Харков

Харков
Харків
	Харков Харків
— град —
	Харков Харков
Страна	Украйна
Област	Харковска област
Площ	350 km²
Надм. височина	152 m
Население	1 421 125 души (1 януари 2022 г.)
Основаване	1654 г.
Първо споменаване	1552 г.
Пощенски код	61000–61499
Телефонен код	572
МПС код	ХА
Официален сайт	www.city.kharkiv.ua
	Харков в Общомедия

Ха̀рков (на украински: Харків, произн. „Харкив“) е вторият по големина град в Украйна с население 1 421 000 души (2022), административен център на Харковска област. Разположен е в североизточната част на страната и едно от главните промишлени, културни, образователни и научни средища в Украйна.

География

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

История

Основан в средата на XVII век като седалище на един от полковете на Слободска Украйна, градът е със свой университет от 1807 г. В ранните години от съществуването на Съветския съюз Харков е столица (1917 – 34) на Украинската съветска социалистическа република. По време на големия украински глад (гладомор) от началото на 30-те години много хора напускат украинските села, търсейки храна в градове като Харков. Някои от тези хора умрели от глад и били погребани тайно в градските гробища.

По време на Втората световна война Харков на четири пъти е поле на бойни действия. Градът е превзет от Вермахта, по-късно е освободен от Червената армия, след което отново е превзет от Вермахта. На 23 август 1943 е за втори път в съветски ръце. Около седемдесет процента от града е унищожен, а 10 000 жители на града – убити.

Преди окупацията танковата промишленост на Харков е изнесена в Урал заедно с цялото оборудване, превръщайки се в сърцето на танковите програми на Червената армия. След войната съоръженията са върнати обратно в Харков, а танковите заводи работят и до днес.

Забележителности

Църквата Св. Дмитрий, изобразена на пощенска картичка от XIX век

През 2007 г. виетнамската общност в града построява най-големия будистки храм в Европа – „ЧукЛам Харков“ („Бамбукова гора Харков“), на площ от 1 хектар.
Харковският площад „Свобода“ (Дзержинский) е осмият по големина централен градски площад в Европа и на четиринадесето място по големина в света.
Шест театъра
Градска художествена галерия
Пет музея
Благовещенска катедрала

Образование и наука

Харковският университет е основан през 1807 г. от Василий Каразин. В Харков има 30 висши учебни заведения и 60 научноизследователски института.

Стопанство

Харков се специализира в оръжейната промишленост и машиностроенето. В града съществуват стотици промишлени компании, сред които:

Харковско конструкторско бюро по машиностроене „А. А. Морозов“
Завод „В. А. Малишев“ (водещ в производството на танкове от 30-те години на XX век)
Хартрон (аерокосмическа и ядрена електроника)
Турбоатом (турбини)

Транспорт

Харков разполага с метро с дължина 34 km и 26 спирки.

Известни личности

Година	Брой на населението
1660	1000^[2]
1788	10 742^[3]
1850	41 861^[4]
1861	50 301^[4]
1901	198 273^[4]
1916	352 300^[5]
1917	382 000^[6]
1920	285 000^[5]
1926	417 000^[5]
1939	833 000^[7]
1941	902 312^[5]
1941	1 400 000^[8]
1941	456 639^[5]^[9]
1943	170 000^[10]
1959	930 000^[4]
1962	1 000 000^[4]
1976	1 384 000^[4]
1982	1 500 000^[3]
1989	1 593 970
1999	1 510 200
2001	1 470 900^[11]

Родени в Харков

Валентин Арсениев (р. 1908), български писател
Людмила Гурченко (1935 – 2011), актриса и певица
Александър Зилоти (1863 – 1945), пианист
Алексей Печеров (р. 1985), баскетболист
Марк Тайманов (р. 1926), шахматист
Владимир Татлин (1885 – 1953), художник
Александър Шевченко (1883 – 1948), художник

Починали в Харков

Марин Дринов (1838 – 1909), български историк, прекарал по-голямата част от живота си в града
Владимир Савон (1940 – 2005), украински шахматист

Други личности, свързани с Харков

Васил Кънчов (1862 – 1902), български учен, учил химия в Харков (1884 – 1885)
Христо Славейков (1862 – 1935), български политик, завършил право в Харков през 1881
Иван Бунин (1870 – 1953), руски поет и писател, живял в Харков (1889 – 1895)
Кръстьо Раковски (1873 – 1941), съветски политически и държавен деец, и дипломат от български произход, първият министър-председател на Украйна през периода 1919 – 1923 г., живял в Харков (1919 – 1923)
Виктор Скумин (p. 1948), руски и съветски учен, психиатър, психотерапевт и психолог, професор, доктор на медицинските науки, писател, философ, живял в Харков (1967 – 1993).

