Тюркски езици

Тюркски езици
	Тюркски езици
	Държави и автономни територии, където тюркски езици са официални
Разпространение	Централна Азия, Сибир, Мала азия, Балкани
Говорени от	155 000 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
	Алтайски; Тюркски езици; Огурски ; Източнотюркски ; Севернотюрски ; Огузки ; Западнотюркски ; Урумски език
	Тюркски езици в Общомедия

Тюркските езици представляват езиково семейство, включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай. Тюркските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към алтайското езиково семейство.

Тюркските езици се говорят около 155 милиона души и са седмото по големина езиково семейство в света (след индоевропейските, синотибетските, конго-нигерските, афроазиатските, австронезийските и дравидските езици). Броят на говорещите тюркски езици най-вероятно ще се увеличава в следващите десетилетия.

Повечето тюркски езици си приличат много във фонетиката, морфологията и синтаксиса, макар че има някои изключения (чувашки, халаджки, якутски). Носители на различни тюркски езици могат да се разберат взаимно в различна степен, особено ако езиците им спадат към един клон. Голямата степен на подобие затруднява класификацията на тюркските езици, понеже съществуват и преходни диалекти. По политически причини понякога се създават изкуствени граници между езиците, а по исторически причини понякога някои езици възникват като смесени езици и е трудно да се определи към кой клон принадлежат.

Тюркските езици, разпределени по броя на хората, за които съответният език е роден

Тюркските езици са разпространени в Източна и Югоизточна Европа, и в Западна, Средна и Северна Азия. Напоследък заради миграцията на турци в Западна Европа се разпространяват и там. Най-големите езици са:

турският – 83 милиона, в Турция, Балканите, Западна Европа, Близкия изток;
азербайджанският – 31 милиона, в Азербайджан, Иран, Русия;
узбекският – 23 милиона, в Узбекистан, Таджикистан, Киргизия, Казахстан, Афганистан, Туркменистан и Китай;
казахският – 9 милиона, в Казахстан, Китай, Монголия;
уйгурският – 8 милиона, в Китай, Узбекистан, Казахстан и Киргизстан;
туркменският – 6,8 милиона, в Туркменистан, Иран, Афганистан;
татарският – 6 милиона в европейска Русия, Азербайджан, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и Киргизстан;
киргизкият – 3,7 милиона, в Киргизия, Казахстан, Китай;
башкирският – 2,2 милиона, в европейска Русия;
чувашкият – 1,8 милиона, в европейска Русия;
кашкайският – 1,5 милиона в иранските области Фарс и Хузестан.

Хазарският, тюрко-аварският и прабългарският език са мъртви езици. Поради липса на езиков материал от хазарски, тюрко-аварски и прабългарски език, биват причислени към огурската група.

Някои тюркски езици са застрашени от изчезване, понеже се говорят предимно от възрастни хора. Пряко застрашени от изчезване са долганският и тофаларският в Сибир, или-тюркският и айнският език в Китай, чулимският език в Алтай.

Лексикални особености

С изключение на чувашки и някои сибирски езици, тюркските езици имат много близък речников състав.

Сравнение на някои общи понятия

български	пратюркски	турски	азербайджански	туркменски	татарски	казахски	узбекски	уйгурски	чувашки
майка	*ana	anne/ana	ana	ene	ana	ана	ана	ана	анне
нос	*burun	burun	burun	burun	burın	мұрың	бурун	бурун	-
ръка	*qol	kol	qol	qol	qol	қол	қўл	кол	-
път	*jo:l	yol	jol	ýol	jol	жол	ѝўл	ёл	çул
дебел	*semir₂	semiz	semiz	simyz	semiz	семіз	семиз		самăр
земя	*torpaq	toprak	torpaq	topraq	tupraq	топырақ	тўпроқ	тупрақ	тăпра
кръв	*qian	kan	qan	gan	qan	қан	қол	қан	юн
пепел	*kül	kül	kül	köl	kül	күл	қўл	қөл	кĕл
вода	*sıb	su	su	suw	sıw	су	сув	су	шыв
бял	*aq	ak	ağ	ak	aq	ақ	оқ	ақ	-
черен	*qara	kara	qara	garä	qara	қара	қора	қара	хура
червен	*qır₂ıl	kızıl	qızıl	gyzyl	qızıl	қызыл	қизил	қизил	хĕрлĕ
син/небе	*kö:k	gök	göy	gök	kük	көк	кўк	көк	кăвак

