вахтангов“, Москва
- Виталий Цешковски – шахматист
- Евгения Канаева – състезателка по художествена гимнастика
Култура и развлечения
[редактиране | редактиране на кода]- 13 музея, 4 парка
- 8 театъра, 2 концертни зали, цирк
- 6 университета, 3 академии, 6 института
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Горячко М.Д., Павлинов П.С. и др. Омск // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 24. Аквариумът – Курилски течение [Океанариум – Оясио]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2014. ISBN 978-5-85270-361-3. с. 767. Посетен на 7 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2018-11-10 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Омска. Посетен на 1 юли 2016 г.
- ↑ История Омска: до XVII века. Официальный портал Администрации города Омска
- ↑ Народная энциклопедия „Мой город“. Омск (Омская область)
- ↑ History of Omsk
- ↑ Lecture 3:3: “World War II” – The Battle of Moscow Архив на оригинала от 2019-10-20 в Wayback Machine., edb.gov.hk
- ↑ Численность населения Омской области, архив на оригинала от 16 април 2016, https://web.archive.org/web/20160416065633/http://omsk.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat_ts/omsk/resources/ee0e570047d6fe23b3c1b7ed3bc4492f/chisl-raiony-2015.htm, посетен на 4 април 2016
- ↑ ((ru)) Итоги Всероссийской переписи населения 2010 года по Омской области Архив на оригинала от 2013-12-10 в Wayback Machine.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Омск“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
| |||||||