Новосибирск
| Новосибирск Новосибирск | |
| — Град — | |
Новосибирск Новосибирск | |
| Страна | |
|---|---|
| Федерален субект | Новосибирска област |
| Район | Новосибирск |
| Площ | 505,62 km² |
| Надм. височина | 150 m |
| Население | |
| Кмет | Максим Кудрявцев |
| Основаване | 1893 |
| Град от | 1903 |
| Пощенски код | 630xxx |
| Телефонен код | +7 383 |
| МПС код | 54, 154 |
| Часова зона | UTC+7:00 |
| Официален сайт | новосибирск.рф |
| Новосибирск в Общомедия | |
Новосибирск (до 1926 г.: Новониколаевск) e град в Русия, административен център на Новосибирска област и на Сибирския федерален окръг, голям промишлен, транспортен, научен и културен център.[1] Разположен е на Приобското плато, по двата бряга на река Об, близо до язовира при Новосибирската ВЕЦ. Разстоянието до столицата Москва е около 3300 km.
Новосибирск е най-големият мегаполис на Сибир. Населението му към 1 януари 2016 е около 1 584 138 жители в града;[2] в цялата агломерация – около 1 900 000 жители. По численост Новосибирск е на трето място в Русия след Москва и Санкт Петербург. Заема площ около 500 km². Новосибирск се подразделя на 10 административни района.
Новосибирск се намира в умерената климатична област, на прехода между степната и лесостепната зона. Климатът е силно изразен континентален, с големи средномесечни амплитуди (38 °C). Характеризира се с горещо и влажно лято и изключително студена, сурова зима. Абсолютната минимална температура е -51,1 °C, а най-високата +40 °C. Часовият пояс е UTC +7:00 (Республика Алтай, Республика Тыва, Республика Хакасия, Алтайский край, Красноярский край, Кемеровская область, Новосибирская область и Томская область), +4 часа от Московското време.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Селището е основано през 1893 г. при строителството на железопътен мост от Транссибирската магистрала на р. Об. През 1903 г. получава статут на град под името Новониколаевск, по името на император Николай II и Свети Николай Чудотворец, а през 1925 г. е преименуван на Новосибирск. В историята на града има 3 събития, които са изиграли ключова роля за превръщането му в крупен сибирски мегаполис. Първото от тях е строителството на Трансибирската железопътна магистрала и на мост над р. Об, направило Новосибирск важен транспортен възел. С това се развива значително селскостопанският сектор,[4] енергетиката, леярството, търговията, банкертството и плаването. Към 1917 г. в града вече са построени 7 православни и 1 католическа църкви, няколко кина, 40 начални училища, гимназия и семинария. Гражданската война в Русия води до тежки последици за града – епидемии от тиф и холера, в които загиват хиляди хора. По време на военните действия, мостът над река Об е унищожен. През май 1918 г. Чехословашките легиони и Белогвардейците завземат властта в града, но през 1919 г. Червената армия ги побеждава и поема контрола.
Второ забележително събитие в историята му е неговото превръщане в център на губерния и административен център на Сибир през 1921 г. За периода 1920 – 1940 г. населението му се увеличава 4 пъти. В хода на индустриализацията на Сталин, Новосибирск се превръща в един от най-големите промишлени центрове в Сибир. Построени са завод за тежко минно оборудване, металургичен завод, завод за храна, както и електроцентрала. Големият глад в СССР от 1932 – 1933 г. докарва в града над 170 хиляди бежанци, търсещи храна и убежище. През 1934 г. е създадена трамвайна линия.
Третото важно събитие става евакуирането в Новосибирск на много промишлени предприятия през Великата отечествена война на Русия – над 50 крупни завода от европейската част на страната. Стремителната индустриализация и съпровождащият я приток от имигранти позволяват на провинциалния град за кратко време да се развие в съвременен мегаполис. 70 години след основаването му броят на жителите надхвърля 1 милион.[5] Това е световен рекорд, надминал постижението на Чикаго (с когото често е сравняван[6]) с 20 години.
През 1950-те години съветското правителство решава да създаде научен център в Новосибирск и през 1957 г. се ражда Академгородок – многофункционален научноизследователски комплекс, разположен на 30 km южно от центъра на града. В него се помещават 35 изследователски института и университета.
През 1979 г. започват работите по прокопаването на Новосибирския метрополитен, който е официално открит в началото на 1986 г.
Известни забележителности в Новосибирск са Академгородок, Новосибирският академичен театър, катедралата Александър Невски.