Побратимени градове

Харков е побратимен град с:^[12]^[13]

Галерия

Вливането на река Лопанская в река Харков
Покровският собор, 1689 – 1729
Успенският собор, 1771 – 1774
Институтът на танковите войски
Ректоратът на Харковския университет, 1930 – 1932
Централният универсален магазин, 1933
Харковската гара, 1946
Харковският театър за опера и балет, 1991 – 1992
Паметникът на репресираните кобзари, 1997

Източници

↑ Чисельність наявного населення України на 1 січня 2022 року // Държавна служба по статистика.
↑ Л.И. Мачулин. Mysteries of the underground Kharkov. Х., 2005. ISBN 966-8768-00-0 ((ru))
↑ ^а ^б Kharkov: Architecture, monuments, renovations: Travel guide. ред. А. Лейбфрейд, В. Реусов, А. Тиц. Х., Прапор, 1987 ((ru))
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е N. T. Dyachenko. Улицы и площади Харькова // dalizovut.narod.ru, 1977. Посетен на 31 март 2015. (на руски)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д А.В. Скоробогатов. Kharkov in times of German occupation (1941 – 1943). X., Прапор, 2006. ISBN 966-7880-79-6 ((uk))
↑ Oleksandr Leibfreid, Yu. Poliakova. Kharkov. From fortress to capital. Х., Фолио, 2004 ((ru))
↑ State archives of Kharkov Oblast. Ф. Р-2982, оп. 2, file 16, pp. 53 – 54.
↑ Н. И. Рудницкий. Военкоматы Харькова в предвоенные и военные годы. ((ru))
↑ In reference to the German census of December 1941; without children and teenagers no older 16 years of age; numerous city-dwellers evaded the registration. ((ru))
↑ Mykyta Khruschev. Report to ЦК ВКП(б) of August 30, 1943. History: without „white spots“. Kharkiv izvestia, No. 100 – 101, August 23, 2008, с. 6 ((ru))
↑ Ukrainian Census (2001)
↑ Города-побратимы Харькова
↑ Міста-побратими // Архивиран от оригинала на 2013-10-24. Посетен на 2009-09-21.
↑ Partnerská města
↑ Община Варна > ПОБРАТИМЕНИ ГРАДОВЕ, архив на оригинала от 30 август 2009, https://web.archive.org/web/20090830070204/http://www.varna.bg/varna/twinning/index.htm, посетен на 21 септември 2009
↑ Partners^{[неработеща препратка]}
↑ Charków (Ukraina)
↑ Wprowadzenie

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Харков

[wikidata-d1fad4fc118ae2684229982dddf4a51dc32d847b-v6-1] Чисельність наявного населення України на 1 січня 2022 року // Държавна служба по статистика.

[Тайны_подземного_Харькова-2] Л.И. Мачулин. Mysteries of the underground Kharkov. Х., 2005. ISBN 966-8768-00-0 ((ru))

[Харьков:_Архитектура-3] а ^б Kharkov: Architecture, monuments, renovations: Travel guide. ред. А. Лейбфрейд, В. Реусов, А. Тиц. Х., Прапор, 1987 ((ru))

[dyachenko-4] а ^б ^в ^г ^д ^е N. T. Dyachenko. Улицы и площади Харькова // dalizovut.narod.ru, 1977. Посетен на 31 март 2015. (на руски)

[skorobohatov-5] а ^б ^в ^г ^д А.В. Скоробогатов. Kharkov in times of German occupation (1941 – 1943). X., Прапор, 2006. ISBN 966-7880-79-6 ((uk))

[От_крепости_до_столицы-6] Oleksandr Leibfreid, Yu. Poliakova. Kharkov. From fortress to capital. Х., Фолио, 2004 ((ru))

[perepis-1939-7] State archives of Kharkov Oblast. Ф. Р-2982, оп. 2, file 16, pp. 53 – 54.

[8] Н. И. Рудницкий. Военкоматы Харькова в предвоенные и военные годы. ((ru))

[9] In reference to the German census of December 1941; without children and teenagers no older 16 years of age; numerous city-dwellers evaded the registration. ((ru))

[История:_без_белых_пятен-10] Mykyta Khruschev. Report to ЦК ВКП(б) of August 30, 1943. History: without „white spots“. Kharkiv izvestia, No. 100 – 101, August 23, 2008, с. 6 ((ru))

[Перепись_2001-11] Ukrainian Census (2001)

[12] Города-побратимы Харькова

[13] Міста-побратими // Архивиран от оригинала на 2013-10-24. Посетен на 2009-09-21.

[14] Partnerská města

[15] Община Варна > ПОБРАТИМЕНИ ГРАДОВЕ, архив на оригинала от 30 август 2009, https://web.archive.org/web/20090830070204/http://www.varna.bg/varna/twinning/index.htm, посетен на 21 септември 2009

[16] Partners^{[неработеща препратка]}

[17] Charków (Ukraina)

[18] Wprowadzenie

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]