Географска класификация

Тюркските езици могат да бъдат разделени на шест клона по географски признак [1] Архив на оригинала от 2011-04-08 в Wayback Machine.:

Югозападни – Огузки тюркски
- Западноогузска група: турски, гагаузки и азербайджански
- Източноогузска група: туркменски език и хорасански тюркски
- Южноогузска група: включва някои ирански диалекти (кашкайски, сонкорийски, айналуски и др.) и един афганистански (афшарски)
Северозападни – Кипчакски тюркски
- Западнокипчакска група, включваща кумикски, карачаево-балкарски, кримскотатарски и караимски.
- Севернокипчакска или волго-уралска група включваща: татарски и башкирски. Сибирските татарски езики (тура, бараба, томски, тюменски, ишимски, иртишки, тоболски, тара и др.) са отчасти с различен произход
- Южнокипчакска или арало-каспийска група включваща казахски, каракалпакски, кипчапски узбекски и ногайски език.
Югоизточни – Карлукски езици
- Съвременен узбекски и различните му диалекти, например огузки узбекски
- Съвременен уйгурски, таранчи и различните източни тюркски диалекти като кашгарски, яркандски, хотански, керя, черчен, аксу, кума, турфански, и др.
Североизточни – Сибирски тюркски
- Северосибирска група включваща якутски (саха) и долгански
- Разнородната южносибирска група включваща следните подгрупи:
  - Саянска тюркска група – тувински (сойот, урянхай) и тофаларски (карагас);
  - Енисейска тюркска груха – хакаски, шорски, както и други диалекти като сагай каца и кизил;
  - Чулимска тюркска група – диалекти като кюерик;
  - Алтайска тюркска група – алтайски език (ойрот) и диалекти като туба, куманда, ку, телеут, теленгит
Огурски тюркски
- чувашки език
- прабългарски език
Халаджки език

Една от основните трудности, срещани при класификацията на различните тюркски езици и диалекти, е въздействието на съветските и особено сталинистките национални политики – създаването на нови национални граници, потискането на езици и писмености и масови изселвания – са имали върху етническия състав на културни кръстопътища като Хива, Хорезмия, Ферганската долина и Кавказ. Много от изброените класификации поради това не са общоприети нито в детайли, нито в общи линии. Друг често разискван проблем е влиянието на пантюркизма и зараждащия се национализъм в новообразуваните средноазиатски републики върху схващанията за етнически подразделения.

В по-нови времена лингвистите са склонни да разделят старата урало-алтайска езикова група на две. Тюркските езици сега се определят като по-близки до корейския, японския, тунгусо-манджурските и монголските езици, но са отделени от уралските езици.

Фонетична класификация

Освен географска класификация, има и фонетична класификация на тюркските езици:

Огурските езици се различават от останалите по употребата на [р] вместо [з] и [л] вместо [ш] (ротацизъм/зетацизъм и ламбдаизъм/сигматизъм). Това се наблюдава в единствения жив език от този клон, чувашкия, напр. хĕр вм. пратюркски *kyz (дъщеря), както и в някои прабългарски думи шаран вм. тур. sazan. Съществуват и прабългарски думи, които са по-близки до чувашкия, отколкото до общотюркския вариант напр. корем, чувашки хырăм, пратюркски *qaryn, което дава [-n] в останалите езици. Трябва да се отбележи обаче, че и в турския има следи от ротацизъм, т.е. редуване на [з] и [р], напр. göz (око) – görmek (виждам).
Междинната съгласна в пратюркската дума *adaq (крак) се запазва в източния клон: adaq (тувински), ataχ (якутски), но дава [j] в останалите езици ayaq. Халаджкият (hadaq) е изключение и се причислява към групата аргу.
Огузките езици се различават по загубата на начално [γ] в сричката, напр. тур. kalan вм. *qalγan (останал).
Загубата на крайното [g] дели езиците на севернозападни и югоизточни, напр. уйгурски taγliq вм. татарски tawlı (планински).

Вижте също

Класификация на тюркските езици според Етнолог