Население
[редактиране | редактиране на кода]| 1897 | 1923[7] | 1931[7] | 1939 | 1956 | 1959 | 1970 | 1973[7] |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 8000 | 74 600 | 180 100 | 404 000 | 731 000 | 885 045 | 1 160 963 | 1 221 000 |
| 1976 | 1979 | 1982[7] | 1986 | 1989 | 1992 | 1996 | 1999 |
| 1 265 000 | 1 312 480 | 1 357 000 | 1 396 000 | 1 436 516 | 1 442 000 | 1 397 000 | 1 402 400 |
| 2001 | 2003[7] | 2006 | 2008 | 2010 | 2012 | 2014 | 2016[2] |
| 1 393 200 | 1 425 500 | 1 397 000 | 1 390 500 | 1 473 754 | 1 498 921 | 1 547 910 | 1 584 138 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Етнически групи според преброяването на населението през 2010 г.: 92,82% руснаци, 0,92% украинци, 0,75% узбеки, 0,73% татари, 0,63% германци, 0,61% таджики и други.[8]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Новосибирският климат е умереноконтинентален, но с много студени зими. Средната годишна температура е 1,8 °C, средната влажност на въздуха е 75%, а средните годишни валежи са около 460 mm.[9]
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Абсолютни максимални температури (°C) | 4,1 | 5,1 | 14,4 | 30,7 | 36,1 | 36,6 | 41,1 | 35,7 | 33,2 | 27,2 | 11,5 | 4,8 | 41,1 |
| Средни максимални температури (°C) | −12,1 | −9,7 | −1,9 | 8,1 | 18,8 | 23,4 | 25,4 | 22,8 | 16,0 | 7,6 | −3,5 | −9,9 | 7,1 |
| Средни температури (°C) | −16,5 | −14,8 | −7,6 | 2,3 | 11,8 | 17,1 | 19,4 | 16,6 | 10,2 | 3,1 | −6,9 | −14 | 1,8 |
| Средни минимални температури (°C) | −20,9 | −19,5 | −12,8 | −2,4 | 5,6 | 11,2 | 13,8 | 11,2 | 5,6 | −0,4 | −10,3 | −18,3 | −3,1 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −51,1 | −46,3 | −36,4 | −29,1 | −8,6 | −2,2 | 1,5 | 0,0 | −6,9 | −26,4 | −40 | −45,7 | −51,1 |
| Средни месечни валежи (mm) | 25 | 18 | 17 | 27 | 34 | 55 | 66 | 60 | 43 | 45 | 37 | 33 | 460 |
| Източник: Погода и Клима[9] | |||||||||||||
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Новосибирск е един от най-големите промишлени центрове на Русия. Основополагащи отрасли са машиностроенето, електроенергетиката, металургията и хранителната индустрия, които дават над 86% от общата промишлена продукция.
Градът е и най-големият транспортен възел на Сибир – свързва Далечния изток, Средна Азия и Сибир с европейските региони на Руската федерация. Важна гара на Трансибирската магистрала, кръстопът на железни и шосейни пътища. Има голямо речно пристанище и 3 летища: Толмачево (международно), Елицовка и Северний. Той е първият град в Сибир с метро (от декември 1985), с 2 линии и 13 станции.
Недалеч на юг от града е построен огромен язовир на река Об – Новосибирското водохранилище, известно още и като Обско море. Дължината на язовира е 200 km, ширината му на места надхвърля 22 km, площта му е 1072 km², а обемът му е 8,8 km³. На стената на язовира е разположена Новосибирската ВЕЦ с мощност 475 MW и годишно производство 1,687 млрд. kWh електроенергия.
Наука и образование
[редактиране | редактиране на кода]Световна известност на Новосибирск е донесъл неговият Академгородок (филиал на Руската академия на науките) с десетки научноизследователски институти; Новосибирският държавен университет и други. Общо в града има 47 висши училища (вкл. 14 университета, 10 академии). Най-голямото от тях е Новосибирският държавен технически университет с 22 хиляди студенти.
Международни връзки
[редактиране | редактиране на кода]През 2003 в Новосибирск е открито генерално консулство на Република България. Консулски служби имат още Германия, Беларус, Киргизстан, Узбекистан, планират се такива на Великобритания и Франция.
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]Варна, България
Минеаполис, САЩ
Мянян, Съчуан, Китай
Ош, Киргизстан
Сапоро, Япония
Теджон, Южна Корея
Харков, Украйна
Минск, Беларус
Севастопол, Украйна/Русия
Ереван, Армения
Интересни събития
[редактиране | редактиране на кода]На 1 август 2008 Новосибирск попадна в ивицата на тоталитета на пълно слънчево затъмнение. Пълната фаза започва в 17:43 местно време (10:43 UTC) и продължава 2 минути и 18 секунди, много близо до максималната (2 мин и 27 сек).
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Новосибирск
- Едуард Артемиев (р. 1937), композитор
- Меир Даган (р. 1945), израелски офицер
- Александър Карелин (р. 1967), борец
- Починали в Новосибирск
- Михаил Михеев (1911 – 1993), писател
- Иван Солертински (1902 – 1944), музиковед
- Роман фон Унгерн-Щернберг (1885 – 1921), офицер
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Горячко М.Д., Павлинов П.С. и др. Новосибирск // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 23. Николай Кузански – Океан [Николай Кузанский – Океан]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-360-6. с. 767. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-12 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б ((ru)) Численность населения по муниципальным районам и городским округам Новосибирской области на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 год[неработеща препратка]
- ↑ Федеральный Закон „Об исчислении времени“ Статья 5. Часовые зоны // 3 июня 2011 года. Посетен на 11 август 2020. (на руски)
- ↑ Сельское хозяйство :: Бизнес-журнал, новости Новосибирска и Новосибирской области // Biz.newsib.ru. Архивиран от оригинала на 2013-02-24. Посетен на 12 март 2013.
- ↑ Novosibirsk Mayor Office Web Site, City History Page // Novosibirsk Mayor Office. Архивиран от оригинала на 2008-03-07. Посетен на 13 февруари 2008.
- ↑ From Novosibirsk to Komsomolsk // TIME. 4 май 1942. Архивиран от оригинала на 2013-08-25. Посетен на 6 май 2009.
- ↑ а б в г д ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Новосибирск
- ↑ ((ru)) Национальный состав населения муниципальных образований Новосибирской области Архив на оригинала от 2014-01-10 в Wayback Machine.
- ↑ а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Новосибирска. Посетен на 1 юли 2016 г.
| |||||||